-
21 ordinaziòne
f 1) поръчка; 2) разпореждане, нареждане; 3) мед. предписание: su ordinaziòne medica по лекарско предписание. тrdine m 1) ред, порядък: in questa casa non c'и mai ordinaziòne в тази къща никога няма ред; in ordinaziòne cronologico (alfabetico) в хронологичен (азбучен) ред; tutto и in ordinaziòne всичко е наред; ordinaziòne pubblico обществен ред; 2) заповед, нареждане; 3) строй: ordinaziòne sociale социален строй; 4) църк. орден; 5) класа: musicista di primo ordinaziòne първокласен музикант; Ќ mettere in ordinaziòne подреждам; ordinaziòne del giorno дневен ред; parola d'ordinaziòne парола; di second'ordinaziòne второкласен. -
22 pàga
f 1) работна заплата: la mia pàga и misera заплатата ми е мизерна; 2) плащане: oggi и giorno di pàga днес е ден на получаване на заплатата. -
23 passàre
v 1) минавам, преминавам; отбивам се: passàre per la strada минавам по улицата; di qui non si passa оттук не се минава; passi pure! моля минете!, влезте!; 2) отминавам, изминавам: da quel giorno sono passati otto anni от онзи ден изминаха осем години; lasciar passàre qualcuno правя път, пускам някого да мине (да влезе); 3) вземам изпит: ho passato l'passàre взех изпита; 4) считам, смятам: lui passa per una persona onesta той минава за почтен човек; 5) има, съществува: fra me e lui passa una grande differenza между мен и него има голяма разлика; 6) подавам: passàre il pane (il sale) подавам хляба (солта); Ќ passàre sopra una cosa не обръщам внимание на нещо; passàre la liscia отървавам се леко; passàre sela bene живея си добре; passàre di mente забравям; passàre avanti продължавам. -
24 pièno
1. agg 1) пълен, напълнен: il treno и pièno влакът е пълен; 2) прен. обзет: coscienza piena di rimorsi съзнание пълно с угризения; 3) дебел; 2. m напълване, изпълване: fare il pièno зареждам колата с бензин; pièno zeppo препълнен, претъпкан; Ќ in pièno giorno посред бял ден; luna piena пълнолуние; essere pièno сит съм. -
25 piòvere
v: piove вали дъжд: ha piovuto tutto il giorno валя цял ден. -
26 più
1. avv 1) повече: lo desidero più di prima желая го повече от преди; devi lavorare di più трябва да работиш повече; 2) по (в сравнителна степен на прилагателни имена и наречия): non andare più in lа! не отивай по-натам!; sono più grande di te аз съм по-голям от теб; lei и più bella di me тя е по-хубава от мен; 3) най (в превъзходна степен): il giorno più bello della mia vita най-хубавият ден от живота ми; 2. agg по-голям, много: te l'ho ripetuto più volte повторих ти го много пъти; 3. m 1) повечето, по-голямата част: concludo, perchй il più и giа stato detto завършвам, защото повечето неща бяха казани; 2) мат. плюс: uno più uno fa due едно плюс едно прави две; Ќ sempre più все повече; mai più никога повече; più o meno горе-долу; per di più освен това; per lo più обикновено; a più non posso с всички сили; più che mai повече от всякога. -
27 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
28 ronzàre
v 1) бръмча, жужа, бръмкам: questa mosca mi ha ronzato per tutto il giorno тая муха ми бръмча през целия ден; 2) прен. обикалям, навъртам се. -
29 smarrìre
1. v губя, загубвам: ho smarrito la borsa загубих чантата; 2. v rifl smarrìresi 1) загубвам се, обърквам пътя, заблуждавам се: mi sono smarrito in pieno giorno изгубих се посред бял ден; 2) прен. обърквам се, смущавам се. -
30 stèlla
f звезда (и прен.): il cielo e le stelle небето и звездите; stèlla del cinema кинозвезда; Ќ portare alle stelle превъзнасям; stèlla alpina еделвайс; nascere sotto una buona stèlla раждам се под щастлива звезда; vedere le stelle in pieno giorno виждам искри посред бял ден. -
31 tùtto
1. agg 1) цял: ho visto tutto lo spettacolo видях цялото представление; lei lo ha aspettato tùtto il giorno тя го е чакала цял ден; 2) всеки, pl всички: tutte le donne sono cosм всички жени са такива; tutte queste cose non hanno importanza всички тези неща не са от значение; 2. pron 1) всичко: ecco tùtto това е всичко; tùtto dipende da lui всичко зависи от него; 2) всички: sono presenti tutti? всички ли са налице?; tutti si sono ammalati всички се разболяха; 3. avv всичко, съвсем: prima di tùtto преди всичко; tùtto al contrario точно обратното; Ќ a tùtto andare с най-голяма сила; tutt'al piщ в най-добрия случай; essere tutt'orecchi целият съм в слух; a tutti i costi на всяка цена; fare di tùtto правя всичко възможно. -
32 ultimàtum
m ултиматум. щltimo agg последен: ultimàtum giorno последен ден; chi и arrivato per ultimàtum? кой пристигна последен?; sarа per l'ultima volta ще бъде за последен път; all'ultima moda по последна мода; l'ho visto all'ultimàtum momento видях го в последния момент. -
33 a
A, a1 [a] <->sost f буквата Аa2 [a] <al, allo, all', alla, ai, agli, alle>1. (stato in luogo) наal mercato на пазараal mare на моретоa Trieste в Триестsono a casa вкъщи съмa 20 chilometri da Torino на 20 километра от Ториноa domani до утреdue volte al giorno два пъти на ден -
34 altro
altro1 [ˈaltro]sost mdesidera altro? желаете ли нещо друго?I. agg друг, различенl'altro giorno онзи денII. pron другnoi altri/voi altri ние/вие -
35 feriale
-
36 festivo
-
37 natalizio
- 1
- 2
См. также в других словарях:
giorno — / dʒorno/ s.m. [lat. tardo diurnum (tempus ), dall agg. diurnus giornaliero , der. di dies giorno ]. 1. a. [spazio di 24 ore compreso tra una mezzanotte e l altra: mese di ventotto g. ; l ultimo g. del mese ; g. festivo ; g. feriale ] ▶◀ (lett.)… … Enciclopedia Italiana
giorno (à) — ⇒GIORNO (À), loc. adv. Aussi éclairé qu à la lumière du jour. Illuminé à giorno. Un mariage comme le tien éclaire tout à giorno (COLETTE, J. de Carneilhan, 1941, p. 59). Loc. adj. Palais aux fenêtres a giorno (LAFORGUE, Moral. légend., 1887, p.… … Encyclopédie Universelle
giorno — GIÓRNO adv. A giorno = ca ziua; luminat a giorno = luminat cu lămpi multe. [pron. gior . / < it. giorno]. Trimis de LauraGellner, 02.07.2006. Sursa: DN GIÓRNO loc. adv. a giorno = ca ziua; luminat a giorno = luminat cu lămpi multe. (< it … Dicționar Român
giorno — (à) [ adʒɔrno; aʒjɔrno ] loc. adv. • 1838; loc. it. a giorno ♦ Aussi brillamment que par la lumière du jour. Salles, jardins éclairés à giorno. Adj. Éclairage à giorno … Encyclopédie Universelle
giorno\ à — giorno (à) [ adʒɔrno; aʒjɔrno ] loc. adv. • 1838; loc. it. a giorno ♦ Aussi brillamment que par la lumière du jour. Salles, jardins éclairés à giorno. Adj. Éclairage à giorno … Encyclopédie Universelle
Giorno&Notte — (Colleferro,Италия) Категория отеля: Адрес: Via Romana 110, 00034 Colleferro, Италия … Каталог отелей
giorno (a) — (a djior no) loc. adv. italienne (a, à, et giorno, jour ; voy. jour) par laquelle on désigne un éclairage très brillant et propre en quelque sorte à remplacer le jour. Une salle de spectacle éclairée a giorno … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Giorno Di Sole — (Massarosa,Италия) Категория отеля: Адрес: 55054 Massarosa, Италия … Каталог отелей
giorno — giór·no s.m. 1a. FO periodo di 24 ore fra una mezzanotte e la successiva: la settimana ha sette giorni; il primo, l ultimo giorno del mese; il giorno 2 di luglio (abbr. g.) | pare, sembra un giorno, di qcs. successo da molto ma che sembra vicino… … Dizionario italiano
Giorno Poetry Systems — Founded in 1965, Giorno Poetry Systems was an American artist collective, record label, and non profit organisation founded by poet and performance artist John Giorno with the direct aim to connect poetry and related art forms to a larger… … Wikipedia
Giorno — John Giorno (* 4. Dezember 1936 in New York) ist ein US amerikanischer Performancekünstler und Poet. Er ist Begründer des Künstler Netzwerks Giorno Poetry Systems, prägte den Begriff des Dial A Poem, einem Experiment zur Untersuchung der… … Deutsch Wikipedia
