-
1 abomination
{ə,bɔmi'nеiʃn}
1. отвращение, погнуса (of от), ненавист
to hold something in ABOMINATION изпитвам отвращение от/към нещо
2. отвратително нещо, гадост, мер зост
this coffee is in ABOMINATION това кафе е нещо отврати телно
someone's pet ABOMINATION най-противното нещо на някого* * *{ъ,bъmi'nеishn} n 1. отвращение, погнуса (of от), ненавист* * *отвращение; гнусотия; мерзост; ненавист;* * *1. someone's pet abomination най-противното нещо на някого 2. this coffee is in abomination това кафе е нещо отврати телно 3. to hold something in abomination изпитвам отвращение от/към нещо 4. отвратително нещо, гадост, мер зост 5. отвращение, погнуса (of от), ненавист* * *abomination[ə¸bɔmi´neiʃən] n 1. нещо отвратително; 2. отвращение; ненавист (of); to hold s.th. in \abomination изпитвам отвращение от нещо (някого); 3. абоминация, поругание, хула. -
2 abuse
{ə'bju:z}
I. 1. злоупотребявам с
2. оскърбявам, обиждам, ругая
3. малтретирам, юр. изнасилвам, безчестя
4. особ. в pass измамвам, излъгвам, из-игравам, заблуждавам
lam not to be ABUSEd by няма да се оставя да ме залъжат/залъгват с
II. 1. злоупотреба, неправда, зло
ABUSE of administrative authority юр. злоупотреба с власт
ABUSE of trust юр. служебна злоупотреба/престъпление
2. ругатни* * *{ъ'bju:z} v 1. злоупотребявам с; 2. оскърбявам, обиждам, ругая; (2){ъ'bju:s} n 1. злоупотреба; неправда; зло; abuse of administrat* * *хула; хуля; ругая; оскърбявам; заблуда; заблуждавам; изигравам; злоупотребявам; измама; изнасилвам; малтретирам;* * *1. abuse of administrative authority юр. злоупотреба с власт 2. abuse of trust юр. служебна злоупотреба/престъпление 3. i. злоупотребявам с 4. ii. злоупотреба, неправда, зло 5. lam not to be abused by няма да се оставя да ме залъжат/залъгват с 6. малтретирам, юр. изнасилвам, безчестя 7. оскърбявам, обиждам, ругая 8. особ. в pass измамвам, излъгвам, из-игравам, заблуждавам 9. ругатни* * *abuse[ə´bju:z] I. v 1. злоупотребявам с; 2. малтретирам; безчестя; юрид. изнасилвам; 3. обиждам, оскърбявам, ругая; 4. измамвам, излъгвам, изигравам; заблуждавам; you have been \abused излъгали са ви; II.[əb´ju:s] n 1. злоупотреба; неправда; зло; crying \abuse крещяща неправда; sexual \abuse сексуален тормоз; \abuse of administrative authority юрид. злоупотреба с власт; \abuse of trust юрид. длъжностно престъпление; 2. пристрастяване (към), злоупотреба (с) (вредни вещества); drug \abuse пристрастяване към наркотици; 3. ругатни (върху някого); 4. измама; заблуда; 5. ползване без пълномощия; \abuse of invention използване на изобретение без пълномощие. -
3 bugaboo
{'bʌgəbu:}
1. източник на досада/тревога/страх, призрак, кошмар
2. ам. sl. неоснователен страх, паника* * *{'b^gъbu:} n 1. източник на досада/тревога/ страх; призрак, к* * *страшилище; плашило;* * *1. ам. sl. неоснователен страх, паника 2. източник на досада/тревога/страх, призрак, кошмар* * * -
4 detraction
{di'trækʃn}
1. злословие
2. снижаване, накърняване (на достоинство)* * *{di'trakshn} n 1. злословие; 2. снижаване, накърняване (на* * *хула; снижаване; злословие; злодумство; злоезичие; накърняване;* * *1. злословие 2. снижаване, накърняване (на достоинство)* * *detraction[di´trækʃən] n 1. злословие, злодумство, злоезичие; 2. снижаване, накърняване (на достойнство). -
5 insult
{'insʌlt}
I. n обида, оскърбление, афронт
to add INSULT to injury не само че напакостявам, но и обиждам на всичко отгоре
II. 1. оскърбявам, обиждам
2. ост. нападам, атакувам* * *{'ins^lt} n обида, оскърбление, афронт; to add insult to injury не (2) {in's^lt} v 1. оскърбявам, обиждам; 2. ост. нападам, атаку* * *хула; оскърбление; оскърбявам; обидa; обиждам; афронт; гавря се; нагрубявам;* * *1. i. n обида, оскърбление, афронт 2. ii. оскърбявам, обиждам 3. to add insult to injury не само че напакостявам, но и обиждам на всичко отгоре 4. ост. нападам, атакувам* * *insult[´insʌlt] I.n 1. обида, оскърбление; to add \insult to injury не само напакостявам, но на всичко отгоре и обиждам; to sit down under ( suffer, pocket) an \insult преглъщам обида; to offer an \insult to s.o. нанасям обида на някого, обиждам някого; 2. ост. атака, нападение; II.[in´sʌlt] v 1. оскърбявам, обиждам; 2. ост. нападам, атакувам. -
6 invective
{in'vektiv}
1. събир. нападки, хули, обиди
2. обик. рl ругатни, псувни, клетви
stream of INVECTIVEs дъжд от ругатни
3. attr обиден, ругателен, жлъчен* * *{in'vektiv} n 1. събир. нападки, хули, обиди; 2. обик. рl р* * *ругателен; обиден;* * *1. attr обиден, ругателен, жлъчен 2. stream of invectives дъжд от ругатни 3. обик. рl ругатни, псувни, клетви 4. събир. нападки, хули, обиди* * * -
7 anwurf
Ánwurf m, Anwürfe 1. Sp o.Pl. начално хвърляне (при хандбал, баскетбол); 2. груба мазилка; 3. хула, клевета.* * *der, -e I. груба мазилка; 2. клевета; 3. сп първо хвърляне. -
8 schimpfwort
Schímpfwort n обидна дума, ругатня, хула; псувня.* * *das, -e и er ругатня, псувня. -
9 schmaehung
die, -en хула, ругатня. -
10 Blasphemie
Blasphemie f o.Pl. geh богохулство, хула, кощунство, бласфемия. -
11 Schmähung
Schmä́hung f, -en хула, оскърбление. -
12 baldón
m хула, оскърбление. -
13 denuesto
m оскърбление, хула. -
14 dicterio
m 1) оскърбление, обида; хула; 2) злословие. -
15 injuria
f 1) оскърбление, обида, хула; 2) несправедливост; 3) прен. вреда, неудобство. -
16 blasphème
m. (gr. blasphêmia "blâme") богохулство, хула, ругатня. -
17 débinage
m. (de débine) хула, клевета, злословие. -
18 injure
f. (lat. injuria "injustice, tort") 1. оскърбление, тежка обида, хула; faire injure а qqn. обиждам някого; 2. лит. вреда, разрушително действие (на времето, стихиите); l'injure des ans разрушителното действие на годините; les injures du sort незаслужени нещастия, превратности; 3. ост. несправедливост, несправедливо отношение; faire injure а qqn. отнасям се несправедливо с някого. Ќ Ant. compliment, éloge, louange. -
19 invective
f. (bas lat. invectivњ (orationes) "discours agressifs", de invehi "attaquer") оскърбителна дума, обида, нападка, хула. -
20 juron
m. (de jurer) клетва, проклятие, хула, псувня, ругатня.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
хула — (1) 1. Позор, бесчестье: Уже снесеся хула на хвалу; уже тресну нужда на волю; уже връжеса дивь на землю. 25. Да аште сице сами о себѣ и о другыихъ печемыся, а не на человѣчьскую славу и на стыдѣние, нъ ону муку и хулу (ονειδος) помышляюште, и… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Хула — Хула: В Викисловаре есть статья «хула» Хула резкое осуждение, порочащие слова. Хула гавайский народный танец … Википедия
хула — хулить, укр. хула, хулити, др. русск. хула, ст. слав. хоула βλασφημία (Остром., Клоц., Супр.), хоулити βλασφημεῖν, κατηγορεῖν, ὑβρίζειν, болг. хула хула , хуля хулю , сербохорв. ху̏ла, ху̏лити, ху̑ли̑м, др. чеш. chulost стыд , chulostivy… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
хула — хула, хулы, хулы, хул, хуле, хулам, хулу, хулы, хулой, хулою, хулами, хуле, хулах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
хула — изрыгать хулу.. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. хула брань, сквернословие, срамословие, осуждение, ругательства, чертыханье, порицание, лай, хаянье, ругань, руготня,… … Словарь синонимов
ХУЛА — ХУЛА, хулы, жен. (книжн.). То, что порочит кого что нибудь, осуждение, порицание. «Смутяся дерзостью безумцев и хулами, к Зевесу весь Олимп с мольбою приступил.» Крылов. «О ком слагаете вы сказки балагурные, и песни непристойные, и всякую хулу?»… … Толковый словарь Ушакова
ХУЛА — ХУЛА, ы, жен. (устар. и книжн.). Резкое осуждение, порочащие слова. Изрыгать хулу на кого н. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
хула́ — хула, ы; мн. хулы, ам … Русское словесное ударение
Хула — ж. разг. То, что порочит кого либо или что либо; резкое осуждение. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
хула — дерзновенная (Сологуб); презренная (Полежаев); черная (Рославлев) Эпитеты литературной русской речи. М: Поставщик двора Его Величества товарищество Скоропечатни А. А. Левенсон . А. Л. Зеленецкий. 1913 … Словарь эпитетов
хула — ы; ж. Трад. нар. Резкое осуждение; слова, порочащие кого л. Изливать хулу на кого , что л … Энциклопедический словарь
