Перевод: с болгарского на английский

с английского на болгарский

(to)+dictate

  • 1 диктувам

    dictate (на to)
    (заповядвам) command, order
    (налагам, изисквам) dictate, impose, demand
    диктувам модата set the fashion
    диктувам условия lay down/dictate conditions/terms
    * * *
    дикту̀вам,
    гл. dictate (на to); ( заповядвам) command, order; ( налагам, изисквам) dictate, impose, demand; \диктувам модата set the fashion; \диктувам условия lay down/dictate conditions/terms.
    * * *
    dictate ; (налагам): impose ; demand ; lay down
    * * *
    1. (заповядвам) command, order 2. (налагам, изисквам) dictate, impose, demand 3. dictate (на to) 4. ДИКТУВАМ модата set the fashion 5. ДИКТУВАМ условия lay down/dictate conditions/ terms

    Български-английски речник > диктувам

  • 2 продиктувам

    dictate
    продиктуван от dictated/prompted by
    * * *
    продикту̀вам,
    гл. dictate.
    * * *
    1. dictate 2. продиктуван от dictated/ prompted by

    Български-английски речник > продиктувам

  • 3 диктат

    dictates
    политика на диктати a policy of dictation
    * * *
    дикта̀т,
    м., само ед. полит. dictates; политика на \диктат a policy of dictation.
    * * *
    dictate ; dictation: a policy of диктат - политика на диктат
    * * *
    1. dictates 2. политика на ДИКТАТи a policy of dictation

    Български-английски речник > диктат

  • 4 заповед

    1. command, order, bidding
    със заповед на by order of
    no заповед на някого at/by/on the order of s.o., at/by s.o.'s command/order
    давам заповед да give orders to, give the word to
    получавам заповед да receive an order to, be ordered to
    изпълнявам заповед obey/carry out an order
    заповед за депортиране a deportation order
    заповед за амнистия an amnesty ordinance
    заповед за назначение a letter of appointment
    имам заповед за назначение be (officially) appointed
    платежна заповед an order for payment
    запис на заповед a promissory note
    заповед по частта воен. order of the day
    заповед за настъпление an order to attack
    имам заповед воен. be under orders
    заповед за производство в офицерски чин воен. warrant
    заповед за арест a writ/warrant of arrest, capias
    2. рел. commandment
    десетте божи заповеди the Ten Commandments, the Decalogue
    * * *
    за̀повед,
    ж., -и 1. command, order, bidding; (на официалните власти) ordinance; ( печатно разпореждане) printed order; запис на \заповед фин. promissory note; \заповед за амнистия amnesty ordinance; \заповед за арест writ/warrant of arrest, capias; \заповед за депортиране deportation order; \заповед за назначение letter of appointment; \заповед за настъпление воен. order to attack; \заповед за производство в офицерски чин воен. warrant; \заповед по частта воен. order of the day; издавам \заповед воен. issue an order; имам \заповед воен. be under orders; имам \заповед за назначение be (officially) appointed; писмена \заповед written order, фин. precept; платежна \заповед фин. order for payment; по \заповед на някого at/by/on the order of s.o., at/by s.o.’s command/order; със \заповед на by order of; устна \заповед wo; • Десетте божи \заповеди библ. the Ten Commandments, the Decalogue.
    * * *
    mandate (поет.); commandment; dictate{'dikteit}; dictation; order{'O;dx}: a written заповед- писмена заповед; ordinance: an amnesty заповед- заповед за амнистия; precept; warrant
    * * *
    1. (на официалните власти) ordinance 2. (печатно разпореждане) printed order 3. command, order, bidding 4. no ЗАПОВЕД на някого at/ by/on the order of s.o., at/by s.o.'s command/order 5. ЗАПОВЕД no частта воен. order of the day 6. ЗАПОВЕД за амнистия an amnesty ordinance 7. ЗАПОВЕД за арест a writ/warrant of arrest, capias 8. ЗАПОВЕД за депортиране a deportation order 9. ЗАПОВЕД за назначение a letter of appointment 10. ЗАПОВЕД за настъпление an order to attack 11. ЗАПОВЕД за производство в офицерски чин воен. warrant 12. давам ЗАПОВЕД да give orders to, give the word to 13. десетте божи ЗАПОВЕДи the Ten Commandments, the Decalogue 14. запис на ЗАПОВЕД a promissory note 15. издавам ЗАПОВЕД issue an order 16. изпълнявам ЗАПОВЕД obey/carry out an order 17. имам ЗАПОВЕД воен. be under orders 18. имам ЗАПОВЕД за назначение be (officially) appointed 19. писмена ЗАПОВЕД а written order 20. платежна ЗАПОВЕД an order for payment 21. получавам ЗАПОВЕД да receive an order to, be ordered to 22. рел. commandment 23. със ЗАПОВЕД на by order of 24. устна ЗАПОВЕД word (of command)

    Български-английски речник > заповед

  • 5 заповядвам

    1. command, order, bid, give orders; give word
    заповядвам някому да свърши нещо order s.o. to do s.th., give s.o. orders to do s.th.
    заповядвам нещо да бъде извършено give orders for s.th. to be done/that s.th. be done
    заповядвам нещо да бъде свършено/донесено/отнесено have s.th. done/brought/taken away
    той заповяда да не пускаме никого да минава he ordered not to let anyone pass, his orders are to let nobody pass
    заповядвам на някого да напусне стаята order a person to leave the room
    заповядвам на някого да влезе/да излезе order s.o. in/out
    беше ми заповядано да I was ordered to, I was under orders to
    не обичам да ми заповядват I won't be ordered about, I don't like to be dictated to
    той обича да заповядва he is fond of ordering people about
    не е той, който ще ми заповядва I do not take (my) orders from him
    кой заповядва тук? who is in command here? who is the one who gives orders here?
    разг. who's the boss here?
    2. (направлявам) direct, instruct
    (какво да направя) what are your orders?
    * * *
    заповя̀двам,
    гл.
    1. command, order, bid, give orders; give word; \заповядвам на някого да влезе/да излезе order s.o. in/out; \заповядвам нещо да бъде извършено give orders for s.th. to be done/that s.th. be done; \заповядвам нещо да бъде свършено/донесено/отнесено have s.th. done/brought/taken away; кой заповядва тук? who is in command here? who is the one who gives orders here? разг. who’s the boss here? не е той, който ще ми заповядва I do not take (my) orders from him; не обичам да ми заповядват I won’t be ordered about, I don’t like to be dictated to; той заповяда да не пускаме никого да минава he ordered not to let anyone pass, his orders are to let nobody pass;
    2. ( направлявам) direct, instruct; • заповядай! заповядайте! ( вземете си) help yourself, have some, ( ето! ­ при подаване) here you are, ( влезте) (won’t you) come in, please, ( седнете) (won’t you) sit down, please; ( чувствайте се като у дома си) be my guest! заповядайте пак! (у дома) call again; come again; заповядайте у дома come and see us; какво ще заповядате? what will you have? ( какво да направя) what are your orders?
    * * *
    bid; command; decree; dictate; ordain{O;'dein}; order: He заповядвамed not to let anyone pass. - Той заповяда да не пускаме никого да минава.
    * * *
    1. (какво да направя) what are your orders? 2. (направлявам) direct, instruct 3. command, order, bid, give orders;give word 4. ЗАПОВЯДВАМ на някого да влезе/да излезе order s.o. in/out 5. ЗАПОВЯДВАМ на някого да напусне стаята order a person to leave the room 6. ЗАПОВЯДВАМ нещо да бъде извършено give orders for s.th. to be done/ that s.th. be done 7. ЗАПОВЯДВАМ нещо да бъде свършено/донесено/отнесено have s.th. done/brought/ taken away 8. ЗАПОВЯДВАМ някому да свърши нещо order s.o. to do s.th., give s.o. orders to do s.th. 9. беше ми заповядано да I was ordered to, I was under orders to 10. заповядай! заповядайте! (вземете си) help yourself, have some, (ето!- при подаване) here you are, (влезте) (won't you) come in, please, (седнете) (won't you) sit down, please 11. заповядайте пак! (у дома) call again;come again 12. заповядайте у дома come and see us 13. какво ще заповядате? what will you have? 14. кой заповядва тук? who is in command here?who is the one who gives orders here? 15. направете както ви е заповядано do as you are directed 16. не е той, който ще ми заповядва I do not take (my) orders from him 17. не обичам да ми заповядват I won't be ordered about, I don't like to be dictated to 18. разг. who's the boss here? 19. той заповяда да не пускаме никого да минава he ordered not to let anyone pass, his orders are to let nobody pass 20. той обича да заповядва he is fond of ordering people about

    Български-английски речник > заповядвам

  • 6 повеля

    command, bidding, ordinance, decree
    повеля на съдбата fatality
    повелята на деня the challenge of the day
    височайша повеля an imperial decree/order
    * * *
    повѐля,
    ж., -и command, bidding, ordinance, decree; dictate; височайша \повеляя an imperial decree/order; по \повеляя на съвестта under the dictates of conscience; \повеляя на съдбата fatality; \повеляята на деня the challenge of the day.
    ——————
    повеля̀вам гл. ordain, decree; command; прен. enjoin, prescribe, demand, require.
    * * *
    1. command, bidding, ordinance, decree 2. ПОВЕЛЯ на съдбата fatality 3. ПОВЕЛЯта на деня the challenge of the day 4. височайша ПОВЕЛЯ an imperial decree/order

    Български-английски речник > повеля

  • 7 предписание

    directions, instructions
    мед. prescription
    юр. writ; warrant
    съгласно предписанието на by the order of
    * * *
    предписа̀ние,
    ср., -я directions, instructions; (на закон) prescript; мед. prescription; юр. writ; warrant; ( заповед) order; по лекарско \предписаниее фарм. (за лекарство) on prescription; \предписаниеята на закона юр. the stipulations of the law; съгласно \предписаниеето на by the order of.
    * * *
    prescription: Take this medicine only on предписание. - Взимайте това лекарство само по лекарско предписание.; appointment; dictate{dik`teit}; injunction; instruction: You have to follow the предписаниеs - Трябва да спазвате предписанията; order; precept; prescript
    * * *
    1. (заповед) order 2. (на закон) prescript 3. directions, instructions 4. no лекарско ПРЕДПИСАНИЕ (за лекарство) on prescription 5. мед. prescription 6. предписанията на закона the stipulations of the law 7. съгласно ПРЕДПИСАНИЕто на by the order of 8. юр. writ;warrant

    Български-английски речник > предписание

См. также в других словарях:

  • dictate — vb Dictate, prescribe, ordain, decree, impose mean to lay down expressly something to be followed, observed, obeyed, or accepted. Dictate implies an authoritative direction by or as if by the spoken word which serves in governing or guiding one s …   New Dictionary of Synonyms

  • Dictate — Dic tate, v. t. [imp. & p. p. {Dictated}; p. pr. & vb. n. {Dictating}.] [L. dictatus, p. p. of dictare, freq. of dicere to say. See {Diction}, and cf. {Dight}.] 1. To tell or utter so that another may write down; to inspire; to compose; as, to… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Dictate — Dic tate, v. i. 1. To speak as a superior; to command; to impose conditions (on). [1913 Webster] Who presumed to dictate to the sovereign. Macaulay. [1913 Webster] 2. To compose literary works; to tell what shall be written or said by another.… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • dictate — [n] command; rule behest, bidding, code, decree, dictum, direction, edict, fiat, injunction, law, mandate, order, ordinance, precept, principle, requirement, statute, ultimatum, word; concepts 274,318,688 Ant. request dictate [v1] command; give… …   New thesaurus

  • dictate to — [phrasal verb] dictate to (someone) : to give orders to (someone) usually used as (be) dictated to I resent being dictated to by someone with half my experience. • • • Main Entry: ↑dictate …   Useful english dictionary

  • Dictate — Dic tate, n. [L. dictatum. See {Dictate}, v. t.] A statement delivered with authority; an order; a command; an authoritative rule, principle, or maxim; a prescription; as, listen to the dictates of your conscience; the dictates of the gospel.… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • dictate — I noun act, authoritative suggestion, behest, charge, command, commandment, commission, decree, demand, direction, edict, enactment, fiat, imperative, imperious direction, injunction, instruction, judgment, law, mandate, order, ordinance,… …   Law dictionary

  • dictate — is pronounced with the stress on the first syllable as a noun (as in the dictates of conscience) and with the stress on the second syllable as a verb (as in dictate a letter) …   Modern English usage

  • Dictate — can refer to: Dictation (disambiguation) Dictator Edict This disambiguation page lists articles associated with the same title. If an internal link led you here, you may wish to change the link to point direc …   Wikipedia

  • dictate of conscience — index duty (obligation) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 …   Law dictionary

  • dictate peace — index reconcile Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 …   Law dictionary

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»