-
1 щадя
spareщадя себелюбието на някого spare s.o.'s self-esteem, let s.o. down gently* * *щадя̀,гл., мин. св. деят. прич. щадѝл spare; не \щадя сили spare no effort (да to c inf.); \щадя себелюбието на някого spare s.o.’s self-esteem, let s.o. down gently; \щадя силите си spare/conserve o.’s strength.* * *spare: щадя your strength! - Щади си силите!; respect* * *1. spare 2. ЩАДЯ себелюбието на някого spare s. o.'s self-esteem, let s.o. down gently 3. не ЩАДЯ сили spare no effort (да to c inf.), ЩАДЯ си силите spare/conserve o.'s strength -
2 жаля
него не го жали! don't feel sorry for him!3. (щадя) spareтой не жали труда си he takes a great deal of trouble4. вж. жалея* * *жа̀ля,гл., мин. св. деят. прич. жа̀лил 1. ( изпитвам жалост) pity, be/feel sorry (for), sorrow (for), regret;2. ( съчувствам) pity; feel/have pity (for); commiserate (with);3. ( щадя) spare; не \жаля средства not stint (o.s.); не \жаля труда си да spare no effort/pains to;4. mourn (s.o.), be in mourning (for).* * *1. (изпитвам жалост) pity, be/feel sorry (for), sorrow (for), regret 2. (съчувствувам) pity;feel/have pity (for);commiserate (with) 3. (щадя) spare 4. вж. жалея 5. не ЖАЛЯ средства spare no expense(s), not stint o.s. 6. не ЖАЛЯ труда си да spare no effort/pains to 7. него не го жали! don't feel sorry for him! 8. той не жали труда си he takes a great deal of trouble -
3 труд
labourwork ( и научно съчинение)(безпокойство) troubleхора на умствения труд вж. хоратруд и работна заплата manpower and wages; labour and remuneration(съоръжения) safety devicesмеждународно разделение на труда international division of labourМеждународна организация на труда International Labour Organization. съкр. ILOпроизводителност на труда labour productivity; efficacyпостигам без труд take things in o.'s strideдавам/правя си труд да take the trouble to (c inf.), give o.s. trouble to, take pains to; trouble to; go to the trouble (of с ger.)не си давам труд take it easy; spare o.'s exertionsне си щадя труд a spare no effortтова му е коствало много труд it (must have) cost him a lot of troubleне си правете труд don't trouble/botherне сс струва трудът it is not worth the trouble, the game is not worth the candleс труд и постоянство всичко се постига work hard and you'll succeed* * *труд,м., -ове, (два) тру̀да labour; work (и научно съчинение); ( безпокойство) trouble; без много \труд without much trouble; with hardly any trouble; без \труд without (any) difficulty/trouble/effort; hands down; давам/правя си \труд да take the trouble to (с inf.), give o.s. trouble to, take pains to; trouble to; go to the trouble (of с ger.); египетски \труд прен. arduous labour, hard toil; жив \труд direct labour; живея от \труда си live by o.’s labour; крепостен \труд corvée, serf labour; Международна организация на \труда International Labour Organization, съкр. ILO; много \труд си правите за мене I’m putting you to a lot of trouble/inconvenience; наемен \труд wage labour; не си давам \труд take it easy; spare o.’s exertions; не си струва \труда it is not worth the trouble, the game is not worth the candle; не щадя \труда си spare no effort; непосилен наемен \труд wage slavery; тежък \труд hard work; toil; разг. graft; охрана на \труда labour protection; ( съоръжения) safety devices; постигам без \труд take things in o.’s stride; принудителен \труд forced labour, compulsory work; производителност на \труда labour productivity; efficacy; сизифов \труд прен. Sisyphean labour; \труд и работна заплата manpower and wages; labour and remuneration; умствен \труд mental/brain work; физически \труд manual labour; хора на физическия/умствения \труд manual/brain workers.* * *labor: wasted труд - напразен труд, division of труд - разделение на труда, manual труд - физически труд; toil (тежък); work (и научно съчинение): brain труд - умствен труд; (безпокойство): bother: do not труд to call me - не си прави труда да ми се обаждаш; trouble: take the труд to - правя си труда да; effort (усилие)* * *1. (безпокойство) trouble 2. (съоръжения) safety devices 3. labour 4. work (и научно съчинение) 5. Международна организация на ТРУДа International Labour Organization. ськр. ILO 6. ТРУД и работна заплата manpower and wages;labour and remuneration 7. без ТРУД without (any) difficulty/trouble/effort;hands down 8. без много ТРУД without much trouble;with hardly any trouble 9. давам/правя си ТРУД да take the trouble to (c inf.), give o. s. trouble to, take pains to;trouble to;go to the trouble (of c ger.) 10. египетски ТРУД arduous labour, hard toil 11. живея от ТРУДа си live by o.'s labour 12. крепостен ТРУД corvee, serf labour 13. международно разделение на ТРУДа international division of labour 14. много ТРУД си правите за мене I'm putting you to a lot of trouble/inconvenience 15. напразен ТРУД waisted/lost labour, wastedeffort 16. не си давам ТРУД take it easy;spare o.'s exertions 17. не си правете ТРУД don't trouble/bother 18. не си щадя ТРУД а spare no effort 19. не сс струва ТРУДът it is not worth the trouble, the game is not worth the candle 20. охрана на ТРУД a labour protection 21. постигам без ТРУД take things in o.'s stride 22. производителност на ТРУДа labour productivity;efficacy 23. с ТРУД и постоянство всичко се постига work hard and you'll succeed 24. сизифов ТРУД Sisyphean labour 25. тежък ТРУД hard work;toil 26. това му е коствало много ТРУД it (must have) cost him a lot of trouble 27. умствен ТРУД mental/brain work 28. физически ТРУД manual labour 29. хора на умствения ТРУД вж. хора
См. также в других словарях:
щадя — гл. пазя, вардя, завардвам, запазвам, браня, покровителствувам гл. жаля, съжалявам, скъпя … Български синонимен речник
Не щадя живота своего — (форма присяги). Ср. Высокой страсти не имѣя, Для звуковъ жизни не щадить, Не могъ онъ ямба отъ хорея, Какъ мы ни бились, отличить. А. С. Пушкинъ. Евг. Онѣгинъ. 1, 7. Ср. Я не усердна вамъ, матушка! Ужъ какъ больше служить, не знаешь ... рада бы… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
не щадя живота своего — • не щадя живота своего бороться • не щадя живота своего сражаться … Словарь русской идиоматики
не щадя живота своего — (форма присяги) Ср. Высокой страсти не имея, Для звуков жизни не щадить, Не мог он ямба от хорея, Как мы ни бились, отличить. А.С. Пушкин. Евг. Онегин. 1, 7. Ср. Я не усердна вам, матушка! Уж как больше служить, не знаешь... рада бы не токмо что … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона
не щадя сил — нареч, кол во синонимов: 17 • в поте лица (10) • в поте морды (9) • в поте яиц (9) • … Словарь синонимов
не щадя жизни — нареч, кол во синонимов: 3 • до последней капли крови (6) • жертвуя всем (2) • насмерть … Словарь синонимов
Не щадя живота своего — Книжн. Устар. Высок. Смело, самоотверженно (бороться, сражаться). БМС 1998, 186 … Большой словарь русских поговорок
щадящий — прил. Такой, который позволяет сохранять здоровье; лёгкий, необременительный. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
щадить — щадить, щажу, щадим, щадишь, щадите, щадит, щадят, щадя, щадил, щадила, щадило, щадили, щади, щадите, щадящий, щадящая, щадящее, щадящие, щадящего, щадящей, щадящего, щадящих, щадящему, щадящей, щадящему, щадящим, щадящий, щадящую, щадящее,… … Формы слов
Пушкин, Александр Сергеевич — — родился 26 мая 1799 г. в Москве, на Немецкой улице в доме Скворцова; умер 29 января 1837 г. в Петербурге. Со стороны отца Пушкин принадлежал к старинному дворянскому роду, происходившему, по сказанию родословных, от выходца "из… … Большая биографическая энциклопедия
Воинская присяга — Присяга в ВС США Военная присяга церемониальная клятва при поступлении на воинскую службу. Содержание 1 Текст военной присяги (Российская Федерация) … Википедия
