-
1 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
2 abstrait,
e adj. (lat. abstractus) 1. абстрактен, отвлечен; idée abstrait,e абстрактна идея; nombre abstrait, мат. отвлечено число; 2. трудно разбираем; un auteur trop abstrait, трудно разбираем автор; 3. худ. абстрактен, който не е фигуративен; art abstrait, абстрактно изкуство. Ќ Ant. concret, positif; figuratif. -
3 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
4 renchéri,
e adj. et n. (de renchérir) 1. на когото трудно се угажда; претенциозен; 2. m., f. човек, на когото трудно се угажда. -
5 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
6 approche
f. (de approcher) 1. приближаване, доближаване, достъп; 2. pl. околности; 3. воен. вход, достъп; travaux d'approche земен изкоп, който води до обсаден град или крепост; une њuvre d'une approche difficile труднодостъпно (трудно разбираемо) произведение; 4. прен. разстояние между две букви; 5. знак за приближаване (или разделяне) на две букви или думи; 6. loc. prép. а l'approche de близо до, при настъпването на, при пристигането на; aux approches de в съседство с. Ќ lunette d'approche физ. далекоглед. -
7 bannière
f. (p.-к. de ban et suff. -ière) 1. знаме; флаг; хоругва; 2. разг. риза; 3. в съчет. voile en bannière мор. платно на кораб, чиито краища не са вързани и то се развява от вятъра. Ќ se ranger sous la bannière de qqn. присъединявам се към партията на някого; c'est la croix et la bannière това е много трудно. -
8 barré,
e adj. et m. (de barrer). 1. преграден с бариера (за път); 2. бариран, зачертан с две успоредни линии (за чек); 3. разделен на равни части (за герб); 4. спорт. екипаж от гребци, когато са ръководени от кормчия; 5. m. муз. едновременно натискане на няколко струни на инструмент с показалец при свирене. Ќ dent barré, зъб, чиито извити корени правят ваденето му трудно. -
9 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
10 bordel
m. (frq. °borda "cabane") 1. вулг. публичен дом, бордей; 2. разг., прен. пълен безпорядък; голяма врява; 3. bordel!; bordel de merde!; bordel de Dieu! по дяволите! Ќ et tout le bordel и всичко останало; ça va être le bordel pour... ще е трудно да... -
11 boule
f. (lat. bulla "bulle", puis "boule" creuse) 1. топка; 2. нар. кълбо; 3. разг. глава; лице; 4. (Белгия) бонбон. Ќ perdre la boule изгубвам си ума; boules Quies топчета за запушване на ушите (при силен шум); boule de neige топка сняг; faire boule de neige нараствам, увеличавам обема си (подобно на топка сняг, която се търкаля); avoir une boule dans la gorge трудно ми е да преглъщам (поради емоция); boule de signaux сигнализационен буй (по бреговете на море); en boule във форма на топка; se mettre en boule разгневявам се; avoir les nerfs en boule нервен, ядосан съм; boule de billard билярдна топка; напълно плешива глава; avoir les boules разг. писна ми, изнервям се. -
12 bourbier
m. (de bourbe) 1. тинесто блато; локва; мочурище; 2. прен. трудно, забъркано, заплетено положение; ситуация, в която човек затъва. -
13 braquer
v.tr. (probabl. lat. pop. °brachitare, de bracchium "bras") 1. насочвам, отправям; втренчвам; braquer les yeux sur qqn. втренчвам поглед в някого; 2. насочвам ( оръжие), прицелвам се; braquer un révolver sur qqn. насочвам револвер към някого; 3. арго атакувам с оръжие; braquer une banque правя въоръжен обир на банка; 4. ост. обръщам, ориентирам, насочвам (нещо подвижно); завивам кормило на автомобил; v.intr. voiture qui braque mal кола, която завива трудно, с голям радиус на завоя; 5. прен. настройвам някого ( срещу нещо или някого). Ќ Ant. détourner. -
14 buter2
v. (de buter) I. v.intr. 1. спъвам се; buter2 contre спъвам се в; 2. опирам се; la poutre bute contre le mur гредата се опира в стената; 3. сблъсквам се с (трудност, препятствие); II. v.tr. 1. подпирам; поддържам; buter2 un mur подпирам стена; 2. ост., прен. създавам препятствия, пречки; 3. заинатявам; se buter2 1. спъвам се; 2. упорствам, инатя се. Ќ buter2 sur un mot трудно ми е да произнеса или прочета някоя дума. -
15 cadeau
m. (cabdel "chef", fig. "lettre capitale"; lat. pop. capitellus, de caput "tête") 1. подарък, дар; cadeau de Noël коледен подарък; faire un cadeau а qqn. правя подарък на някого; 2. ост. развлечение, което се предлага на дама. Ќ papier cadeau хартия за увиване на подаръци; c'est un cadeau de la maison разг. това е безплатно; c'est pas un cadeau това е човек, който трудно се понася; faire cadeau de qqch. давам нещо като подарък. -
16 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
17 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
18 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
19 débrouillard,
e adj. (de débrouiller) разг. 1. който се оправя лесно при заплетено положение; сръчен, ловък, находчив; 2. m. човек, който се справя лесно при трудно положение. Ќ Ant. emporté, gauche, maladroit. -
20 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ.
Страницы
См. также в других словарях:
трудно — тяжело, тяжко, нелегко, несладко, горько, горестно, бедственно; хоть в петлю полезай, хоть в гроб ложись, хоть головой об стену бейся, жизнь не мила, жизни не рад, на свет не глядел бы, хоть волком вой, хоть плачь, хреновато, свет не мил, белый… … Словарь синонимов
ТРУДНО — ТРУДНО. 1. нареч. к трудный в 1, 2 и 3 знач. 2. в знач. сказуемого, кому чему с инф. или без него. Тяжело, не под силу. «Трудно нам тягаться с Годуновым.» Пушкин. Ей трудно с большой семьей. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
Трудно... — трудно... Начальная часть сложных слов, вносящая значение: с трудом (трудноизлечимый, трудноосуществимый, труднорастворимый, трудносгораемый и т.п.). Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
трудно — (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
ТРУДНО — лежать. Курск. Тяжело болеть. БотСан, 115 … Большой словарь русских поговорок
трудно... — ТРУДНО... Первая часть сложных слов. Вносит зн. сл.: трудный (1 2 зн.). Труднодостижимый, трудноизлечимый, труднообъяснимый, трудноперевариваемый, трудноплавкий, труднопонимаемый, труднорастворимый … Энциклопедический словарь
трудно — • безумно трудно • невыносимо трудно … Словарь русской идиоматики
Трудно быть богом (фильм — Трудно быть богом (фильм, 1989) У этого термина существуют и другие значения, см. Трудно быть богом (значения). Трудно быть богом Es ist nicht leicht ein Gott zu sein … Википедия
Трудно противу рожна прати — Поговорка, имеющая значение: трудно бороться с сильными, с судьбой. Произошла от обыкновенного в древности способа погонять быков острым колом – рожном. Древнейшие литературные источники этой поговорки – трагедии Эсхила (525 456 гг. до н.э.)… … Словарь крылатых слов и выражений
Трудно быть богом (значения) — «Трудно быть богом» повесть Аркадия и Бориса Стругацких. Она вызвала к жизни: Трудно быть богом (фильм, 1989) художественный фильм Питера Фляйшмана (1989) Трудно быть богом (радиоспектакль) радиоспектакль по одноименному роману… … Википедия
Трудно быть богом (радиоспектакль) — Трудно быть богом радиоспектакль по одноимённому роману братьев Стругацких. Содержание 1 О радиоспектакле 2 Над радиоспектаклем работали … Википедия
