-
21 въртел
м разг difficulté f; той ми прави големи въртели il me fait (me cause) des difficultés. -
22 гадно
нрч dégoûtamment, d'une manière repoussante (répugnante), d'une façon indigne; abjectement, vilement, bassement, vilainement; той постъпва гадно il agit vilement (bassement) а гадно ми е cela m'est dégoûtant (repoussant); cela me dégoûte (me déplaît). -
23 гледам
гл 1. regarder, voir; гледам в нещо regarder а; 2. (забелязвам) s'apercevoir, remarquer, constater; 3. faire attention, prendre garde; гледам да (старая се да) tâcher (essayer) de faire qch; chercher а faire qch; гледам към (обърнат съм към) donner sur; прозорците гледат към парка les fenêtres donnent sur le parc; 4. гледамдеца élever (nourrir, faire vivre, soutenir) les enfants; гледам животни garder (élever) des moutons, des troupeaux, du bétail; гледам пчели, птици élever des abeilles, de la volaille; 5. гледам градина entretenir un jardin; гледам (водя) книги, записки, сметки tenir les livres, les écritures, les comptes; гледам предприятие (стопанство) administrer une entreprise (une propriété); гледам (спазвам) правилника observer le règlement; 6. гледам на някого като на брат, баща considérer (regarder) qn comme mon frère, mon père; гледат го благосклонно on le voit d'un њil favorable; 7. гледам болен soigner un malade; гледам болен (за лекар) traiter, soigner (un malade, une maladie); гледам някого (грижа се за) prendre soin de qn (qch); soigner qn (qch); avoir (bien) soin de qn (qch); гледам си здравето, гледам се добре avoir soin de la santé; гледайте си здравето ménagez votre santé, soignez-vous bien, ayez soin de vous-même, prenez des précautions; 8. гледам на карти tirer les cartes а qn; dire la bonne aventure; гледам на ръка lire dans la main de qn; гледам на кафе lire dans le (marc du) café (de qn); гледам се se regarder, se voir, se mirer, se soigner; а гледам дело délibérer, examiner; съдиите гледат делото при закрити врата les juges délibèrent а huis clos; гледам някого накриво regarder qn de travers (d'un mauvais њil); той е зле гледан il est mal vu, il n'est pas bien vu; гледам крадешком regarder а la dérobée (furtivement, en cachette); regarder du coin de l'њil; гледам някого право в очите regarder qn en face, regarder qn dans les yeux, regarder dans les yeux de qn; я гледай, я гледай ти! tenez! tiens, tiens! ah! ça mon dieu! ah! ça par exemple! voilà la bonne affaire! voyons! -
24 гнуснаво,
гнусно нрч d'une manière dégoûtante, répugnante; той се храни гнуснаво, il mange d'une maniére dégoûtante. -
25 говедо
ср animal m, прен animal m, imbécile m; той е същинско говедо c'est un vrai butor. -
26 говоря
гл 1.parler; имам да ви говоря j'ai а vous parler; говоря френски parler (en) français; говоря на себе си parler а soi-même; говоря на, за, с, в полза на parler а, de, avec, en faveur de; 2. (беседвам) causer, s'entretenir avec; 3. parler, prononcer un discours; говоря пред пълна аудитория parler devant (une) salle (auditoire) comble; говори се on dit, les bruits courent; le bruit court; говори се, че ще има намаление на цените on dit (le bruit court) qu'il y aura une baisse des prix; говоря върху политиката parler politique а за вълка говорим, а той в кошарата (quand) on parle du loup on en voit la queue. -
27 голям
прил 1. grand, e; gros, grosse; vaste; fort, e; considérable; nombreux, euse; large; голямо нещастие un grand malheur; голям хотел grand (vaste) hôtel; голяма сума une grosse, forte somme (considérable); с голямо удоволствие avec grand plaisir; събитие с големи последствия événement gros (lourd) dе conséquences; голяма литургия grand-messe f; големи приятели de grands amis, des amis sûrs (solides, fidèles); голяма клечка разг grosse légume m; (за брат, сестра) aîné, e; големият брат l'aîné; голямата сестра l'aînée; голямо семейство famille nombreuse; голямата печалба le gros lot; голяма дреха vêtement ample (large); голям студ, горещина froid, chaleur intense; голямо безпокойство vive inquiétude; в голям мащаб en grand, а grande échelle; големият пръст (на ръката) médius m, doigt du milieu, doigt majeur; (на крака) le gros orteil; 2. (за възраст) aîné, e; plus âgé, e; най-големият му син son fils aîné; той има големи деца il a de grands enfants; големите (възрастните) хора les grands, les grandes personnes, les adultes mpl; голям да пораснеш! dieu te bénisse! 3. (велик) голям артист grand artiste; голям човек grand homme; голям човек разг gros bonnet m, grosse légume f; haut (grand) personnage, grosse légume. -
28 готов
прил 1. préparé, e; prêt, e (а), achevé, e; книгата е готова за печат le livre est prêt а imprimer; готови продукти (готово ядене) aliments tout cuits, mets а emporter; mets prêts а servir; готови дрехи vêtements confectionnés, vêtements de confection; 2. préparé, e; prêt, e; ние сме готови nous sommes prêts; 3. disposé, e; il accepte de; той е готов да даде парите il est disposé (il accepte) а donner (а verser) l'argent; готови за бой prêt а combattre; au combat; готови пари argent liquide (comptant); des économies. -
29 далтонист
м, далтонистка ж daltonien m, daltonienne f; той е далтонист il est atteint de daltonisme, il est daltonien. -
30 двойка
ж 1. (число) le chiffre deux (2); 2. couple m, paire f; танцова двойка couple de danseurs; новобрачна двойка les nouveaux mariés; le nouveau ménage; les nouveaux jeunes époux; двойка гълъби un couple de pigeons; 3. (за прежда) cordage а deux brins; laine deux fils; 4. deux, faible, mauvaise note; той получи двойка il a reçu une mauvaise (faible) note, il a reçu un deux, il a été collé; 5. (карта за игра) deux m; двойка спатия le deux de trèfle; имам три двойки на ръка avoir trois deux en main. -
31 ден
м 1. jour m; празничен ден jour de fête, jour férié; пазарен ден jour de marché; дъждовен ден un jour de pluie; живея от ден за ден vivre au jour le jour; добър ден! bonjour! той слабее от ден на ден il s'affaibit de jour en jour; в наши дни de nos jours; слънчев ден un jour ensoleillé, une journée de soleil; делничен ден jour ouvrable; осемчасов работен ден une journée de huit heures; работя ден и нощ travailler nuit et jour; намален работен ден journée de travail réduite; работя през целия ден travailler toute la journée (tout le long du jour); след два дни deux jours après, le surlendemain; през ден tous les deux jours; ден след ден un jour après l'autre; посред бял ден en plein jour, au grand jour; en plein midi; au su et au vu de tous; кой ден от месеца? quantième du mois? кой ден сме днес? c'est le combien (du mois) aujourd'hui?; свободен ден jour de congé; вземам (получавам) един ден отпуск prendre (obtenir) un jour de congé; имен ден jour de fête; c'est son (mon, ton) jour; един ден път un jour de chemin (de voyage); работен ден jour de travail; почивен ден jour de repos; рожден ден anniversaire m; пропилявам дните си gaspiller ses jours; утрешният ден l'avenir а бели пари за черни дни garder une poire pour la soif; герой на деня (c'est) le héros du jour, l'homme du jour; ясно като бял ден c'est clair comme le jour; през един хубав (прекрасен) летен ден par un beau jour d'été; в онзи паметен ден en ce jour mémorable. -
32 добре
нрч bien, bon; по-добре mieux; най-добре le mieux; всичко и отива добре tout lui va bien; tout lui sied bien; той бе добре приет il a été bien accueilli; добре съм aller bien, se porter bien а е добре! eh bien! (hé bien!); добре съм с някого être bien avec qn; добре дошли! soyez bien venu! изглежда добре sembler bien; както намерите за добре comme bon vous semble; добре! c'est bon! (bon!); добре, заемам се с това c'est bon, je m'en charge; добре съм се (съм го, съм я) наредил être dans de beaux draps. -
33 добряк
м, добрякка ж разг bonhomme m, une bonne femme; une femme de bon cњur (de bon caractère); той е голям добряк il est très bonhomme. -
34 добър
прил bon, bonne; по-добър meilleur, e; най-добър le meilleur, la meilleure; доста добър assez bon, fort bon, très bon; добър избор un bon choix; добри резултати bons résultats; той ми отговори на добър френски език il m'a répondu en bon français; вземам нещата от добрата им страна prendre les choses du bon côté; добро настроение bonne humeur; не очаквам, не се надявам, не вещая нищо добро n'attendre, n'espérer, n'augurer (ne présager) rien de bon; и таз добра! en voilà une bonne! това са добри хора ce sont des gens bien; на добър час! а la bonne heure! бъдете така добър да soyez si aimable de; в добра форма être en (bonne) forme; добър вечер! bonsoir! добър ден! bonjour! -
35 дома
нрч а la maison, chez soi; той е у дома il est chez lui, il est а la maison; чувствувайте се като у дома си faites comme chez vous. -
36 доста
нрч 1. assez, très, trop, considérablement; 2. (достатъчно) suffisamment, assez; той печели доста il gagne assez (suffisament); 3. нар (стига) assez, il suffit; 4. (твърде) assez; доста стар (млад) assez vieux (jeune); доста голям assez grand. -
37 достатъчно
нрч suffisamment, assez; той има достатъчно пари il a suffisamment d'argent (assez d'argent); достатъчно е да il suffit de. -
38 дума
ж parole f, mot m, propos m, terme m; едносрична дума monosyllabe f; многосрична дума polysyllabe f, terme m; остаряла дума mot vieilli (vieux); употребима дума mot usité (usuel); модна дума mot а la mode; заета дума (заемка) mot emprunté (mot d'emprunt); диалектална дума mot dialectal; изговарям буква по буква една дума épeler un mot; проста, сложна, производна дума mot simple, composé, dérivé; изтъркана дума mot usé; звучна дума mot harmonieux; непроизносима дума mot imprononçabie; второстепенни думи mots accessoires (grammaticaux); главни думи mots principaux (lexicographiques); служебни думи mots outils; неясна, неподходяща дума mot vague, impropre; установена, точна дума mot consacré, juste (exact, précis); при тези думи а ces mots, sur ces mots; дума не казвам ne dire mot, ne pas dire un mot (un seul mot, un traître mot); дума не отронвам ne pas sonner (souffler) mot; без да кажа дума sans dire mot, sans dire un mot; sans mot dire; гръмки думи grands mots; дума с двойно значение mot а double sens (а double entente); игра на думи jeu de mots, calembour m; празни думи vains mots; това са само думи ce ne sont que des mots; думи и дела des mots (paroles) et des actes; имам последната дума avoir le dernier mot dans une discussion; той не е казал (дал) последната си дума il n'a pas dit (donné) son dernier mot; думата му тежи sa parole a du poids (de l'autorité); имам да си кажа думата avoir son mot а dire; казвам две думи някому dire deux mots а qn; любовни, нежни думи mots d'amour, de tendresse; похвална дума mot d'éloge; жестока, ужасна дума mot cruel (dur, frappant), mot piquant (terrible); дума по дума mot а mot; mot pour mot; с една дума en un mot; това е последната ми дума c'est mon dernier mot; горчиви думи paroles acerbes, aigres; поток от думи torrent de paroles; давам честната си дума donner sa parole (sa parole d'honneur); оттеглям думата си retirer sa parole; отстоявам на думата си tenir (sa) parole; être fidèle, faire honneur а sa parole; не устоявам на думата си manquer а sa parole; човек на думата homme de parole; на дадена дума sur parole; вярвам на думата croire sur parole; искам думата demander la parole; получавам думата obtenir la parole; давам думата accorder (donner, passer) la parole; отказвам (не давам) думата refuser la parole; имам думата avoir la parole; мълчете! нямате думата! taisez vous! vous n'avez pas la parole! казвам добри (лоши) думи за някого parler de qn en bons (en mauvais) termes; отмервам думите си, внимавам за думите си mesurer (peser) ménager ses termes; не си пестя думите ne pas ménager les termes; технически думи termes techniques; необмислени думи propos de table; размяна на думи échange de propos; от дума на дума de propos en propos; de fil en aiguille; клеветнически думи propos calomnieux; мръсни (срамни) думи paroles (propos) obscènes (grasses, grossières, salées, scatologiques); cochonneries fpl; нито дума повече pas un mot de plus; разбирам от една (половин) дума comprendre а demi-mot а казана дума - хвърлен камък quand les mots sont dits l'eau bénite est faite; от дума дупка не става les belles paroles n'écorchent pas la langue; блага дума железни врата отваря plus fait douceur que violence; в буквалния смисъл на думата а la lettre, au pied de la lettre; да си дойдем на думата revenons а nos moutons; дума да не става en aucun cas, jamais; не ще и дума cela ( ça) va de soi, cela va sans dire; подмятам, подхвърлям думи (за) faire allusion (а), faire des allusions (а); последна дума на модата le dernier cri de la mode; празни думи des riens; с една дума en un mot, bref; става дума за il s'agit de, on se met а parler de; on parle de; по думите на au dire de, selon, d'après; изяждам (гълтам) думите mâchonner les mots. -
39 дупка
ж 1. trou m, cavité f, orifice m; дупка в стената trou а la muraille; дупка на чорап trou d'un bas; дупки на носа cavités du nez; дупка на кладенец orifice d'un puits; 2. trou m, terrier m; миша дупка trou de souris; лисача дупка terrier m; 3. прен trou m; настаниха ни в дупка on nous a logés dans un trou а гоня някого до дупка poursuivre qn jusque dans son trou; крия се в миша дупка se cacher dans un trou de souris; той е седмата дупка на кавала être la cinquième roue du carrosse. -
40 дявол
м 1. (сатана) diable m, satan m, démon m, diantre m, méphistophélès m; mauvais esprit m, esprit malin; le Malin; ни в бога, ни в дявола вярвам ne connaître (ne craindre) ni dieu ni diable; ne croiré ni а dieu ni а diable; дяволът се е вселил в него possédé du diable; 2. прен разг (хитрец) diable m, malin m; той е голям дявол il est un vrai diable; il est malin (rusé); а бяга като дявол от тамян se démener (s'agiter) comme un diable dans un bénitier; когато дявол ът си няма работа quand le diable s'en mêle; върви (иди) по дяволте! allez au diable! дявол да го вземе (да го вземат дяволите!) que le diable l'emporte! qu'il aille au diable! дявол знае! qui sait! personne ne sait; няма човек, няма дявол ! il n'y a personne, il n'y a âme qui vive; по дяволите du diable! пращам някого по дявол ите envoyer qn au diable (а tous les diables, aux cinq cents diables); хващат ме дяволите avoir le diable dans le ventre; prendre mouche.
Страницы
См. также в других словарях:
той — той, т оя … Русский орфографический словарь
той — той/ … Морфемно-орфографический словарь
ТОЙ — мест., указ., церк., малорос. та, то; тот, вон тот, оный, он. Той твою блюсти будет главу. Быт. Той одно несет, той свое. вор. кур. Той, тая, тое. мн. теи и тее, говорят в юго зап. пск. и твер. | Той, тамб. либо, или, ли. Той пойти, той нет? Той… … Толковый словарь Даля
ТОЙ — мест., указ., церк., малорос. та, то; тот, вон тот, оный, он. Той твою блюсти будет главу. Быт. Той одно несет, той свое. вор. кур. Той, тая, тое. мн. теи и тее, говорят в юго зап. пск. и твер. | Той, тамб. либо, или, ли. Той пойти, той нет? Той… … Толковый словарь Даля
ТОЙ — [тюркск.] у народов Средней Азии: праздник (свадьба, обрезание и пр.), сопровождающийся пиршеством, народными развлечениями и др. Словарь иностранных слов. Комлев Н.Г., 2006. той (тюрк. у народов Ср. Азии и Юж. Cибири празднество, сопровождаемое… … Словарь иностранных слов русского языка
той — ТОЙ. род., дат., твор. и предл. ед. от та. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
той — пирушка, праздник Словарь русских синонимов. той сущ., кол во синонимов: 4 • пирушка (28) • праздник … Словарь синонимов
Той — м. Празднество, сопровождаемое пением, танцами, пиршеством (у народов Средней Азии). Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
той — займенник … Орфографічний словник української мови
той — I того/, ч., та, тіє/ї, рідко то/ї, заст. ті/ї, ж., те, того/, с.; мн. ті, тих; займ. 1) вказ. Указує на щось, більш віддалене у просторі, ніж інше подібне (перев. парне); прот. цей (у 1 знач.). || Указує на відрізок часу, який передував… … Український тлумачний словник
той — I [تاي] курраи асп, аспи ҷавон II [تاي] бори баста; той бастан молеро ба таври хоса бастан (мас., пахтаи тозашуда); той той тойҳои зиёди як навъи мол … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ
