-
1 secret1
m. (lat. secretum, neutre de secretus) 1. тайна, секрет; garder un secret1 пазя тайна; 2. дискретност; 3. тайно средство, тайна; trouver le secret1 de l'affaire откривам тайната на тази работа; 4. обяснение, истинска причина; 5. loc.adv. en secret1, dans le secret1 тайно, без свидетели. Ќ secret1 d'Etat държавна тайна; secret1 de Polichinelle публична тайна. Ќ Ant. révélation. -
2 confidence
f. (lat. confidentia, même o. que confier) 1. поверяване на тайна; 2. поверително, интимно съобщение, тайна, признание, откровеност; 3. loc. adv. en confidence тайно. -
3 mystère
m. (gr. mustêrion, de mustês "initié") 1. тайнство, мистерия; le mystère de la Trinité тайнството на Света Троица; 2. тайна, секрет, загадка; c'est un mystère това е тайна; débrouiller un mystère разгадавам нещо; 3. тайнственост; aimer le mystère обичам тайнствените неща; 4. средновековна театрална пиеса с религиозно съдържание, мистерия. Ќ mystère et boule de gomme много тайно, тайнствено; faire un mystère, faire grand mystère de (qqch.) отказвам да обяснявам подробно. Ќ Ant. clarté, évidence; connaissance. -
4 secret2,
ète adj. (lat. secretus "séparé, secret", de secernere "écarter") 1. таен; desseins secret2,s тайни замисли; renseignements secret2,s тайни сведения; 2. потаен, скрит; таен; pensées secret2,ètes потайни мисли; 3. прен. скрит, интимен; който пази тайна, дискретен; потаен, прикрит; vie secret2,ète таен, интимен живот. Ќ la secret2,ète; Police secret2,ète тайна полиция; services secret2,s тайни служби. Ќ Ant. apparent, public, visible, ouvert. -
5 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
6 ambassade
f. (lat. méd. ambactia "service") 1. посланичество; 2. посолство (зданието); 3. тайна мисия, тайно дело; ils sont allés en ambassade chez le directeur отидоха тайно при директора. -
7 arcane
m. (lat. arcanum "secret") 1. тайно подготвяне на алхимици; 2. прен. тайна. Ќ Hom. arcanne. -
8 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
9 conserver
v.tr. (lat. conservare) 1. пазя, запазвам, опазвам; conserver un secret пазя тайна; le sport conserve la santé спортът запазва здравето; 2. консервирам; conserver de la viande консервирам месо; se conserver запазвам се, консервирам се. Ќ Ant. perdre, détruire, altérer; abîmer. -
10 découvrir
v. (bas lat. discooperire) I. v.tr. 1. откривам, намирам, изнамирам; découvrir un trésor откривам съкровище; 2. прен. откривам, разкривам, издавам; découvrir son cњur разкривам сърцето си; découvrir un complot а la police издавам заговор на полицията; 3. разбулвам; découvrir un secret разбулвам някаква тайна; 4. узнавам; découvrir une vérité узнавам някаква истина; 5. съзирам, забелязвам; découvrir qqn. dans la foule забелязвам някого в тълпата; 6. отхлупвам; отварям; découvrir un plat отхлупвам ястие; découvrir la capote d'une voiture отварям горния капак на кола; 7. оголвам; découvrir les racines d'un arbre оголвам корените на дърво; 8. излагам на неприятелски огън; II. v.intr. отдръпвам се (за морска вода при отлив); III. v.pron. 1. подавам се над нещо; 2. откривам се; разкривам се, разбулвам се; 3. свалям си шапката; 4. прояснявам се (за време); 5. виждам се, забелязвам се; 6. излагам се на неприятелски удари; 7. казвам си тайните, откривам си мислите, издавам се. Ќ Ant. couvrir; cacher, dissimuler. -
11 deviner
v.tr. (lat. pop. °devinare) 1. откривам, предсказвам (чрез вълшебство); 2. отгатвам; 3. откривам, разкривам (мисъл, тайна и др.); se deviner отгатвам се, разгадавам се; прониквам се. -
12 discret,
ète adj. (au sens du lat. méd. discretus "capable de discerner") 1. сдържан, въздържан, умерен; 2. който знае да пази тайна; дискретен; 3. прен. тайнствен; 4. дискретен; деликатен. Ќ quantité discret,ète мат. величина, съставена от отделни единици (златни монети, житни зърна и др.). Ќ Ant. indélicat, indiscret; criard, voyant. -
13 discrètement
adv. (de discret) сдържано, въздържано, умерено, пазейки тайна. Ќ Ant. indiscrètement, ostensiblement. -
14 discrétion
f. (lat. discretio) 1. сдържаност, въздържаност, умереност, дискретност; 2. пазене тайна, мълчание, дискретност; 3. loc. adv. а discrétion на воля, колкото ми се иска; както искам, по свое желание; se rendre а discrétion предавам се безусловно (за град, крепост, войска); 4. loc. prép. а la discrétion de по волята на, на разположение на, във властта на; être а la discrétion de qqn. завися напълно от някого; se mettre а la discrétion de qqn. поставям се в пълно разположение на някого; s'en remettre а la discrétion de qqn. осланям се на мъдростта, познанията на някого. Ќ Ant. indiscrétion, indélicatesse; impudence, sans-gêne. -
15 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
16 éventer
v.tr. (de й- et vent) 1. проветрям, проветрявам; 2. правя да изветрее; 3. прен. разкривам (тайна и др.); 4. откривам; éventer une mine воен. откривам мина; s'éventer проветрявам се; изветрявам (за вино и др.). Ќ éventer la mèche не надушвам какво става. -
17 flamme1
f. (lat. flamma) 1. пламък; flamme1 d'une bougie пламък на свещ; jeter aux flamme1s хвърлям в пламъците; 2. pl. пожар; édifice dévoré par les flamme1s сграда, обхваната от пожар; 3. светлина, блясък; 4. прен. жар, пламък; brûler d'une flamme1 secrète поет. горя от тайна любовна страст; 5. продълговата електрическа крушка; 6. мор. малко дълго и тясно знаме, което служи за отличителен знак на военен кораб или за даване на знаци; 7. малко знаме на копие на конник; 8. архит. украшение във вид на пламък. Ќ jeter feu et flamme1 contre qqn. бълвам огън и жупел против някого. -
18 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
19 indiscret,
ète adj. (lat. indiscretus) 1. нескромен, недискретен; question indiscret,ète нескромен въпрос; 2. който не може да пази тайна; 3. прекалено любопитен, неделикатен; 4. несдържан. Ќ Ant. discret. -
20 indiscrétion
f. (bas lat. indiscretio) 1. нескромност, неделикатност; 2. недискретна постъпка; 3. прен., ост. невъздържаност; 4. издаване на тайна, прекалена приказливост. Ќ Ant. discrétion, réserve, retenue.
См. также в других словарях:
Тайна — см. Банковская тайна; Военная тайна; Врачебная тайна; Государственная тайна; Коммерческая тайна; … Энциклопедия права
тайна — Секрет, таинство, мистерия, подноготная. Тайна глубокая, непостижимая, непроницаемая, сокровенная, мистическая. Секрет на весь свет, секрет Полишинеля. Я из него выведаю всю подноготную. Об этом знает одна грудь да подоплека. Для нас, мой друг,… … Словарь синонимов
ТАЙНА — ТАЙНА, тайны, жен. 1. То, что неизвестно, не стало еще доступным познанию, нечто непонятное, неразгаданное. Тайны мироздания. «Исполнены тайны слова ее уст ароматных.» Лермонтов. «Великий Глюк явился и открыл нам новы тайны.» Пушкин. «Бог знает,… … Толковый словарь Ушакова
тайна — вещая (Сологуб); глубокая (Жуковский, Рукавишников, Салтык. Щедрин, Л.Толстой, Тургенев); заветная (Брюсов, Чернов); заманчивая (Лаппо Данилевская, Надсон); заповедная (Башкин); запретная (Гиппиус); зловещая (К.Р.); манящая (Щепкина Куперник);… … Словарь эпитетов
тайна — і тайна свята, тайна церковна Те саме, що таїнство … Словник церковно-обрядової термінології
ТАЙНА — ТАЙНА, ы, жен. 1. Нечто неразгаданное, ещё не познанное. Тайны Вселенной. 2. Нечто скрываемое от других, известное не всем, секрет. Хранить тайну. Держать в тайне. Сердечные тайны. 3. Скрытая причина чего н. Т. успеха. В чём т. её обаяния?… … Толковый словарь Ожегова
ТАЙНА — «ТАЙНА», Россия, ГОЛОС («Ленфильм»), 1992, цв., 106 мин. Детективный триллер. Действие происходит в приморском городке Западной Европы. Частному детективу Сэму Патрику предстоит раскрыть тайну пропажи старинной шкатулки из дома бывшего летчика… … Энциклопедия кино
Тайна — см. Секрет (Источник: «Афоризмы со всего мира. Энциклопедия мудрости.» www.foxdesign.ru) … Сводная энциклопедия афоризмов
ТАЙНА — сия велика есть. Книжн. О чём л. тайном, скрываемом. /em> Цитата из Послания к ефесянам (5, 32), которое читается во время православного бракосочетания. БМС 1998, 563. Принять святые тайны. Новг. Умереть. Сергеева 2004, 199. Тайны мадридского… … Большой словарь русских поговорок
тайна — ТАЙНА нечто неизвестное и запретное, являющееся объектом познавательного интереса. Понятие «Т.» содержит в себе парадокс, поскольку, для того чтобы проявлять интерес, надо иметь представление об объекте интереса. Разрешение данного… … Энциклопедия эпистемологии и философии науки
Тайна — інфармацыя, якая распаўсюджваецца з найбольшай хуткасцю … Слоўнік Скептыка
