-
1 ръка
ж 1. main f; (от китката до рамото) bras m; (голяма, груба) patoche f; водя за ръка prendre (mener) par la main; 2. прен а) homme m, personne f; опитна ръка une personne expérimentée; б) (власт) mains f pl; pouvoir m, possession f; 4. (имотно състояние) condition f; от средна ръка хора des gens de condition moyenne а вдигам ръка а) (гласувам с вдигане на ръка) voter а main lévée; б) (давам знак, че желая да говоря) lever la main; вдигам ръка срещу някого lever la main sur qn, porter la main qur qn; вдигам ръце от нещо (някого) s'en désintéresser complètement; вдигам ръце (предавам се) se rendre; вземам в ръцете си (натоварвам се) prendre en main; връзвам ръцете някому lier les mains а qn; вързан (е) в ръцете être maladroit (gauche); горе ръцете haut les mains! долу ръцете (от)! а bas les mains! разг а bas les pattes; дясна ръка съм на някого être la main droite de qn; едно на ръка certainement, sans aucun doute; здрава (твърда) ръка la main forte (ferme), n'y pas aller de main morte; измивам си ръцете s'en laver les mains; имам сръчни ръце être homme а toutes mains; ида (връщам се) с празни ръце rentrer bredouille; имам дълги ръце avoir les doigts longs; имам златни ръце être homme а toutes mains; имам лека ръка а) avoir la main légère; б) avoir la main heureuse; искам ръката на demander la main а, demander en mariage; махвам ръка ne plus s'intéresser а qch; минава ми през ръцете s'occuper d'une chose; на бърза ръка en un tour de main; нося някого на ръце être aux petits soins auprès de qn; оставам (съм) като без ръце avoir bras et jambes coupés, avoir les mains liées; оставям си ръцете c'est un travail fait а la flan, travailler comme un sabot; от ръка на ръка de la main а la main, de main en main; (новина) от първа (втора и т. н.) ръка (nouvelle) de première (seconde, etc.) main; отпускам ръце avoir bras et jampes coupés; плюя си на ръцете mettre la main а quelque chose; подавам ръка tendre la main а qn; под ръка ми е l'avoir sous le main (а ma portée); потривам ръце frotter les mains; вървя под ръка aller bras dessus bras dessous; подлагам ръка tendre la main; плащам на ръка payer comptant; работна ръка main-d'њuvre; работя на ръка faire qch а la main; развързвам ръцете някому donner carte blanche а qn; за ръка la main dans la main; с голи ръце les mains nues (sans armes); с две ръце (подписвам) (signer) des deux mains; свиря на четири ръце jouer а quatre mains; скръствам ръце rester les bras croisés, rester les mains dans les poches; в сигурни ръце en bonnes mains; турям на нещо mettre la main sur qch; човек с широка ръка un homme large (généreux). -
2 с
със предл 1. (заедно c) avec, et; пътувам (работя) с някого voyager, travailler avec qn; търгувам с faire le commerce avec; хляб с масло du pain avec du beurre; ние с тебе toi et moi; 2. (за външни белези) а, avec, de; човек с дълга брада un homme avec une barbe longue; човекът с дългата брада l'homme а la barbe longue; момиче с сини очи jeune fille aux yeux bleus; човек с приятни обноски un homme avec des bonnes manières; облечен с пуловер и панталони vêtu (habillé) d'un chandail et d'un pantalon; 3. (за постоянно качество, свойство) а; дом с колони une maison а colonnes; филия с масло tartine au beurre; 4. а, avec, dans; пиша с молив écrire au crayon; бия се с сабя se battre а l'épée; с просто око а l'њil nu; пиша с écrire avec; рисувам с блажни бои peindre а l'huile; пиша с мастило écrire а l'encre; занимавам се с търговия être dans le commerce; 5. de; обграден с високи стени entouré de hautes murailles; очи, пълни с сълзи des yeux pleins de larmes; 6. en, а, par; пътувам с влак voyager en chemin de fer; с автомобил en voiture (en auto); пътувам с самолет voyager en avion; пътувам с колело voyager а bicyclette; с кон а cheval; 7. de; човек с весел нрав un homme de caractère gai; с добро настроение d'une bonne humeur; с крехко здраве d'une santé fragile; 8. (за съдържание) de; книга с стихове un livre de vers (un recueil de poésie); чаша с вино un verre de vin; 9. (начин на действие) a) а, avec, de, en, par; напредвам с големи крачки avancer а grands pas; слушам с внимание écouter avec attention; с една дума en un mot; с (цялата си сила) avec (de) (toute sa) force; с един удар d'un seul coup; с цената на au prix de; б) (без предлог) с главата напред la tête en avant; стоя с ръце в джоба rester les mains dans la poche; вземам с две ръце prendre а deux mains; приемам някого с отворени обятия recevoir qn а bras ouverts; с извинение avec tout le respect qui je vous dois, sauf votre respect; с цел да dans le but de; с малки изключения а part quelques exceptions; 10. de; сляп с едното око aveugle d'un њil; куц с единия крак boiteux d'une jambe; 11. (за време) a) (продьлжителност) avec; с часове наред des heures entières; с дни наред des jours entiers; с годините всичко се забравя avec les années (avec le temps) on oublie tout; б) (момент на започването) dès (още) с пристигането си dès son arrivée; с започването на dès le commencement de; 12. (за мерки) de; с един метър по-дълъг d'un mètrre plus long; с един ден по-рано un jour plus tôt; 13. (за поздравления.) avec; с моите най-искрени пожелания avec mes vњux les plus sincères а очи с очи (лице с лице) face а face; гърди с гърди corps а corps; глупак с глупак sacré imbécile; идиот с идиот bougre d'imbécile, espèce d'idiot. -
3 вледенен
прил glacé, e, gelé, e; congelé, e; frigorifié, e; вледенени ръце, пръсти des mains, des doigts gelés (glacés). -
4 възлест
прил plein de nњuds, noduleux, euse, noueux, euse; възлесто дърво bois (arbre) noueux; възлест бастун bâton noueux; възлести ръце, пръсти mains noueuses, doigts noueux; възлесто стъбло tige noduleuse. -
5 гол1
прил nu, e; sans vêtements; разг а poil; съвсем гол1 tout nu, complètement (entièrement) nu; (за ръка, гръб) découvert,; (за стена) nu, e; dégarni, e; sans ornement; (за местност) dénudé, e; разг pelé, e; (за пейзаж) sans verdure, sans arbres; (за дърво) dénudé, e; dépouillé, e de ses feuilles; sans feuillage; (за сабя) nu, e; sans fourreau; (за теме, глава) chauve; разг déplumé, e; dégarni, e а гол1 и бос съм être ruiné (vidé, décavé); être sur la paille (а fond de cale); clochard m râpé, а гол1о а nu; с гол1и ръце mains vides. -
6 грабителски
прил rapace; de rapine, de brigandage, de pillage; грабителски войни guerres de brigandage (de pillage); грабителски ръце mains rapaces; разг mains crochues; грабителски нашествия razzias fpl. -
7 грапав
прил 1. raboteux, euse, rude, rugueux, euse; rêche, âpre, calleux, euse; inégal, e, aux; scabreux, euse; грапав път, грапава пътека chemin, sentier raboteux (rude, âpre, rugueux, scabreux) грапава кожа peau rêche (rugueuse, rude) грапаво дърво bois raboteux, bois rugueux; грапав език langue rugueuse; грапави ръце mains calleuses; грапав терен terrain inégal; 2. прен raboteux, euse; inégal, e, aux; scabreux, euse; грапав стил style raboteux (inégal). -
8 груб
прил 1. rude, grossier, ère; gros, grosse; груби дрехи vêtements grossiers; имам груба кожа avoir la peau rude; 2. прен primitif, ive; vulgaire, inculte, grossier, ère; fruste, sauvage, rude, barbare; brutal, e, aux; груби инстинкти instincts primitifs (sauvages); груби страсти passions primitives (brutales); груби нрави mњurs grossières (barbares, rudes); груба действителност réalité vulgaire, l'humble réalité quotidienne; 3. grossier, ère; rude, gros, grosse; (прегракнал) rauque, éraillé, e; (мазолест) calleux, euse; груб глас voix rude, grosse voix; voix rauque, éraillée; груби ръце mains calleuses; грубо лице visage grossier; 4. прен а) grossier, ère; rude, fruste, brutal, e, aux; de charretier; mal embouché; impoli, e; mal élevé, e; mal appris; груби думи mots grossiers; grossièretés fpl; груб език langage rude, grossier, de charretier; груб смях rire brutal, rire canaille, gros rire; груба закачка (шега) plaisanterie grossière (crue, au gros sel, de caserne); грубо държане conduite de rustre (de goujat); б) grossier, ère; gros, grosse; énorme, formidable, sordide; glaçant, e; груба грешка grosse faute; faute grossière; разг grosse gaffe, bourde énorme, erreur formidable; груб материализъм matérialisme grossier (sordide, gflaçant); 5. (схематичен) schématique, grossier, ère; en gros, brutal, e, aux; грубо изложение на фактите exposition brutale des faits; груба сметка (грубо изчисление) évaluation en gros; calcul grossier, approximation grossière. -
9 гърди
мн. ч. гърда ж, поет гръд ж 1. (гръден кош) poitrine f; 2. мед thorax m, torse m; 3. (женска гръд, бюст) sein m, mamelle f, gorge f; разг nichon m; тя беше с детето си на гърди elle était avec son enfant а la mamelle, elle donnait le sein а son enfant; (за мъжки) широки гърди large poitrine (forte carrure); космати гърди poitrine vélue; имам слаби гърди avoir une poitrine maigre (étroite, creuse); avoir les bronches délicates, être sujet de rhumes de poitrine; дишам с пълни гърди respirer а pleine poitrine (а pleins poumons); притискам, люлея някого на гърдите си presser (étreindre, tenir) qn а sa poitrine; bercer qn contre sa poitrine (contre son cњur); скръствам ръце на гърди croiser les bras (les mains) sur la poitrine; издувам си гърдите bomber la poitrine (le torse); телешки, овнешки гърди poitrine de veau, de mouton; гърди на кон poitrail m. -
10 дълъг
прил 1. (за пространство) long, longue; дълъг мост un long pont; отсечка, дълга 6 см segment long de 6 cm; 2. long, longue; дълъг интервал от време long intervalle de temps; дълги зимни нощи longues nuits d'hiver а имам дълги ръце avoir les mains crochues. -
11 жилест
прил veineux, euse; fibreux, euse; musculeux, euse; coriace, filamenteux, euse; жилести ръце bras (mains) veineux(euses). -
12 загрубявам
гл (за ръце, кожа) devenir rude, dur, rêche, rugueux. -
13 закоравял
прил 1. durci, e; (за ръце, пръсти) caleux, euse; 2. прен а) endurci, e; закоравяло сърце cњur endurci; б) incorrigible, invétéré, e; закоравяла привичка habitude invétérée. -
14 закършвам
гл 1. commencer (se mettre) а casser (а briser); 2. (за ръце) commencer а se tordre les mains (de désespoir); 3. (за снага) rouler les hanches; закършвам се s'étirer. -
15 заплясквам
гл (с ръце) se mettre а battre des mains (а applaudir); (за вълни) se mettre а battre (а clapoter). -
16 зачупвам
гл se mettre а casser (а briser) а зачупвам ръце от отчаяние se tordre les mains de désespoir. -
17 златен
прил 1. d'or, en or; златна пара monnaie d'or; златна валута devise en or; 2. (позлатен) doré, e; златна рамка cadre doré; 3. (златоносен) aurifère, d'or; златна жила filon aurifère; златна мина mine d'or; 4. прен а) (за цвят) d'or, doré, e; златни ниви (жита) champs (blés) d'or; златни коси cheveux d'or (d'un blond doré); б) (много добър) d'or, excellent, e; златно сърце cњur d'or; златен човек homme excellent, cњur d'or; в) heureux, euse, bienheureux, euse; детински златни дни jours (bien) heureux de l'enfance а златен век siècle d'or; това е златна мина c'est une mine d'or; златна среда juste milieu; златен телец le veau d'or; златни ти уста tu parles d'or, bénies soient les lèvres qui ont prononcé ces paroles; имам златни ръце avoir des mains (des doigts) de fée. -
18 изпускам
гл 1. (оставям да падне) lâcher, laisser tomber; 2. (пропускам) laisser échapper, manquer, rater; изпускам случая laisser échapper l'occasion; изпускам влака manquer (rater) le train; 3. exhaler, répandre; laisser échapper; изпускам ce laisser échapper un secret а изпуснах го разг j'ai perdu tout contrôle sur lui; не изпускам от очи ne pas perdre de vue (des yeux); изпускам нещо из ръце perdre le contrôle de qch; не изпускам нито дума ne pas perdre un seul mot (d'un entretien); ne pas lâcher mot, ne pas desserrer les dents. -
19 кокалест
прил osseux, euse; кокалести ръце mains osseuses; кокалест мъж homme а la charpente osseuse. -
20 кръстосан
прил croisé, e; стоя с кръстосани ръце rester les bras (mains) croisé(e)s а кръстосан огън feux croisés; кръстосан разпит юр interrogation serrée.
См. также в других словарях:
протягам ръце — словосъч. моля, прося, искам милостиня, изпросвам, помолвам … Български синонимен речник
скръстил съм ръце — словосъч. бездействувам, безделнича, нехая, не искам да зная, не ме е грижа, не ме е еня … Български синонимен речник
бездействувам — гл. стоя безучастен, нехая, безделнича, немаря, пасувам, скръстил съм ръце, стоя пасивен, скръствам ръце, нищо не правя, стоя със скръстени ръце, не работя, съм апатичен гл. дремя, спя, проспивам, клатя си краката, излежавам се, лентяйствувам,… … Български синонимен речник
Dual (grammatical number) — Dual (abbreviated du) is a grammatical number that some languages use in addition to singular and plural. When a noun or pronoun appears in dual form, it is interpreted as referring to precisely two of the entities (objects or persons) identified … Wikipedia
Bulgarian dialects — ( bg. български диалекти, balgarski dialekti , also български говори, balgarski govori or български наречия, balgarski narechiya ) are the regional spoken varieties of the Bulgarian language, a South Slavic language. Bulgarian dialectology dates… … Wikipedia
Славянские языки — СЛАВЯНСКИЕ ЯЗЫКИ. С. яз. принадлежат к индо европейской системе языков (см. Индо европейские языки). Они делятся на три группы: западную, южную и восточную. К западной группе принадлежат языки чешский, словацкий, польский с кашубским, лужицкие и… … Литературная энциклопедия
Лили Иванова — В Википедии есть статьи о других людях с такой фамилией, см. Иванова. Лили Иванова … Википедия
Мутафчиева, Вера Петрова — Вера Петрова Мутафчиева (28 марта 1929(19290328), София, Болгария 9 июня 2009, София, Болгария) болгарская писательница, сценарист и историк, академик Болгарской академии наук, дочь известного историка проф. Петра Мутафчиева. Содержание … Википедия
гълъбете — гълъби дигай гълъбете вдигай гълъбите, също от гълъбарски произход, означава махай се, изчезвай, вдигането на гълъбите е най приятното занимание за споменатото племе, става със свирене, хвърляне на камъчета и махане на ръце, гълъбите, които… … Речник на Северозападния диалект
зложелателствам — гл. злорадствувам, завиждам, лукавствам, радвам се на нещастие, мисля злото, потривам ръце, изпитвам злоба … Български синонимен речник
злорадствувам — гл. зложелателствам, завиждам, лукавствам, радвам се на нещастие, мисля злото, потривам ръце, изпитвам злоба … Български синонимен речник
