-
1 accrue
f. (de accroître) 1. увеличаване на сушата (поради оттегляне на водата); 2. увеличаване площта на гора ( поради израстване на нови издънки). -
2 bec
m. (lat. beccus, o. gauloise) 1. клюн, човка; coup de bec удар с клюн; 2. мутра, муцуна; език; 3. хоботче (на насекомо); 4. край, връх (на предмет); bec d'une plume връх на перо за писане, на писец; 5. уста (на човек); puer du bec мирише ми устата; ouvrir le bec отварям си устата; avoir bon bec бъбрив съм; 6. геогр. нос, издаденост на сушата врека; 7. мундщук на духов инструмент; 8. диал. целувка. Ќ avoir bec et ongles разг. имам средства за защита и умея да ги използвам; bec а gaz кран на светилен газ; blanc bec разг. неопитен млад човек; taire son bec разг. млъквам, не зная какво повече да кажа; se retrouver le bec dans l'eau не извличам никаква полза от ситуацията; bec de gaz газов фенер; tomber sur un bec срещам непреодолимо препятствие. -
3 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
4 échancrure
f. (de échancrer) 1. техн. изрез във форма на полукръг (по ръба на нещо); 2. дъговидно врязване на море в сушата. Ќ Ant. saillie. -
5 frangeant
adj. m. (de l'angl. to fringe "franger") геогр. който се отнася до кораловите рифове, простиращи се покрай сушата. -
6 terrien,
ne adj. (de terre) 1. земен, който обитава земното кълбо; 2. земевладелски; propriétaire terrien, земевладелец; 3. m., f. жител на земята, на земното кълбо; земевладелец; 4. разг. човек, който живее на земята ( сушата). -
7 terrir
v.intr. (de terre) 1. идвам към брега (за риби); 2. ост. стигам сушата. -
8 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van.
Перевод: с французского на болгарский
с болгарского на французский- С болгарского на:
- Французский
- С французского на:
- Болгарский
