-
1 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
2 matin
m. (lat. matutinus, qui a éliminé le lat. class. mane, resté dans demain) 1. утро, утрин, сутрин, пред обед; de bon matin сутрин рано; de grand matin в ранни зори; au matin в началото на деня; 2. adv. рано. Ќ étoile du matin зорница; tel rit le matin qui le soir pleurera погов. никой не може да каже сутринта това, което ще се случи вечерта; le matin de la vie началото на живота; être du matin ранобуден съм; un beau matin, un de ces quatre matins някой ден; du matin au soir цял ден, du soir au matin цяла нощ; непрекъснато, постоянно. -
3 matinée
f. (de matin) 1. сутрин до обед, утрин, преди обед; 2. утро, дневно представление; matinée littéraire (musicale) литературно (музикално) утро; 3. ост. матине ( женска утринна дреха). Ќ faire la grasse matinée спя до късно сутрин, успивам се. Ќ Ant. soirée. -
4 avant-midi
m. et f.inv. (de avant et midi) диал. (в Белгия m.; в Канада f.) предиобед, сутрин. -
5 courageux,
se adj. (de courage) 1. смел, мъжествен, храбър, решителен; 2. енергичен, работоспособен; je me sens très courageux, ce matin чувствам се пълен с енергия тази сутрин. Ќ Ant. lâche, poltron, peureux, couard, faible; craintit, timide, timoré. -
6 déballage
m. (de déballer) 1. разопаковане, разопаковка (на бали, каси, и под.); 2. временна разпродажба на намалени цени; 3. прен. изповед, признание; 4. разг. натрупани в безпорядък вещи. Ќ déballage de calomnies поток от клевети; au déballage на ставане от леглото ( сутрин). -
7 lit
m. (lat. lectus) 1. легло, креват; одър; постеля; lit de camp походно легло; lit de sangle сгъваемо брезентово легло; lit-cage желязно сгъваемо легло; lit de repos кушетка; lit de mort смъртен одър; lit de feuillage постеля от шума; lits jumeaux сдвоено легло; garder le lit лежа болен на легло, пазя леглото; se mettre au lit, aller au lit лягам си; 2. русло, речно корито; 3. ред, слой, пласт, залежи; lit d'argile глинен пласт. Ќ comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш; enfants du premier lit, du second lit деца от първи брак, от втори брак; faire lit а part спя отделно (за съпрузи); lit de justice ист. тържествено събрание на парламента, на което присъствал и кралят; lit d'un courant място в река, където течението е най-силно; lit du vent направление, посока на вятъра; au saut du lit рано сутрин; jusqu'а son lit de mort до края на живота си; mourir dans son lit умирам от естествена смърт; lit de parade легло, на което е поставен мъртвец преди тържествено погребение. Ќ Hom. li, lie: formes des v. lier, lire. -
8 matinal,
e, aux adj. (de matin) 1. утринен; brise matinal,e утринен прохладен вятър; 2. ранобуден; а une heure matinal, рано сутрин. Ќ Ant. vespéral. -
9 pèlerin,
e m., f. (lat. ecclés. pelegrinus "étranger, voyageur") I. поклонник, хаджия (посетител на свято място); II. 1. ост. пътешественик, странник; пилигрим; 2. вид едра акула; 3. народно название на сокола. Ќ vent du soir et pluie du matin n'étonnent pas le pèlerin, погов. щом духа вечер, на другия ден ще вали; la pluie du matin réjouit le pèlerin, погов. щом вали сутрин, времето през деня ще бъде хубаво. -
10 pituite
f. (lat. pituita) 1. ант., мед. флегма; 2. слузесто повръщане сутрин (у алкохолици, у болни от гастрит и др.). -
11 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
сутрин — същ. утрин, на ранина, на съмнало, на разсъмване, заран, рано, утро … Български синонимен речник
Сутрин, Валентин — летчик разведчик, Герой Советского Союза. Его имя носит самолет МиГ 25РБ 47 гв. рап … Большая биографическая энциклопедия
Translations of Frère Jacques — The song Frère Jacques is well known in English speaking countries in both its French and English forms. Many other translations and versions exist; some are an exact structural match to the French version, while others vary in the details to… … Wikipedia
Bruder Jakob — Frère Jacques ist ein französisches Kinderlied, das im deutschen Sprachraum unter dem Titel Bruder Jakob oder Meister Jakob bekannt ist. Es handelt sich, trotz der wenigen Liedzeilen, um einen vierstimmigen Kanon, der durch seine einprägsame… … Deutsch Wikipedia
Frere Jacques — Frère Jacques ist ein französisches Kinderlied, das im deutschen Sprachraum unter dem Titel Bruder Jakob oder Meister Jakob bekannt ist. Es handelt sich, trotz der wenigen Liedzeilen, um einen vierstimmigen Kanon, der durch seine einprägsame… … Deutsch Wikipedia
Frère Jacques — ist ein französisches Kinderlied, das im deutschen Sprachraum unter dem Titel Bruder Jakob oder Meister Jakob bekannt ist. Es handelt sich, trotz der wenigen Liedzeilen, um einen vierstimmigen Kanon, der durch seine einprägsame Melodie bei… … Deutsch Wikipedia
Meister Jakob — Frère Jacques ist ein französisches Kinderlied, das im deutschen Sprachraum unter dem Titel Bruder Jakob oder Meister Jakob bekannt ist. Es handelt sich, trotz der wenigen Liedzeilen, um einen vierstimmigen Kanon, der durch seine einprägsame… … Deutsch Wikipedia
Frere Jacques (chanson) — Frère Jacques (chanson) Pour les articles homonymes, voir Frère Jacques. Frère Jacques est une célèbre comptine française, connue dans le monde entier dans de multiples langues. Elle est chantée à quatre voix, en canon. Première voix : Frère … Wikipédia en Français
Frère Jacques (Chanson) — Pour les articles homonymes, voir Frère Jacques. Frère Jacques est une célèbre comptine française, connue dans le monde entier dans de multiples langues. Elle est chantée à quatre voix, en canon. Première voix : Frère Jacques (bis) Deuxième… … Wikipédia en Français
Frère Jacques (chanson) — Pour les articles homonymes, voir Frère Jacques. Frère Jacques est une célèbre comptine française, connue dans le monde entier dans de multiples langues. Elle est chantée à quatre voix, en canon. Première voix : Frère Jacques (bis) Deuxième… … Wikipédia en Français
Frère jacques (chanson) — Pour les articles homonymes, voir Frère Jacques. Frère Jacques est une célèbre comptine française, connue dans le monde entier dans de multiples langues. Elle est chantée à quatre voix, en canon. Première voix : Frère Jacques (bis) Deuxième… … Wikipédia en Français
