-
81 multiplicar
1. tr 1) мултиплицирам, умножавам, увеличавам; 2) мат. умножавам; 2. prnl 1) умножавам се, мултиплицирам се; 2) прен. множа се; 3) прен. полагам голямо усилие, старая се. -
82 nota
f 1) забележка, бележка; 2) бележка, знак; 3) оценка, бележка, бал; 4) съобщение, бележка; 5) предисловие, пояснение, коментар (на книга и пр.); 6) дипл. нота; 7) муз. нота; 8) сметка (хотел и пр.); 9) прен. известност, слава; pintor de nota известен художник; 10) прен. нотка, детайл, атмосфера; 11) pl протоколи; nota discordante прен., разг. лице, действие или думи, нехармонизиращи с останалите; nota dominante прен., разг. подчертана особеност, черта; mala nota лоша слава, лоша известност; ir para nota прост. прекалено се старая; tomar nota а) водя си записки; б) взимам си бележка, запомням; caer en nota разг. обръщам внимание върху себе си, предизвиквам скандал. -
83 remirar
1. tr внимателно оглеждам; действам предпазливо; 2. prnl старая се, влагам голямо внимание. -
84 taladrar
tr 1) продупчвам, пробивам със свредел; 2) пробивам, пробождам, пронизвам, промушвам; 3) прен. пронизвам слуха (за писък, шум); 4) прен. вниквам, старая се да разбера (нещо объркано); 5) прен. предизвиквам остра болка, пронизвам. -
85 traza
f 1) план, проект; 2) чертеж, скица; 3) pl външност, външен вид, черти; 4) прен. план за постигане на целта; 5) прен. откритие, способ, средство, решение, способност; por las trazas прен. съдейки по вида; darse traza прен. а) старая се; б) умело правя нещо. -
86 aimable
adj. (lat. amabilis) любезен, приятен, мил, учтив; услужлив. Ќ faire l'aimable любезнича, старая се да се понравя. Ќ Ant. haïssable, désagréable, insupportable. -
87 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
88 bonimenter
v.tr. (de bonimenter) старая се да убедя някого с хитрост и увъртане, заблуждавам с думи. -
89 contenance
f. (de contenir) 1. съдържание, вместимост; contenance d'un réservoir вместимост на резервоар; 2. прен. държане, поведение; стойка, вид; 3. ост., техн. размер на повърхност (на земеделски участък, парцел). Ќ perdre contenance смущавам се, губя хладнокръвие; se donner une contenance старая се да прикрия смущението си; faire bonne contenance запазвам хладнокръвието си; показвам смелост. -
90 efforcer
(s') v.pr. (de й- et force) силя се, правя усилия, насилвам се, мъча се, напрягам се, напъвам се, старая се. Ќ Ant. renoncer. -
91 employer
v.tr. (lat. implicare "enlacer, engager") 1. употребявам, служа си, използвам; employer un outil, des matériaux използвам инструмент, материали; 2. прилагам; employer tous les moyens прилагам всякакви средства; 3. наемам, вземам на работа; s'employer употребявам се; мъча се, старая се; застъпвам се. -
92 escrimer
(s') v. pron. 1. фехтувам, упражнявам се във фехтовка; 2. прен. споря; 3. полагам усилие, старая се. Ќ s'escrimer du menton, de la mâchoire натъпквам се, наяждам се. -
93 étudier
v.tr. (lat. studere) 1. уча, изучавам, готвя, приготвям; élève qui étudie sa leçon ученик, който учи урока си; 2. проучвам, изследвам; étudier une affaire проучвам дело, нещо сторено; 3. разглеждам; étudier un projet de loi разглеждам законопроект; s'étudier 1. изучавам се; 2. ост. старая се. -
94 fayoter
v.intr. (de fayot) в. арго старая се пред началството. -
95 finesse
f. (de fine) 1. тънкост; connaître toutes les finesses d'une langue познавам всичките тънкости на даден език; 2. изтънченост, чувствителност, изящност; 3. ост. остроумие, хитрост. Ќ chercher (entendre) finesse а qqch. търся, старая се да открия тайния смисъл на нещо. Ќ Ant. épaisseur, grossièreté, sottise, bêtise, ineptie, niaiserie, stupidité. -
96 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
97 piquer
v. (lat. pop. °pikkare "piquer, frapper", d'o. préromane) I. v.tr. 1. бода, пробождам; инжектирам; 2. зашивам, пришивам; 3. украсявам с тегели, с бодове; 4. копирам, чертая нещо, като издупчвам контурите с игла; 5. жиля, ужилвам; щипя (на очите, от коприва и др.); 6. хапя, отхапвам; набождам (на вилица); 7. преяждам, продупчвам (за червеи, молци); 8. готв. набождам месо с парчета сланина; 9. муз. свиря пицикато; 10. прен. възбуждам, засягам, жегвам; дразня, сърдя; 11. нар. крада, открадвам; 12. задържам, арестувам; II. v.intr. 1. развалям се, вкисвам се (за вино); 2. ав. пикирам; piquer sec пикирам рязко; 3. в съчет. piquer vers мор. отправям се, насочвам се към; 4. тръгвам, потеглям бързо; se piquer 1. убождам се, пробождам се; 2. развалям се, вкисвам се (за вино); 3. обиждам се, сърдя се; 4. в съчет. se piquer de приписвам си заслуга; претендирам, че мога да върша нещо. Ќ piquer une tête гмуркам се, потапям се; piquer une crise (une attaque) изпадам в криза, усещам пристъп; piquer un cheval (piquer des deux) пришпорвам кон; piquer un soleil (un fard) разг. зачервявам се (пускам си боята); piquer un somme (un roupillon, un chien) изкарвам един сън, подрямвам; se piquer d'honneur старая се прекомерно; se piquer le nez нар. напивам се; se faire piquer нар. попадам в ръцете на полицията. -
98 pressentir
v.tr. (lat. prњsentire) 1. предчувствам; 2. сондирам, старая се да предвидя. -
99 remuer
v. (de re- et muer) I. v.tr. 1. мърдам, движа; remuer les lèvres мърдам устните; 2. местя, размествам; remuer la table местя масата; ne pas remuer le petit doigt не си помръдвам дори пръста, не правя нищо; 3. раздвижвам; 4. прен. вълнувам, трогвам; 5. прекопавам, обръщам (земя); 6. разбърквам (жарава, сос, салата и др.); II. v.intr. 1. движа се, шавам, мърдам, не стоя на едно място; 2. клатя се; люлея се; la dent remue зъбът се клати; les blés remuent dans le vent житата се люлеят от вятъра; 3. прен. вдигам се, бунтувам се, раздвижвам се (за политическо движение); se remuer 1. движа се, шавам; мърдам; 2. прен. старая се. Ќ remuer ciel et terre правя всичко, за да успея. -
100 soigner
v.tr. (bas lat. soniare, frq. °sunnjôn, de l'a. saxon sunnea "soin") 1. грижа се, гледам, старая се; soigner un malade грижа се, гледам болен; 2. внимателно, грижливо работя, обработвам; 3. лекувам, излекувам; soigner son rhume лекувам хремата си; se soigner 1. грижа се за себе си; 2. лекувам се. Ќ il faut te faire soigner! ти си луд!
Страницы
См. также в других словарях:
Старая — Старая: Населённые пункты Старая деревня в Сямженском районе Вологодской области. Старая деревня во Всеволожском районе Ленинградской области. Старая деревня в Воскресенском районе Московской области. Старая деревня в Монастырщинском… … Википедия
старая — старуха, бабушка, старушка Словарь русских синонимов. старая сущ., кол во синонимов: 3 • бабушка (20) • старух … Словарь синонимов
старая — ой; ж. Разг. Старая женщина, старуха … Энциклопедический словарь
Старая — Sp Alksnupė Ap Старая/Staraya rusiškai Sp ofic. Stãraja Ap Alksnupp vokiškai Ap Alxnuppe vokiškai L u. RF Kaliningrado sr … Pasaulio vietovardžiai. Internetinė duomenų bazė
старая — ой; ж.; разг. Старая женщина, старуха … Словарь многих выражений
Старая Купавна (городское поселение) — У этого термина существуют и другие значения, см. Старая Купавна. Городское поселение Старая Купавна Герб … Википедия
Старая, старая сказка — Старая, старая сказка … Википедия
Старая Ладога — Новая Ладога Географические названия мира: Топонимический словарь. М: АСТ. Поспелов Е.М. 2001. Старая Ладога село (ныне музей заповедник) в … Географическая энциклопедия
Старая, старая сказка (фильм) — «Старая, старая сказка» Жанр Музыкальный фильм Режиссёр Надежда Кошеверова Автор сценария Юлий Дунский Валерий Фрид В главных ролях Олег Даль Марина Неёлова Владимир Этуш … Википедия
Старая Русса — город, р.ц., Новгородская обл. Впервые упоминается в берестяной грамоте начала 70 х гг. XI в. как Руса; это же название указано и в Новгородской летописи под 1167г. Распространенная этимология названия Руса связывает его с этнонимом русь, причем… … Географическая энциклопедия
старая карга — старая хрычовка, старая перечница, старая кочерыжка, старуха, карга, грымза, хрычовка Словарь русских синонимов. старая карга сущ., кол во синонимов: 7 • грымза (26) • … Словарь синонимов
