-
1 zèle
m. (bas lat. zelus "jalousie, ardeur", gr. zêlos) 1. усърдие, ревност, старание; travailler avec zèle работя с усърдие, старание; 2. ост., рел. силно желание да се служи на бога. Ќ faire du zèle старая се прекалено; grève du zèle стачка, при която се работи прекалено бавно и старателно, така че да се парализира производствения процес. Ќ Ant. laisser-aller, négligence, tiédeur; sabotage. -
2 application
f. (de appliquer) 1. прилагане, налагане; приспособяване; залепване; application d'un enduit sur un mur полагане на мазилка върху стена; 2. прен. приложение; 3. разг. удряне, лепване; 4. прилежание, прилежност, усърдие, старание, залягане; 5. предназначение, употреба; application d'un remède приложение, употреба на лекарство; 6. украшение, апликация (от дантела и др.). Ќ Ant. distraction, inapplication, inattention, négligence, paresse. -
3 assiduité
f. (lat. assiduitas) 1. усърдие, старание, ревност, постоянство; 2. прилежание; 3. изправност; 4. pl. ухажване на жена. Ќ Ant. négligence, inexactitude. -
4 assujettissant,
e adj. (de assujettir) който изисква голямо старание, усърдие. Ќ Ant. léger, agréable. -
5 attention
f. (lat. attentio) 1. внимание; détourner l'attention de qqn. отклонявам вниманието на някого; 2. ост., лит. любезност; 3. грижа, старание, усърдие. Ќ attention! внимание! внимавай! faute d'attention по невнимание. Ќ Ant. distraction; inattention, brutalité. -
6 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
7 diligence
f. (lat. diligentia "soin, attention") 1. ост. старание, старателност, прилежание; а la diligence d'un tel юр. по молба, настояване на; 2. ост., лит. бързане, усилие, (да се направи нещо); faire diligence бързам; en diligence бързо; 3. дилижанс ( пътническа кола). -
8 effort
m. (de efforcer) 1. усилие, напрежение, напрягане, старание; faire des efforts правя усилия; effort d'esprit умствено напрежение; effort physique физическо усилие; 2. ветер. изкълчване; 3. мед., ост. изсипване, херния; se donner un effort изсипвам се; 4. loc. adv. sans effort леко, без усилие. Ќ Ant. détente, repos. -
9 étude
f. (lat. studium "ardeur, étude") 1. изучаване; l'étude du grec изучаването на гръцки език; 2. занимание, занятие; 3. познания, знания, проучване; l'étude des textes проучване на текстове; 4. старание, преструвка; 5. худ. етюд; 6. муз. етюд; études de piano етюди за пиано; 7. кантора на адвокат, нотариус; 8. клиентите на такава кантора; 9. стая за занимание, занималня; 10. pl. науки; faire des études следвам. Ќ maître d'étude учител-надзирател в занималня. -
10 gâcher
v.tr. (frq. °waskan "laver") 1. разбърквам, гася (вар или гипс); gâcher du plâtre разбърквам гипс с вода; 2. прен., разг. върша нещо без старание; 3. разг. разпилявам, прахосвам; gâcher son temps прахосвам си времето; gâcher son talent прахосвам таланта си. Ќ gâcher le métier работя за нищо, плаща ми се много малко за работата; gâcher le plaisir развалям удоволствие; la pluie gâche le voyage дъждът проваля пътуването. -
11 gâcheur,
euse m., f. (de gâcher) 1. работник, който бърка вар или гипс с вода, варджия; 2. лош работник, който върши работата си без старание. -
12 gargoter
v.intr. (de l'a. fr. gargate "gorge") готвя лошо и нехигиенично, без голямо старание. -
13 lâché,
e adj. (de lâcher) направен набързо, без старание. -
14 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
15 six-quatre-deux
(а la) loc.adv. (de six, quatre et seux) разг. небрежно; набързо, без много усилия и старание. -
16 soin
m. (frq. °suni) 1. внимание, старание; 2. грижи; les soins de beauté грижи за поддържане на красотата; 3. ост. грижа, безпокойство; 4. отговорност, задължение; on lui confia le soin de l'affaire повериха му отговорността за тази работа; soins domestiques домашни, домакински задължения; 5. помощ; premiers soins donnés а un blessé първа помощ, дадена на ранен. Ќ avoir, prendre soin de грижа се за нещо, някой; être aux petits soins (pour qqn.) грижа се, бдя над някого.
См. также в других словарях:
старание — Прилежание, рачение, тщание, усилие, усердие, натуга, потуги, напряжение, преследование, стремление, домогательство, искательство, трудолюбие. Преследование какой либо цели. С натуги он слег. Ср. . См. забота, попытка, усердие прилагать старание … Словарь синонимов
СТАРАНИЕ — СТАРАНИЕ, старания, ср. Усердие в работе над чем нибудь, при достижении чего нибудь. С большим старанием выводил буквы. «Благодарю вас за билет, а за старанье вдвое.» Грибоедов. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
СТАРАНИЕ — СТАРАНИЕ, я, ср. Стремление выполнить что н. хорошо, добросовестно. Приложить с. С большим старанием делать что н. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
старание — • исключительное старание • огромное старание • поразительное старание … Словарь русской идиоматики
Старание (старанье) — с. 1) То же, что старательская работа. См. РА БоТА. Золотопромышленники представляли себе право давать или не давать рабочим «старание», так что бывали случаи волнений из за отсутствия старательских работ. Сем., 1898, 1: XVI. 2) Плата за… … Словарь золотого промысла Российской Империи
Старание — I ср. Усердие, прилежание в каком либо деле, работе. II ср. Кустарная добыча золота. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
Старание — I ср. Усердие, прилежание в каком либо деле, работе. II ср. Кустарная добыча золота. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
старание — старание, старания, старания, стараний, старанию, стараниям, старание, старания, старанием, стараниями, старании, стараниях (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
старание — стар ание, я … Русский орфографический словарь
старание — (2 с), Пр. о стара/нии; мн. стара/ния, Р. стара/ний … Орфографический словарь русского языка
старание — Syn: старательность, усердие, усердность, исполнительность, рвение, ревностность, ретивость, рьяность, радение, ревность, прилежание; попытка, усилие … Тезаурус русской деловой лексики
