-
1 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
2 ameublir
v.tr. (de meuble) 1. юр. присъединявам своя недвижим имот към общинския имот; 2. зем. правя почвата по-рохкава. -
3 arrière-vassal,
aux m. (de arrière et vassal) (pl. arrière-vassaux) ист. васал на владетел, който от своя страна е васал на друг владетел. -
4 aune2
f. (frq. °alina "avant-bras") стара френска мярка за дължина, равна на 1,188 м. Ќ acheter (vendre) а l'aune2 купувам (продавам) на дребно (плат); mesurer les autres а son aune2 разг. меря другите със своя аршин ( съдя за другите по себе си). -
5 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
6 brebis
f. (lat. pop. °berbicen, class. berbecen, var. de vervecem, accus. de vervex) 1. овца; 2. християнин, верен на своя пастор ( евангелска метафора). Ќ brebis galeuse метилява овца; опасен, лош човек; la brebis égarée заблудената овца (човек, затънал в грехове). -
7 cannibale
m., f. (esp. canibal, altér. de caribal, caribe, mot indigène "hardi", qui désigne les Caraïbes) 1. канибал, човекоядец, людоед; 2. разш. жесток човек; 3. adj. канибалски; 4. (Белгия) toast cannibale препечен хляб с татарски бифтек; 5. животно, което яде друго животно от своя вид. -
8 chargeur,
euse m., f. (de charger) 1. товарач, докер; 2. човек, който е натоварил (за своя сметка) стока в кораб; 3. воен. пълнител (на пушка, револвер и др.). 4. воен. пълнач (войник, който пълни оръдие); 5. техн. уред за зареждане на акумулатор; 6. място за лента във фотоапарат или камера. -
9 conjugaison
f. (lat. gram. conjugatio) 1. грам. спрягане, спрежение; 2. лит. съчетаване, съединяване; la conjugaison de leurs efforts съчетаване на усилията им; 3. биол. начин на размножаване на някои водорасли и едноклетъчни; 4. физ. превръщане на елементарна частица в своя античастица. Ќ Ant. dispersion, éparpillement, opposition. -
10 contrepartie
f. (de contre- et partie) 1. муз. втори глас; 2. контра (в игра); 3. противно мнение; 4. loc. adv. en contrepartie de в противовес на; 5. компенсация, компенсиране; accorder qqch. sans contrepartie давам нещо, без да искам нищо в замяна; 6. борсова операция, при която борсов посредник купува или продава по своя сметка акции според ордерите на клиентите си. -
11 contribution
f. (de contributio) 1. спомагане, допринасяне, съдействие, принос, участие; 2. данък, налог, контрибуция; contribution directe пряк данък; contribution indirecte косвен данък; contribution sur le revenu подоходен данък; 3. част от общ разход, която се заплаща от всеки; verser sa contribution плащам своя дял от дадена сума. Ќ ça ne durera pas autaut que les contributions разг. това няма да трае вечно; les contributions данъчните служби; mettre qqn. а contribution използвам услугите ( на някого). Ќ Ant. abstention, entrave, obstacle. -
12 cotiser
v.intr. (de cote) разпределям, разхвърлям разноски за общи разходи; плащам членски внос; cotiser а un club плащам членски внос в клуб; cotiser а fonds perdu внасям пожизнено определена сума; se cotiser разпределяме си разноските; заплащам своя дял от общи разноски; определям членския си внос. -
13 demi-colonne
f. (de demi- et colonne) (pl. demi-colonnes) архит. колона, която е вградена в стена до половината от своя диаметър. -
14 dotal,
e, aux adj. (lat. dotalis) зестрен; régime dotal, юр. положение, при което всеки един от двамата съпрузи остава господар на своя имот. -
15 entretenu,
e (de entretenir) 1. adj. поддържан, издържан; une voiture bien entretenu,e добре поддържана кола; 2. m.,f. лице ( мъж или жена), поддържано, издържано от своя любовник; държанка, жиголо. -
16 fée
f. (lat. pop. Fata, déesse des desfinées) 1. самодива; фея; вълшебница; conte de fées приказка за самодиви; 2. прен. жена, забележителна по своята прелест, по своя ум, по своята доброта. Ќ fée carabosse вещица; vieille fée вещица; travailler comme une fée работя много сръчно (за жена); un objet fée вълшебен предмет. -
17 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация. -
18 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
19 indépendant,
e adj. (de in- et dépendant) независим; député indépendant, независим депутат; photographe indépendant, фотограф, който работи за своя сметка или на хонорар; état indépendant, независима държава; самостоятелен; entrée indépendant,e самостоятелен, отделен вход. Ќ Ant. assujetti, dépendant, esclave, soumis, subordonné. -
20 intérêt
m. (lat. interest "il importe", de interesse) 1. интерес, заинтересованост; c'est l'intérêt qui le guide интересът го ръководи; 2. лихва, процент; intérêt composé сложна лихва; intérêt simple проста лихва; prêt а intérêt заем с лихва; emprunt а 11% d'intérêt заем с 11% лихва; intérêt pénal наказателна лихва; intérêts échus дължими лихви; 3. прен. полза, изгода; съчувствие, внимание, интерес; agir dans son intérêt действам в своя изгода; avec un vif intérêt с жив интерес; 4. pl. вложен капитал в някаква сделка; avoir des intérêts dans une compagnie pétroliète имам вложен капитал в петролна компания. Ќ dommages et intérêts вреди и загуби; intérêt bancaire банкова комисионна; intérêts d'un placement en actions дивидент от парично вложение в акции; mariage d'intérêt брак по сметка; il y a intérêt разг. би било добре, това е най-добре. Ќ Ant. désintéressement, indifférence, insignifiance.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
своя́к — свояк, а … Русское словесное ударение
своя — паралич , табуистическое название (см. свой); ср. Зеленин, Табу 2, 82 … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Своя — ж. разг. жен. к сущ. свой I Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
своя — игра указание на выполнение заказа играющим и обязательств вистующим … Словарь терминов преферанса
Своя игра — Логотип передачи «Своя игра» (2000 е) Жанр Телевикторина Режи … Википедия
Своя Игра — Логотип передачи Своя игра (2000 е) Жанр Телевикторина Режиссёр Юрий Первушин Производство Студия 2В Ведущий Пётр Кулешов … Википедия
Своя тусовка — The In Crowd Жанр триллер Режиссёр … Википедия
Своя рубашка ближе к телу — «Своя рубашка ближе к телу» русская пословица. Означает, что собственное благополучие (или благополучие близких) дороже интересов других людей, то есть оправдывает индивидуализм. В других языках (например, в английском) существует множество … Википедия
Своя правда (фильм) — Своя правда … Википедия
Своя рука владыка — Своя рука владыка. Ср. Ты самъ себя попотчуй, сколько влѣзетъ. Бери совсѣмъ. Своя рука владыка. Островскій. Воевода. 1, 1, б. Ср. Когда ворвемся туда, такъ гуляй душа своя рука владыка! Марлинскій. Наѣзды. 9. Ср. Своя рука владыка когда законы… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Своя рубаха ближе к телу — Своя рубаха (шкура) ближе къ тѣлу. Рубаха кафтана ближе. Ср. Еще неизвѣстно, въ чью пользу рѣшится... а что вы на меня по этому случаю жаловались, и дѣло понятное: всякому своя рубашка къ тѣлу ближе. Тургеневъ. Записки Охотника. Однодворецъ… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
