-
1 verkehren
verkéhren I. sw.V. hb/sn itr.V. 1. движа се, пътувам (превозно средство); 2. hb общувам, поддържам контакт; 3. чест гост съм някъде, посещавам често; der Zug verkehrt nur werktags влакът се движи само в работните дни; mit jmdm. nur geschäftlich verkehren поддържам само служебни отношения с някого; im Lokal verkehren nur Studenten в заведението идват само студенти. II. sw.V. hb tr.V. изопачавам; sich verkehren превръщам се (в своя антипод); etw. (Akk) ins Gegenteil verkehren превръщам нещо в неговия антипод.* * *itr 1. циркулира, движи се; die Autobusse = alle 5 Minuten автобусите минават всеки 5 минути; 2. общувам; in e-r Familie, in e-m Lokal = посещавам някое семейство, някой локал; mit e-m brieflich = пиша си с нкг; tr извъртам, изопачавам; вж и verkehrt. -
2 werktags
wérktags adv делнично, в делнични дни; der Zug verkehrt nur werktags влакът се движи само в делнични дни.* * *av в делнични дни; -
3 friend
{frend}
1. приятел, приятелка
a FRIEND of mine/hers, etc. един мой/нейн и т. н. приятел
to make FRIENDs with сприятелявам се с
to make FRIENDs again сдобрявам/помирявам се
to be FRIENDs with приятел съм с
a FRIEND in need is a FRIEND indeed поcл. приятел в нужда се познава
to have FRIENDs at court имам вуйчо владика
2. парл., юр. колега (за друг член на парламента)
my learned FRIEND моят уважаван колега (за друг адвокат-при пледиране)
3. доброжелател, поддръжник
4. FRIEND рел. квакер
Society of FRIEND s квакери* * *{frend} n 1. приятел, приятелка; a friend of mine/hers, etc. един м* * *приятел; другар; доброжелател; другарка;* * *1. a friend in need is a friend indeed поcл. приятел в нужда се познава 2. a friend of mine/hers, etc. един мой/нейн и т. н. приятел 3. friend рел. квакер 4. my learned friend моят уважаван колега (за друг адвокат-при пледиране) 5. society of friend s квакери 6. to be friends with приятел съм с 7. to have friends at court имам вуйчо владика 8. to make friends again сдобрявам/помирявам се 9. to make friends with сприятелявам се с 10. доброжелател, поддръжник 11. парл., юр. колега (за друг член на парламента) 12. приятел, приятелка* * *friend [frend] I. n 1. приятел; to make \friends with сприятелявам се с; to make \friends, to kiss and be \friends сдобрявам се, помирявам се (след скарване); a \friend in need is a \friend indeed приятел в нужда се познава; to keep \friends with s.o. запазвам си приятелството с някого; to have \friends at court имам протекция от "горе", имам влиятелни приятели, разг. имам вуйчо владика; bosom ( sworn) \friend пръв приятел; girl \friend приятелка, любима, "момиче", гадже; fair-weather \friend приятел само в щастливи дни; a \friend of God набожен (благочестив) човек; next \friend юрид., ост. най-близък родственик; попечител, опекун; 2. юрид. колега; my honourable ( noble) \friend (при споменаване името на един член на парламента от страна на друг); my learned \friend (при споменаване името на един адвокат от друг в съда); 3. доброжелател, поддръжник; привърженик; прен. приятел; 4. (F.) квакер; Society of F.s квакери; II. v поет., рядко приятел съм на; помагам на; закрилям. -
4 down
{daun}
I. 1. пух, лека перушина
2. мъх, мека брада (на човек)
3. мъх (на растения и плодове)
II. 1. обик. рl тревист хълм
the DOWN's верига от хълмове в Южна Англия, югоизточният английски морски бояг
2. (пясъчна) дюна
III. 1. движение към по-ниско място (на) долу
to come DOWN слизам
to get DOWN слизам, свалям
to help someone DOWN помагам някому да слезе
DOWN with...! долу
2. на по-ниско място/положение долу
DOWN on one's knees на колене
3. намаление на сила, размер, количество
to die DOWN утихвам, стихвам
to calm DOWN успокоявам се
to burn DOWN догарям, загасвам (за огън), изгарям до основи (за сграда)
to bring DOWN prices намалявам цени
to boil DOWN сгъстявам (се)
to get one's report DOWN to one page съкращавам доклада си на една страница
to turn DOWN the radio намалявам радиото
4. отиване от no-важно към по-незначително място
to go DOWN to the country отивам в провинцията
to go DOWN from the university напускам/свършвам университета
5. влошаване на качеството, повреда
worn DOWN with use изхабен от употреба
the quality has gone DOWN качеството се е влошило
the car broke DOWN колата се развали/повреди
6. за време, място, положение, поредност до, чак до
DOWN to our own days чак до наши дни
DOWN to chapter V до пета глава
from king DOWN to cobbler от царя до обущаря/пъдаря
7. в брой
to pay DOWN плащам в брой
money/cash DOWN плащане в брой
8. predic
to be DOWN слязъл съм, свален/повален/паднал/потънал/спуснат съм
to be DOWN and out cn. нокаутиран съм, прен. в бедствено положение съм, съвсем съм закъсал
to hit a man when he is DOWN нападам човек, който не може да се защити, идвам, дошъл съм (от no-важно място)
visitors DOWN for the day гости, дошли в града за един ден
to be DOWN from the university дошъл съм (временно) от университета, завършил съм университета, записан съм, в списъка съм, определен съм
he is DOWN to speak at the meeting той e определен да говори на събранието, стигнал съм (до някакво положение)
to be DOWN to one's last shilling остава ми само един шилинг, залязал съм (за слънцето), поевтинял съм
to be DOWN on спускам се/връхлитам върху, имам зъб на, ругая, хокам, веднага забелязвам (грешка и пр.)
to be DOWN with болен съм от
9. за усилване
-DOWN below долу, прен. в низините
DOWN under на другия край на света, в Австралия, при антиподите
DOWN to the ground разг. напълно, съвсем, съвършено
to be DOWN in the chops/mouth унил/омърлушен съм
to be DOWN at heel токовете ми ca разкривени, прен. изпаднал/окаян/дрипав съм
to be DOWN on one's luck закъсал съм
to be DOWN in health здравето ми е разклатено
to be DOWN by the bows/stern мор. потъвам
up and DOWN нагоренадолу, насам-натам
to ride/run/hunt DOWN настигам и хващам
IV. 1. по
to walk DOWN the street вървя по улицата
DOWN (the) wind по посока на вятъра
2. надолу по
to sail DOWN the river плувам по течението на/надолу по реката
3. в
DOWN town в града, ам. в центъра/търговската част на града
DOWN stage на/към предната част на сцената
4. през (за време)
DOWN the ages/years през вековете/годините
to let go DOWN the wind изоставям, зарязвам
V. 1. нанадолен
2. който идва от по-голям град (за влак и пр.)
3. cn. predic който губи/изостава с известен брой точки
to be one/two DOWN бридж eдно/две съм вътре
to be DOWN 10 USD губя десет долара (при игра)
4. унил, потиснат
VI. 1. спускане, слизане
2. обик. рl неуспех, несполука
a to have a DOWN on someone имам зъб на някого
VII. 1. свалям, събарям, повалям, надвивам, побеждавам
2. изпивам (до дъно)
to DOWN tools свършвам работа за деня, стачкувам
VIII. a хълмист* * *{daun} n 1. пух, лека перушина; 2. мъх, мека брада (на човек);.(2) {daun} n 1. обик. рl тревист хълм; the D.'s верига от хълмов{3} {daun} adv 1. движение кьм по-ниско място (на)долу; to come {4} {daun} prep 1. по; to walk down the street вървя по улицата; down {5} a 1. нанадолен; 2. който идва от по-голям град (за влак и{6} n 1. спускане; слизане; 2. обик. рl неуспех, несполука; a{7} v разг. 1. свалям; събарям, повалям; надвивам, побеждавам* * *гаврътвам; пух; долу; дюна; надолу; нанадолен;* * *1. (пясъчна) дюна 2. -down below долу, прен. в низините 3. a to have a down on someone имам зъб на някого 4. cn. predic който губи/изостава с известен брой точки 5. down (the) wind по посока на вятъра 6. down on one's knees на колене 7. down stage на/към предната част на сцената 8. down the ages/years през вековете/годините 9. down to chapter v до пета глава 10. down to our own days чак до наши дни 11. down to the ground разг. напълно, съвсем, съвършено 12. down town в града, ам. в центъра/търговската част на града 13. down under на другия край на света, в Австралия, при антиподите 14. down with... ! долу 15. from king down to cobbler от царя до обущаря/пъдаря 16. he is down to speak at the meeting той e определен да говори на събранието, стигнал съм (до някакво положение) 17. i. пух, лека перушина 18. ii. обик. pl тревист хълм 19. iii. движение към по-ниско място (на) долу 20. iv. по 21. money/cash down плащане в брой 22. predic 23. the car broke down колата се развали/повреди 24. the down's верига от хълмове в Южна Англия, югоизточният английски морски бояг 25. the quality has gone down качеството се е влошило 26. to be down $10 губя десет долара (при игра) 27. to be down and out cn. нокаутиран съм, прен. в бедствено положение съм, съвсем съм закъсал 28. to be down at heel токовете ми ca разкривени, прен. изпаднал/окаян/дрипав съм 29. to be down by the bows/stern мор. потъвам 30. to be down from the university дошъл съм (временно) от университета, завършил съм университета, записан съм, в списъка съм, определен съм 31. to be down in health здравето ми е разклатено 32. to be down in the chops/mouth унил/омърлушен съм 33. to be down on one's luck закъсал съм 34. to be down on спускам се/връхлитам върху, имам зъб на, ругая, хокам, веднага забелязвам (грешка и пр.) 35. to be down to one's last shilling остава ми само един шилинг, залязал съм (за слънцето), поевтинял съм 36. to be down with болен съм от 37. to be down слязъл съм, свален/повален/паднал/потънал/спуснат съм 38. to be one/two down бридж eдно/две съм вътре 39. to boil down сгъстявам (се) 40. to bring down prices намалявам цени 41. to burn down догарям, загасвам (за огън), изгарям до основи (за сграда) 42. to calm down успокоявам се 43. to come down слизам 44. to die down утихвам, стихвам 45. to down tools свършвам работа за деня, стачкувам 46. to get down слизам, свалям 47. to get one's report down to one page съкращавам доклада си на една страница 48. to go down from the university напускам/свършвам университета 49. to go down to the country отивам в провинцията 50. to help someone down помагам някому да слезе 51. to hit a man when he is down нападам човек, който не може да се защити, идвам, дошъл съм (от no-важно място) 52. to let go down the wind изоставям, зарязвам 53. to pay down плащам в брой 54. to ride/run/hunt down настигам и хващам 55. to sail down the river плувам по течението на/надолу по реката 56. to turn down the radio намалявам радиото 57. to walk down the street вървя по улицата 58. up and down нагоренадолу, насам-натам 59. v. нанадолен 60. vi. спускане, слизане 61. vii. свалям, събарям, повалям, надвивам, побеждавам 62. viii. a хълмист 63. visitors down for the day гости, дошли в града за един ден 64. worn down with use изхабен от употреба 65. в 66. в брой 67. влошаване на качеството, повреда 68. за време, място, положение, поредност до, чак до 69. за усилване 70. изпивам (до дъно) 71. който идва от по-голям град (за влак и пр.) 72. мъх (на растения и плодове) 73. мъх, мека брада (на човек) 74. на по-ниско място/положение долу 75. надолу по 76. намаление на сила, размер, количество 77. обик. pl неуспех, несполука 78. отиване от no-важно към по-незначително място 79. през (за време) 80. унил, потиснат* * *down [daun] I. n 1. пух, мека перушина; 2. мъх, мека брада (на човек); 3. бот. мъх на растение и плодове. II. n 1. тревист хълм; the South Downs верига от голи хълмове в Южна Англия; 2. дюна. III. adv 1. движение към по-ниско място: долу, нанадолу, надолу; to pull \down срутвам, събарям; to knock \down повалям, събарям; to bring \down свалям, смъквам; shall I help you \down да Ви помогна ли да слезете? \down with! долу! \down with the wall! да съборим стената! 2. място, положение: долу; \down on o.'s back легнал по гръб; 3. намаляване на сила, големина, размер, количество: to grind \down смилам на дребно; the house burned \down къщата изгоря до основи; to boil \down syrup сгъстявам сироп; 4. преминаване от по-важно в по-незначително място: to go \down to the country отивам в провинцията; 5. влошаване на качество; повреда: the quality has gone \down качеството се е влошило; worn \down with use износен (изхабен) от употреба; 6. включващ всички междинни нива (постове, хора); from managing director \down to cleaning-lady всички от директора до чистачката; 7. predic to be \down 1) слязъл съм; 2) свален (повален, паднал, потънал, спуснат) съм; the blinds are \down щорите са спуснати; to be \down and out сп. в нокаут съм; прен. в бедствено положение съм, напълно закъсал; to hit a man when he is \down нападам човек, който не може да се защити; 3) идвам, дошъл съм (от по-важно място); visitors \down for the day гости, дошли от града, за да прекарат деня; 4) записан съм, в списъка съм; 5) стигнал съм; I am \down to my last penny остава ми само едно пени; 6) залязъл съм; the sun is ( has gone) \down слънцето е залязло; 7) поевтинял съм; 8) липсват ми, вътре съм (с пари); the cashier was 10 pounds \down на касиера не му излизаха 10 лири; 9): to be \down on спускам се (връхлитам) на; имам зъб на; ругая, хокам; to be \down with заболял съм от, лежа от; 10) във фрази: to be \down in the chops ( the dumps, the mouth) унил (омърлушен) съм; to be \down-at-heel(s) прен. изпаднал (окаян, дрипав) съм; to be \down on o.'s luck в тежко положение (закъсал) съм; to be \down in health с разклатено здраве съм; to be \down and out 1) несретник съм (без жилище и без работа), безпризорник съм; 2) нямам никакъв шанс за успех, загубен съм; 8. за засилване: \down below долу; прен. в низините; на дъното; в ада; \down to the ground разг. напълно, изцяло, всецяло, съвършено; \down under на другия край на света; 9. на лист, на хартия; write ( put, take) this \down запиши си това; 10. незабавно, на момента; to pay \down плащам на момента (в брой); VI. prep 1. по; to walk \down a street вървя по улицата; \down the wind по посока на вятъра; 2. надолу по; to button \down the front закопчавам се отпред; they went \down the mountain те слизаха (слязоха) надолу по склона на планината; up and \down нагоре-надолу по; 3. в; \down town в центъра на града; \down a mine долу в мината; 4. през; \down the ages ( years) през вековете (годините); 5. за време: до, чак до, до самия; \down to our days чак до наши дни; • let it go \down the wind остави го, откажи се, зарежи го; to go \down the drain ( tubes, pan) отивам на вятъра, напразно съм похабен; V. adj 1. нанадолен; ( on the) \down grade (по) нанадолнище (и прен.); в упадък; 2. който идва от по-голям град; 3. сп. който изостава по точки; to be one \down с една точка съм по-назад; • \down and dirty 1) ам. разг. мръсен, нечестен; 2) журн. мръсен, вулгарен, "хард"; VI. v разг. 1. свалям, смъквам; събарям, гътвам, повалям; прен. надвивам, преодолявам, сривам, обърквам; to \down an airplane (o.'s opponents) свалям самолет (побеждавам противниците си); 2.: \down! долу! наведи се! 3. оставям, захвърлям; to \down tools стачкувам; свършвам си работата за деня; 4. изпивам (до дъно), гаврътвам; VII. n 1. спускане; слизане (при диаграма); 2. прен., обикн. pl неуспехи, несполуки; the ups and \downs of fortune ( life) превратностите на съдбата (живота); • to have a \down (\downer) on разг. не харесвам, имам лошо мнение (отношение) към. -
5 say
{sei}
I. v (said) казвам (something to someone)
to SAY one's lesson казвам/разказвам си урока
to SAY one's prayers казвам/чета си молитвата
you may well SAY so имаш право, право казваш
so you SAY така казваш/мислиш ти (но може да не си прав)
what have you to SAY for yourself? как ще обясниш/оправдаеш поведението си? to have nothing to SAY for oneself с нищо не мога да се оправдая, няма какво да кажа, нищо не говоря, мълча си
SAY no more! достатъчно! ясно! to SAY someone nay ост. отказвам някому
that is to SAY тоест, с други думи, другояче казано
I should SAY бих казал, струва ми се
what I SAY is that аз мисля/казвам, че, моето мнение е, че
no sooner said than done речено-сторено
they SAY, it is said казват
he is said to be казват, че бил
SAY five pounds/days да кажем/речем пет лири/дни
SAY it were true да кажем/речем, че е истина
it SAYs much/something for това говори/показва много за
it SAYs nothing to me не ми говори нищо, не ме вълнува
you don't SAY (so)! разг. нима! хайде де! I'll SAY разг. да, разбира се
I'm not SAYing няма да кажа, отказвам да говоря
and so SAY all of us и всички мислим така
what do/would you SAY to a glass of beer? искаш ли (да изпием по) една бира? it SAYs in the paper във вестника пише/се казва
the clock SAYs... часовникът показва...
(I) SAY слушай! there is no SAYing when/what не се знае кога/какво, един господ знае кога/какво
it goes without SAYing от само себе си се разбира
before you could SAY knife/Jack Robinson преди да можеш да се обърнеш/завъртиш, преди да усетиш
you said it! you can SAY that again! разг. така е! точно така! SAYs you! sl. ами! краставици на търкалета! say about казвам/разказвам за
say back казвам в отговор, отвръщам
say on продължавам да разказвам
say over (пре) повтарям
II. n (решаващо) мнение, (последна) дума
to say/have one's SAY изказвам се, казвам всичко, което искам, казвам си думата
to have a SAY in the matter имам думата/влияние по този въпрос
to have no SAY/not much SAY in the matter нямам думата/не мога да решавам по този въпрос* * *{sei} v (said {sed}) казвам (s.th. to s.o.); to say o.'s lesson (2) {sei} n (решаващо) мнение, (последна) дума; to say/have o.'s* * *чета; река; пиша; приказвам; разправям; прочитам; дума; изричам; издумвам; казвам;* * *1. (i) say слушай! there is no saying when/what не се знае кога/какво, един господ знае кога/какво 2. and so say all of us и всички мислим така 3. before you could say knife/jack robinson преди да можеш да се обърнеш/завъртиш, преди да усетиш 4. he is said to be казват, че бил 5. i should say бих казал, струва ми се 6. i'm not saying няма да кажа, отказвам да говоря 7. i. v (said) казвам (something to someone) 8. ii. n (решаващо) мнение, (последна) дума 9. it goes without saying от само себе си се разбира 10. it says much/something for това говори/показва много за 11. it says nothing to me не ми говори нищо, не ме вълнува 12. no sooner said than done речено-сторено 13. say back казвам в отговор, отвръщам 14. say five pounds/days да кажем/речем пет лири/дни 15. say it were true да кажем/речем, че е истина 16. say no more! достатъчно! ясно! to say someone nay ост. отказвам някому 17. say on продължавам да разказвам 18. say over (пре) повтарям 19. so you say така казваш/мислиш ти (но може да не си прав) 20. that is to say тоест, с други думи, другояче казано 21. the clock says... часовникът показва.. 22. they say, it is said казват 23. to have a say in the matter имам думата/влияние по този въпрос 24. to have no say/not much say in the matter нямам думата/не мога да решавам по този въпрос 25. to say one's lesson казвам/разказвам си урока 26. to say one's prayers казвам/чета си молитвата 27. to say/have one's say изказвам се, казвам всичко, което искам, казвам си думата 28. what do/would you say to a glass of beer? искаш ли (да изпием по) една бира? it says in the paper във вестника пише/се казва 29. what have you to say for yourself? как ще обясниш/оправдаеш поведението си? to have nothing to say for oneself с нищо не мога да се оправдая, няма какво да кажа, нищо не говоря, мълча си 30. what i say is that аз мисля/казвам, че, моето мнение е, че 31. you don't say (so)! разг. нима! хайде де! i'll say разг. да, разбира се 32. you may well say so имаш право, право казваш 33. you said it! you can say that again! разг. така е! точно така! says you! sl. ами! краставици на търкалета! say about казвам/разказвам за* * *say [sei] I. v ( said [sed]) казвам (to на); to have nothing to \say for o.s. мълчалив съм; не мога да се оправдая; to \say a good word for казвам добра дума (ходайствам) за; \say the word and I'll do it само кажи и ще го направя; \say no more! достатъчно! ясно! to \say s.o. nay книж. отказвам на някого; to \say grace чета молитва преди (след) ядене; to be said or sung за рецитиране или пеене; I \say! слушай! я виж! виж ти! I'll say! разг. разбира се!, и още как! you don't \say (so)! нима! you may well \say so с право можеш да го кажеш; I should \say that струва ми се, че; what he \says goes думата му е закон; каквото каже той, това става; what I \say is моето мнение е (мисля), че; what would you \say to a cup of tea? какво ще кажеш за чаша чай? I wouldn't \say no to a cup of coffee не бих отказал едно кафе, бих изпил едно кафе; no sooner said than done речено сторено; it \says in the Iliad в Илиадата се казва; he is said to sing well казват, че пее хубаво; that is to \say тоест, а именно, това ще рече; \say five dollars да кажем пет долара; well, \say it were true, what then? добре, да речем, че е вярно, какво от това? there is no \saying what time he will come back един Господ знае кога той ще се върне; it goes without \saying от само себе си се разбира; before you could \say knife ( Jack Robinson) преди да можеш да се обърнеш; you can \say that again! you said it! разг. така е; \says you! ам. sl глупости на търкалета! \says who! sl откъде накъде (кой казва?)! \say, that' s a good idea! ам. хей, това е чудесна идея! enough said! \sayno more! ясно, разбрах! what have you got to \say for yourself? какво ще кажеш в своя защита? какво ти е оправданието?; II. n мнение, дума; to have o.'s \say мога да си кажа думата, мнението; to \say o.'s \say казвам всичко, което си искам; to have a \say in the matter имам влияние (дума) по въпроса; to have the \say ам. имам последната дума; III. say n ост. вид фин вълнен плат. -
6 few
{fju:}
I. a малко (на брой)
a FEW people няколко души
FEW people малко хора, малцина
such books are FEW and far between такива книги ca рядкост/рядко се срещат
every FEW days/minutes през няколко дни/минути
II. n малко, малцина
a FEW няколко, неколцина
quite a FEW/a good FEW, not a FEW доста много хора
the thinking FEW малцината мислещи хора
a select FEW неколцина избрани* * *{fju:} а малко (на брой); a few people няколко души; few people малко(2) {fju:} n малко, малцина; а few няколко, неколцина; quite a few /a* * *малцина; малко; неколцина; няколко;* * *1. a few people няколко души 2. a few няколко, неколцина 3. a select few неколцина избрани 4. every few days/minutes през няколко дни/минути 5. few people малко хора, малцина 6. i. a малко (на брой) 7. ii. n малко, малцина 8. quite a few/a good few, not a few доста много хора 9. such books are few and far between такива книги ca рядкост/рядко се срещат 10. the thinking few малцината мислещи хора* * *few [fju:] I. adj малко (на брой); a \few няколко, малко; he has \few friends той има малко приятели, почти няма приятели; he has a \few friends той има няколко приятели; a man of \few words мълчалив, неразговорлив човек; our days are \few дните ни са преброени; successful women politicians are \few and far between nowadays жените, успели в политиката са рядкост сега (не се срещат често сега); a \few more още няколко; every \few days през няколко дни; II. pron малко, малцина; the trouble is that \few want to buy бедата е, че малцина искат да купуват; a strict diet is appropriate for only a \few една строга диета е подходяща само за някои хора; a \few няколко, неколцина; a good \few, not ( quite) a \few доста; the \few малцинството; the thinking \few малцината мислещи (хора); a faithful \few remain остават неколцина верни (хора); a select \few неколцина избрани; • have a \few ( too many) разг. пийвам някоя и друга чашка. -
7 so
{sou}
I. 1. за степен толкова, така
not SO big, etc. as не толкова/така голям и пр., колкото/като
he was not SO much angry as disappointed не беше толкова ядосан, колкото разочарован, по-скоро беше разочарован, отколкото ядосан
be SO kind as to бъди така добър да
SO sorry! извинете! he was SO ill that беше така болен/зле, че
he is not SO clever a boy as his brother не e толкова интелигентен като брат си
ever SO (толкова) много
2. за начин така, тъй, по този/такъв начин
quite/just SO точно така, съвършено вярно, именно
is that SO? така ли? нима? must it be SO? така ли трябва (да бъде)? if SO ако е така, в такъв случай
why/how SO? защо/как така? as X is to Y, SO Y is to Z мат. както x се отнася към у, така у се отнася към z
as a man sows SO he shall reap каквото посееш, такова ще пожънеш
SO that така че
SO as to за да, така че да
and SO on and SO forth и така нататък
SO to say/speak така да се каже
or SO приблизително, около
in a month or SO след около един месец
3. също и (аз, ти и пр.), и (аз, ти и пр.) също
he is twenty and SO am I той e на двайсет години и аз също
I liked the film and SO did my husband филмът ми хареса и на мъжа ми също
4. за изразяване на съгласие
he is an excellent actor. SO he is той e отличен актъор. -вярно, така e
she works very hard. -SO she does тя работи много (усърдно). вярно, така е
5. замества дума, фраза
I told you SO казах ти
I believe/think SO, SO I believe/think мисля, че да, така мисля
I don't think SO не ми се вярва, не мисля, че е така
you don't say SO? нима? наистина ли? хайде де
6. в съчет.
SO far дотук, толкова далеч, досега, до този момент
SO far as I know доколкото знам
SO far, SO good дотук добре
SO far from being a help he was a hindrance не само че не помагаше, ами пречеше
SO long as при условие че, ако
SO much/many толкова (и толкова)
he didn't SO much as ask me to sit down дори не ме покани да седна
this is SO much nonsense това ca просто глупости
SO much for his manners това са маниерите му, толкова му е възпитанието
they are poor, SO much SO that те са бедни дотолкова, че
II. cj така че, и така, следователно, значи
SO you're back значи си се върнал
she asked me to go SO I went тя ме покани да отида и аз отидох
it costs a lot of money SO use it carefully скъпо е, така че употребявай го внимателно* * *{sou} adv 1. за степен толкова, така; not so big, etc. as не толков(2) {sou} cj така че; и така, следователно, значи; so you're back з* * *такъв; толкова; тъй; така; дотолкова;* * *1. and so on and so forth и така нататък 2. as a man sows so he shall reap каквото посееш, такова ще пожънеш 3. be so kind as to бъди така добър да 4. ever so (толкова) много 5. he didn't so much as ask me to sit down дори не ме покани да седна 6. he is an excellent actor. so he is той e отличен актъор. -вярно, така e 7. he is not so clever a boy as his brother не e толкова интелигентен като брат си 8. he is twenty and so am i той e на двайсет години и аз също 9. he was not so much angry as disappointed не беше толкова ядосан, колкото разочарован, по-скоро беше разочарован, отколкото ядосан 10. i believe/think so, so i believe/think мисля, че да, така мисля 11. i don't think so не ми се вярва, не мисля, че е така 12. i liked the film and so did my husband филмът ми хареса и на мъжа ми също 13. i told you so казах ти 14. i. за степен толкова, така 15. ii. cj така че, и така, следователно, значи 16. in a month or so след около един месец 17. is that so? така ли? нима? must it be so? така ли трябва (да бъде)? if so ако е така, в такъв случай 18. it costs a lot of money so use it carefully скъпо е, така че употребявай го внимателно 19. not so big, etc. as не толкова/така голям и пр., колкото/като 20. or so приблизително, около 21. quite/just so точно така, съвършено вярно, именно 22. she asked me to go so i went тя ме покани да отида и аз отидох 23. she works very hard. -so she does тя работи много (усърдно). вярно, така е 24. so as to за да, така че да 25. so far as i know доколкото знам 26. so far from being a help he was a hindrance не само че не помагаше, ами пречеше 27. so far дотук, толкова далеч, досега, до този момент 28. so far, so good дотук добре 29. so long as при условие че, ако 30. so much for his manners това са маниерите му, толкова му е възпитанието 31. so much/many толкова (и толкова) 32. so sorry! извинете! he was so ill that беше така болен/зле, че 33. so that така че 34. so to say/speak така да се каже 35. so you're back значи си се върнал 36. they are poor, so much so that те са бедни дотолкова, че 37. this is so much nonsense това ca просто глупости 38. why/how so? защо/как така? as x is to y, so y is to z мат. както x се отнася към у, така у се отнася към z 39. you don't say so? нима? наистина ли? хайде де 40. в съчет 41. за изразяване на съгласие 42. за начин така, тъй, по този/такъв начин 43. замества дума, фраза 44. също и (аз, ти и пр.), и (аз, ти и пр.) също* * *so [sou] I. adv 1. така, тъй, по такъв начин; quite \so, just \so точно така, съвършено вярно, именно; is that \so? така ли? нима? \so be it така да бъде; if \so ако е така; в такъв случай; as X is to Y \so Y is to Z мат. както х се отнася към у, така и у към z; as a man sows, \so shall he reap каквото си посял, това ще пожънеш; \so help me God Боже помози! and \so on, and \so forth и така нататък, и пр., и пр.; \so to speak ( say) така да се каже, един вид; 2. така и, също (и) (в положителни изречения); I like coffee, - So do I обичам кафе, - и аз също; I have a car and \so has my husband имам кола, а също така и моят съпруг има; \so that; \so as така, че да; за да; he has to work hard \so that he can buy his children nice clothes той трябва да работи много за да купи на децата си хубави дрехи; they went on foot, \so as not to be heard вървяха пеша за да не ги чуят; 3. толкова, дотолкова; (in) \so far as (дотолкова) доколкото; in \so distant a place толкова надалече; would you be \so kind as to... ще бъдете ли така любезен да ...; \so far дотук; досега, до този момент; \so far \so good дотук всичко е добре; \so long! довиждане! всичко хубаво! \so long as при положение, че; \so many ( much) също толкова; още толкова; \so much \so that още повече, че; \so much the better толкова по-добре; \so sorry! много се извинявам! 4.: or \so приблизително, около; three days or \so около три дни; 5. в съчет.: \so called така (тъй) наречен, иже нарицаем; 6.: \so(-)\so горе-долу, средна работа; II. cj 1. и така, значи, следователно; та; \so you are back again значи ти се върна; \so that's that разг. значи така; \so what? и какво от това? е и (какво)? 2. наистина; we can go there, - \so we can! можем да отидем, - наистина! III. pron 1. това; така; тъй; he said \so, \so he said той така (това) каза; you don't say \so нима! наистина ли? it wasn't \so very long ago не беше чак толкова отдавна; fold the paper over, like \so! сгъни хартията, ето така! 2.: \so and \so еди-кой (какво) си; еди-как си. -
8 straight
{streit}
I. 1. прав, в права посока, непрекъсващ, директен, пряк
2. прав, изправен, правилен, в ред/изправност
to have a STRAIGHT eye имам вярно/точно/набито око
your tie is not STRAIGHT връзката ти e накриво
are the pictures STRAIGHT? право ли ca окачени картините? to put the room STRAIGHT разтребвам/оправям стаята
to put things/matters STRAIGHT оправям/уреждам работата
3. прям, открит, недвусмислен
4. честен, почтен, лоялен, ам. пол. всеотдаен, напълно предан на партията си
to keep STRAIGHT оставам честен/порядъчен
5. откровен, искрен
6. прост, ясен, точен
to get/keep/put/set the facts/records STRAIGHT поправям грешка/неточност
a STRAIGHT fight пол. изборна кампания само с двама кандидати
7. чист (за питие и пр.)
a STRAIGHT gin чаша джин без сода/вода
8. sl. нормален, неизвратен
9. sl. сериозен, достоверен, надежден
a STRAIGHT face нищо неизразяващо лице
to keep a STRAIGHT face запазвам сериозно изражение, въздържам смеха си
as STRAIGHT as a ram-rod съвсем изправен, като глътнал бастун
II. 1. изправеност, право положение, права/хоризонтална част
2. сп. последната равна част пред финала
on the STRAIGHT по права линия
sl. честно
out of the STRAIGHT криво
sl. непочтено
3. обикновен/нормален/порядъчен човек
4. покер кента
III. 1. право, направо, директно
to go STRAIGHT вървя направо
sl. ставам отново порядъчен
to read a book STRAIGHT through прочитам, книга от кора до кора
to go/come STRAIGHT to the point преминавам направо/веднага към същината на работата/въпроса, говоря без заобикалки/усукване
to walk in STRAIGHT влизам направо, без да чукам
to let someone have it STRAIGHT казвам някому направо/откровено
STRAIGHT out направо, открито, без заобикалки
2. право, изправено
put it STRAIGHT сложи го изправено, изправи го
3. в съчет.
STRAIGHT away незабавно, веднага, тутакси, изведнъж
STRAIGHT off веднага, без колебание, без да му мисля
STRAIGHT out незабавно, без всякакво колебание, направо* * *{streit} a 1. прав; в права посока, непрекъсващ, директен; п(2) {streit} n 1. изправеност, право положение; права/ хориз{3} {streit} adv 1. право, направо, директно; to go straight 1) вър* * *ясен; точен; оправен; право; прав; прост; пряко; прям; изравнен; изправено; направо;* * *1. a straight face нищо неизразяващо лице 2. a straight fight пол. изборна кампания само с двама кандидати 3. a straight gin чаша джин без сода/вода 4. are the pictures straight? право ли ca окачени картините? to put the room straight разтребвам/оправям стаята 5. as straight as a ram-rod съвсем изправен, като глътнал бастун 6. i. прав, в права посока, непрекъсващ, директен, пряк 7. ii. изправеност, право положение, права/хоризонтална част 8. iii. право, направо, директно 9. on the straight по права линия 10. out of the straight криво 11. put it straight сложи го изправено, изправи го 12. sl. непочтено 13. sl. нормален, неизвратен 14. sl. сериозен, достоверен, надежден 15. sl. ставам отново порядъчен 16. sl. честно 17. straight away незабавно, веднага, тутакси, изведнъж 18. straight off веднага, без колебание, без да му мисля 19. straight out направо, открито, без заобикалки 20. straight out незабавно, без всякакво колебание, направо 21. to get/keep/put/set the facts/records straight поправям грешка/неточност 22. to go straight вървя направо 23. to go/come straight to the point преминавам направо/веднага към същината на работата/въпроса, говоря без заобикалки/усукване 24. to have a straight eye имам вярно/точно/набито око 25. to keep a straight face запазвам сериозно изражение, въздържам смеха си 26. to keep straight оставам честен/порядъчен 27. to let someone have it straight казвам някому направо/откровено 28. to put things/matters straight оправям/уреждам работата 29. to read a book straight through прочитам, книга от кора до кора 30. to walk in straight влизам направо, без да чукам 31. your tie is not straight връзката ти e накриво 32. в съчет 33. обикновен/нормален/порядъчен човек 34. откровен, искрен 35. покер кента 36. прав, изправен, правилен, в ред/изправност 37. право, изправено 38. прост, ясен, точен 39. прям, открит, недвусмислен 40. сп. последната равна част пред финала 41. честен, почтен, лоялен, ам. пол. всеотдаен, напълно предан на партията си 42. чист (за питие и пр.)* * *straight [streit] I. adj 1. прав; в права посока; the \straightest way to най-правият (късият) път до; \straight and narrow морално (праведно) поведение, праведност; 2. изправен; to hold o.s. as \straight as a ram-rod стоя изправен, като че ли съм глътнал бастун; 3. прав, изравнен; оправен; your tie isn't \straight връзката ти е накриво; to put the room \straight оправям стаята; to put matters ( things) \straight оправям работата; 4. прям, откровен, открит, недвусмислен; \straight speaking искреност; 5. честен, почтен, лоялен; ам. полит. напълно предан на партията си; \straight as a die 1) напълно честен (почтен); 2) прав като конец, изпънат; to keep \straight оставам честен; to be \straight with s.o. действам (държа се) лоялно спрямо някого; to vote the \straight ticket гласувам според партийната линия; 6. прост, ясен; точен; \straight part театр. роля без дегизиране; a \straight choice избор между 2 неща; \straight fight полит. изборна кампания с двама кандидати; \straight whisky (чаша) чисто уиски (без сода или вода); 7. sl сериозен, достоверен, надежден; \straight tip сведения от достоверен източник; • \straight face безизразно лице, каменно лице (което не издава чувства); 8. драматичен (за артист, пиеса и пр.); 9. разг. традиционен, обикновен, консервативен; 10. разг. хетеросексуален; II. n 1. изправност; to be out of the \straight не съм наред, нещо ми е криво, кофти ми е, не съм в добра форма; to keep s.o. on the \straight and narrow карам някого да спазва законите (да бъде почтен); 2. права част на път (река); права част от хиподрум преди финала (при конни надбягвания); 3. кента ( покер); 4. sl обикновена цигара (без марихуана); 5. sl хетеросексуален човек; III. adv 1. право; направо; to read a book \straight through чета книга от кора до кора; to go \straight on продължавам да вървя право напред, без да спирам; to come \straight to the point заговарям направо (без заобикалки); to shoot ( hit) \straight прицелвам се точно; to put the record \straight; to get s.th. \straight изяснявам факти, давам точни данни; to walk \straight in влизам направо, без да чукам; • to let s.o. have it \straight право, куме, (та) в очи; \straight out направо, открито, откровено, без заобикалки; to go \straight влизам в правия път, поправям се (за престъпник), започвам честен живот; 2. изправено; 3. незабавно, веднага; \straight off в момента, веднага, без колебание; 4. непрекъснато, без прекъсване, нонстоп; he worked for five days \straight той работи пет дни нонстоп (без прекъсване). -
9 close
{klolis}
I. 1. тесен, затворен
CLOSE vowel фон. затворена гласна
2. душен, задушен, тежък, спарен, непроветрен
aCLOSE smell миризма на застоял въздух
3. скрит, потаен, мълчалив, прикрит
to keep/lie CLOSE крия се. спотайвам се
4. стиснат, свидлив, затворен, ограничен, за ограничена категория хора/кандидати/състезатели и пр
5. под възбрана
6. строг (за арест и пр.)
7. близък, интимен, сърдечен
8. гъст, плътен, сбит (за тъкан, почерк, редици и пр.)
9. близък, непосредствен (по време, място и пр.), тесен (и прен.), (at) CLOSE intervals (на) малки/чести/близкй интервали
CLOSE resemblance голяма прилика
CLOSE combat воен. ръкопашен бой
10. внимателен, подробен, щателен, точен (за изследване и пр.), съередоточен (за внимание)
11. почти равен, много оспорван (за шанс, изгледи за успех-при състезания, игра, избери и пр.)
12. рядък, дефицитен
II. 1. близо, наблизо, в непосредствена близост
to be/follow CLOSE behind следвам отблизо, вървя по петите на
to keep CLOSE to something /someone стоя/държа се близо до нещо/някого
to keep CLOSE to the text придържам се (строго) към текста
to flt CLOSE прилягам плътно/точно
CLOSE together близо един до друг, на гъсто
sit closer together сгъстете се
CLOSEat hand недалеч
CLOSE by, CLOSE on, CLOSE to съвсем наблизо
CLOSE (up) on близо, почти
he is CLOSE on fifty той e почти петдесетгодишен
it is CLOSE (up) on midnight вече e почти полунощ
CLOSE to the wind мор. почти срещу вятъра, прен. на границата на законното/моралното
to shave CLOSE бръсна се/избръсвам се гладко
to cut CLOSE изрязвам/подрязвам ниско/до корена
2. отблизо, внимателно, щателно
III. 1. оградено място
2. ограден двор на катедрала, училищен двор/игрище
3. задънена/сляпа улица
IV. 1. затварям (се), затискам, запушвам, запълвам (дута, цепнатина и пр.)
2. приключвам работа, затварям магазин и пр
3. прен. затварям
to CLOSE one's eyes to something правя се, че не виждам нещо, умишлено замижавам пред нещо
my mouth is CLOSEd не мога/не смея/не бива да говоря
4. завършвам, привършвам, приключвам, свършвам
закривам (дебати, сметка и пр.) -, the day is closing денят преваля, смрачава се
5. затягам, ссъстявам, сплотявам
close about ограждам, обкръжавам, обгръщам
the mists CLOSEd about us мъглата ни обгърна/обви (напълно)
close down затварям, закривам, бивам затворен/закрит, прекратявам работа, спирам производство, рад., телев. прекратявам предаването за деня/до следващия ден
close in стеснявам кръга, заграждам, обграждам
падам, спущам се, сгъстявам се (за мрак и пр.) (on, upon)
ставам по-къс, намалявам (за дни), CLOSE in upon приближавам се и нападам
close out ам. продавам, ликвидирам, правя пълна разпродажба на стоки
close up придвижвам се по-наблизо (to до), изпълвам, запълвам, слепвам се, сраствам се, зараствам, сгъстявам (се), сплотявам (се), приключвам, свършвам, закривам се (породи фалит-за фирма и пр.)
close with съгласявам се с условията на, сключвам сделка/споразумение с, сбивам се, счепквам се, скопчвам се в борба с (някого)
V. 1. край, завършък (на период и пр.), приключване (на дейност и пр.), закриване, заключение, край
2. муз. завършък на музикална фраза, каденца* * *{klolis} а 1. тесен, затворен; close vowel фон. затворена гласна; 2(2) adv 1. близо, наблизо; в непосредствена близост; to be/f{3} n 1. оградено място; 2. ограден двор на катедрала; учили{4} {klouz} v 1. затварям (се); затискам; запушвам, запълвам (д{5} n 1. край, завършък (на период и пр.), приключване (на д* * *често; щателен; спарен; уединен; тесен; сгъстявам; свидлив; отблизо; ограничен; потаен; приключване; приключвам; близък; близо до; душен; гъст; затварям; запушвам; завършек; закриване; задушен; запарен; заключение; интимен; край;* * *1. 1 почти равен, много оспорван (за шанс, изгледи за успех-при състезания, игра, избери и пр.) 2. 1 рядък, дефицитен 3. aclose smell миризма на застоял въздух 4. close (up) on близо, почти 5. close about ограждам, обкръжавам, обгръщам 6. close by, close on, close to съвсем наблизо 7. close combat воен. ръкопашен бой 8. close down затварям, закривам, бивам затворен/закрит, прекратявам работа, спирам производство, рад., телев. прекратявам предаването за деня/до следващия ден 9. close in стеснявам кръга, заграждам, обграждам 10. close out ам. продавам, ликвидирам, правя пълна разпродажба на стоки 11. close resemblance голяма прилика 12. close to the wind мор. почти срещу вятъра, прен. на границата на законното/моралното 13. close together близо един до друг, на гъсто 14. close up придвижвам се по-наблизо (to до), изпълвам, запълвам, слепвам се, сраствам се, зараствам, сгъстявам (се), сплотявам (се), приключвам, свършвам, закривам се (породи фалит-за фирма и пр.) 15. close vowel фон. затворена гласна 16. close with съгласявам се с условията на, сключвам сделка/споразумение с, сбивам се, счепквам се, скопчвам се в борба с (някого) 17. closeat hand недалеч 18. he is close on fifty той e почти петдесетгодишен 19. i. тесен, затворен 20. ii. близо, наблизо, в непосредствена близост 21. iii. оградено място 22. it is close (up) on midnight вече e почти полунощ 23. iv. затварям (се), затискам, запушвам, запълвам (дута, цепнатина и пр.) 24. my mouth is closed не мога/не смея/не бива да говоря 25. sit closer together сгъстете се 26. the mists closed about us мъглата ни обгърна/обви (напълно) 27. to be/follow close behind следвам отблизо, вървя по петите на 28. to close one's eyes to something правя се, че не виждам нещо, умишлено замижавам пред нещо 29. to cut close изрязвам/подрязвам ниско/до корена 30. to flt close прилягам плътно/точно 31. to keep close to something /someone стоя/държа се близо до нещо/някого 32. to keep close to the text придържам се (строго) към текста 33. to keep/lie close крия се. спотайвам се 34. to shave close бръсна се/избръсвам се гладко 35. v. край, завършък (на период и пр.), приключване (на дейност и пр.), закриване, заключение, край 36. близък, интимен, сърдечен 37. близък, непосредствен (по време, място и пр.), тесен (и прен.), (at) close intervals (на) малки/чести/близкй интервали 38. внимателен, подробен, щателен, точен (за изследване и пр.), съередоточен (за внимание) 39. гъст, плътен, сбит (за тъкан, почерк, редици и пр.) 40. душен, задушен, тежък, спарен, непроветрен 41. завършвам, привършвам, приключвам, свършвам 42. задънена/сляпа улица 43. закривам (дебати, сметка и пр.) -, the day is closing денят преваля, смрачава се 44. затягам, ссъстявам, сплотявам 45. муз. завършък на музикална фраза, каденца 46. ограден двор на катедрала, училищен двор/игрище 47. отблизо, внимателно, щателно 48. падам, спущам се, сгъстявам се (за мрак и пр.) (on, upon) 49. под възбрана 50. прен. затварям 51. приключвам работа, затварям магазин и пр 52. скрит, потаен, мълчалив, прикрит 53. ставам по-къс, намалявам (за дни), close in upon приближавам се и нападам 54. стиснат, свидлив, затворен, ограничен, за ограничена категория хора/кандидати/състезатели и пр 55. строг (за арест и пр.)* * *close [klous] I. adj 1. predic близо, наблизо, непосредствено; ( follow) \close behind следвам наблизо, съм (вървя) по петите (на); to be \close to signing a contract близо съм до (предстои ми скоро) подписване на договор; the tables were pushed \close together масите бяха доближени (подредени) една до друга; to fit \close прилягам плътно; \close together близо един до друг, нагъсто; sit \closer together! сгъстете се! \close at hand, \close by, \close to съвсем наблизо, на две крачки; \close (up)on почти, близо; he is \close on 50 той е почти 50-годишен; they are \close on us настигат ни, по петите ни са; \close to the wind мор. с нос почти срещу вятъра; прен. леко незаконен, мошенически; • to keep ( lie) \close спотайвам се, крия се, дебна; 2. близък (по време, място, вид); тесен (и прен.); \close intervals малки (близки) интервали; a \close relative близък роднина; \close combat воен. ръкопашен бой, мор. бой отблизо, кораб до кораб; to come to \close quarters разг. счепкваме се, хващаме се за гушите; at \close quarters отблизо; \close quarters тясно жилище, теснина; at \close range отблизо, в упор; in \close proximity непосредствена близост; to keep a \close eye ( watch) on наблюдавам внимателно (отблизо); a \close shave ( thing, call) рисковано измъкване, оттърване на косъм (от нещастие); 3. близък, интимен, сърдечен; 4. внимателен, подробен, щателен; точен; съсредоточен (за внимание); a \close copy ( translation) точен препис (превод); a \close observer внимателен наблюдател; \close inspection внимателно (щателно) проучване (изучаване); 5. почти равен; равностоен (за шанс, изгледи за успех); много оспорван; \close election избори, при които кандидатите имат почти изравнени шансове; a \close finish сп. равен финал, при който състезателите стигат почти едновременно; 6. душен, задушен, тежък, спарен, запарен; open the window, it is very \close in here отвори прозореца, много е задушно; a \close smell миризма на спарено; 7. уединен, самотен; прикрит, потаен, мълчалив; to keep o.s. \close живея уединено (самотно); to play a \close game прикривам картите си (и прен.); 8. стиснат, свидлив; he is very \close with his money той е много стиснат; 9. ограничен (само за избрани хора); 10. строг; добре пазен; keep s.th. a \close secret добре пазена тайна; \close confinement строг тъмничен затвор; a \close prisoner затворник под силна охрана; 11. забранен (сезон за лов); 12. гъст, плътен (за тъкан, редица, дъжд и пр.); сбит (за почерк, текст и пр.); a \close formation сбито формирувание; in \close order в гъсти редици; 13. стегнат, добре прилягащ, тесен (за дреха); прилепнал; 14. ост. затворен; a \close vowel ез. затворена гласна; II. adv отблизо, внимателно, щателно; to shave ( cut) \close избръсвам се гладко; изрязвам ниско (до корена); to look at s.th. \close up (to) разглеждам отблизо; III. n оградено място.IV [klouz] v 1. затварям (се); запушвам, затискам, запълвам (дупка, цепнатина); сгъвам ( чадър); they \close the office early те рано затварят офиса; to \close the door on s.th. прен. не позволявам нищо повече да се разисква; to \close s.o.'s eyes затварям очите на някого (при смъртта); to have o.'s eyes \closed не виждам, не желая да видя; his eyes are \closed той е мъртъв; 2. свършвам, завършвам, привършвам; приключвам; the speaker \closed the meeting говорителят закри събранието; to consider the matter \closed считам въпроса за уреден (приключен); to \close o.'s days завършвам земния си път, умирам; to \close a deal приключвам сделка; 3. закривам ( сметка); 4. фин. затварям (на дадена стойност); the US dollar \closed higher in Tokyo today щатската валута затвори на по-високи стойности днес в Токио; 5. затягам, сгъстявам (редици); 6. скъсявам, намалявам; the distance between the two runners is beginning to \close разстоянието между двамата бегачи започва да намалява; • behind \closed doors при затворени врати; a \closed book нещо напълно непознато; \close o.'s mind to s.th. не искам и да чуя за; \close o.'s ranks 1) обединявам се; in times of crisis party members should \close в кризисен момент членовете на партията трябва да се обединят; 2) воен. сгъстявам редиците; V. n 1. край, завършек, заключение, приключване; закриване; at the \close of на края на; at the \close of day ост. привечер; to draw to a \close наближавам края си, завършвам; to bring to a \close довършвам, завършвам; 2. вкопчване, клинч (в бокса); to come to a \close вкопчваме се един в друг; 3. муз. каденца. -
10 outside
{,aut'said}
I. 1. външност, външна страна/част/повърхност
OUTSIDE of a bus горен стаж на автобус
impressions from the OUTSIDE впечатления на външен наблюдател
2. ист. пътник на покрива на дилижанс
3. краен предел
at the (very) OUTSIDE най-много
4. pl външни листа (на топ хартия)
II. 1. външен
2. краен, последен
OUTSIDE left/right сп. ляво/дясно крило
3. чужд, страничен, външен
OUTSIDE worker приходящ работник
OUTSIDE opinion чуждо мнение, мнение на външно/незаинтересовано лице
OUTSIDE job разг. престъпление, извършено от външни лица
4. най-голям, максимален, най-вероятен
5. незначителен, нищожен (за възможност)
III. 1. вън, навън, отвън, на открито
2. мор. в/на открито море
3. sl. на свобода, не в затвора
IV. 1. вън от, извън, отвъд
2. вън/настрана от
с изключение на (ам. и с of)
we cannot go OUTSIDE the evidence не можем да пренебрегнем доказателствата
OUTSIDE of a horse разг. на кон
to get OUTSIDE (of) разг. изяждам, изпивам* * *{,aut'said} n 1. външност; външна страна/част/повърхност; outside o(2) {,aut'said} а 1. външен; 2. краен, последен; outside left/right{3} {,aut'said} adv 1. вън, навън; отвън; на открито; 2. мор.{4} {,aut'said} prep 1. вън от, извън; отвъд; 2. вън/настрана* * *чужд; страничен; отвъд; отвън; последен; пред; външност; вън; външен; крайност; краен; навън;* * *1. at the (very) outside най-много 2. i. външност, външна страна/част/повърхност 3. ii. външен 4. iii. вън, навън, отвън, на открито 5. impressions from the outside впечатления на външен наблюдател 6. iv. вън от, извън, отвъд 7. outside job разг. престъпление, извършено от външни лица 8. outside left/right сп. ляво/дясно крило 9. outside of a bus горен стаж на автобус 10. outside of a horse разг. на кон 11. outside opinion чуждо мнение, мнение на външно/незаинтересовано лице 12. outside worker приходящ работник 13. pl външни листа (на топ хартия) 14. sl. на свобода, не в затвора 15. to get outside (of) разг. изяждам, изпивам 16. we cannot go outside the evidence не можем да пренебрегнем доказателствата 17. вън/настрана от 18. ист. пътник на покрива на дилижанс 19. краен предел 20. краен, последен 21. мор. в/на открито море 22. най-голям, максимален, най-вероятен 23. незначителен, нищожен (за възможност) 24. с изключение на (ам. и с of) 25. чужд, страничен, външен* * *outside[¸aut´said] I. adv 1. вън, навън; отвън; 2. на открито, на въздух; come ( step) \outside! я ела отвън с мене! (често - за да се бием); 3. мор. в (на) открито море; 4. sl на свобода, не в затвора, "вън"; II. prep 1. вън от, извън; отвъд; \outside human comprehension непонятен; извън пределите на човешкото познание; 2. вън от; с изключение на, изключая (и \outside of, особ. ам.); no one knows \outside you and me никой освен мен и теб не знае; само ние двамата знаем; • \outside of a horse ам. sl на кон; to get \outside (of) sl изяждам, изпивам; III.[´aut¸said] adj 1. външен; 2. краен, последен; the \outside left ( right) сп. ляво (дясно) крило; 3. чужд, страничен, външен, приходящ; \outside broker борсов посредник, който не е член на борсата; to get an \outside opinion вземам друго (чуждо) мнение; \outside job разг. кражба, извършена от външни хора; 4. максимален; най-добър; извънреден, изключителен; \outside prices максимални цени; it's the \outside edge разг. това е вече прекалено, това вече стига до крайност; 5. малко вероятен; далечен (за шанс); IV. n 1. външност; външна част (повърхност); the \outside of a garage външната част (страна) на гараж; impressions from the \outside впечатления на външен наблюдател; 2. краен предел, крайност; at the ( very) \outside в краен случай; two days at the \outside най-много два дни, не повече от два дни; 3. разг. пътник от втория етаж на автобуса; 4. pl външните листа (в топ хартия, на пура и пр.). -
11 taste
{teist}
I. 1. опитвам, вкусвам, прен. вкусвам, познавам, изпитвам, чувствувам
2. опитвам вкуса на (вина, чайове и пр.), дегустирам
3. усещам/имам вкус на, докарвам на
I can't TASTE the garlic не усещам вкус на чесън
it TASTEs bitter има горчив вкус, горчи
4. вкусвам, ям, слагам в устата си
I haven't TASTEd food for two days не съм хапвал нищо от два дни
5. обичам, харесвам, изпитвам удоволствие от, радвам се на
II. 1. вкус
a burnt TASTE вкус на изгоряло
to leave a bad TASTE in the mouth оставям лошо/неприятно чувство/впечатление, предизвиквам отвращение
sweet/sour to the TASTE сладък/кисел на вкус
to add salt, etc. to TASTE прибавям сол и пр. по вкус
2. вкус, разбиране, склонност
to have a TASTE for обичам, имам предпочитание към, разбирам от
to have expensive TASTEs in clothes имам слабост към/обичам скъпи дрехи
I have no TASTE for sweets не обичам бонбони
a fine TASTE in poetry, etc. изискан вкус към/разбиране на поезия и пр.
there is no accounting for TASTEs, TASTEs differ, everyone to his TASTE всеки си има вкус, разни хора-разни вкусове
in good TASTE изискано, с вкус
in bad/poor TASTE безвкусно, неприлично, неуместно, нетактично, некрасиво
3. проба, глътка, хапка, късче
to have a TASTE of something опитвам, вкусвам, пробвам (и прен.)
one's first TASTE of gunpowder бойно кръщение
he gave me a TASTE of his ill-nature той си показа рогата/проклетията
4. следа, оттенък, нотка
there was a TASTE of sadness in his words в думите му се долавяше тъга* * *{teist} v 1. опитвам, вкусвам; прен. вкусвам, познавам, изпитва(2) {teist} n 1. вкус; a burnt taste вкус на изгоряло; to leave a b* * *хапвам; ям; склонност; опитвам; пробвам; вкусвам; вкус; дегустирам;* * *1. a burnt taste вкус на изгоряло 2. a fine taste in poetry, etc. изискан вкус към/разбиране на поезия и пр 3. he gave me a taste of his ill-nature той си показа рогата/проклетията 4. i can't taste the garlic не усещам вкус на чесън 5. i have no taste for sweets не обичам бонбони 6. i haven't tasted food for two days не съм хапвал нищо от два дни 7. i. опитвам, вкусвам, прен. вкусвам, познавам, изпитвам, чувствувам 8. ii. вкус 9. in bad/poor taste безвкусно, неприлично, неуместно, нетактично, некрасиво 10. in good taste изискано, с вкус 11. it tastes bitter има горчив вкус, горчи 12. one's first taste of gunpowder бойно кръщение 13. sweet/sour to the taste сладък/кисел на вкус 14. there is no accounting for tastes, tastes differ, everyone to his taste всеки си има вкус, разни хора-разни вкусове 15. there was a taste of sadness in his words в думите му се долавяше тъга 16. to add salt, etc. to taste прибавям сол и пр. по вкус 17. to have a taste for обичам, имам предпочитание към, разбирам от 18. to have a taste of something опитвам, вкусвам, пробвам (и прен.) 19. to have expensive tastes in clothes имам слабост към/обичам скъпи дрехи 20. to leave a bad taste in the mouth оставям лошо/неприятно чувство/впечатление, предизвиквам отвращение 21. вкус, разбиране, склонност 22. вкусвам, ям, слагам в устата си 23. обичам, харесвам, изпитвам удоволствие от, радвам се на 24. опитвам вкуса на (вина, чайове и пр.), дегустирам 25. проба, глътка, хапка, късче 26. следа, оттенък, нотка 27. усещам/имам вкус на, докарвам на* * *taste [teist] I. v 1. опитвам (на вкус), вкусвам; прен. вкусвам, изпитвам, опитвам, преживявам; 2. дегустатор съм; 3. усещам вкус (на); имам вкус (на), докарвам (на); can you \taste the garlic? усещате ли вкуса на чесън? it \tastes bitter има горчив вкус, горчи; this soup \tastes of nothing at all тази супа няма никакъв вкус, блудкава е; 4. вкусвам, ям, слагам в устата си; 5. ост. наслаждавам се на, радвам се на; II. n 1. вкус; to leave a bad \taste in the mouth оставям неприятен вкус в устата; прен. оставям неприятно впечатление; 2. вкус; склонност; пристрастие; a \taste for music склонност (любов) към музиката; to have no \taste for sweets не обичам бонбони; a fine \taste in poetry изискан вкус (разбиране) за поезия; ( not) to my \taste (не) по мой вкус, виждане, предпочитание; to \taste на вкус; \tastes differ, everyone to his \taste, there is no accounting for \tastes вкусове различни; разни хора - разни вкусове; a joke in bad \taste нелепа (неприлична, неуместна) шега; 3. проба, нещо за опитване; късче, хапка; глътка; just a \taste of this cheese само едно късче от това сирене; give the horse a \taste of the whip дай на коня да опита камшика; to have o.'s first \taste of gunpowder за първи път помирисвам барут, получавам бойно кръщение; he gave us a \taste of his ill-nature той ни показа проклетията си, показа си рогата; 4. следа, отсянка, оттенък; 5. маниер, вкус, стил, разбиране; to dress in good \taste обличам се с вкус. -
12 anstehen
án|stehen unr.V. hb itr.V. 1. стоя на опашка; 2. предстои, на дневен ред е; 3. in: anstehen lassen отлагам, протакам, отсрочвам; изчаквам (с нещо спешно); 4. Jur определям, назначавам (срок, дело); nach Eintrittskarten, um Brot anstehen чакам на опашка за билети, за хляб; Die Entscheidung ein paar Tage anstehen lassen Отлагам решението с няколко дни; der Termin steht für den 3.3. an датата е определена (фиксирана) за 3.III.* * ** itr h, s 1. гов (nach, um) стоя на опашка (за) 2. подхожда, подобава; 3. лит нрави ми се, харесва (ми); 4. лит само отрицателно: ich stehe nicht an zu не се колебая да; 5. etw = оставям нщ да чака. -
13 mancàre
v 1) липсвам, не достигам: mancano due giorni alla festa остават два дни до празника; 2) отсъствам; 3) пропускам, забравям: non mancherт! няма да забравя!; Ќ ci mancherebbe altro! само това остава! и дума да не става!; sentirsi mancàre прилошава ми; mancàre di rispetto a qualcuno не уважавам някого. -
14 tànto
1. agg толкова, много: io ho tanti difetti аз имам толкова слабости; non ti vedo da tànto tempo! от толкова време не съм те виждал!; ho tànto freddo толкова ми е студено; vado a dormire, ho tànto sonno отивам да си лягам, толкова ми се спи; tanti saluti! много поздрави!; ho passato tanti giorni felici прекарах толкова щастливи дни; 2. pl много, мнозина: tanti sono venuti alla festa мнозина дойдоха на празника; 3. avv много, толкова: stasera ho bevuto veramente tànto тази вечер пих наистина много; non и tànto difficile capire le sue ragioni не е толкова трудно да се разберат подбудите му; la ringrazio tànto! благодаря Ви много!; tànto meglio толкова по-добре; tànto peggio толкова по-зле; Ќ tànto che така че; tànto piщ che още повече че; tànto per колкото да, само за да; di tànto in tànto от време на време; una volta tànto от дъжд на вятър, поне веднъж. -
15 rêver
v. (probabl. d'un a. v. esver, gallo-roman esvo "vagabond", lat. pop. °exvagus, de vagus) I. v.intr. 1. сънувам; 2. ост. бълнувам, говоря несвързани неща; 3. копнея, бленувам; мечтая; rêver а des jours meilleurs мечтая за по-добри дни; rêver de qqch. мечтая за нещо; je rêve d'une maison мечтая си за къща; 4. ост. размишлявам; II. v.tr. 1. виждам на сън, сънувам; j'ai rêvé que j'étais jeune сънувах, че съм млад; 2. обмислям (нещо химерично); 3. копнея, страстно желая; бълнувам за; ce n'est pas la vie que j'avais rêvée това не е животът, за който съм си мечтал; rêver fortune копнея за богатство. Ќ ne rêver que plaies et bosses само за бой мисля или приказвам; rêver tout éveillé фантазирам; il en rêve la nuit това обсебва ума му; on croît rêver не ми се вярва, сякаш е насън. -
16 vivre1
v. (lat. vivere) I. v.intr. 1. живея; съществувам; vivre1 longtemps живея дълго; vivre1 en paix живея в мир; vivre1 dangereusement живея в опасност; vivre1 pauvrement живея бедно; vivre1 de son travail живея с доходите от работата си; avoir de quoi vivre1 имам достатъчно средства, за да водя добър живот; vivre1 aux dépens de qqn. живея за сметка на някого, на гърба на някого; 2. живея, обитавам, имам местожителство; vivre1 а Paris живея в Париж; 3. радвам се на живота; 4. съжителствам, живея; vivre1 avec qqn. съжителствам, живея с някого; 5. в съчет. vivre1 de живея от, с нещо; vivre1 sur вадя прехраната си от; vivre1 pour живея за; II. v.tr. живея, преживявам; il a vécu des jours difficiles той преживя тежки дни; j'ai vécu mon amour изживях любовта си. Ќ être facile а vivre1 с добър характер съм; être sur le qui vive нащрек съм; в очакване съм; qui a honte de manger, a honte de vivre1 погов. който се срамува да яде, гладен остава; se vivre1 vivre живея без да си давам зор; ne vivre1 que pour посвещавам се изцяло на; vive, vivent! да живее, да живеят! vive le roi! да живее кралят; vivre1 dans le présent интересувам се само от настоящия момент. Ќ Ant. mourir.
См. также в других словарях:
Первые дни в Египте — Это внезапное перемещение из Европы в Африку, к которому во время переезда как то мало подготовляешься; этот совершенно новый мир. представший перед моим сознанием как бы волшебством, с целой бездной новых обычаев и явлений, которые… … Жизнь животных
Самойлов — (настоящая фамилия Кауфман) Давид Самуилович (1920, Москва – 1990, Таллин), русский поэт. Д. С. Самойлов Со студенческой скамьи ушёл добровольцем на Великую Отечественную войну, был рядовым бойцом, разведчиком. Первое стихотворение было опубл.… … Литературная энциклопедия
Самойлов Давид Самуилович — настоящая фамилия Кауфман (1920 1990), русский поэт. В сборниках лирико философских стихов «Второй перевал» (1963), «Дни» (1970), «Волна и камень» (1974), «Весть» (1978) темы любви, памяти, ответственности перед «словом», приверженность русской… … Энциклопедический словарь
Самойлов Давид Самуилович (Самойлович) — (настоящая фамилия Кауфман) (1920, Москва — 1990, Таллин), поэт. Родился в семье врача. В 1938—41 учился в ИФЛИ. В 1941 добровольцем ушёл на фронт, был рядовым бойцом, разведчиком, получил тяжёлое ранение. Печататься начал с 1941;… … Москва (энциклопедия)
Самойлов Дав. Сам — САМОЙЛОВ Дав. Сам. (наст. фам. Кауфман) (1920 90) поэт. Род. в Москве, в семье врача. Учился в ИФЛИ (1938 41). С началом Вел. Отеч. войны ушел на фронт добровольцем, был ряд. бойцом, разведчиком. Начал писать стихи во 2 й пол. 1930 х гг.… … Российский гуманитарный энциклопедический словарь
САМОЙЛОВ Давид Самуилович — САМОЙЛОВ (наст. фам. Кауфман) Давид Самуилович (р. 1920), русский советский поэт. Сб. стихов «Ближние страны» (1958), «Второй перевал» (1963), «Дни» (1970), «Равноденствие» (1972), «Волна и камень» (1974), «Весть» (1978), «Залив» (1981). Переводы … Литературный энциклопедический словарь
ЕВХАРИСТИЯ. ЧАСТЬ I — [греч. Εὐχαριστία], главное таинство христ. Церкви, состоящее в преложении (μεταβολή изменение, превращение) приготовленных Даров (хлеба и разбавленного водой вина) в Тело и Кровь Христовы и причащении (κοινωνία приобщение; μετάληψις принятие)… … Православная энциклопедия
ЕВХАРИСТИЯ. ЧАСТЬ II — Е. в православной Церкви II тысячелетия Е. в Византии в XI в. К XI в. визант. богослужение приобрело почти тот вид, какой оно сохраняло в правосл. Церкви все последующее тысячелетие; в его основе лежала древняя к польская традиция, значительно… … Православная энциклопедия
ВРЕМЯ — обозначает течение, длительность и последовательность событий. Оно есть условие существования конечных вещей и существ тварного мира. Согласно христ. учению, В. как творение Божие подчинено домостроительству спасения и своими границами имеет… … Православная энциклопедия
ЖИЗНЬ — Иисус Христос Спаситель и Жизнеподатель. Икона. 1394 г. (Художественная галерея, Скопье) Иисус Христос Спаситель и Жизнеподатель. Икона. 1394 г. (Художественная галерея, Скопье) [греч. βίος, ζωή; лат. vita], христ. богословие в учении о Ж.… … Православная энциклопедия
Пушкин, Александр Сергеевич — — родился 26 мая 1799 г. в Москве, на Немецкой улице в доме Скворцова; умер 29 января 1837 г. в Петербурге. Со стороны отца Пушкин принадлежал к старинному дворянскому роду, происходившему, по сказанию родословных, от выходца "из… … Большая биографическая энциклопедия
