Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

разпореждане

  • 1 разпореждане

    order, direction, instruction, injuction
    до второ разпореждане until further notice/orders
    * * *
    разпорѐждане,
    ср., -ия order, direction; instruction, injunction; ( решение) decision; (на съд) writ; временни \разпорежданеия transitional provisions; до второ \разпорежданее until further notice/orders; имам на свое \разпорежданее have in o.’s disposition; \разпорежданее за конфискация writ of sequestration; \разпорежданее за настойничество guardianship order; \разпорежданее за явяване в съда writ of summons; subpoena; (с имущество) disposition.
    * * *
    direction; instruction: until further orders/notice - до второ разпореждане
    * * *
    1. (на съд) writ 2. (решение) decision 3. order, direction, instruction, injuction 4. временни разпореждания transitional provisions 5. до второ РАЗПОРЕЖДАНЕ until further notice/orders 6. имам на свое РАЗПОРЕЖДАНЕ have in o.'s disposition

    Български-английски речник > разпореждане

  • 2 разпореждане

    order

    Български-Angleščina политехнически речник > разпореждане

  • 3 разпореждане

    разпоре́ждан|е ср., -ия 1. Anordnung f, -en, Verordnung f, -en; Befehl m, -e, Verfügung f, -en; 2. ( наредба) Disposition f, -en.

    Български-немски речник > разпореждане

  • 4 разпореждане

    ср arrêté m, décret m, ordonnance f.

    Български-френски речник > разпореждане

  • 5 разпореждане ср

    Vorschrift {f}

    Bългарски-немски речник ново > разпореждане ср

  • 6 разпореждане

    разпорѐждан|е <- ия>
    същ ср òrdine m, disposiziòne f

    Български-италиански речник > разпореждане

  • 7 бива издаден [за нкг.] [напр. разпореждане]

    [an jdn.] ergehen

    Bългарски-немски речник ново > бива издаден [за нкг.] [напр. разпореждане]

  • 8 нареждане ср [разпореждане]

    Vorschrift {f}

    Bългарски-немски речник ново > нареждане ср [разпореждане]

  • 9 Vorschrift f

    разпореждане {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Vorschrift f

  • 10 disposition

    {,dispə'ziʃn}
    1. разположение, групиране, воен. диспозиция
    2. pl приготовления, мерки
    3. разпореждане, власт, контрол
    to have in one's DISPOSITION имам на свое разпореждане, разпореждам се с
    4. нрав, характер
    well-oiled DISPOSITION разг. общителен/лек характер
    5. склонност, наклонност, предразположение
    there was a general DISPOSITION to remain всички бяха склонни да останат
    6. уреждане, ликвидиране (на въпрос)
    * * *
    {,dispъ'zishn} n 1. разположение; групиране; воен. диспози
    * * *
    характер; уреждане; самочувствие; склонност; предразположение; власт; диспозиция; групиране; контрол; натюрел; нрав;
    * * *
    1. pl приготовления, мерки 2. there was a general disposition to remain всички бяха склонни да останат 3. to have in one's disposition имам на свое разпореждане, разпореждам се с 4. well-oiled disposition разг. общителен/лек характер 5. нрав, характер 6. разположение, групиране, воен. диспозиция 7. разпореждане, власт, контрол 8. склонност, наклонност, предразположение 9. уреждане, ликвидиране (на въпрос)
    * * *
    disposition[dispə´ziʃən] n 1. нрав, характер; well-oiled \disposition разг. общителен характер; 2. склонност, предразположение; наклонност; there was a general \disposition to remain всички бяха склонни да останат; 3. разположение; групиране; воен. диспозиция, дислокация; military \dispositions военна диспозиция; 4. разпореждане, власт; контрол; to have in o.'s \disposition имам на (под) свое разпореждане; 5. pl приготовления; мерки; to make \dispositions for a campaign готвя се за поход (кампания); 6. уреждане (на въпрос).

    English-Bulgarian dictionary > disposition

  • 11 disposal

    {dis'pouzəl}
    1. разположение, разпореждане
    to be at the DISPOSAL of на разположение/в помощ/услуга съм на
    the means at my DISPOSAL средствата, с които разполагам
    to have entire DISPOSAL of разполагам напълно свободно с
    2. воен. разположение, разполагане, диспозиция, разгъване, строй, продаване, пласиране, прехвърляне
    for DISPOSAL за продан, премахване, отстраняване, освобождаване, изхвърляне
    DISPOSAL of a question решаване/ликвидиране на въпрос
    DISPOSAL of litter изхвърляне/прибиране на смет
    * * *
    {dis'pouzъl} n 1. разположение, разпореждане; to be at the disposal
    * * *
    отстраняване; пласмент; предаване; прехвърляне; премахване; диспозиция;
    * * *
    1. disposal of a question решаване/ликвидиране на въпрос 2. disposal of litter изхвърляне/прибиране на смет 3. for disposal за продан, премахване, отстраняване, освобождаване, изхвърляне 4. the means at my disposal средствата, с които разполагам 5. to be at the disposal of на разположение/в помощ/услуга съм на 6. to have entire disposal of разполагам напълно свободно с 7. воен. разположение, разполагане, диспозиция, разгъване, строй, продаване, пласиране, прехвърляне 8. разположение, разпореждане
    * * *
    disposal[dis´pouzl] n 1. разположение; разпореждане; to place at the \disposal of поставям на разположението на; the means at my \disposal средствата, с които разполагам; to have entire \disposal of an estate разполагам напълно свободно с едно имущество; 2. воен. разположение, диспозиция; разгъване; строй; skillful \disposal of vessels of war умело разгъване (разположение) на бойни кораби; 3. предаване; прехвърляне; пласиране; for \disposal за продан; \disposal of property юрид. прехвърляне на имущество; 4. премахване, отстраняване; освобождаване от; изхвърляне; \disposal of a question решаване на въпрос; 5. рел.; the divine \disposal божията промисъл, провидението.

    English-Bulgarian dictionary > disposal

  • 12 writ

    {rit}
    I. 1. писмена заповед/нареждане
    разпореждане (на съд), призовка (и WRIT of subpoena)
    to serve a WRIT on връчвам призовка на
    WRIT of privilege заповед за освобождаване от арест на лице, ползващо се с право на неприкосновеност
    the WRIT runs in нареждането е в сила/важи в (даден район, страна)
    2. Holy/Sacred WRIT Светото писание, Библията
    II. вж. write
    * * *
    {rit} n 1. писмена заповед/нареждане; разпореждане (на сьд), при(2) {rit} вж. write.
    * * *
    писание;
    * * *
    1. holy/sacred writ Светото писание, Библията 2. i. писмена заповед/нареждане 3. ii. вж. write 4. the writ runs in нареждането е в сила/важи в (даден район, страна) 5. to serve a writ on връчвам призовка на 6. writ of privilege заповед за освобождаване от арест на лице, ползващо се с право на неприкосновеност 7. разпореждане (на съд), призовка (и writ of subpoena)
    * * *
    writ [rit] I. n 1. юрид. писмена заповед (нареждане); разпореждане (на съд); призовка (и \writ of subpoena); \writ of execution изпълнителен лист; to serve a \writ on връчвам призовка на; the \writ runs нареждането е в сила (in); a \writ is out for his arrest има заповед за арестуването му; 2. ост. писание; the Holy ( Sacred) W. Светото писание; Библията; II. v: \writ large 1) явно, очебийно, написано с големи букви; 2) голям формат, уголемен, по-разширена версия.

    English-Bulgarian dictionary > writ

  • 13 injun

    {'indʒən}
    1. n ам. разг. индианец
    honest INJUN! честна дума! сериозно
    2. заповед, предписание, разпореждане, запрещение
    to give someone strict INJUNs/to lay strong INJUNs upon someone to do something заповядвам изрично някому да направи нещо
    2. юр. съдебно разпореждане
    * * *
    {'injъn} n ам. разг. индианец; Ђ honest Injun! честна дума! сери
    * * *
    1. honest injun! честна дума! сериозно 2. n ам. разг. индианец 3. to give someone strict injuns/to lay strong injuns upon someone to do something заповядвам изрично някому да направи нещо 4. заповед, предписание, разпореждане, запрещение 5. юр. съдебно разпореждане

    English-Bulgarian dictionary > injun

  • 14 administration

    {əd.mini'streiʃn}
    1. управление, ръководство, разпореждане
    2. администрация
    3. правителство, режим
    4. прилагане (на закони, наказания), правораздаване
    ADMINISTRATION of an oath юр. заклеване
    5. даване (на помощ, лекарство, причастие), слагане, поставяне (на инжекция)
    * * *
    {ъd.mini'streishn} n 1. управление, ръководство; разпор
    * * *
    управление; управа; управление; режим; ръководство; правителство; администрация;
    * * *
    1. administration of an oath юр. заклеване 2. администрация 3. даване (на помощ, лекарство, причастие), слагане, поставяне (на инжекция) 4. правителство, режим 5. прилагане (на закони, наказания), правораздаване 6. управление, ръководство, разпореждане
    * * *
    administration[əd´minis´treiʃən] n 1. управление, ръководство; разпореждане; юрид. управление (на имот); 2. администрация; 3. правителство; режим; управление; during the Eisenhower \administration по време на управлението на Айзенхауер; 4. изпълнение (на закона); 5. юрид. the \administration of an oath заклеване; 6. мед. поставяне, слагане ( инжекция); даване ( лекарство).

    English-Bulgarian dictionary > administration

  • 15 enact

    {i'nækt}
    1. юр. издавам/гласувам закон, постановявам, предписвам
    ENACTing clawes юр. разпореждане за влизане в сила на закон
    2. прен. ставам, извършвам се, разигравам се (за действие) (главно в pass)
    3. театр. играя (роля)
    * * *
    {i'nakt} v 1. юр. издавам/гласувам закон; постановявам; предпис
    * * *
    постановявам; поставям; представям; предписвам; разигравам;
    * * *
    1. enacting clawes юр. разпореждане за влизане в сила на закон 2. прен. ставам, извършвам се, разигравам се (за действие) (главно в pass) 3. театр. играя (роля) 4. юр. издавам/гласувам закон, постановявам, предписвам
    * * *
    enact[i´nækt] v 1. юрид. издавам закон, гласувам закон (в парламента); постановявам; as by law \enacted съгласно закона, както гласи законът; \enacting clauses юрид. разпореждане за въвеждане в действие на закон; 2. прен. ставам, разигравам се, играя се (главно в pass); 3. театр. представям, поставям ( пиеса); играя се (за пиеса); играя ( роля).

    English-Bulgarian dictionary > enact

  • 16 injunction

    n заповед, предписание, запрещение, юр. съдебно предписание
    * * *
    {in'j^¶kshn} n 1. заповед, предписание, разпореждане; зап
    * * *
    предписание; заповед;
    * * *
    n заповед, предписание, запрещение, юр. съдебно предписание
    * * *
    injunction[in´dʒʌʃkʃən] n 1. заповед, предписание, разпореждане; to give s.o. strict \injunctions (to lay strong \injunctions upon s.o.) to do s.th. заповядвам изрично на някого да направи нещо; 2. юрид. съдебно разпореждане.

    English-Bulgarian dictionary > injunction

  • 17 warrant

    {'wɔ:rənt}
    I. 1. съдебно разпореждане/постановление/заповед
    2. основание
    3. гаранция, пълномощно, препоръка, поръчителство, свидетелство
    4. пълномощие, разрешително
    WARRANT of attorney юр. мандат
    5. основание, оправдание
    6. воен. заповед за производство в подофицерски чин
    7. гарант
    II. 1. поръчителствувам, гарантирам
    2. удостоверявам, уверявам, потвърждавам, разг. сигурен съм, гарантирам
    I ('ll) WARRANT (you) уверявам те, гарантирам ти
    I'll WARRANT him a perfectly honest man гарантирам, че той е съвсем почтен човек
    this material is WARRANTed (to be) colour-fast този плат не избелява
    3. давам основание за, оправдавам
    4. упълномощавам, узаконявам
    * * *
    {'wъ:rъnt} n 1. съдебно разпореждане/постановление/заповед; 2(2) {'wъ:rъnt} v 1. поръчителствувам, гарантирам; 2. удостове
    * * *
    узаконявам; упълномощявам; уверявам; удостоверявам; свидетелство; оправдавам; ордер; основание; поръчителство; постановление; потвърждавам; поръчителствам; препоръка; правоимение; гаранция; гарантирам за; пълномощие;
    * * *
    1. i ('ll) warrant (you) уверявам те, гарантирам ти 2. i'll warrant him a perfectly honest man гарантирам, че той е съвсем почтен човек 3. i. съдебно разпореждане/постановление/заповед 4. ii. поръчителствувам, гарантирам 5. this material is warranted (to be) colour-fast този плат не избелява 6. warrant of attorney юр. мандат 7. воен. заповед за производство в подофицерски чин 8. гарант 9. гаранция, пълномощно, препоръка, поръчителство, свидетелство 10. давам основание за, оправдавам 11. основание 12. основание, оправдание 13. пълномощие, разрешително 14. удостоверявам, уверявам, потвърждавам, разг. сигурен съм, гарантирам 15. упълномощавам, узаконявам
    * * *
    warrant[´wɔrənt] I. v 1. давам основание за, оправдавам; the matter was too small to \warrant his attention въпросът беше твърде маловажен, за да заслужава вниманието му; 2. гарантирам, поръчителствам; удостоверявам; уверявам, потвърждавам; I'll \warrant ( you) уверен съм; 3. упълномощавам, узаконявам; II. n 1. съдебно постановление, заповед, писание; постановление; повеля; 2. основание; 3. гаранция, поръчителство, препоръка, свидетелство; travelling \warrant воен. пътен лист; 4. пълномощие, правоимане; \warrant of attorney юрид. мандат; 5. воен. заповед за производство в офицерски чин.

    English-Bulgarian dictionary > warrant

  • 18 заповед

    1. command, order, bidding
    със заповед на by order of
    no заповед на някого at/by/on the order of s.o., at/by s.o.'s command/order
    давам заповед да give orders to, give the word to
    получавам заповед да receive an order to, be ordered to
    изпълнявам заповед obey/carry out an order
    заповед за депортиране a deportation order
    заповед за амнистия an amnesty ordinance
    заповед за назначение a letter of appointment
    имам заповед за назначение be (officially) appointed
    платежна заповед an order for payment
    запис на заповед a promissory note
    заповед по частта воен. order of the day
    заповед за настъпление an order to attack
    имам заповед воен. be under orders
    заповед за производство в офицерски чин воен. warrant
    заповед за арест a writ/warrant of arrest, capias
    2. рел. commandment
    десетте божи заповеди the Ten Commandments, the Decalogue
    * * *
    за̀повед,
    ж., -и 1. command, order, bidding; (на официалните власти) ordinance; ( печатно разпореждане) printed order; запис на \заповед фин. promissory note; \заповед за амнистия amnesty ordinance; \заповед за арест writ/warrant of arrest, capias; \заповед за депортиране deportation order; \заповед за назначение letter of appointment; \заповед за настъпление воен. order to attack; \заповед за производство в офицерски чин воен. warrant; \заповед по частта воен. order of the day; издавам \заповед воен. issue an order; имам \заповед воен. be under orders; имам \заповед за назначение be (officially) appointed; писмена \заповед written order, фин. precept; платежна \заповед фин. order for payment; по \заповед на някого at/by/on the order of s.o., at/by s.o.’s command/order; със \заповед на by order of; устна \заповед wo; • Десетте божи \заповеди библ. the Ten Commandments, the Decalogue.
    * * *
    mandate (поет.); commandment; dictate{'dikteit}; dictation; order{'O;dx}: a written заповед- писмена заповед; ordinance: an amnesty заповед- заповед за амнистия; precept; warrant
    * * *
    1. (на официалните власти) ordinance 2. (печатно разпореждане) printed order 3. command, order, bidding 4. no ЗАПОВЕД на някого at/ by/on the order of s.o., at/by s.o.'s command/order 5. ЗАПОВЕД no частта воен. order of the day 6. ЗАПОВЕД за амнистия an amnesty ordinance 7. ЗАПОВЕД за арест a writ/warrant of arrest, capias 8. ЗАПОВЕД за депортиране a deportation order 9. ЗАПОВЕД за назначение a letter of appointment 10. ЗАПОВЕД за настъпление an order to attack 11. ЗАПОВЕД за производство в офицерски чин воен. warrant 12. давам ЗАПОВЕД да give orders to, give the word to 13. десетте божи ЗАПОВЕДи the Ten Commandments, the Decalogue 14. запис на ЗАПОВЕД a promissory note 15. издавам ЗАПОВЕД issue an order 16. изпълнявам ЗАПОВЕД obey/carry out an order 17. имам ЗАПОВЕД воен. be under orders 18. имам ЗАПОВЕД за назначение be (officially) appointed 19. писмена ЗАПОВЕД а written order 20. платежна ЗАПОВЕД an order for payment 21. получавам ЗАПОВЕД да receive an order to, be ordered to 22. рел. commandment 23. със ЗАПОВЕД на by order of 24. устна ЗАПОВЕД word (of command)

    Български-английски речник > заповед

  • 19 veranlassung

    Veránlassung f, -en 1. повод, причина, основание; 2. нареждане, разпореждане; jmdn. ohne Veranlassung beschuldigen обвинявам някого без причина; auf jmds. Veranlassung ( hin) по нечие разпореждане.
    * * *
    die, -en подбуда, подтик; еs gab k-e = dazu нямаше повод за това; auf = (А) der Schule по инициатива, почин на училището; zur weiteren = канц за по-нататъшно разпореждане.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > veranlassung

  • 20 notice

    {'noutis}
    I. 1. съобщение, известие, предупреждение
    NOTICE to quit предупреждение да напусне (за наемател)
    at a moment's NOTICE при първо поискване, всеки момент, незабавно, ей сега, без много да му мисля
    at/on short NOTICE в кратък срок, без да имам време да се подготвя, на бърза ръка, веднага
    till further NOTICE до второ разпореждане
    without NOTICE без предупреждение
    to give NOTICE уведомявам/известявам/предупреждавам за напускане и пр.
    to give someone a month's NOTICE съобщавам някому, че ще бъде уволнен след един месец
    2. надпис (предупредителен и пр.)
    3. обява, обявление, известие, антрефиле, бележка (в печата)
    4. внимание
    something beneath one's NOTICE нещо, незаслужаващо внимание
    to bring to someone's NOTICE осведомявам някого за, обръщам някому внимание върху
    to come under/catch someone's NOTICE привличам вниманието на някого
    to come into NOTICE ставам център на/обръщам внимание
    to escape someone's NOTICE оставам незабелязан
    to take NOTICE (of) забелязвам, обръщам внимание (на)
    to take no NOTICE (of) не обръщам внимание (на), игнорирам
    5. рецензия, отзив, критична бележка, преглед (в печата)
    II. 1. забелязвам, обръщам внимание (на)
    2. отбелязвам, изтъквам, подчертавам, споменавам
    3. съобщавам/известявам предварително (на), предупреждавам
    4. рецензирам, давам отзив за, правя преглед на
    5. отнасям се внимателно/любезно/учтиво към, почитам, уважавам
    * * *
    {'noutis} n 1. съобщение, известие; предупреждение; notice to quit (2) {'noutis} v 1. забелязвам, обръщам внимание (на); 2. отбел
    * * *
    споменавам; съобщение; съобщавам; уважавам; рецензирам; рецензия; обръщам; отзив; обявление; отбелязвам; обява; почитам; предупреждение; преглед; предупреждавам; бележка; вест; внимание; разглеждам; забелязвам; надпис; наблюдение;
    * * *
    1. at a moment's notice при първо поискване, всеки момент, незабавно, ей сега, без много да му мисля 2. at/on short notice в кратък срок, без да имам време да се подготвя, на бърза ръка, веднага 3. i. съобщение, известие, предупреждение 4. ii. забелязвам, обръщам внимание (на) 5. notice to quit предупреждение да напусне (за наемател) 6. something beneath one's notice нещо, незаслужаващо внимание 7. till further notice до второ разпореждане 8. to bring to someone's notice осведомявам някого за, обръщам някому внимание върху 9. to come into notice ставам център на/обръщам внимание 10. to come under/catch someone's notice привличам вниманието на някого 11. to escape someone's notice оставам незабелязан 12. to give notice уведомявам/известявам/предупреждавам за напускане и пр 13. to give someone a month's notice съобщавам някому, че ще бъде уволнен след един месец 14. to take no notice (of) не обръщам внимание (на), игнорирам 15. to take notice (of) забелязвам, обръщам внимание (на) 16. without notice без предупреждение 17. внимание 18. надпис (предупредителен и пр.) 19. обява, обявление, известие, антрефиле, бележка (в печата) 20. отбелязвам, изтъквам, подчертавам, споменавам 21. отнасям се внимателно/любезно/учтиво към, почитам, уважавам 22. рецензирам, давам отзив за, правя преглед на 23. рецензия, отзив, критична бележка, преглед (в печата) 24. съобщавам/известявам предварително (на), предупреждавам
    * * *
    notice[´noutis] I. n 1. наблюдение; внимание; beneath ( not worth) the
    otice of     който не заслужава вниманието на; to bring to s.o.'s
    otice     осведомявам, обръщам някому внимание върху; to catch ( come, fall under) s.o.'s
    otice     привличам вниманието на; to come into
    otice     обръщам (ставам център на) внимание; to escape s.o.'s
    otice     не бивам забелязан, оставам незабелязан; to take
    otice     (of) наблюдавам, забелязвам, обръщам внимание (на); давам признаци на интелигентност (за дете); take
    otice that     предупреждавам те, че; to take no
    otice     (of) не обръщам внимание (на); игнорирам; 2. съобщение, известие, предупреждение;
    otice of abandonment     известие за отказ от права;
    otice of discontinuance     известие за прекратяване на дело;
    otice of intended prosecution     известие за намерение за съдебно преследване;
    otice of intention to defend     заявление за оспорване на иска;
    otice to quit     предупреждение да напусне; предупреждение за прекратяване на договор (за наем на жилищно помещение);
    otice to treat     известие за преговори; at a moment's
    otice     при първо поискване; всеки момент, изведнъж, незабавно, ей сега; без много да му мисля; on ( under)
    otice     предупреден; с предупреждение; at (on) short
    otice     в кратък срок, без да имам време да се подготвя, на бърза ръка, незабавно, веднага; воен. веднага след получаване на заповед; till further
    otice     до второ нареждане; without
    otice     без предупреждение; to give
    otice     уведомявам, съобщавам, известявам, предупреждавам (за уволнение, напускане и пр.); to give s.o. a month's
    otice     съобщавам някому, че ще бъде уволнен (че ще напусне) след един месец; to have
    otice of a question     бивам уведомен предварително, че ще ми бъде зададен въпрос; to serve
    otice     съобщавам, официално, връчвам съобщение (on); on ( under)
    otice     предупреден, уведомен; 3. надпис (предупредителен и пр.); 4. обява, обявление, известие, антрефиле, бележка; преглед; obituary
    otice     некролог, скръбна вест, жалейка; 5. рецензия, отзив, критична бележка, преглед; II. v 1. забелязвам, обръщам внимание (на); to get o.s.
    oticed     обръщам внимание, привличам вниманието на хората; 2. отбелязвам, изтъквам, подчертавам, споменавам; 3. съобщавам (известявам) предварително (на), предупреждавам; 4. рецензирам, разглеждам, давам отзив за, правя преглед на; 5. отнасям се внимателно (любезно, учтиво, снизходително) към, почитам, уважавам.

    English-Bulgarian dictionary > notice

Страницы

См. также в других словарях:

  • разпореждане — същ. разпоредба, наредба, нареждане, заповед, постановление, предписание, указ, декрет същ. запрещение …   Български синонимен речник

  • декрет — същ. указ, разпореждане, заповед, предписание, закон, постановление същ. гибел, разорение, смърт, статут същ. наредба, акт същ. съгласие, одобрение, разрешение …   Български синонимен речник

  • директива — същ. разпореждане, наставление, напътствие, упътване, инструкция, инструктаж, съвет, нареждане, предписание, заповед, повеление, указание, установка, ориентировка същ. ръководство, управление …   Български синонимен речник

  • заповед — същ. повеля, предписание, повеление, императив, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма същ. команда същ. възложена работа същ. инструкция, указание, упътване, наставление същ. решение същ. правило, поучение …   Български синонимен речник

  • запрещение — същ. забрана, заповед същ. забраняване същ. предписание, разпореждане същ. съдебно предписание …   Български синонимен речник

  • императив — прил. заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат …   Български синонимен речник

  • команда — същ. заповед, нареждане, разпореждане същ. група, трупа, войска, част същ. отред, контингент същ. отряд, екип, бригада …   Български синонимен речник

  • наредба — същ. разпореждане, разпоредба, заповед, повеля, повеление, нареждане, постановление, предписание, инструкция същ. правилник, устав, упътване, указание, порядък, закон, правило същ. уредба, мебелировка, обзавеждане, обстановка същ. указ, декрет,… …   Български синонимен речник

  • нареждане — същ. наредба, разпореждане, разпоредба, заповед, предписание, повеля, инструкция същ. възложена работа същ. решение същ. заповядване, диктуване, диктат същ. указание, упътване, наставление същ. подреждане, подредба, ред …   Български синонимен речник

  • повеление — същ. заповед, повеля, предписание, императив, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма същ. команда …   Български синонимен речник

  • повеля — същ. заповед, предписание, повеление, императив, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма същ. команда …   Български синонимен речник

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»