-
1 psyche
{saik}
I. вж. psych
II. n душа, психика* * *{saik} psych.(2) {'saiki} n душа, психика.* * *психика; душа;* * *1. i. вж. psych 2. ii. n душа, психика* * *psyche[´saiki] n душа, психика. -
2 sanity
{'sæniti}
1. здрав разум, нормална психика
2. уравновесеност, трезвост, здрав разум, разсъдливост* * *{'saniti} n 1. здрав разум, нормална психика; 2. уравновесенос* * *уравновесеност; разсъдливост; нормалност;* * *1. здрав разум, нормална психика 2. уравновесеност, трезвост, здрав разум, разсъдливост* * *sanity[´sæniti] n 1. здрав разум, нормалност; 2. разсъдливост, уравновесеност; трезвост. -
3 old
{ould}
I. 1. стар, възрастен
OLD maid стара мома, човек с психика на стара мома, вид игра на карти
OLD man старец, дядо
the OLD man разг. бащата, старият, благоверният, шефът, началството, мор. капитанът (на кораб), прен. грешната човешка природа
OLD woman баба (и прен.), бабичка, старица
the OLD woman разг. благоверната
the OLD lady разг. майка ми, жена ми, жената, моята бабичка
to be getting/growing OLD остарявам, застарявам
in his/her OLDer days на стари години
2. на години, на годишна възраст
to be ten years OLD на десет години съм
how OLD are you? на колко си години? two-year-OLD child двегодишно дете
when you are OLD enough когато пораснеш
he is OLD enough to той e достатъчно голям да
3. стар, древен, отдавнашен
that's as OLD as the hills това съществува, откакто свят светува
4. стар, вeхт, износен, похабен
5. опитен, стар, обигран
OLD in crime/cunning/diplomacу опитен/обигран престъпник/хитрец/дипломат
OLD soldier стар/бивш войник, прен. опитен човек
6. бивш, предишен, някогашен
OLD boy/pupil бивш ученик (на дадено училище)
OLD gang/guard стара гвардия
in the OLD days едно време
the О. Country старата родина (казано от емигрант)
7. any OLD кой да е, как да е
any OLD thing sl. каквото и да е, каквото ти падне
any OLD how как да е
to have an OLD bead on young shoulders много умен/сериозен съм за възрастта си
to come the OLD soldier over държа се наставнически към
OLD man/fellow/chap/sl. bean/egg/fruit/stick/thing/top приятелю, мой човек, драги
dear OLD Henry! милият Хенри! to have a fine/good/high/rare OLD time sl. прекарвам великолепно
OLD GIory националното знаме на САЩ
О. Harry/Nick/Scratch дяволът
news a week OLD новини от една седмица
II. n the OLD старите (хора)
OLD and young старо и младо
of OLD някога в миналото
in days of OLD едно време* * *{ould} I. а 1. стар; възрастен: old maid 1) стара мома; 2) човек с* * *старчески; стар; отдавнашен; опитен; остарял; предишен; бивш; възрастен; древен; дърт;* * *1. any old how как да е 2. any old thing sl. каквото и да е, каквото ти падне 3. any old кой да е, как да е 4. dear old henry! милият Хенри! to have a fine/good/high/rare old time sl. прекарвам великолепно 5. he is old enough to той e достатъчно голям да 6. how old are you? на колко си години? two-year-old child двегодишно дете 7. i. стар, възрастен 8. ii. n the old старите (хора) 9. in days of old едно време 10. in his/her older days на стари години 11. in the old days едно време 12. news a week old новини от една седмица 13. of old някога в миналото 14. old and young старо и младо 15. old boy/pupil бивш ученик (на дадено училище) 16. old gang/guard стара гвардия 17. old giory националното знаме на САЩ 18. old in crime/cunning/diplomacу опитен/обигран престъпник/хитрец/дипломат 19. old maid стара мома, човек с психика на стара мома, вид игра на карти 20. old man старец, дядо 21. old man/fellow/chap/sl. bean/egg/fruit/stick/thing/top приятелю, мой човек, драги 22. old soldier стар/бивш войник, прен. опитен човек 23. old woman баба (и прен.), бабичка, старица 24. that's as old as the hills това съществува, откакто свят светува 25. the old lady разг. майка ми, жена ми, жената, моята бабичка 26. the old man разг. бащата, старият, благоверният, шефът, началството, мор. капитанът (на кораб), прен. грешната човешка природа 27. the old woman разг. благоверната 28. the О. country старата родина (казано от емигрант) 29. to be getting/growing old остарявам, застарявам 30. to be ten years old на десет години съм 31. to come the old soldier over държа се наставнически към 32. to have an old bead on young shoulders много умен/сериозен съм за възрастта си 33. when you are old enough когато пораснеш 34. О. harry/nick/scratch дяволът 35. бивш, предишен, някогашен 36. на... години, на.. годишна възраст 37. опитен, стар, обигран 38. стар, вeхт, износен, похабен 39. стар, древен, отдавнашен* * *old [ould] I. adj ( older, oldest; elder, eldest) 1. стар; възрастен; \old age старост, старини; \old maid стара мома; "баба" (за мъж); детска игра на карти; \old man старец; the \old man разг. sl бащата, морукът, старецът, дъртият, благоверният; мор. капитан; шеф, началство; (и \old Adam) човешката природа; \old wife стрина; \old wives' tales бабини деветини; \old woman баба (и прен.), бабичка, старица; the \old woman разг. sl благоверната; he's like the \old man of the sea той е лепка; in his ( her) \older days на стари години; 2. старчески, старешки; 3. на... години, на... -годишна възраст; to be ten years \old на 10 години съм; how \old are you? на колко си години? a two-year-\old child, разг. a two-year-\old двегодишно дете; he has an \old head on young shoulders той е много умен (сериозен) за възрастта си; news a week \old новини от една седмица; 4. стар; древен; отдавнашен; \old wine отлежало, старо вино; as \old as the hills съществува, откакто свят светува, отколешен; 5. стар, износен, изхабен; 6. опитен; to be an \old hand ( at it) той има дългогодишен опит в тази област; не съм вчерашен; рецидивист съм; he is \old in sin той е стар (закоравял) грешник; 7. бивш, предишен; in the \old days едно време, някога; \old memories стари (младежки) спомени, спомени от младите години; the O. Country майката родина (казано от емигранти); the O. Colony ам. щатът Масачусетс; 8. разг. мил, скъп (гальовно, като обръщение); \old thing ( bean) скъпи мой (моя), мило момче (момиче); \old man ( fellow, chap) приятел, "мой човек"; dear \old Jones! този симпатяга Джоунз! 9. разг. sl (за усилване): we had a rare \old time прекарахме великолепно; 10. (с any) кой да е, как да е; any \old thing каквото и да е, каквото ти падне; you can dress any \old how облечи се както щеш, няма значение; • the O. Lady of Threadneedle Street Английската народна банка; O. Harry ( Gentleman, Nick) дяволът; O. Pals Act шег. неписан закон, че приятелите трябва да си помагат; II. n (с the) старите (хора); \old and young старо и младо; • of \old някога в миналото, отдавна; in days of \old едно време. -
4 psìche
f психика: la sua psìche и turbata неговата психика е нарушена. -
5 belly
{'beli}
I. 1. корем, шкембе, търбух, прен. апетит, лакомия
2. стомах (и прен. гърло за хранене)
3. вътрешност (на кораб и пр.)
4. изпъкналост, издутина
5. муз. горен профил на струнен инструмент
to have fire in one's BELLY обзет съм/горя от вдъхновение
II. v издувам се (за платна на кораб и пр.)* * *{'beli} n 1. корем, шкембе, търбух; прен. апетит, лакомия; 2. с(2) v издувам се (за платна на кораб и пр.).<BR><BR> v хленча, вайкам се; мърморя.* * *шкембе; утроба; стомах; търбух; тумбак; вътрешност; издутина; издувам се; корем;* * *1. i. корем, шкембе, търбух, прен. апетит, лакомия 2. ii. v издувам се (за платна на кораб и пр.) 3. to have fire in one's belly обзет съм/горя от вдъхновение 4. вътрешност (на кораб и пр.) 5. изпъкналост, издутина 6. муз. горен профил на струнен инструмент 7. стомах (и прен. гърло за хранене)* * *belly[´beli] I. n 1. корем, търбух; благоутробие; утроба; тумбак; голям корем, шкембе; 2. вътрешност, сърцевина, ядро; ост., поет. недра; the \belly of a ship вътрешност на кораб; 3. изпъкналост, издутина; муз. горен профил (на струнен инструмент), коремче; 4. мор. издутина на корабно платно, ветрило, корем; 5. прен. апетит, лакомия, неутолим глад, ненаситност; 6. прен. сърце, душа, вътрешен мир, психика, душевност; to have fire in o.'s \belly обзет съм от вдъхновение; • \belly up разг. 1) фалирал (за компания); умрял, опънал петалата; 2) пиян, гипсиран; to be given to o.'s \belly чревоугодник (лакомник, гастроном) съм, угаждам си; hungry bellies have no ears гладна мечка хоро не играе; to live close to o.'s \belly мизерствам, бедствам, в неволя съм, разг. умирам от глад, гладувам; clothe the back and starve the \belly на гол тумбак чифте пищови; II. v издувам се, надувам се, наедрявам, раста (и \belly out); \bellying sails издути платна. -
6 mentality
{men'tæliti}
1. мисловна способност, ум, разсъдък, интелект
2. манталитет, мисловност, характер* * *{men'taliti} n 1. мисловна способност, ум, разсъдък, интеле* * *характер; ум; разсъдък; психика; душевност; настроение;* * *1. манталитет, мисловност, характер 2. мисловна способност, ум, разсъдък, интелект* * *mentality[men´tæliti] n 1. способност за мислене, ум, разсъдък, интелект; 2. манталитет, начин на мислене, мисловност; 3. непр. настроение, душевно състояние. -
7 mind
{maind}
I. 1. ум, разум, разсъдък, интелект
to be in one's right MIND нормален съм
to be out of one's MIND луд/побъркан съм
to go out of one's MIND полудявам
of sound MIND нормален, здравомислещ
great MINDs велики умове
no two MINDs think alike всеки си разсъждава посвоему
2. дух, съзнание, манталитет, мисловност
absence of MIND разсеяност
presence of MIND присъствие на духа, самообладание
I can't get that out of my MIND не мога да избия това от главата си, все за това мисля
to have something on one's MIND загрижен съм, нещо ми тежи
strength of MIND волевост
3. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание
to be of someone's MIND, to be of the same MIND as someone, to be of a MIND with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого
to be in two MINDs about двоумя се/колебая се относно
to give/put/set/turn one's MIND to съcредоточавам се върху
to bend someone's MIND разг. повлиявам някому
to blow someone's MIND разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство)
to have something in MIND намислил съм нещо, имам нещо предвид
to keep one's MIND on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо
to close/shut one's MIND to не възприемам, не желая да видя/възприема
nothing was further from his MIND съвсем нямаше такова намерение
to make up one's MIND (about something) решавам (се) (на нещо)
to make up one's MIND to something примирявам се с нещо
to make up one's MIND to do something решавам (се) да направя нещо
to change one's MIND променям решението си
to give someone a piece of one's MIND накастрям/нарязвам някого
to have half a MIND to почти съм склонен да
to have a good MIND to иде ми да
to know one's own MIND знам какво искам
to speak one's MIND казвам това, което мисля
to take someone's MIND off something отвличам вниманието на някого от нещо
to my MIND по мое мнение, по мой вкус
4. памет, спомен
to bear/keep in MIND не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид
to put someone in MIND of напомням някому за (нещо)
to put out of one's MIND забравям съзнателно
to bring/recall something to someone's MIND припомням някому нещо
II. 1. грижа се за, гледам, пазя, внимавам
MIND the baby! пази/гледай детето! MIND the step! внимавай, има стъпало! to MIND one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи
MIND you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! MIND the paint/the dog! пази се от боята/кучето! I have no objection, MIND (you) забележете (добре), нямам възражения
2. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам
to MIND the rules спазвам правилата
I don't MIND what people say не ме интересува какво ще кажат хората
who MINDs what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never MIND him не му обръщай внимание
never MIND the expense няма значение колко струва
3. уважавам
to MIND one's elders уважавам постарите
4. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми
do you MIND my smoking/if I smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you MIND opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! I don't MIND все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива
I don't MIND the cold издържам на студ
I don't MIND hard work, but I do MIND commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме
I shouldn't MIND a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай
will you have some more cake? -I don't MIND if I do! искаш ли още кейк? -може! to MIND one's P's and Q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието
to MIND the shop, ам. store прен. разпореждам се
never MIND! нищо! няма значение!* * *{maind} n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right (2) {maind} v 1. грижа се за; гледам; пазя; внимавам; mind the baby* * *съзнание; ум; уважавам; решение; склонност; пазя; помня; внимавам; психика; разум; против; разсъдък; дух; гледам; мисловност; мисъл; мнение; манталитет; намерение; наглеждам; нрав;* * *1. absence of mind разсеяност 2. do you mind my smoking/if i smoke? имате ли нещо против, ако запуша? would you mind opening the window? бихте ли отворили прозореца? моля, отвороте прозореца! i don't mind все ми е едно, безразлично ми е, съгласен съм, може, бива 3. great minds велики умове 4. i can't get that out of my mind не мога да избия това от главата си, все за това мисля 5. i don't mind hard work, but i do mind commuting in winter не ми тежи тежката работа, но възразявам срещу пътуването до работата зиме 6. i don't mind the cold издържам на студ 7. i don't mind what people say не ме интересува какво ще кажат хората 8. i shouldn't mind a cup of tea с удоволствие бих изпил/пийвам чаша чай 9. i. ум, разум, разсъдък, интелект 10. ii. грижа се за, гледам, пазя, внимавам 11. mind the baby! пази/гледай детето! mind the step! внимавай, има стъпало! to mind one's own business/affairs гледам си работата, не се бъркам в чужди работи 12. mind you're not late! гледай да не/хем да не закъснееш! mind the paint/the dog! пази се от боята/кучето! i have no objection, mind (you) забележете (добре), нямам възражения 13. never mind the expense няма значение колко струва 14. never mind! нищо! няма значение! 15. no two minds think alike всеки си разсъждава посвоему 16. nothing was further from his mind съвсем нямаше такова намерение 17. of sound mind нормален, здравомислещ 18. presence of mind присъствие на духа, самообладание 19. strength of mind волевост 20. to be in one's right mind нормален съм 21. to be in two minds about двоумя се/колебая се относно 22. to be of someone's mind, to be of the same mind as someone, to be of a mind with someone съгласен съм с някого, единодушни/на същото мнение сме с някого 23. to be out of one's mind луд/побъркан съм 24. to bear/keep in mind не забравям, спомням си, имам грижата за, имам предвид 25. to bend someone's mind разг. повлиявам някому 26. to blow someone's mind разг. възбуждам някого (силно) (за наркотично средство) 27. to bring/recall something to someone's mind припомням някому нещо 28. to change one's mind променям решението си 29. to close/shut one's mind to не възприемам, не желая да видя/възприема 30. to give someone a piece of one's mind накастрям/нарязвам някого 31. to give/put/set/turn one's mind to съcредоточавам се върху 32. to go out of one's mind полудявам 33. to have a good mind to иде ми да 34. to have half a mind to почти съм склонен да 35. to have something in mind намислил съм нещо, имам нещо предвид 36. to have something on one's mind загрижен съм, нещо ми тежи 37. to keep one's mind on something съсредоточавам се върху/мисля за нещо 38. to know one's own mind знам какво искам 39. to make up one's mind (about something) решавам (се) (на нещо) 40. to make up one's mind to do something решавам (се) да направя нещо 41. to make up one's mind to something примирявам се с нещо 42. to mind one's elders уважавам постарите 43. to mind the rules спазвам правилата 44. to mind the shop, ам. store прен. разпореждам се 45. to my mind по мое мнение, по мой вкус 46. to put out of one's mind забравям съзнателно 47. to put someone in mind of напомням някому за (нещо) 48. to speak one's mind казвам това, което мисля 49. to take someone's mind off something отвличам вниманието на някого от нещо 50. who minds what he says? кой му обръща внимание/го бръсне? never mind him не му обръщай внимание 51. will you have some more cake? -i don't mind if i do! искаш ли още кейк? -може! to mind one's p's and q's говоря/действувам предпазливо, спазвам приличието 52. дух, съзнание, манталитет, мисловност 53. мнение, мисъл, намерение, решение, воля, внимание 54. обик. в отр. и въпрос. изр. имам нещо против, не съм съгласен, не ми харесва, тежи ми 55. памет, спомен 56. помня, не забравям, обръщам внимание на, спазвам 57. уважавам* * *mind [maind] I. n 1. ум, разум, разсъдък; интелект; to be in o.'s right \mind нормален съм; to be out of o.'s \mind побъркан (луд) съм; to blow o.'s \mind разг. 1) изпадам в екстаз, халюцинирам (след употреба на наркотици); 2) възмущавам, изкарвам от равновесие; 3) поразявам, смайвам, слисвам, шашвам; \mind over matter интелектът побеждава (стои над) физиката; it has gone clear out of my \mind съвсем ми щукна из ума; to bring o.'s \mind to осъзнавам, проумявам, става ми ясно; of sound \mind нормален, здравомислещ; great \minds великите умове; to bore ( scare) s.o. out of their \mind отегчавам (изплашвам) някого до смърт; 2. дух, съзнание; to wander in o.'s \mind бълнувам, говоря несвързано; 3. нрав; начин на мислене, манталитет, мисловност; high \mind великодушие, благородство; turn of \mind темперамент, манталитет; strength of \mind силна воля; peace of \mind душевно спокойствие; state of \mind състояние, разположение на духа; absence of \mind разсеяност; presence of \mind присъствие на духа, самообладание; to have a one-track \mind ограничен, тесногръд; to be easy in o.'s \mind спокоен съм, не се тревожа; I can't get that out of my \mind не мога да избия това от главата си; frame of \mind настроение, разположение; to have s.th. in o.'s \mind загрижен съм, нещо ми тежи; to keep o.'s \mind on съсредоточавам се върху; to close ( shut) o.'s \mind to s.th. не обръщам внимание на, прен. затварям си очите, отказвам да разбера; the \minds of men were roused духовете бяха възбудени; 4. склонност, вкус; to find s.th. to o.'s \mind нещо ми допада, по вкуса ми е; to have a month's \mind to s.o. (to do s.th.) изпитвам силно влечение към някого; имам голямо желание да, горя от нетърпение да; 5. мнение, мисъл, намерение; решение; to be of s.o.'s \mind, to be of like ( the same) \mind as s.o., to be of a \mind with s.o. съгласен съм, единодушни сме с някого, споделям мнението на някого, на същото мнение съм като някого; to be (have s.th.) on o.'s \mind вълнувам, тревожа, ангажирам вниманието (мислите) на някого; to be in two \minds двоумя се, колебая се; to know o.'s own \mind знам какво искам; действам решително; to change o.'s \mind променям решението си; to make up o.'s \mind решавам (се); to give s.o. a piece of o.'s \mind скастрям, нарязвам някого, давам някому да се разбере; to make s.o.'s \mind easy; to put s.o.' s \mind at ease успокоявам някого, разсейвам нечии съмнения (мрачни мисли); to have half a \mind to почти съм склонен да; to have a good \mind to почти съм решил да, ще ми се да; to have s.th. in \mind имам нещо предвид; to set o.'s \mind on ( upon) s.th. поставям си за цел, заемам се сериозно с, концентрирам се върху; to speak o.'s \mind казвам това, което мисля, говоря искрено; to my \mind според мен, по мое мнение; 6. във фрази: спомен, памет; to bear ( keep) in \mind не забравям, спомням си, имам грижата за; вземам предвид; вземам си бележка; to bring, (re)call s.th. to s.o.'s \mind припомням някому нещо; to call s.th. to \mind спомням си, припомням си; to cast o.'s \mind back спомням си миналото, връщам се мислено към (с to); he puts me in \mind of his father той ми напомня на баща си; to go ( pass) out of \mind забравя се; out of sight, out of \mind далеч от очите, далеч от сърцето; time out of \mind от незапомнени времена; II. v 1. обръщам внимание на, имам грижата за; don't \mind what other people say не слушай какво казват другите; to \mind o.'s own business не се бъркам в чужди работи; to \mind rules спазвам правила; 2. обръщам внимание на, уважавам; you ought to \mind your elders би трябвало да слушате старите хора; 3. внимавам; пазя, полагам грижи за, гледам; I did not say so, \mind you! забележете добре, аз не казах това! to \mind the child гледам (наглеждам) детето; \mind the paint! пази се от боята! внимание, боя! \mind what you say ( your language, your tongue)! мери си думите! \mind you are not late! гледайте да (хем да) не закъснеете! \mind yourself! (\mind your eye! sl) отваряй си очите, пази се! to \mind o.'s p's and q's говоря (действам) предпазливо; спазвам приличието; 4. помня (главно в imp); \mind what was told you! да не забравиш какво ти казаха! 5. (обикн. в отриц. и въпр. изречение) имам нещо против, не ми се харесва, тежи ми; do you \mind my smoking? имате ли нещо против да запуша? if you don't \mind ако нямате нищо против, ако това не Ви безпокои; would you \mind shutting the door? бихте ли затворили вратата? моля Ви, затворете вратата; I don't \mind все ми е едно, безразлично ми е; съгласен съм, може, бива; I don't \mind the cold издържам на студ; I don't \mind hard work, but I \mind insufficient pay трудната работа не ми тежи, но възразявам срещу недостатъчното заплащане; I should not \mind a cup of tea с удоволствие бих изпил чашка чай; never \mind! все едно; нищо; няма значение; не се безпокойте! never \mind him! не му обръщай внимание, не го гледай него! never \mind the remainder задръжте рестото; never you \mind! това е моя работа, не се бъркайте! will you have some cheese? - I don't \mind if I do искате ли малко сирене? - може; who \minds what he says? прен. кой го бръсне? -
8 unbalanced
неуравновесен;* * *unbalanced[ʌn´bælənst] v 1. неуравновесен (за везна и пр.); неустойчив (за психика); 2. без баланс (за счетоводни книги, сметки). -
9 herdentier
Hérdentier n 1. Biol стадно животно; 2. pejor човек със стадна психика.* * *das, -e стадно животно. -
10 Geopsychologie
Geopsychologie f o.Pl. геопсихология (наука за земните въздействия върху човешката психика). -
11 knacksen
knácksen sw.V. hb itr.V. уврежда се, поврежда се; разклаща се (здраве, психика). -
12 Psyche
Psýche f, -n психика. -
13 Selbstzerstörung
Sélbstzerstörung f 1. Tech самоунищожение, саморазрушаване (на ракета и др.); 2. самоунищожение, разрушаване на собствената психика.
См. также в других словарях:
психика — высшая форма взаимосвязи живых существ с предметным миром, выраженная в их способности реализовывать свои побуждения и действовать на основе информации о нем. На уровне человека П. приобретает качественно новый характер, в силу того, что его… … Большая психологическая энциклопедия
ПСИХИКА — (от греч. psyche душа). Свое понимание .П. советская психология строит на основе разработки теоретического наследства Маркса Энгельса Ленина, работ Сталина. Маркс указывал, что «сознание никогда не может быть чем либо другим, как сознанным… … Большая медицинская энциклопедия
ПСИХИКА — ПСИХИКА, психики, мн. нет, жен. (от греч. psychikos душевный) (книжн.). Душевная организация человека (или животного), Совокупность его душевных переживаний, состояний сознания, сил и способностей. Здоровая психика, больная психика. ||… … Толковый словарь Ушакова
ПСИХИКА — (греч.). Область душевных сил и способностей индивида. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ПСИХИКА область душевных явлений, область чувства. Полный словарь иностранных слов, вошедших в употребление в… … Словарь иностранных слов русского языка
ПСИХИКА — (от греч. psychikos душевный) специфический способ функционирования души. Традиционно психическая реальность противопоставляется, с одной стороны, физиологии организма, понимаемой биохимически, с др. понятию «душа», воспринимаемому как… … Философская энциклопедия
психика — дух, сознание, метапсихика Словарь русских синонимов. психика см. сознание Словарь синонимов русского языка. Практический справочник. М.: Русский язык. З. Е. Александрова. 2011 … Словарь синонимов
ПСИХИКА — (от греч. psychikos душевный) совокупность душевных процессов и явлений (ощущения, восприятия, эмоции, память и т. п.); специфический аспект жизнедеятельности животных и человека в их взаимодействии с окружающей средой. Находится в единстве с… … Большой Энциклопедический словарь
Психика — (от греч. psychikos душевный) форма взаимодействия животного организма с окружающей средой, опосредствованная активным отражением признаков объективной реальности. Активность отражения проявляется прежде всего в поиске и опробовании будущих… … Психологический словарь
ПСИХИКА — ПСИХИКА, и, жен. Совокупность ощущений, представлений, чувств, мыслей как отражение в сознании объективной действительности; душевный склад человека. Здоровая п. | прил. психический, ая, ое. Психическая деятельность. Психические болезни… … Толковый словарь Ожегова
ПСИХИКА — (от греч. psychikos душевный) англ. psychics; нем. Psyche. 1. Псих, деятельность; форма активного отражения субъектом объективного мира в процессе его взаимодействия с внешним миром и выполняющая функцию регуляции его поведения (деятельности). 2 … Энциклопедия социологии
психика — без поведения так же не существует, как и поведение без психики, потому хотя бы, что это одно и то же. [1.1.1, 57] см. поведение … Словарь Л.С. Выготского
