-
1 immanent
{'imənənt}
1. присъщ, свойствен, характерен (in на, за)
2. фил. иманентен* * *{'imъnъnt} а 1. присъщ, свойствен, характерен (in на, за); 2* * *характерен; свойствен; присъщ; иманентен;* * *1. присъщ, свойствен, характерен (in на, за) 2. фил. иманентен* * * -
2 incident
{'insidənt}
I. 1. присъщ на, свързан с, съпътствуващ
произтичащ от (to)
ills INCIDENT to human life злини, присъщи на човешкия живот
youth and its INCIDENT perturbations младостта и свързаните с нея смущения
2. юр. свързан с, произтичащ от (to)
3. физ. падащ (за лъч) (on)
II. 1. случка, случай, събитие, произшествие, инцидент
2. лит. епизод
3. юр. привилегия, сервитут, свързан с притежаването на имот* * *{'insidъnt} I. а 1. присъщ на, свързан с, съпътствуващ; прои* * *случай; случка; събитие; съпътстващ; свързан; присъщ; произшествие; произтичащ; инцидент;* * *1. i. присъщ на, свързан с, съпътствуващ 2. ii. случка, случай, събитие, произшествие, инцидент 3. ills incident to human life злини, присъщи на човешкия живот 4. youth and its incident perturbations младостта и свързаните с нея смущения 5. лит. епизод 6. произтичащ от (to) 7. физ. падащ (за лъч) (on) 8. юр. привилегия, сервитут, свързан с притежаването на имот 9. юр. свързан с, произтичащ от (to)* * *incident[´insidənt] I. n 1. случка, случай, събитие, произшествие, инцидент; случайност; 2. лит. епизод; 3. юрид. привилегия (данъчен товар), свързана с притежаването на нещо; II. adj 1. присъщ, свързан, съпътстващ, придружаващ, произтичащ, произхождащ (to); ills \incident to human life злини, присъщи на човешкия живот; 2. юрид. свързан, който произтича (to); 3. случаен; 4. физ. който пада, контактува, влиза в допир (досег, съприкосновение), удря (on). -
3 inhere
{in'hiə}
1. присъщ/свойствен/вроден съм, намирам се (за качества) (in)
2. принадлежа, даден съм (за права, функция) (in)
3. подразбирам се (за значение)* * *{in'hiъ} v 1. присъщ/свойствен/вроден съм, намирам се (за каче* * *присъщ;* * *1. подразбирам се (за значение) 2. принадлежа, даден съм (за права, функция) (in) 3. присъщ/свойствен/вроден съм, намирам се (за качества) (in)* * *inhere[in´hiə] v 1. присъщ (свойствен, вроден) е, намира се (за качества) (in); 2. принадлежи, даден е (за права, функции) (in); 3. подразбира се (за значение). -
4 inherent
{in'hiərənt}
a присъщ, свойствен, вроден* * *{in'hiъrъnt} а присъщ, свойствен, вроден.* * *свойствен; присъщ; вроден;* * *a присъщ, свойствен, вроден* * * -
5 intrinsic
{in'trinsik}
a присъщ, свойствен (to), съществен, вътрешен
INTRINSIC value истинска стойност
INTRINSIC defect съществен/неотстраним дефект/недостатък* * *{in'trinsik} а присъщ, свойствен (to); съществен, вътрешен;* * *съществен; свойствен; присъщ;* * *1. a присъщ, свойствен (to), съществен, вътрешен 2. intrinsic defect съществен/неотстраним дефект/недостатък 3. intrinsic value истинска стойност* * *intrinsic[in´trinsik] adj присъщ, свойствен (to); съществен, вътрешен; \intrinsic value истинска стойност; \intrinsic defect съществен (неотстраним) дефект (недостатък); FONT face=Times_Deutsch◊ adv intrinsically[in´trinzikli]. -
6 proper
{'ргɔрə}
I. 1. свойствен, характерен, присъщ (to)
2. точен, правилен, същински, истински
in the PROPER sense of the word в истинския смисъл на думата
PROPER fraction мат. правилна дроб
3. подходящ, удобен, пригоден, съответен, надлежен
уместен (for)
in the PROPER way както трябва
all in its PROPER time всяко нещо с времето си
to apply to the PROPER person обръщам се към когото трябва
to put things in their PROPER places слагам нещата на мястото им
to think it PROPER to считам за уместно да
4. благоприличен, пристоен, приет, благовъзпитан, строго морален
it's the PROPER thing to do такa e прието
5. грам. собствен (за име)
6. в тесен смисъл на думата, същински
architecture PROPER архитектура в тесния смисъл на думата
7. разг. голям, истински, същински
he was in a PROPER rage съвсем беше побеснял от ярост
to be in a PROPER mess здравата съм я оплескал
8. ост. собствен, свой (и own PROPER)
9. ост. хубав
10. хер. изобразен в естествени цветове
II. adv здравата, хубавичко* * *{'ргъръ} a 1. свойствен, характерен, присъщ (to); 2. точен, пр(2) {'ргъръ} adv здравата, хубавичко.* * *характерен; съответен; съответстващ; собствен; удобен; уместен; точен; свойствен; присъщ; пристоен; правилен; благопристоен; благоприличен; надлежен;* * *1. all in its proper time всяко нещо с времето си 2. architecture proper архитектура в тесния смисъл на думата 3. he was in a proper rage съвсем беше побеснял от ярост 4. i. свойствен, характерен, присъщ (to) 5. ii. adv здравата, хубавичко 6. in the proper sense of the word в истинския смисъл на думата 7. in the proper way както трябва 8. it's the proper thing to do такa e прието 9. proper fraction мат. правилна дроб 10. to apply to the proper person обръщам се към когото трябва 11. to be in a proper mess здравата съм я оплескал 12. to put things in their proper places слагам нещата на мястото им 13. to think it proper to считам за уместно да 14. благоприличен, пристоен, приет, благовъзпитан, строго морален 15. в тесен смисъл на думата, същински 16. грам. собствен (за име) 17. ост. собствен, свой (и own proper) 18. ост. хубав 19. подходящ, удобен, пригоден, съответен, надлежен 20. разг. голям, истински, същински 21. точен, правилен, същински, истински 22. уместен (for) 23. хер. изобразен в естествени цветове* * *proper[´prɔpə] adj 1. свойствен, характерен, присъщ (to); 2. точен, правилен, същински, истински; architecture \proper архитектура в тесен смисъл на думата (в смисъл само на строителство); China \proper самият Китай (без съседните страни); \proper fraction правилна дроб; 3. подходящ, удобен, пригоден, съответен, надлежен, подобаващ, уместен ( for); all in its \proper time всичко на времето си; to think \proper смятам (считам, намирам) за уместно (to); 4. благоприличен, благопристоен, благовъзпитан, строго морален; 5. ост. свой, собствен, личен (и own \proper); 6. ез. собствен; \proper name ( noun) собствено име; 7. разг. голям, истински, същински; he was in a \proper rage той не беше на себе си от ярост; 8. ост. хубав; 9. хералд. в естествени цветове; • \proper motion видимо движение (на звезда и пр.); they got beaten ( good and) \proper sl натупаха ги здравата. -
7 emotional
{i'mouʃənəl}
1. емоционален, присъщ на чувствата
2. емоционален, темпераментен* * *{i'moushъnъl} а 1. емоционален; присъщ на чувствата; 2. емоц* * *темпераментен; емоционален;* * *1. емоционален, присъщ на чувствата 2. емоционален, темпераментен* * *emotional[i´mouʃənəl] adj 1. емоционален, присъщ на чувствата; 2. емоционален, темпераментен; който лесно се възбужда, вълнува; FONT face=Times_DeutschFONT face=Times_Deutsch◊ adv emotionally. -
8 incidental
{,insi'dent}
I. 1. случаен, несъществен, страничен
INCIDENTAL expenses непредвидени разноски
2. присъщ, свързан, съпътствуващ, произтичащ (to)
II. 1. нещо случайно/несъществено/странично
2. pl непредвидени разходи* * *{,insi'dent} I. а 1. случаен, несъществен, страничен; incidental ex* * *съпътстващ; страничен; случаен; присъщ; произтичащ; инцидентен; несъществен;* * *1. i. случаен, несъществен, страничен 2. ii. нещо случайно/несъществено/странично 3. incidental expenses непредвидени разноски 4. pl непредвидени разходи 5. присъщ, свързан, съпътствуващ, произтичащ (to)* * *incidental[insi´dentəl] I. adj 1. случаен, несъществен, инцидентен, второстепенен, страничен; \incidental expenses непредвидени разходи; \incidental images псих. последствени образи; 2. присъщ, свързан, съпътстващ, придружаващ, произтичащ, произхождащ (to); II. n 1. нещо случайно, несъществено, второстепенно, странично; 2. pl непредвидени разходи. -
9 innate
{,in'neit}
a вроден, естествен, присъщ, инстинктивен* * *{,in'neit} а вроден, естествен, присъщ; инстинктивен.* * *вроден;* * *a вроден, естествен, присъщ, инстинктивен* * * -
10 mimetic
{mi'metik}
1. мимически, подражателен
2. присъщ на мимикрията* * *{mi'metik} а 1. мимически, подражателен; 2. присъщ на мимикри* * *мимичен;* * *1. мимически, подражателен 2. присъщ на мимикрията* * * -
11 native
{'neitiv}
I. 1. роден
one's NATIVE land/country родина, отечество
one's NATIVE place родно място
NATIVE rights права по рождение
2. местен (и бот., зоол), туземен
plants/animals NATIVE to растения/животни, разпространени в
NATIVE resident местен жител
to go NATIVE приемам обичаи и нрави на туземци (за бели)
3. природен, вроден, присъщ
4. естествен, прост
NATIVE beauty естествена/неподправена красота
5. чист, самороден (за метал и пр.)
II. 1. (местен) жител, туземец
NATIVE of London лондончанин
2. местно растение/животно (of)
3. изкуствено отгледана стрида* * *{'neitiv} I. a 1. роден; o.'s native land/country родина, отечество* * *туземен; туземец; роден; самороден; присъщ; природен; вроден;* * *1. i. роден 2. ii. (местен) жител, туземец 3. native beauty естествена/неподправена красота 4. native of london лондончанин 5. native resident местен жител 6. native rights права по рождение 7. one's native land/country родина, отечество 8. one's native place родно място 9. plants/animals native to растения/животни, разпространени в 10. to go native приемам обичаи и нрави на туземци (за бели) 11. естествен, прост 12. изкуствено отгледана стрида 13. местен (и бот., зоол), туземен 14. местно растение/животно (of) 15. природен, вроден, присъщ 16. чист, самороден (за метал и пр.)* * *native[´neitiv] I. n 1. местен жител; 2. туземец; 3. местно растение; II. adj 1. ро́ден; o.'s
ative land родина, отечество; o.'s
ative place родно място;
ative rights права по рождение; 2. местен, нативен, туземен;
ative customs местни обичаи; to go
ative приемам туземни, обичаи и нрави; N. American индианец; N. State ист. индийска територия със самоуправление; 3. природен, вроден; присъщ;
ative liberty вродена свобода;
ative modesty вродена скромност;
ative beauty естествена красота; 4. чист, самороден нативен (за метал и пр.); FONT face=Times_Deutsch◊ adv natively. -
12 natural
{'nætʃrəl}
I. 1. естествен, природен, натурален
NATURAL gas естествен/природен газ
NATURAL selection биол. естествен подбор
NATURAL history/science естествознание, естествени науки
NATURAL forces/phenomena природни сили/явления
someone's NATURAL life целият живот на някого
2. естествен, истински, верен, реален
3. вроден, присъщ, естествен, непристорен
NATURAL poet, etc. роден поет и пр.
with the bravery NATURAL to him с присъщата за него храброст
it comes NATURAL to him удава му се, това му е вродено
4. самороден
5. непросветен, див
6. роден, истински (за родител и пр.)
7. извънбрачен (за дете)
8. муз. основна неалтерована (за музикална степен)
II. 1. идиот по рождение
2. муз. основна неалтерована музикална степен, бекар
3. разг. природно надарен човек (for)
he's a NATURAL for the job той е роден за тази работа
4. разг. нещо очевидно подходящо, нещо, което ще има успех* * *{'natshrъl} I. a 1. естествен, природен, натурален; natural gas есте* * *самороден; присъщ; природен; верен; вроден; див; естествен; закономерен; натурален; нормален; непросветен;* * *1. he's a natural for the job той е роден за тази работа 2. i. естествен, природен, натурален 3. ii. идиот по рождение 4. it comes natural to him удава му се, това му е вродено 5. natural forces/phenomena природни сили/явления 6. natural gas естествен/природен газ 7. natural history/science естествознание, естествени науки 8. natural poet, etc. роден поет и пр 9. natural selection биол. естествен подбор 10. someone's natural life целият живот на някого 11. with the bravery natural to him с присъщата за него храброст 12. вроден, присъщ, естествен, непристорен 13. естествен, истински, верен, реален 14. извънбрачен (за дете) 15. муз. основна неалтерована (за музикална степен) 16. муз. основна неалтерована музикална степен, бекар 17. непросветен, див 18. разг. нещо очевидно подходящо, нещо, което ще има успех 19. разг. природно надарен човек (for) 20. роден, истински (за родител и пр.) 21. самороден* * *natural[´nætʃərəl] I. adj 1. естествен, природен, натурален;
atural increase естествен прираст;
atural selection естествен подбор;
atural history естествена история;
atural science естествознание, естествени науки;
atural weapons естествено оръжие (зъби, нокти, юмруци);
atural forces ( phenomena) природни сили (явления);
atural resources природни ресурси; (за човек) вродени, присъщи качества;
atural philosophy ост. физика;
atural philosopher ост. физик;
atural dialectics диалектика на природата; the term of o.'s
atural life цял живот; 2. естествен, истински, верен; most
atural representation of life най-вярно представяне на живота; 3. вроден, присъщ;
atural charm естествен чар;
atural talents ( gifts) вроден талант (дарба);
atural linguist ( poet) роден езиковед (поет); with the bravery
atural to him с присъща за него храброст; it comes
atural to him удава му се; това му е вродено; 4. самороден; 5. непросветен, див; нецивилизован; 6. нормален; 7. извънбрачен; 8. муз. основен (за тон);
atural justice правосъдие, основано на изконни човешки принципи; естествено право; неписано правосъдие;
atural key ключ С; II. n 1. идиот; 2. муз. основен тон; бекар; 3. ам. разг. надарен човек, талант; 4. карти печеливша комбинация при първо раздаване; it's a
atural прен. чудо нещо; лесна работа. -
13 peculiar
{pi'kju:ljə}
I. 1. принадлежащ/свойствен/присъщ изключително (to на)
специфичен (to за)
2. личен, собствен, частен
3. особен, специален
4. странен, чуден, чудат, ексцентричен
God's PECULIAR People библ. богоизбран народ
II. 1. лична собственост
2. църк. самоуправляваща се църква/енория
3. печ. специален шрифт* * *{pi'kju:ljъ} I. а 1. принадлежащ/свойствен/присъщ изключител* * *характерен; частен; чуден; чудат; странен; специален; специфичен; собствен; своеобразен; особен; привилегия; ексцентричен; личен;* * *1. god's peculiar people библ. богоизбран народ 2. i. принадлежащ/свойствен/присъщ изключително (to на) 3. ii. лична собственост 4. личен, собствен, частен 5. особен, специален 6. печ. специален шрифт 7. специфичен (to за) 8. странен, чуден, чудат, ексцентричен 9. църк. самоуправляваща се църква/енория* * *peculiar[pi´kju:ljə] I. adj 1. който принадлежи (е свойствен, присъщ) изключително на (to); личен, собствен, частен; \peculiar to North America специфичен за Северна Америка; 2. особен, своеобразен, специфичен, специален; 3. странен, чуден, чудат, чудноват, ексцентричен; • \peculiar people библ. избран народ; P. People религиозна секта без църковна организация; II. n 1. лична (частна) собственост; 2. изключително право, привилегия; 3. печ. необичаен, рядко използван знак. -
14 wifelike
{'waiflalk}
a подобаващ/присъщ на съпруга* * *{'waiflalk} а подобаващ/присъщ на съпруга.* * *a който подобава на съпруга;wifelike; а подобаващ/присъщ на съпруга.* * *a подобаващ/присъщ на съпруга* * * -
15 youthful
{'ju:θful}
1. млад, младежки, юношески, присъщ на младостта/на младите хора, характерен за младостта, свеж, енергичен жизнен, жизнерадостен, жив
2. ранен, нов
3. младолик* * *{'ju:dful} а 1. млад, младежки, юношески; присъщ на младостт* * *a млад, младолик;youthful; а 1. млад, младежки, юношески; присъщ на младостта/на младите хора; характерен* * *1. млад, младежки, юношески, присъщ на младостта/на младите хора, характерен за младостта, свеж, енергичен жизнен, жизнерадостен, жив 2. младолик 3. ранен, нов -
16 indigenous
{in'didʒinəs}
1. a книж. туземен, местен (to)
product INDIGENOUS to продукт, който се произвежда в
aninal INDIGENOUS to животно, което е характерно за/е разпространено в
2. ам. вроден, присъщ (to)
INDIGENOUS schools училища, в които се преподава на местния език* * *{in'dijinъs} а книж. 1. туземен, местен (to); product indigenous* * *туземен;* * *1. a книж. туземен, местен (to) 2. aninal indigenous to животно, което е характерно за/е разпространено в 3. indigenous schools училища, в които се преподава на местния език 4. product indigenous to продукт, който се произвежда в 5. ам. вроден, присъщ (to)* * *indigenous[in´didʒinəs] adj 1. туземен, местен, характерен за дадена страна (to); a product \indigenous to... продукт, който се произвежда в ...; 2. ам. вроден, присъщ (to); FONT face=Times_Deutsch◊ adv indigenously; • \indigenous schools училища, в които се преподава на местния език. -
17 peninsular
a присъщ на полуостров* * *a присъщ на полуостро* * *a присъщ на полуостров* * *peninsular[pi´ninsjulə] I. adj 1. който се отнася до полуостров; полуостровен; 2. който се отнася до Пиренейския полуостров; II. n обитател на полуостров. -
18 reside
{ri'zaid}
1. живея, пребивавам
прекарвам (at, in)
2. присъщ/свойствен съм, седалището ми е
3. даден съм (за власт)
в ръцете съм (за право) (in)* * *{ri'zaid} v 1. живея; пребивавам; прекарвам (at, in); 2. присъ* * *пребивавам; живея;* * *1. в ръцете съм (за право) (in) 2. даден съм (за власт) 3. живея, пребивавам 4. прекарвам (at, in) 5. присъщ/свойствен съм, седалището ми е* * *reside[ri´zaid] v 1. живея, прекарвам, пребивавам (at, in); 2. присъщ (свойствен) съм; (за институция) седалището ми е; (за власт) даден съм, (за право) в ръцете съм (in); political power \resides in military strength политическата мощ се основава на военна сила; 3. хим. утаявам се. -
19 resident
{'rezidənt}
I. 1. който живее/прекарва/пребивава (на дадено място), местен, който живее (задължително) там, където работи
RESIDENT population местно население
RESIDENT physician лекар, който живее в болница
2. непрелетен (за птица)
3. присъщ, свойствен, на който седалището е
даден (in)
RESIDENT in the nerves чието седалище са нервите
right RESIDENT in the nation право (дадено) на народа
II. 1. местен жител (и local/native RESIDENT)
foreign RESIDENT чужд поданик (в дадена страна)
2. пол. резидент, (дипломатически) представител* * *{'rezidъnt} I. a 1. който живее/прекарва/пребивава (на даден* * *1 n жител;2 a живущ, пребиваващ;RESIDENT population местно население;resident; I. a 1. който живее/прекарва/пребивава (на дадено място); местен, който живее* * *1. foreign resident чужд поданик (в дадена страна) 2. i. който живее/прекарва/пребивава (на дадено място), местен, който живее (задължително) там, където работи 3. ii. местен жител (и local/native resident) 4. resident in the nerves чието седалище са нервите 5. resident physician лекар, който живее в болница 6. resident population местно население 7. right resident in the nation право (дадено) на народа 8. даден (in) 9. непрелетен (за птица) 10. пол. резидент, (дипломатически) представител 11. присъщ, свойствен, на който седалището е* * *resident[´rezidənt] I. adj 1. който живее (прекарва, пребивава) (на дадено място), местен; \resident physician лекар, който живее в болница; 2. непрелетен (за птица); 3. присъщ, свойствен; на който седалището е (in); II. n 1. местен жител (и local, native \resident); foreign \resident човек, който се е заселил в чужда страна; чужд поданик; 2. резидент, представител, пълномощник. -
20 seamanlike
{'si:mənlaik}
a моряшки, (присъщ) на опитен моряк* * *{'si:mъnlaik} а моряшки; (присъщ) на опитен моряк.* * *a моряшки, (присъщ) на опитен моряк* * *
Страницы
См. также в других словарях:
присъщ — прил. характерен, отличителен, съществен, типичен, свойствен, особен, оригинален, специален, специфичен, индивидуален, личен прил. вроден, естествен, инстинктивен, непристорен, незаучен прил. коренен, основен, радикален … Български синонимен речник
вроден — прил. естествен, природен, вкоренен, всаден, присъщ, инстинктивен, внедрен прил. наследствен, кръвен прил. безусловен, неограничен, необусловен, спонтанен прил. непристорен, незаучен прил. коренен, основен, радикален, съществен прил … Български синонимен речник
естествен — прил. природен, натурален, вроден, всаден, самороден, вкоренен, инстинктивен прил. непринуден, безизкуствен, неподправен, прост, наивен, първобитен, простодушен, непорочен прил. реален, действителен прил. логичен, закономерен прил. безусловен,… … Български синонимен речник
инстинктивен — прил. по инстинкт, по навик, по нагон, природен, всаден, вроден прил. несъзнателен, машинален, автоматически, интуитивен прил. безусловен, неограничен, необусловен, естествен, спонтанен прил. присъщ, непристорен, незаучен … Български синонимен речник
коренен — прил. основен, радикален, дълбок, задълбочен прил. най важен, главен, съществен прил. присъщ, вроден … Български синонимен речник
личен — прил. индивидуален, субективен, интимен, частен, свой, собствен прил. специален, особен, присъщ, свойствен, специфичен, оригинален, вроден прил. бележит, славен, известен, виден, знаменит, прочут, именит, забележителен, изтъкнат, познат прил.… … Български синонимен речник
незаучен — прил. вроден, естествен, присъщ, инстинктивен, непристорен … Български синонимен речник
непристорен — прил. вроден, естествен, присъщ, инстинктивен, незаучен прил. реалистичен, практичен … Български синонимен речник
основен — прил. елементарен, първичен, начален, необходим прил. важен, главен, съществен, централен, средищен, възлов прил. коренен, радикален, задълбочен, цялостен, пълен прил. най важен, първостепенен прил. пръв, ръководещ, върховен прил … Български синонимен речник
особен — прил. своеобразен, своенравен, странен, причудлив, необикновен, оригинален, башка, бамбашка, куриозен, особняк, екстравагантен, пръв по рода си прил. свойствен, индивидуален, отделен, частен, присъщ, типичен, специален, специфичен, характерен,… … Български синонимен речник
отличителен — прил. присъщ, свойствен, особен, характерен, забележителен, оригинален, типичен, съществен, специален, специфичен, разграничителен, различителен прил. индивидуален, личен, субективен прил. очебиен, изтъкнат, бележит, виден прил. показателен … Български синонимен речник
