-
41 déqualification
f. (de dé- et qualification) заемане на длъжност, която е под професионалната квалификация на лицето. -
42 éclat
m. (de éclater) 1. къс, отломък, парче; 2. избухване, тряскане, пукане; трясък, пукот; l'éclat des bombes трясъкът на бомбите; éclat de tonnerre трясък от гръм; 3. блясък, сияние, силно осветление, светлина; l'éclat du soleil блясъкът на слънцето; 4. свежест; l'éclat du visage свежестта на лицето; 5. скандал; faire un éclat правя скандал; 6. слава, великолепие; 7. loc. adv. avec éclat бляскаво; буйно, скандално; d'éclat забележителен. Ќ rire aux éclats смея се гръмко. -
43 envisager
v.tr. (de en- et visage) 1. гледам, взирам се в лицето; 2. прен. гледам смело; 3. разглеждам, имам пред вид, предвиждам; 4. envisager de (+ inf.) имам за цел да, смятам да; s'envisager гледаме се един друг, разглеждаме се. -
44 éreuthophobie
f. (du gr. ereuthô "je rougis" et -phobie) дидакт. патологичен страх от зачервяване на лицето. -
45 estafilade
f. (it. stafilata) 1. голям белег на лицето (от порязване); 2. закърпена бримка на дамски чорапогащи. -
46 expression
f. (lat. expressio, de exprimere) 1. израз; la loi est l'expression de la volonté générale законът е израз на всеобщата воля; 2. изражение; l'expression du visage изражението на лицето; 3. израз, изразяване; expressions populaires, argofiques народни, жаргонни изрази; 4. изразителност; живост, изразност; 5. начин на изразяване; 6. мат. израз; expression rationnelle рационален израз; 7. техн. изцеждам. Ќ au-delà de toute expression неизразим; réduire а sa plus simple expression мат. привеждам до най-опростен вид. -
47 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
48 fleuri,
e adj. (de fleurir) 1. цъфнал; arbre fleuri, цъфнало дърво; 2. прен. свеж; teint fleuri, свеж тен (на лицето); 3. много украсен, цветист (за стил и др.); 4. претруфен; 5. украсен с цветя (истински, нарисувани и др.). Ќ barbe fleuri,e побеляла брада; Pâques fleuri,es ост. Връбница, Цветница. -
49 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
50 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
51 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд. -
52 grimacer
v.tr. (de grimace) 1. правя гримаса, кривя си лицето, мръщя се; grimacer de dégoût мръщя се от отвращение; 2. гърча се, образувам гънка (за плат, яка и др.). -
53 grimacerie
f. (de grimacer) ост. кривене на лицето, правене на гримаси, мръщене. -
54 grimacier,
ère adj. (de grimace) 1. който си криви лицето, който обича да прави гримаси; който се мръщи; 2. прен., ост. престорен. -
55 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
56 laver
v.tr. (lat. lavare) 1. мия, измивам, умивам; laver la figure d'un enfant мия лицето на дете; 2. пера; laver du linge пера бельо; 3. промивам, прочиствам; laver une plaie промивам рана; 4. мия (за море или река); 5. прен. измивам, пречиствам; 6. разливам (бои, акварел); se laver 1. мия се; 2. пера се; 3. измивам се, пречиствам се. Ќ а laver la tête d'un âne on perd sa lessive погов. загуба на време е усилието да научиш невъзприемащ човек; laver la tête а qqn. разг. строго мъмря някого; laver ses mains dans le sang потапям ръцете си в кръв (избивам много хора); laver un dessin оцветявам рисунка с водни бои или туш; machine а laver перална машина; il faut laver son linge sale en famille семейните проблеми не трябва да стават обществено достояние. Ќ Ant. barbouiller, salir, souiller, tacher; accuser, imputer. -
57 maquiller
v.tr. (p.-к. moy. néerl. maken "faire") 1. гримирам лицето си; 2. прен. прикривам; maquiller la vérité прикривам истината; se maquiller гримирам се, червя се. -
58 mine1
f. (p.-к. bret. min "bec, museau") 1. израз на лицето, вид; външност, външен израз; 2. pl. гримаса; faire des mine1s правя гримаси, преструвам се. Ќ faire la mine1 муся се, сърдя се; faire mauvaise mine1 правя кисела физиономия; faire mine1 de давам вид, че; avoir bonne (mauvaise) mine1 имам здрав (болнав) вид; mine1 de rien безучастно лице; faire grise mine1 имам тъжен вид. -
59 physionomie
f. (lat. physiognomia, altér. de physiognomia) 1. физиономия (изражение на лицето); 2. прен. характерна особеност, физиономия, аспект. -
60 plâtre
m. (de emplastre) 1. гипс; 2. гипсово изделие (статуя, маска); 3. pl. нови, незасъхнали стени; 4. разг., ост. грим, пудра по лицето. Ќ battre qqn. comme plâtre бия жестоко някого, смазвам някого от бой; essuyer les plâtres понасям неудобствата на нещо ново, което още не е изпробвано.
См. также в других словарях:
черти на лицето — словосъч. лице, израз, изражение … Български синонимен речник
маска — (фр. masque) 1. она што некој го става на лицето за да се скрие, обично вештачки направен лик на човек или животно 2. маскиран човек 3. фиг. привид, надворешен изглед преправање, извештаченост 4. направа што се става на лицето заради заштита од… … Macedonian dictionary
мимика — (грч. mimikos имитатор) 1. движење на мускулите (најчесто на лицето) што одговара на чувствата и на расположението што се доживуваат во мигот 2. уметност на изразување на чувства и мисли со движење на мускулите на лицето и со соодветни гестови … Macedonian dictionary
монголизам — (лат. mongolismus, називот е даден по тоа што лицето на болниот потсетува на Монгол) мед. вид телесна и умествена заостанатост при која лицето има карактеристичен изглед: коси очи, мал нос, полуотворена уста од која ѕирка јазикот умствениот… … Macedonian dictionary
фацијален — (лат. facialis) 1. што се однесува на лицето 2. што му припаѓа на лицето … Macedonian dictionary
физиономија — (лат. physionomia) 1. црти и израз на лицето, изглед на лицето 2. карактер на човекот 3. сите црти што ја одредуваат поблиску личноста на човекот 4. надворешен изглед на нешто … Macedonian dictionary
Georgi Partsalev — Georgi Ivanov Partsalev ( bg. Георги Иванов Парцалев; 16 June 1925–31 October 1989) was a Bulgarian theatre and film actor mainly known for his roles in comedies.Born in Levski, Pleven Province in 1925, Partsalev finished high school in Pleven… … Wikipedia
Auto Normalverbraucher — Otto Normalverbraucher ist eine fiktive Person, die die durchschnittlichen Bedürfnisse der Bevölkerung hat. Der Name beschreibt in der Marktforschung den durchschnittlichen Verbraucher. Der Name wurde populär durch den deutschen Spielfilm… … Deutsch Wikipedia
Autonormalverbraucher — Otto Normalverbraucher ist eine fiktive Person, die die durchschnittlichen Bedürfnisse der Bevölkerung hat. Der Name beschreibt in der Marktforschung den durchschnittlichen Verbraucher. Der Name wurde populär durch den deutschen Spielfilm… … Deutsch Wikipedia
Average Joe — Otto Normalverbraucher ist eine fiktive Person, die die durchschnittlichen Bedürfnisse der Bevölkerung hat. Der Name beschreibt in der Marktforschung den durchschnittlichen Verbraucher. Der Name wurde populär durch den deutschen Spielfilm… … Deutsch Wikipedia
Durchschnittsfamilie — Otto Normalverbraucher ist eine fiktive Person, die die durchschnittlichen Bedürfnisse der Bevölkerung hat. Der Name beschreibt in der Marktforschung den durchschnittlichen Verbraucher. Der Name wurde populär durch den deutschen Spielfilm… … Deutsch Wikipedia
