-
41 Baustelle
f строй(площад)ка -
42 piazzàle
m широко място, площад. -
43 освобождавам
гл 1. libérer, délivrer; (за роб) affranchi (un esclave); освобождавам пленник libérer (délivrer) un prisonnier; 2. хим dégager; 3. прен (отървавам) libérer, délivrer, dégager, dispenser; (за такси, данъци, военна служба и под.) exempter, dispenser; 4. (за помещение) vider, évacuer; 5. (за улица, площад и под.) dégager; освобождавам се se libérer, se delivrer, s'affranchir, se dégager; освобождавам се от бременност accoucher. -
44 съборен1
прил de la cathédrale; съборен1 площад la place de la cathédrale; съборна църква une cathédrale. -
45 azogue2
m пазарен площад в някои испански селища. -
46 explanada
f изравнено място пред крепост или голямо здание; площад ( пред здание). -
47 plaza
f 1) площад; 2) пазар; 3) воен. укрепено място; укрепен град; plaza de armas плацдарм; 4) място, пост, длъжност; 5) арена; plaza de toros арена за борба с бикове; 6) сдружение или съюз на търговци; 7) пространство, място; 8) дъно на фурна; atacar bien la plaza прен., разг. ям много; sacar a (la) plaza una cosa прен., разг. публикувам нещо; sentar plaza de sabio (valiente) прен. сдобивам се с име на мъдър (смел); socorrer la plaza прен. отпускам помощ на беден; pasar plaza de sabio прен. минавам за умен; sentar plaza (de soldado) воен. постъпвам на военна служба. -
48 rotonda
f 1) арх. ротонда; 2) кръгъл площад. -
49 zacatín
m площад или улица за продажба на дрехи. -
50 zoca
f площад. -
51 zoco1
m 1) ост. площад; 2) пазар ( в Мароко). -
52 zócalo
m 1) арх. цокъл; 2) арх. фриз; 3) М. централен площад в Мексико. -
53 agora
f. (mot gr.) главен площад ( в градовете на Древна Гърция). -
54 demi-lune
f. (de demi- et lune) (pl. demi-lunes) полукръгъл площад пред здание; adj. полукръгъл. -
55 esplanade
f. (it. spianata, de spianare "aplanir") 1. площад; площадка пред висока сграда; 2. площадка на дадена височина, от която се разкрива някакъв пейзаж. -
56 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
57 placette
f. (de place) малък площад. -
58 rond-point
m. (de rond et point "lieu, emplacement") (pl. ronds-points) кръгъл площад (от който излизат няколко улици, алеи); кръгово кръстовище; кръгообразна алея в градина, където се събират няколко други алеи. -
59 Bahnhofsvorplatz m
предгаров площад {м} -
60 Marktplatz m
пазарен площад {м}
См. также в других словарях:
площад — същ. мегдан, пазар, чаршия … Български синонимен речник
площадной — площад/н/ой … Морфемно-орфографический словарь
торжище — площад; пазар … Църковнославянски речник
Zentrales Mineralbad Sofia — Das Zentrale Mineralbad Sofia Der Platz vor dem Mineralba … Deutsch Wikipedia
Prince Alexander of Battenberg Square — ( bg. площад „Княз Александър Батенберг“), often called simply Battenberg Square (площад „Батенберг“) is the largest square of Sofia, the capital of Bulgaria. It is named after Alexander Joseph of Battenberg, the first prince of modern Bulgaria,… … Wikipedia
Сердика (станция метро) — Координаты: 42°41′52″ с. ш. 23°19′17″ в. д. / 42.697778° с. ш. 23.321389° в. д. … Википедия
Zentralmarkthalle Sofia — Sofioter Zentralmarkthalle mit der Synagoge rechts im Hintergrund … Deutsch Wikipedia
Белорусская Советская Социалистическая Республика — (Беларуская Савецкая Сацыялicтычная Рэспублiкa) Белоруссия (Беларусь). I. Общие сведения БССР образована 1 января 1919. С созданием Союза ССР 30 декабря 1922 вошла в его состав как союзная республика. Граничит на З. с… … Большая советская энциклопедия
Минск — I столица БССР. Один из крупнейших промышленных, культурных и научных центров СССР. Центр Минской обл. Расположен по обоим берегам р. Свислочь (приток Березины) на высоте 200 220 м над уровнем моря (занимает территорию 158,7 км2). Средняя … Большая советская энциклопедия
Минск — I столица БССР. Один из крупнейших промышленных, культурных и научных центров СССР. Центр Минской обл. Расположен по обоим берегам р. Свислочь (приток Березины) на высоте 200 220 м над уровнем моря (занимает территорию 158,7 км2). Средняя … Большая советская энциклопедия
Заборский — I Заборский Георгий Владимирович [р. 29.10(11.11).1909, Минск], советский архитектор, заслуженный строитель БССР (1961). Учился в АХ в Ленинграде (1933 39) у С. С. Серафимова. С 1940 работает в Белоруссии. Автор проекта реконструкции… … Большая советская энциклопедия
