-
41 conciergerie
f. (de concierge) 1. ост., лит. будка на пазач, на портиер; 2. ост. служба на портиер; 3. ист. затвор до Съдебната палата в Париж; 4. рецепция в голям хотел; 5. диал. (Канада) голям жилищен блок, апартаментите в който се дават под наем. -
42 cordelier,
ère m., f. (de cordelle "petite corde", de corde) ист. корделиер (монах от францисканския орден, носещ вместо колан въженце с три възела). Ќ Club des Cordeliers политически клуб, основан от Марат, Дантон и Демулен по време на Френската революция в манастира на корделиерите в Париж. -
43 couronne
f. (lat. corona, probabl. empr. au gr. korone "corneille", puis "objet courbe") 1. венец, награда; couronne de laurier лавров венец; 2. корона; 3. крона (монета); 4. корона на зъб; 5. кралска, царска власт; héritier de la couronne наследник на престола; 6. монархия; la couronne de France Френската монархия; 7. предмет с кръгообразна форма; 8. подстрижка на католически свещеник; 9. корона на диференциал в автомобил; 10. част от зъб, която се подава над венеца; 11. концентрична географска зона; 12. агломерацията на Париж; 13. ореол около светлинен източник. Ќ couronne d'épine трънен венец; la triple couronne папска тиара; en couronne в кръг, кръгообразно; couronne de lumière полилей в църква; couronne solaire слънчева корона. -
44 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
45 fédéré,
e adj. (lat. fњderatus) 1. федерален, съюзен, федериран (включен във федерация); 2. m. участник в Парижката комуна (1871). Ќ le mur des fédéré,s стена на гробищата Пер-Лашез в Париж, където са били разстреляни комунарите. -
46 fort2
m. (de fort1) 1. здравеняк; 2. les fort2s de la Halle, des Halles преносвач в халите в Париж; 3. влиятелен човек; 4. силен духом човек; 5. укрепление на град. -
47 fortifs
m. pl. (de fortification) разг. стари укрепления около Париж. -
48 grève1
f. (lat. pop. °grava, p.-к. d'o. gaul) 1. равен песъчлив бряг край море или край голяма река; 2. подвижен пясъчен нанос; 3. La Grève; la place de Grève старото име на площада пред кметството в Париж до брега на Сена, където са се извършвали екзекуциите и е ставало наемането на работници. -
49 invalide
adj. et n. (lat. invalidus "faible, débile") 1. нетрудоспособен, неработоспособен, инвалид; 2. юр., ост. невалиден, несъстоятелен, недействителен; 3. m., f. инвалид; Hôtel des Invalides Дом на инвалидите (в Париж); invalide du travail човек, останал инвалид след трудова злополука. -
50 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner. -
51 latin,
e adj. (lat. latinus) et n. 1. латински; la grammaire latin,e латинска граматика; 2. католически; église latin,e католическа църква; 3. m. латински език; latin, vulgaire простонароден латински език; latin, classique класически латински език; latin, de cuisine лош латински; 4. m., f. латинец. Ќ perdre son latin, разг. нищо не разбирам, намирам се в недоумение; Quartier latin, Латински квартал (в Париж); voile latine мор. триъгълно платно, използвано в Средиземноморието. -
52 médecine
f. (lat. medicina, de medicus "médecin") 1. медицина; médecine clinique клиническа медицина; médecine opératoire хирургична медицина; médecine mentale психиатрична медицина; médecine infantile детска медицина; médecine générale обща медицина; médecine interne медицина по вътрешните болести; médecine du travail медицина за професионални болести; médecine en groupe медицина, практикуване от група лекари в един кабинет; médecine légale съдебна медицина; médecine vétérinaire ветеринарна медицина; faculté de médecine факултет по медицина; Ecole de Médecine медицинска академия (в Париж); faire sa médecine следвам медицина; 2. лекарска практика; en médecine в терапевтично отделение; 3. ост. лекарство, целебно средство; médecine de cheval силно лекарство; дрога. -
53 midinette
f. (de midi et dînette) 1. ост. шивачка, шивашка работничка (в Париж); 2. младо фриволно, градско момиче. -
54 normalien,
ne m., f. (de école Normale) студент от Педагогическия институт в Париж. -
55 place
f. (lat. pop. °plattea, class. platea) 1. място; а la même place на същото място; rester en place стоя на едно място, стоя неподвижно; 2. седалка, място (в театър, кино и др.); payer demi-place, place entière плащам половин билет ( за място), плащам цял билет; 3. място, длъжност, служба, работа; 4. площад; place d'arme воен. площад, където става военен парад; place d'une ville grecque площад в гръцки град; place forte укрепление; voiture de place такси; 5. всички търговци и банкери на един град (пиаца); la place de Paris търговците и банкерите на Париж; 6. гарнизонен град; 7. място, положение, ситуация; se mettre а la place de qqn. поставям се в положението на някого; 8. ред, разположение, място; objet qui change de place предмет, на когото променят местоположението; place des mots dans une phrase ред на думите в изречение; 9. loc. adv. sur place, en place на място, на самото място; 10. loc. prep. а la place de на мястото на, вместо; 11. interj. en place! (а vos places!) по местата си! place а! сторете място. Ќ faire place nette освобождавам място от предмети или хора, които пречат; уволнявам служители, прислужници; remettre qqn. а sa place поставям някого на мястото му; place frontière пограничен укрепeí пункт; rester sur place не мърдам от мястото си; place de voitures паркинг за наемни коли; de place en place тук-таме, на места; sur place на същото място; prendre place настанявам се. -
56 porte
f. (lat. porta) 1. вход, достъп; les portes de Paris входовете (входните врати) на Париж; 2. врата; porte cochère голяма врата ( за коли), вратник; porte а coulisse плъзгаща се врата; frapper (heurter) а la porte чукам на вратата; écouter aux portes подслушвам; 3. арка; la porte Saint-Denis арката Сен Дени; 4. pl. геогр. планински проход; 5. loc. adv. de porte en porte от врата на врата; porte а porte врата до врата; 6. loc. prép. а la porte de (aux portes de) много близо до. Ќ fermer а qqn. la porte au nez затварям някому врата под носа; forcer la porte de qqn. втурвам се, влизам насила у някого; mettre qqn. а la porte изпъждам, изгонвам някого; prendre la porte отивам си; sortir par la bonne porte излизам с чест от някаква неприятна работа; se présenter а la porte de qqn. явявам се, представям се пред някого; trouver la porte close не намирам никого в къщата; не съм желан гост, не ме приемат. -
57 près
adv. (bas lat. presse "en serrant") 1. близо, близко, наблизо; il habite tout près той живее съвсем наблизо; 2. loc. adv. de près отблизо; а cela près без да се спираме на това; а peu près приблизително, почти; 3. prép. за означаване близост по място: при, до; 4. loc. prép. près de до, близо до; скоро; почти; tout près de Paris съвсем близо до Париж; être près de la retraite наближавам пенсионна възраст. Ќ près а près последователно, близо; ni de près ni de loin в никакъв случай; suivre qqn. de près следя някого, не го оставям на мира. -
58 prévôt
m. (lat. prњpositus "préposé") 1. ост. управник, надзирател (прево); 2. ост. съдия; 3. учител по фехтовка; 4. началник на жандармерийски корпус. Ќ prévôt des marchands старшина на търговците в Париж. -
59 promener
v.tr. (de mener) 1. разхождам, развеждам; promener un ami étranger а travers Paris развеждам чужденец из Париж; 2. прен. отправям; движа ( по нещо), плъзгам, прекарвам; promener un archet sur les cordes плъзгам лъка по струните; 3. вървя заедно с някого; se promener разхождам се; envoyer qqn. se promener разг. изпъждам някого; envoyer tout promener отказвам се, изоставям някакво намерение. -
60 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter.
Страницы
См. также в других словарях:
Париж — Париж … Словник лемківскої говірки
Париж — столица Франции. Известен уже в I в. до н. э. как селение Лютеция (Lutetia), название от галльск. lut болото , т. е. селение на болоте . Позже Lutetia Parisiorum от этнонима парисии, галльск. племени, жившего на берегах Сены. Затем Parisiorum, и… … Географическая энциклопедия
Париж — Париж. Остров Сите. Вид сверху. Париж. Остров Сите. Вид сверху. Париж столица (.) Франции. На месте исторического центра, острова Сите в I в. до н.э. находилось поселение кельтского племени паризиев Лютеция. С III IV вв. город получил название… … Энциклопедический словарь «Всемирная история»
Париж — Шарль де Голль … Википедия
Париж — Париж, фонтаны на площади Согласия. ПАРИЖ, столица (с конца 10 в.) Франции. 2,2 млн. жителей. Расположен на реке Сена, при впадении в нее рек Марна и Уаза. Международные аэропорты. Метрополитен (с 1900). Международный финансовый центр.… … Иллюстрированный энциклопедический словарь
Париж — столица Франции, самый красивый и элегантный город мира, символ любви и романтики, моды и изысканности. Нет такого человека, который не… … Города мира
Париж — столица (с конца 10 в.) Франции. На месте исторического центра, острова Сите в 1 в. до н.э. находилось поселение кельтского племени паризиев Лютеция. С 3 4 вв. город получил название Паризии. Подвергался нападениям варваров. В 451 г. городу… … Исторический словарь
Париж — (Paris), столица Франции. Расположен на р. Сена, у впадения в неё pp. Марна и Уаза. Париж вырос на месте галльского поселения Лютеция. В III IV вв. римская колония Паризии (сохранились руины амфитеатра и терм). С конца X в. столица… … Художественная энциклопедия
париж — (столица, мекка) (мировой) моды, город на берегах Сены Словарь русских синонимов. париж сущ., кол во синонимов: 9 • город (2765) • … Словарь синонимов
ПАРИЖ — ПАРИЖ, столица (с конца 10 в.) Франции. 2,2 млн. жителей. Расположен на реке Сена, при впадении в нее рек Марна и Уаза. Международные аэропорты. Метрополитен (с 1900). Международный финансовый центр. Машиностроение (авто и авиастроение,… … Современная энциклопедия
париж — ПАРИЖ, а, м. и в зн. сказ. Что л. хорошее, высококачественное … Словарь русского арго
