-
81 hören
hö́ren sw.V. hb tr.V./itr.V. 1. чувам нещо, слушам нещо; 2. научавам (über etw. (Akk) за нещо); 3. дочувам, долавям (etw. (Akk) an etw. (Dat) нещо от нещо); itr.V. 1. подчинявам се (auf jmdn. (Akk) на някого), слушам някого; 2. чувам (добре, зле); schwer hören недочувам; nur auf einem Ohr hören чувам само с едното ухо; den Angeklagten hören изслушвам обвиняемия; Ich habe an ihrer Stimme gehört, dass sie lügt По гласа ѝ познах, че тя лъже; auf seinen Rat hören вслушвам се в съвета му; Ich habe nichts mehr von ihn gehört Не чух повече нищо за него; von sich (Dat) hören lassen обаждам се (с писмо и др.); Ich habe nur Gutes über ihn gehört Чувал съм само хубави неща за него; das lässt sich hören това е приемливо; na, hör mal! O, я остави! (протест); Hör mal! Чуй ме! Слушай! (при молба, искане); jmdm. vergeht Hören und Sehen ни вижда, ни чува (при неприятно преживяване). -
82 vergeben
vt(vergab, hat vergeben)прощать;...und vergib uns unsere Schuld, wie auch wir vergeben unseren Schuldigern –...И остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим... (Мф. 6,12);
vergib jede Sünde, die ich im Wort, im Werk oder in Gedanken begangen habe –...прости всякий грех, который я совершил словом, делом или помышлением
Deutsch-Russisches Wörterbuch der christlichen Lexik > vergeben
-
83 селяк
-
84 effètto
m 1) последица, резултат, ефект: vedi quale и l'effètto del suo orgoglio? виждаш ли какъв е резултатът от неговата гордост?; 2) впечатление: lo spettacolo era di grande effètto спектакълът остави много силно впечатление; Ќ palla ad effètto фалцова топка; far effètto въздействам; per effètto di по причина на; in effetti всъщност. -
85 gustàre
v1) опитвам, вкусвам; 2) наслаждавам се, предвкусвам: gustàre il momento предвкусвам момента; lasciami almeno gustàre gli spaghetti! остави ме поне да се насладя на спагетите!; 3) харесва ми, нрави ми се: questa zuppa non mi gusta тази супа не ми харесва. -
86 mèttere
1. v 1) слагам, поставям, оставям: dove hai messo le chiavi? къде остави ключовете?; metti la bambola a nanna! сложи куклата да спи!; mèttere in ordine поставям в ред, подреждам; 2) пускам в движение: mèttere in moto il motore пускам двигателя в движение; 3) никна, пускам: le radici пускам корени (за растение); 4) допускам, предполагам: mettiamo che tu abbia ragione да допуснем, че ти си прав; 2. v rifl mètteresi започвам: mèttere al lavoro започвам да работя; mètteresi a letto лягам си; mètteresi in cammino тръгвам на път; mètteresi a tavola сядам на масата; Ќ mèttere in forse поставям под съмнение; insieme събирам; mèttere alla porta изгонвам; mèttere dentro вкарвам в затвора; mèttere in mostra излагам на показ. -
87 piuttòsto
avv 1) по-скоро, по-добре: lascia stare il lavoro, piuttòsto dimmi come stai остави работата, по-скоро ми кажи как си; 2) доста, бая: ieri faceva piuttòsto freddo вчера беше доста студено. -
88 tràccia
f следа: le tracce portano al bosco следите водят към гората; lo scrittore ha lasciato una grande tràccia nel patrimonio culturale писателят остави голяма следа в културното наследство. -
89 vuòto
1. agg празен: ristorante vuòto празен ресторант; esistenza vuota празно съществуване; 2. m 1) празно място, кухина, празнина (и прен.): la tua assenza ha lasciato il vuòto твоето отсъствие остави празнина; 2) вакуум: confezione sotto vuòto вакуумна опаковка; Ќ testa vuota празна глава; a stomaco vuòto на гладен стомах; a mani vuote с празни ръце; assegno a vuòto чек без покритие; andare a vuòto пропада. -
90 без
предл 1. sans; без мирис sans odeur (inodore); без пари sans argent, sans le sou; 2. (с изключение на) sauf; excepté; hors; hormis; без това hors cela; без двама-трима hormis deux ou trois; 3. (за недостиг) moins; часът е пет без четвърт il est cinq heures moins le quart (или moins un quart); 4. в съчет без последствие sans conséquence; без съмнение sans doute; без време prématurément, avant terme; sans + infinitif; замина, без да остави адреса си il est parti sans laisser d'adresse; без друго sans cela, de toute façon, de toute manière; без малко il a failli; без малко щеше да умре il a failli mourir; без малко щеше да изтърве влака un peu plus et il manquait le train; без оглед на (към) sans tenir compte de; sans égard pour; indépendamment; не без non sans. -
91 див
прил 1. sauvage, barbare, primitif, ive; диви племена tribus sauvages; диви народи peuples barbares; 2. fauve, sauvage, non apprivoisé; диви животни bêtes fauves, animaux sauvages дива chat sauvage, chat haret; дива патица canard sauvage; див петел coq de bruyère, grand tétras; (за растение) agreste, а l'état sauvage, vierge; дива лоза vigne vierge; 3. impoli, e; barbare, brut, e; malappris, e; rude, mal avenant, e; agreste; диви обноски, маниери façons mal avenantes, manières agrestes; manières brutes; диво състояние état sauvage; 4. sauvage, rude, brutal, e, aux; grossier, ère, barbare; диви нрави mњurs grossières (barbares, savages, rudes); 5. insulte, inaccessible, sauvage; дива страна pays insulte, inaccessible, sauvage; 6. прен sauvage, intraitable; fou, folle, aveugle; дива ярост rage folle (aveugle); дива haine sauvage; 7. като съществително дивото; остави питомното, та гони див abandonner (lâcher, laisser) la proie pour l'ombre. -
92 оставям
се гл 1. se laisser (faire); 2. s'abandonner; оставям на съдбата си s'abandonner а son sort (а la fortune); 3. abandonner, renoncer а; остави се от тази работа abandonne (renonce а) cette affaire; 4. разг se quitter, se séparer. -
93 Отче наш
(начальные слова и название молитвы к Богу, которой Иисус обучал апостолов и учеников, у католиков - см. Патер ностер) Our Father, the Lord's [dominical] prayer, the Jesus Prayer, the prayer "Our Father"Отче наш, иже еси на небесех! Да святится имя Твое; да приидет царствие Твое; да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли. Хлеб наш насущный даждь нам днесь; и остави нам долги наша, якоже и мы оставляем должником нашим; и не введи нас во искушение; но избави нас от лукавого. (молитва) ц.-сл. — Our Father, Who art in heaven! Hallowed be Thy Name. Thy Kingdom come! Thy will be done, on earth as it is in heaven. Give us this day our daily bread! And forgive us our trespasses, as we forgive those who trespass against us. And lead us not into temptation, but deliver us from evil.
-
94 clavado,
a adj 1) обкован с гвоздеи; закован; 2) прен. точен, определен; фиксиран, закован; me dejó clavado, прен. закова ме, остави ме с отворена уста. -
95 dejar
1. tr 1) оставям; dejar en paz оставям на мира, не безпокоя; 2) позволявам; не преча; 3) поверявам; dejó la casa al cuidado de su hijo остави къщата на грижите на сина си; 4) пускам, пропускам; 5) давам назаем, отстъпвам временно; 6) (de + inf) преставам да; dejó de hacer lo prometido престана да изпълнява обещаното; 7) нося доход; 8) изоставям; 9) напускам; 10) прекъсвам, не продължавам; 11) отрицателна форма + inf означава все още продължава + значението на глагола в инфинитив; no deja de pensar en ella продължава да мисли за нея; 2. prnl изоставям се, запускам се, отпускам се (от леност, умора, мързел); dejar atràs a uno прен. изпреварвам, надминавам; превъзхождам; dejar a uno bizco прен., разг. правя някого разноглед (от учудване); dejar caer а) пускам; б) прен. изпускам се, казвам нещо като по невнимание; dejar correr una cosa позволявам, разрешавам; dejar(se) llevar имам слаба воля, оставям се да ме водят; dejarse vencer отстъпвам пред друг; dejarse ver показвам се, разкривам се; dejar temblando una cosa прен., разг. изпразвам съдържанието (изяждам, изпивам почти всичко); no dejarse ensillar не позволявам да ми заповядват; no dejar verde ni seco прен. унищожавам всичко, изтребвам наред; dejar a alguien fresco (plantado) прен., разг. измамвам, надсмивам се над някого; dejar a uno seco прен., разг. а) убивам на място; б) оставям някого стъписан, изумен. -
96 intestado,
a 1. adj юр. 1) умрял, без да остави завещание; 2) получил наследство без завещание; 2. m юр. имот, имущество, за което няма оставено завещание. -
97 olvidar
1. tr 1) забравям, не помня; 2) забравям, оставям по невнимание; 3) преставам да обичам, не изпитвам предишните чувства; 2. prnl 1) забравям се; 2) не изпълнявам задълженията си; estar olvidada una cosa прен. нещо е отдавна минало и забравено; Ўolvídame! остави ме на мира! -
98 époumoner(s')
v.pron. (de й- et pounom) уморявам си гърдите, не ми остави дъх от викане, дера си гърлото. -
99 époumoner(s')
v.pron. (de й- et pounom) уморявам си гърдите, не ми остави дъх от викане, дера си гърлото. -
100 grappe
f. (frq. °krappa "crochet") 1. грозд, чепка; une grappe de raisin чепка грозде; 2. съцветие, грозд; 3. сплит; grappe d'oignon сплит от лук; 4. купчинка яйца на някои животни във форма на грозд; 5. група от хора, които са се притиснали силно един в друг (напр. висящи на стъпало на трамвай); 6. разг., вулг. пенис. Ќ lâche-moi la grappe разг. остави ме на мира.
См. также в других словарях:
оставити — ОСТАВ|ИТИ (оставити2000), ЛЮ, ИТЬ гл. 1.Оставить, не взять с собой: шьдь же нѣкъгда къ дѹбѹ великѹ иде же бѣ вода ѡстави ѹ него •г҃• стрѣлы и лѹкъ свои на памѧ(т). ПрЛ 1282, 5в; Аще попасеть кто нивѹ iли виноградъ. и ѡставить скотъ свои… да… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Досифей (расколоучитель) — Досифей умер в 1690 или 1691 Аграханская коса в низовьях Кумы и Терека. почитается в старообрядческих церквях в лике священноинока Досифей (ум. ок. 1690 г.) игум … Википедия
ту — (9) 1. Нареч. В этом месте, тут, здесь; в том месте, там: Ту ся копіемъ приламати, ту ся саблямъ потручяти о шеломы Половецкыя, на рѣцѣ на Каялѣ, у Дону Великаго. 12. [Ту кроваваго вина не доста; ту пиръ докончаша храбріи Русичи: сваты попоиша, а … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
аще — (аще10000) союз. 1.В зависимой части сложного предлож. в усл. знач. (обычно перед главным предлож.). Если: ˫ако же рече г҃ь. аште принесеши дары свои къ алтареви. и тоу помѩнеши ˫ако братъ твои нѣчьто имать на тѩ. остави даръ свои прѣдъ олтарьмь … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
дати — ДА|ТИ (>3000), МЬ, СТЬ гл. 1. Дать (давать) в руки, вручить: <ѹзьр>ѣ нища нага и печѩльна. и съвлъкъ сѩ дасть <ѥмѹ> одеждю свою. Изб 1076, 269; повелѣ нали˫ати вина юже ношаше викию и дати ѥмѹ. ЖФП XII, 51б; съньмъ прьстень съ рѹкы … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
неизправленыи — (15) пр. 1. Такой, который нельзя выпрямить, искривленный: аще ѹдовъ раздѣлити(с) подобаеть... аще ли они пребываю(ть) неисправлени. намъ пакостѧще. ѿсѣщи тѣхъ и ѿврещи нѹжьно. (ἀδιόρϑωτоι) ПНЧ XIV, 21а; || перен. Ложно направленный, злокозненный … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
обьщьникъ — ОБЬЩЬНИК|Ъ (75), А с. 1.Тот, кто приобщился к кому л., чему л., причастен к кому л., чему л.: и съ ст҃ыми причьтенъ бѹдеши. и съ тѣмь въ цр҃ствии ѹ нб҃снааго вл҃дкы обьщьникъ бѹдеши. ЖФП XII, 46а; съ прилежениѥмь же и тъщаниѥмь наслажа˫аисѧ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
отиноудь — (313) нар. 1.Вообще, совершенно; ни в коем случае: Съ мѹжатицею отинѹдь не посѣди. и не побесѣдѹи съ нею въ винѣ. (μὴ κοϑου τὸ σύνολον) Изб 1076, 175 об.; сильнѣишимь же отинѹдь непокръвены главы имѣти подобаѥть. УСт к. XII, 224 об.; и никымъже… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
отьць — ОТЬЦ|Ь (отьць5000), А с. 1.Отец, один из родителей: изѧславѹ же кънѧзѹ тогда прѣдрьжѧщѹ обѣ власти. и оц҃а своего ˫арослава. и брата своего володимира. ЕвОстр 1056–1057, 294в (зап.); ‹С›тѹдъ оц҃ю. о ненаказании роженааго ѡтъ него. (πατρός) Изб… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Досифей (деятель старообрядчества) — У этого термина существуют и другие значения, см. Досифей. Досифей Смерть: в 1690 или 1691 Аграханская коса в низовьях Кумы и Терека. Почитается: в старообрядческих церквях … Википедия
Парфений Киевский — (в миру Пётр Иванович Краснопевцев; 24 августа 1790 (1792 или 1793), с. Симоново 1855) иеросхимонах, подвижник XIX века. Содержание 1 Жизнеописание 1.1 Любопытный факт … Википедия
