-
1 окупатор
enemy, occupier, occupant -
2 окупатор
invader, occupier* * *окупа̀тор,м., -и invader, occupier, occupant.* * *invader* * *invader, occupier -
3 окупатор
окупа̀тор м., -и Okkupant m, -en, -en, Besetzer m, -. -
4 окупатор
м, окупаторка ж occupant m, occupante f. -
5 occupier
-
6 invader
{in'veidə}
1. нашественик, окупатор, агресор
2. посегател (на права и пр.)* * *{in'veidъ} n 1. нашественик; окупатор; агресор; 2. посегател* * *окупатор; посегател; нашественик;* * *1. нашественик, окупатор, агресор 2. посегател (на права и пр.)* * *invader[in´veidə] n 1. нашественик; окупатор; 2. посегател (на права и пр.). -
7 occupier
{'ɔkjupaiə}
1. (временен) обитател (на къща)
2. наемател
3. окупатор* * *{'ъkjupaiъ} n 1. (временен) обитател (на къща); 2. наемател;* * *n окупатор;occupier; n 1. (временен) обитател (на къща); 2. наемател; 3. окупатор.* * *1. (временен) обитател (на къща) 2. наемател 3. окупатор* * *occupier[´ɔkju¸paiə] n 1. обитател (на къща); 2. наемател; 3. окупатор, окупант. -
8 occupant
{'ɔkjupənt}
1. обитател
who is the OCCUPANT of this house? кой живее в/обитава тази къща
2. владелец, наемател, титуляр (на пост, служба)
3. юр. лице, което завладява безстопанствен имот
4. пътник (в кола)
5. окупатор* * *{'ъkjupъnt} n 1. обитател; who is the occupant of this house? кой ж* * *n собственик; наемател, който заема (длъжност и пр.);occupant; n 1. обитател; who is the occupant of this house? кой живее в/обитава тази къща? 2.* * *1. who is the occupant of this house? кой живее в/обитава тази къща 2. владелец, наемател, титуляр (на пост, служба) 3. обитател 4. окупатор 5. пътник (в кола) 6. юр. лице, което завладява безстопанствен имот* * *occupant[´ɔkjupənt] n 1. обитател, обитателка; 2. (временен) собственик; наемател; титуляр (на пост, служба); 3. юрид. лице, което завладява безстопанствена вещ; 4. който се намира (вътре) в нещо; the \occupants of the car пътниците в колата; 5. окупатор, окупант. -
9 Belagerer
Belágerer m, - meist Pl. обсадни войски, окупатор. -
10 Besatzer
Besátzer m, - umg окупатор. -
11 Besatzungsmacht
Besátzungsmacht f държава-окупатор. -
12 Okkupant
Okkupánt m, -en, -en Mil окупатор. -
13 ocupante
1. adj окупиращ; 2. m окупатор. -
14 occupant,
e adj. (p. prés. de occuper) 1. който заема, владее; 2. воен. окупационен; 3. m. окупатор; 4. m. в съчет. le premier occupant, човекът, настанил се най-напред, преди другите.
См. также в других словарях:
окупатор — (лат. occupatorius) непријател што зазел земја со својата воена сила и се одржува во неа со примена на насилство … Macedonian dictionary
завоевател — същ. победител, покорител, поробител, окупатор, нашественик, агресор, нападател, империалист … Български синонимен речник
нашественик — същ. завоевател, окупатор, агресор, нападател, империалист … Български синонимен речник
покорител — същ. завоевател, окупатор, заробител, поробител … Български синонимен речник
