-
1 Fürwort n
местоимение {ср} -
2 Pronomen n
местоимение {ср} -
3 pronoun
местоимение {ср} -
4 interrogative
{,intə'rɔgətiv}
I. a въпросителен (и грам.), INTERROGATIVE pronoun грам. въпросително местоимение
II. n грам. въпросителна дума (особ. местоимение)
the INTERROGATIVE въпросителна форма* * *{,intъ'rъgъtiv} I. а въпросителен (и грам.), interrogative pronoun* * *въпросителен;* * *1. i. a въпросителен (и грам.), interrogative pronoun грам. въпросително местоимение 2. ii. n грам. въпросителна дума (особ. местоимение) 3. the interrogative въпросителна форма* * *interrogative[¸intə´rɔgətiv] adj въпросителен; \interrogative pronoun ез. въпросително местоимение; FONT face=Times_Deutsch◊ adv interrogatively. -
5 pronoun
{'prounaun}
n грaм. местоимение* * *{'prounaun} n грaм. местоимение.* * *местоимение;* * *n грaм. местоимение* * *pronoun[´prou¸naun] n местоимение. -
6 pronom
m. (lat. pronomen) грам. местоимение; pronom personnel лично местоимение; pronom relatif относително местоимение; pronom interrogatif въпросително местоимение. -
7 demonstrative
{di'mɔnstrətiv}
I. 1. нагледен, убедителен
който показва/доказва (of)
2. експанзивен, излиятелен, открит, неприкрит (за чувства)
грaм. показателен
II. n грам. показателно местоимение* * *{di'mъnstrъtiv} I. a 1. нагледен, убедителен; който пок* * *убедителен; демонстративен; излиятелен; нагледен; неприкрит;* * *1. i. нагледен, убедителен 2. ii. n грам. показателно местоимение 3. грaм. показателен 4. експанзивен, излиятелен, открит, неприкрит (за чувства) 5. който показва/доказва (of)* * *demonstrative[di´mɔnstrətiv] I. adj 1. нагледен, убедителен; който доказва (показва) (of); 2. експанзивен, излиятелен; 3. (за чувства) открит, неприкрит, демонстративен; 4. ез. показателен; II. n ез. показателно местоимение. -
8 distributive
{dis'tribjutiv}
I. a разпределителен, грам. разделителен
II. n грам. разделително местоимение* * *{dis'tribjutiv} I. а разпределителен; грам. разделителен* * *разделителен;* * *1. i. a разпределителен, грам. разделителен 2. ii. n грам. разделително местоимение* * *distributive[dis´tribjutiv] I. adj разпределителен; ез. разделителен; II. n ез. разделително местоимение (прилагателно) (напр. each, every, either); разделителен израз; D. Education (D & E) ам. програма за професионално обучение в училище и на работно място в предприятия. -
9 reflexive
{ri'fleksiv}
1. грам. a възвратен, рефлексивен
2. n възвратен глагол/местоимение* * *{ri'fleksiv} грам. 1. а възвратен, рефлексивен; 2. n възвра* * *възвратен;* * *1. n възвратен глагол/местоимение 2. грам. a възвратен, рефлексивен* * * -
10 reflexively
{ri'fleksivli}
adv грaм. като възвратен глагол/местоимение* * *{ri'fleksivli} adv грaм. като възвратен глагол/местоимени* * *adv грaм. като възвратен глагол/местоимение* * *reflexively[ri´fleksivli] adv като възвратен глагол (местоимение). -
11 relative
{'relətiv}
I. 1. отнасящ се, свързан (to за, с)
2. относителен, сравнителен
3. грам. относителен
II. 1. роднина, сродник, родственик
2. грам. относително местоимение/наречие* * *{'relъtiv} I. a 1. отнасящ се, свързан (to за, с); 2. относи* * *сравнителен; роднина; родственик; рода; релативен; относителен; отнасящ се;* * *1. i. отнасящ се, свързан (to за, с) 2. ii. роднина, сродник, родственик 3. грам. относителен 4. грам. относително местоимение/наречие 5. относителен, сравнителен* * * -
12 antecedent
{,ænti'si:dnt}
I. 1. предшествуващ, предидущ (to)
2. априорен
II. 1. дума/фраза, към която се отнася местоимение
2. лог. предпоставка на силогизъм
3. мат. първи член на отношение
4. pl минало, минали събития/връзки, произход (особ. на дадено лице)* * *{,anti'si:dnt} I. а 1. предшествуващ, предидущ (to); 2. ап* * *предшестващ; априорен;* * *1. i. предшествуващ, предидущ (to) 2. ii. дума/фраза, към която се отнася местоимение 3. pl минало, минали събития/връзки, произход (особ. на дадено лице) 4. априорен 5. лог. предпоставка на силогизъм 6. мат. първи член на отношение* * *antecedent[¸ænti´si:dənt]I. adj 1. антецедентен,предшестващ,предидущ,предходен,по-раншен(to); 2. априорен;II. n 1. предшестващият;2. ез.антецедент,езиковаединица,къмкоятоеотнесенаследващатаезиковаединица;3. лог.първиятчленнасилогизъм;4. мат.първиятелементнаедноотношение;5. pl минало,миналисъбития;произход;предци. -
13 possessive
{pə'zesiv}
I. 1. със силно чувство за собственост
който обича да се налага/да владеe (чувствата на другите), властен
2. грaм. притежателен
II. n грам. притежателно местоимение, притежателен падеж* * *{pъ'zesiv} I. a 1. със силно чувство за собственост; който* * *собственически; притежателен;* * *1. i. със силно чувство за собственост 2. ii. n грам. притежателно местоимение, притежателен падеж 3. грaм. притежателен 4. който обича да се налага/да владеe (чувствата на другите), властен* * *possessive[pə´zesiv] I. adj 1. собственически; FONT face=Times_Deutsch◊ adv possessively; 2. ез. притежателен; II. n ез. притежателна форма. -
14 besitzanzeigend
besítzanzeigend adj Ling in: besitzanzeigendes Pronomen притежателно местоимение.* * *а: -es Fьrwort притежателно местоимение. -
15 antecedente
1. adj предшестващ; предходен; предишен; 2. m 1) pl предшественици, предци; 2) pl предшестващи събития, действия или думи; 3) грам. предшестваща дума или изречение; 4) грам. дума, местоимение или изречение, към което се отнася относителното местоимение; 5) мат. първият член на едно отношение; 6) antecedentes penales юр. съдебно (криминално) досие; en antecedentes adv с информация върху даден проблем. -
16 pronombre
m грам. местоимение; pronombre personal (posesivo, relativo, demostrativo, interrogativo, indefinido) лично (притежателно, относително, показателно, въпросително, неопределително) местоимение. -
17 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
18 me
{mi:,mi}
1. pers косвен падеж от I, (на) мене, ме, ми
it's ME разг. аз съм
2. ост., поет. refl
I laid ME down легнах* * *{mi:, mi} pron 1. pers косвен падеж от I; (на) мене, ме, ми; it's* * *мене; ми; ме;* * *1. i laid me down легнах 2. it's me разг. аз съм 3. pers косвен падеж от i, (на) мене, ме, ми 4. ост., поет. refl* * *me [mi:, mi] pers pron 1. винителен и дателен падеж от I; мене, ме, ми; 2. разг. аз; it is \me аз съм; 3. ост. поет. възвратно местоимение; I laid \me down аз легнах; • ah \me! ах Боже! dear \me! Боже мой! -
19 bezueglich
a 1. =es Fьrwort относително местоимение; 2. (auf А) отнасящ се (до); prp G относително. -
20 fuerwort
das, er грам местоимение.
См. также в других словарях:
МЕСТОИМЕНИЕ — МЕСТОИМЕНИЕ, местоимения, ср. (грам.). Название одной из частей речи слово, само по себе не означающее определенного предмета, или числа (в отличии от имени сущ., прил., числ.), но приобретающее такое значение в зависимости от данной речи (букв.… … Толковый словарь Ушакова
МЕСТОИМЕНИЕ — МЕСТОИМЕНИЕ, часть речи класс слов, которые указывают на лицо, предмет или признак, не называя их ( он , это , такой и т.п.). По значению выделяются разряды местоимений, например в русском языке личные, возвратные, притяжательные, вопросительно… … Современная энциклопедия
МЕСТОИМЕНИЕ — часть речи класс слов, которые указывают на предмет (лицо) или признак, не называя его ( он , это , такой и т. п.). По значению выделяются разряды местоимений, напр. в русском языке личные, возвратные, притяжательные, вопросительные,… … Большой Энциклопедический словарь
МЕСТОИМЕНИЕ — МЕСТОИМЕНИЕ, я, ср. В грамматике: слово (существительное, прилагательное, числительное или наречие) в предложении, указывающее на предмет или признак и замещающее соответствующие знаменательные имена и наречия. Личные, возвратные, указательные… … Толковый словарь Ожегова
местоимение-наречие — местоимение наречие, местоимения наречия … Орфографический словарь-справочник
местоимение-подлежащее — местоимение подлежащее, местоимения подлежащего … Орфографический словарь-справочник
местоимение-прилагательное — местоимение прилагательное, местоимения прилагательного … Орфографический словарь-справочник
местоимение-существительное — местоимение существительное, местоимения существительного … Орфографический словарь-справочник
местоимение-числительное — местоимение числительное, местоимения числительного … Орфографический словарь-справочник
Местоимение — МЕСТОИМЕНИЕ (лат. pronomen). М ми наз. такие существительные (см.) и прилагательные (см.), которые не являются названиями самостоятельных предметов или определенных признаков предметов независимо от данной речи, а только указывают на… … Словарь литературных терминов
Местоимение — МЕСТОИМЕНИЕ, часть речи класс слов, которые указывают на лицо, предмет или признак, не называя их (“он”, “это”, “такой” и т.п.). По значению выделяются разряды местоимений, например в русском языке личные, возвратные, притяжательные,… … Иллюстрированный энциклопедический словарь
