-
1 няма
безл от нямам 1. (не съществува, не е налице) il n'y a pas; няма разлика il n'y a pas de différence, pas de différence; 2. (за изразяване отсъствие на някое лице) няма го il n'est pas là; няма я elle n'est pas là; няма ги ils (elles) ne sont pas là; 3. (няма + да + гл - futur négatif); няма да отида je n'irai pas а да те няма тук! va t'en d'ici!; разг fiche (fichez) le camp! арго неодобр fous (foutez) le camp! дим да ме няма s'en aller en fumée; еша му няма être unique en son genre, n'avoir point d'égal(e); être sans égal; има няма plus ou moins; няма да ме бъде ne pas avoir pour longtemps; avoir la mort entre les dents; няма да я бъде тая ça ne passera pas; няма го майсторът tu ne demandes pas trop; няма нужда ce n'est pas nécessaire, ce n'est pas la peine, c'est inutile; няма защо il n'y a pas de quoi, de rien. -
2 няма
non -
3 дявол
м 1. (сатана) diable m, satan m, démon m, diantre m, méphistophélès m; mauvais esprit m, esprit malin; le Malin; ни в бога, ни в дявола вярвам ne connaître (ne craindre) ni dieu ni diable; ne croiré ni а dieu ni а diable; дяволът се е вселил в него possédé du diable; 2. прен разг (хитрец) diable m, malin m; той е голям дявол il est un vrai diable; il est malin (rusé); а бяга като дявол от тамян se démener (s'agiter) comme un diable dans un bénitier; когато дявол ът си няма работа quand le diable s'en mêle; върви (иди) по дяволте! allez au diable! дявол да го вземе (да го вземат дяволите!) que le diable l'emporte! qu'il aille au diable! дявол знае! qui sait! personne ne sait; няма човек, няма дявол ! il n'y a personne, il n'y a âme qui vive; по дяволите du diable! пращам някого по дявол ите envoyer qn au diable (а tous les diables, aux cinq cents diables); хващат ме дяволите avoir le diable dans le ventre; prendre mouche. -
4 бърз
прил 1. (за движение - за кон, кола, река) rapide, prompt, e; бърза река rivière au cours rapide; бърз на бягане rapide а sa course, aux pieds rapides; бърз като мисълта rapide comme la pensée; върви с бързи крачки marcher d'un pas rapide (а petits pas pressés); хвърлям бърз поглед jeter un coup d'њil rapide; бърз пулс pouls rapide (fréquent, précipité); 2. vif, vive; allègre, animé, e; plein, e d'entrain; дете с бързи движения enfant aux mouvements vifs; бърза (жива) мелодия mélodie allègre (entraînante, allante, pleine d'etrain); 3. pressé, e, urgent, e, criard, e; бърза работа travail pressé (urgent); бърз (неотложен) дълг dette criarde; няма нищо по-бързо от il n'y a rien de plus pressé que de; бързи мерки mesures urgentes, il y a urgence; случаят е много бърз l'affaire presse, le cas est pressant (urgent); няма бърза работа il n'est pas pressé, rien ne presse, il n'y a rien qui presse; разг le feu n'est pas а la maison; la foire n'est pas sur le pont; бърза помощ premiers secours (aux blessés en cas d'accident); premiers soins; soins d'urgence; premier traitement; pansement sommaire, rapide; agile, prompt, vif, vive; бързи пръсти на пиянист doigts agiles d'un pianiste; бърз като сърна (маймуна) agile comme une biche (comme un singe); бърза телеграма câble f, carte-lélégramme f; разг petit bleu; бърз влак rapide m, express m а ядохме на бърза ръка nous avons mangé sur le pouce; бързата кучка слепи ги ражда qui trop se hâte reste en chemin; qui se hâte trop, arrive tard. -
5 нищо
отриц. мест същ. 1. rien; сърдя се за нищо se fâcher pour rien; 2. (като прил. разг - нищожен) de rien; нищо човече un homme de rien; 3. (в отговор при възражение - няма значение) cela (ça) ne fait rien; 4. (за учтивост вместо няма защо) de rien, pas de quoi; благодаря ви - за нищо je vous remercie - de rien (pas de quoi) а нищо не помага rien а faire; нищо не излезе ( нищо не стана) ça n'a rien donné; нищо подобно ce n'est pas vrai, au contraire; за нищо на света pour rien au monde; като нищо et comment (encore); от нищо нещо не става on ne fait rien de rien; това на нищо не прилича ça ne rime а rien; това нищо не струва c'est deux fois rien; нищо не става от него (от нея) il (elle) n'est bon (bonne) а rien; il (elle) n'est bon (bonne) ni а rôtir, ni а bouillir. -
6 ама
съюз тур разг mais, cependant; знам, ама няма да ти кажа je le sais, mais je ne te le dirai pas. -
7 аха
межд 1. (досещане) ah, ah, ainsi donc!; 2. (закaна, предупреждение) ah! ah! аха, това няма да го бъде! ah! ah! cela n'arrivera pas! 3. (потвърждение) voyons donc; ah! аха, това е вярно! voyons donc, ça c'est vrai! -
8 вече
нрч déjà, dès а présent; plus; стига вече! c'est assez! няма вече il n'y en a plus. -
9 вкус
м 1. goût m; приятно на вкус agréable au goût; 2. прен goût m, saveur f; придобивам вкус към нещо acquérir le goût de qch; облечен с вкус habillé avec goût; по вкуса на selon (d'après) le goût de на вкус и цвят приятели няма des goûts et des couleurs on ne discute pas; il ne faut pas disputer des goûts; chacun (a) son goût, а chacun son goût; tous les goûts sont dans la nature; въпрос на вкус c'est (une) affaire de goût (d'appréciation). -
10 въпрос
м 1. question f, interrogation f, demande f, colle f; 2. (тема, проблема) question f, problème m; решавам въпроса résoudre le problème; décider la question; национален въпрос question nationale; разяснявам въпроса éclaircir la question; въпрос на време, на пари c'est une question de temps, d'argent; болен въпрос question douloureuse (épineuse, difficile); правен въпрос question de droit; на глупав въпрос няма отговор а sotte demande, point de réponse; въпрос по същество, правен въпрос question de fait, question de droit; Източен въпрос question d'Orient; въпрос на живот и смърт quetion de vie ou de mort; жизнени въпроси problèmes vitaux; на въпроса за au sujet de; задавам мъчен (деликатен) въпрос poser une colle; задавам нескромен въпрос poser une question indiscrète. -
11 дим
м fumée f; гъст дим fumée épaisse (opaque); стени, почернели от дим murs noircis de fumée; дим от цигари fumée des cigarettes; кълба от дим bouffées (volutes) de fumée; а изчезвам като дим s'en aller, s'évanouir en fumée; дим да ме няма prendre la fuite, tourner les talons, se sauver а toutes jambes, prendre ses jambes а son cou; разг enfiler la venelle, jouer des flûtes, se tirer des flûtes. -
12 друг
прил 1. (различен) autre, différent, e; друг човек un autre homme; друг смисъл un sens différent; това е друго (нещо) c'est autre chose, c'est différent; 2. като числително (следващ) l'autre; на другата страница а l'autre page, а la page suivante; 3. като съществително другото le reste, l'autre; а без друго sans doute, sans faute; други ден le lendemain; един на друг l'un а l'autre, mutuellement; един през друг а qui le premier, а qui le mieux; едно друго certaines choses, quelques choses; и др. (и други) etc.; между другото entre autre chose; с други думи en d'autres mots, brièvement, autrement dit; едно след друго coup sur coup; един след друг l'un après l'autre; на друго място ailleurs, autre part; някой и друг лев un peu d'argent; други времена, други нрави autres temps, autres mњurs; друг път une autre fois; друг път няма il n'y a pas d'autre moyen; вземи единия, удари другия l'un vaut l'autre; говорим за едно-друго parler de choses et d'autres; от друга страна d'autre part; това е съвсем друго нещо c'est tout autre chose; едно е да говориш, друго е да действуваш c'est tout autre chose de parler et d'agir; той ще бъде без друго il viendra sans faute; по един или друг начин той ще се справи d'une manière ou d'une autre il se débrouillera. -
13 език1
м 1. langue f; обложен език1 langue chargée; възпаление на език1а мед glossite f; покажете си език1а! tirez la langue! 2. (подвижна част на механизъм) (език1 на камбана) battant m; (на обувка) languette f а на език1а ми е avoir un mot sur la langue (sur le bout de la langue); avoir qch sur le bout de la langue; език1ът му се преплете la langue lui a fourché; прехапвам си език1а se mordre la langue; работи ми език1ът (устат съм) avoir la langue bien pendue (bien affilée); език1ът кокали няма, ала кокали троши un coup de langue esr pire qu'un coup de lance. -
14 занимавам
гл 1. occuper, intéresser; 2. faire perdre le temps; 3. divertir, amuser; 4. enseigner, occuper; занимавам се 1. s'occuper de faire; занимавам се с домакинство s'occuper du ménage, faire le ménage; занимавам се с политика s'occuper de politique, faire de la politique; 2. divertir, prendre soin de; 3. s'occuper а avoir pour profession; 4. fravailler, étudier; ето моята стая, тук се занимавам voici ma chambre, c'est ici que j'étudie (que je travaille); няма да ви занимавам повече с това je ne vous parlerai plus de cela. -
15 защо
1. нрч (при въпрос) pourquoi; pour quelle raison; 2. съюз (свързва подчинено с главно изречение) pourquoi; 3. в съчет ето защо voilà pourquoi, c'est pourquoi; защо не pourquoi pas; има (няма) защо il y a de quoi, cela vaut bien la peine (il n'y a pas de quoi, cela n'en vaut pas la peine); кой знае (не знам, неизвестно) защо qui sait pouquoi, je ne sais (pas) pourquoi, on ne sait pourquoi. -
16 зле
нар mal; зле облечен mal habillé; скочих зле j'ai mal sauté; зле настроен спрямо някого mal disposé envers qn; зле болен dangeureusement (gravement) malade; зле съм être dans une mauvaise position (situation), être dans la gêne; зле се чувствам être indisposé, se sentir mal (malade); зле съм с някого être mal (en mauvais termes, en mauvais rapports) avec qn; не е (няма да бъде) зле il serait bien (il ne serait pas mal) de; отива, върви зле (на зле) les affaires vont mal (l'affaire tourne mal, l'affaire prend une mauvaise tournure); става ми зле se trouver mal. -
17 значение
ср 1. (смисъл) sens m, signification f, contenu m; 2. (важност) importance f, intérêt m, portée f; не отдавам никакво значение на n'attacher aucune importance а; няма значение ça n'a pas d'importance, c'est égal, ça ne fait rien. -
18 игла
ж 1. aiguille f; вдявам игла enfiler une aiguille; игла за шев aiguille а coudre; игла за плетене aiguille а tricoter; игла на бор aiguille de pin; 2. épingle; безопасна игла épingle de sûreté, épingle de nourrice, épingle double, épingle anglaise няма къде игла да падне (да хвърлиш) c'est plein comme un њuf; разправям нещо от игла до конец raconler qch d'un bout а l'autre; стоя като на игли être sur des épines, être sur des charbons ardents. -
19 извалявам
се гл в съчет много дъжд се изваля il est tombé une grande pluie; няма ли да се извали този дъжд! cette pluie ne cessera-t-elle pas finalement! -
20 изход
м 1. issue f, sortie f; при изхода на а la sortie de; 2. прен issue f, résultat m final; няма друг изход il n'y a pas d'autre issue; решавам за изходa на décider de l'issue de; намирам изход на затруднено положение trouver une issue (une solution) au problème (se débrouiller); разг crever (vider) l'abcès.
Страницы
См. также в других словарях:
НЯМА — НЯМА, нямлить вят., пермяц., вместо яма, мямлить. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
няма как — словосъч. не може другояче, заставен съм, не може иначе, принуден съм, няма друг избор, няма друг изход, по силата на нещата, принудително … Български синонимен речник
няма ме — словосъч. отсъствувам, не присъствувам, отстранявам се, дявам се, изчезвам, потъвам в земята, забягвам … Български синонимен речник
няма — 1. теплота 2. тёплый 3. тепло … Нанайско-русский словарь
нищо ми няма — словосъч. добре съм, не съм зле, добре се чувствувам … Български синонимен речник
немашь — няма … Старабеларускі лексікон
несть — няма … Старабеларускі лексікон
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
Болгарский язык — Самоназвание: Български език Страны: Болгария, Украина … Википедия
Български език — Болгарский язык Самоназвание: Български език Страны: Болгария и прилежащие к ней территории Румынии, Сербии, Македонии,Греции, Турции; этнические болгары в Молдавии и Албании,; болгарская диаспора в Испании, США, Канаде, Аргентине … Википедия
Самусик, Ольга Эдуардовна — Ольга Самусик Вольга Самусік … Википедия
