-
1 altération1
f. (bas lat. alteratio) 1. изменение, промяна; 2. повреждане; разваляне; altération1 de la santé влошаване, увреждане на здравето; 3. подправяне, фалшифициране (на пари, мляко и др.); altération1 de monnaies фалшифициране на монети; 4. изопачаване; 5. прен. охладяване, разваляне (на приятелството); 6. муз. музикален знак за променяне тона на нота (бемол, диез); 7. геол. трансформация на скалЈте. -
2 appoggiature
f. (it. appoggiatura, de appoggiare "appuyer") муз. аподжатура (нота, която служи за украшение на една мелодия, без да се брои в такта). -
3 appuyer
v. (lat. pop. °appodiare, de podium "support") I. v.tr. 1. подпирам, допирам, опирам, облягам, натискам; 2. appuyer qqch. contre, а поставям подпора; 3. поддържам, подкрепям (идея, доказателство и др.); 4. пришпорвам; 5. воен. поддържам (атака, стрелба); 6. прен. подкрепям, подпомагам, защитавам; appuyer une proposition подкрепям предложение; II. v.intr. 1. наблягам, напирам, опирам; 2. муз. наблягам на нота, издавам силно звук; 3. прен. настоявам; 4. тръгвам в дадена посока; appuyer sur la droite, sur la gauche тръгвам надясно, наляво; III. v. pr. s'appuyer 1. подпирам се, допирам се, облягам се, основавам се; 2. нар. appuyer une corvée правя нещо против волята си; 3. помагаме си, подкрепяме се. Ќ Ant. enlever, ôter; retirer; lâcher; opposer (s'), refuser; réfuter, rejeter; effleurer, glisser, négliger. -
4 bémoliser
v.tr. (de bémol) муз. слагам бемол пред нота. -
5 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
6 blanche
f. (de blanc) 1. половина нота; 2. бяла топка в билярда; 3. жена от бялата раса; 4. разг. хероин. -
7 canard
m. (p.-к. d'un ca- onomat.; -ard, d'apr. malard) 1. патица, юрдечка; canard sauvage дива патица; chasse aux canards лов на патици; 2. разг., ост. лъжа, измислица; 3. разг. парче захар, натопено в кафе или ракия; 4. слаб вестник; 5. фалшива нота, звук; 6. съкровище ( при обръщение към обичан човек). Ќ mouillé comme un canard мокър като кокошка; Le vilain petit canard "Грозното патенце" (приказка от Андерсен); marcher comme un canard вървя, като се клатушкам; marcher en canard вървя със стъпала, разтворени навън; canard boiteux предприятие, което има трудности; човек, който не може да се адаптира към средата, в която се намира. -
8 carrée
f. (de carré) ост. 1. дървена рамка на легло; 2. арго стая, жилищно помещение, къща; 3. ост. (до ХVIII в.) нота, която е била равна на две цели ноти. -
9 coulé
m. (de couler) 1. муз. преминаване без прекъсване от една нота към друга; 2. вид танцувална стъпка; 3. удар в билярда, при който една топка трябва да удари друга така, че да може да я последва. -
10 croche
f. (de croc) муз. осмина нота, осминка; double croche шестнадесетина. -
11 do
m.inv. (it.) муз. до ( първа нота от гамата). -
12 fausser
v.tr. (bas lat. falsere) 1. огъвам, изкривявам, прегъвам, превивам; 2. развалям, повреждам; 3. фалшифицирам; 4. муз. пея или свиря фалшиво нота; se fausser огъвам се, прегъвам се. Ќ fausser compagnie а qqn. напускам някого, без да се обадя, избягвам от някого. Ќ Ant. redresser, rétablir. Ќ Hom. fossé. -
13 la2
m. (1-re syll. du mot labii dans l'hymne de Saint Jean-Baptiste) муз. ла ( нота). -
14 longue
f. (de long) 1. грам. дълга сричка; дълга гласна; дълга нота; 2. loc. adv. а la longue с течение на времето. -
15 note
f. (lat. nota) 1. бележка; note а consulter бележка за справка; prendre des notes водя си записки (по време на лекция и др.); 2. коментар, тълкуване; бележка (върху текст, към текст); 3. сметка; note d'hôtel сметка от хотел; régler la note оправям, плащам сметката; 4. оценка, бележка, бал; carnet de notes бележник на ученик; 5. муз. нота; l'échelle des notes нотна стълбица. Ќ chanter toujours sur la même note говоря непрекъснато едно и също нещо; все едно и също си пея; forcer la note преувеличавам, прекалявам; être dans la note върша това, което трябва; fausse note липса на вкус; елемент, който разваля хармоничната цялост на нещо; donner la note давам пример за следване; prendre (bonne) note отбелязвам си, записвам си. -
16 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
17 pointer1
v.tr. (de point) 1. отбелязвам с точка; 2. воен. насочвам; 3. муз. точкувам; pointer1 une note точкувам нота; 4. отправям; посочвам. -
18 ronde
f. (de rond) 1. обиколка, обход, проверка; 2. воен. обход, проверка на постовете; патрулна двойка; 3. нощна проверка (на стража); 4. страна на укрепено място; 5. кръгъл, заоблен шрифт; 6. муз. цяла нота; 7. хоро, танц, който се играе в кръг; хора, които играят такъв танц; 8. loc. adv. а la ronde наоколо, околовръст; поред, в кръг. Ќ chemin de ronde път, който изминава стража около укрепено място; la ronde des saisons върволицата, кръговратът на сезоните. -
19 valeur
f. (lat. valor) 1. стойност, цена; valeur d'achat покупна цена; valeur nominale номинална стойност; valeur d'un terrain цена на парцел; objet de valeur предмет с голяма цена; mettre un capital en valeur правя така, че капиталът да носи доходи; valeur ajoutée принадена стойност; taxe а la valeur ajoutée данък добавена стойност; juger qqch. au-dessous de sa valeur подценявам нещо; les valeurs morales d'une société моралните ценности на общество; valeur déclarée обявена стойност; 2. скъпо нещо; 3. ценни книжа; valeur mobilières ценни книжа; cours d'une valeur курс на ценни книжа; portefeuille de valeurs инвестиционен портфейл (съставен от ценни книжа); 4. валута; valeurs disponibles ликвидности, пари в наличност; 5. прен. важност, значение, достойнство; porter un jugement de valeur sur qqch. изразявам високото си мнение за нещо; 6. лит. доблест, храброст, мъжество; 7. мат. стойност, величина; 8. зем. доходност (за земя); 9. муз. трайност; valeur d'une note трайността на нота; 10. изключителен човек, много ценен; 11. ефикасност; la valeur d'une méthode ефикасността на метода; 12. смисъл (на термин или дума); 13. худ. качество на по-наситена или по-бледа багра, цвят, използвани от художник. Ќ homme de valeur ценен човек; homme sans valeur човек без никаква стойност; de première valeur най-ценен; se mettre en valeur изтъквам се, показвам всичките си достойнства; valeur agréйe мор. фиксиране цената на кораб; échelle des valeurs скЂла на моралните ценности; valeur d'une carte стойност на карта за игра; valeurs incorporelles нематериални активи; valeurs corporelles материални активи. Ќ Ant. médiocrité, nullité; non-valeur, lâcheté. -
20 verbal,
e, aux adj. (lat. verbalis, de verbus "verbe") 1. устен, словесен; promesse verbal,e устно обещание; 2. грам. глаголен; forme verbal,e глаголна форма; locution verbal,e глаголен израз; syntagme verbal, глаголна синтагма; 3. формален, повърхностен; explication verbal,e формално обяснение. Ќ note verbal,e дипл. вербална нота; procès verbal, протокол, акт; des paroles verbal,es устни твърдения или обещания без стойност.
См. также в других словарях:
НОТА — (лат. nota). 1) в музыке: изображение звука письменно. 2) письменное дипломатическое сношение посольств. 3) в торговле: счет на проданный товар. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. НОТА 1) музыкальный… … Словарь иностранных слов русского языка
нота — ы, ж. note f. < лат. nota. 1. Условный графический знак для записи музыкальных звуков и их высотных и ритмических отношений. БАС 1. 2. Отдельный звук определенной высоты в музыке и пении. БАС 1. || Клавиша, лад, клапан музыкального инструмента … Исторический словарь галлицизмов русского языка
нота — 1. НОТА, ы; ж. [от лат. nota знак, замечание] 1. Графический знак для записи какого л. музыкального звука. Нота до . Знать, читать ноты. Написать ноту. 2. Самый звук в музыке или пении. Проиграть сонату от первой до последней ноты. Она чутко… … Энциклопедический словарь
нота — См … Словарь синонимов
НОТА — (лат. notas записка, письмо) один из наиболее часто используемых письменных дипломатических актов, документ дипломатической переписки, а в некоторых случаях и форма заключения международного договора (осуществляемая посредством обмена нотами). По … Юридический словарь
НОТА — (от латинского nota знак, замечание), в праве официальный дипломатический документ, которым оформляются различные вопросы отношений между государствами (заявление протеста, уведомление и т.п.). Обмен нотами форма заключения международного… … Современная энциклопедия
НОТА — 1. НОТА1, ноты, жен. (лат. nota знак). 1. Графическое изображение музыкального звука (муз.). 2. Самый звук в музыке и пении (муз.). Взять высокую ноту. 3. только мн. Текст музыкального произведения в нотной записи. Играть по нотам, без нот. ||… … Толковый словарь Ушакова
НОТА — 1. НОТА1, ноты, жен. (лат. nota знак). 1. Графическое изображение музыкального звука (муз.). 2. Самый звук в музыке и пении (муз.). Взять высокую ноту. 3. только мн. Текст музыкального произведения в нотной записи. Играть по нотам, без нот. ||… … Толковый словарь Ушакова
НОТА — в банковской практике синоним облигации, факта признания долга. Словарь финансовых терминов … Финансовый словарь
Нота — см. Дипломатическая нота; Обмен нотами … Энциклопедия права
НОТА — (лат. nota знак, замечание) документ дипломатической переписки. В международной практике обычно различают личную и вербальную Н.. Первая имеет форму письма, составляется от имени подписывающего ее. Она начинается с обращения к лицу, которому… … Юридическая энциклопедия
