-
1 врата
ж 1. porte f; (на автомобил, влак) portière f; (на метро) portillon m; странич-на врата porte latérale; входна врата за коли porte-cochère; двукрила врата porte а deux vantaux; porte а deux battants; стъклена врата porte vitrée; врата на гардероб portes (battants) d'une armoire; 2. (на сграда) l'entrée, la sortie; пътна врата porte de devant; porte d'entrée, porte de (la) rue; 3. спорт but m; изпращам топката във вратата envoyer la balle dans le but а блага дума железни врата отваря patience et longueur de temps font plus que force; чукам по чужди врати frapper de porte en porte; показвам някому вратата mettre qn а la porte, le chasser; éconduire qn, montrer la porte а qn; арго mettre (ficher, flanquer) qn а la porte; при закрити врата а huis clos; заседание при закрити врата audience а huis clos; разбивам отворени врата enfoncer une porte ouverte; затварям вратата пред носа на някого fermer la porte au nez de qn; отварям (откривам) широко вратите за нещо ouvrir (laisser grande ouverte) sa porte а qn (а qch); затварям някому вратата fermer la (sa) porte а qn; condamner (consigner, défendre, garder, interdire, refuser) sa porte а qn. -
2 врата
-
3 тесные врата
adjbible.term. la porte étroite -
4 врат
м cou m, nuque f; а вися някому на врата être а la charge de qn; на вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата pour réussir il ne faut pas attendre l'aide d'autrui; не по врат, а по шия c'est bonnet blanc et blanc bonnet; превивам врат se soumettre, devenir docile; стъпвам (сядам) някому на врата soumettre qn (subordonner qn) а sa volonté; широко ми е около врата vivre (mener) une vie sans souci (sans tracas); разг être (vivre) comme un coq en pâte (comme un porc а l'auge); être logé dans un fromage; avoir les pieds chauds; нар boire du lait. -
5 блъскам
гл 1. (удрям силно) frapper, battre, cogner; 2. (тласкам) pousser, bousculer, heurter, choquer, presser, coudoyer qn; (с лакти) jouer des coudes, coudoyer qn; блъскам силно нещо в (върху) нещо heurter (choquer, lancer) violemment qch contre qch; jeter; разг flanquer par terre; renverser; 3. (за врата) claquer, battre, frapper; блъскам вратата силно под носа на някого claquer la porte violemment au nez de qn; 4. разг (бия) battre, cogner qn; 5. (за трамвай и др.) renverser; блъскам се (сам) se pousser (se heurter, se jeter, se cogner, donner) contre qch; блъскам се в камък se heurter (se cogner) le pied contre une pierre; а блъскам си ангелите se casser la tête; блъскам си главата (ума) se rompre la tête, faire des efforts de mémoire; se creuser la tête pour retrouver qch, se creuser la cervelle (le cerveau, l'esprit); se torturer; разг s'abîmer les méninges, se mettre la tête а la gêne; se casser la tête а chercher une explication, se trouver dans une impasse; être dans l'embarras; ne trop savoir que faire. -
6 виждам
гл 1. voir, s'imaginer, se représenter; 2. прен voir, gagner, toucher; 3. прен (разбирам, схващам) voir, comprendre, entendre, entrevoir; разг piger, encaisser; 4. прен (преживявам) voir, vivre, éprouver, subir; 5. (помислям) voir, penser; виждам се 1. se voir, se rencontrer; вижда ми се il me semble, il me paraît; да му се не види (макар)! zut! (alors) au diable! а да би мирно седяло, не би чудо видяло si tu avais filé doux, tu n'en serais pas arrivé là; виждам бял свят naître; voir le jour; да видят свят voir du monde, voyager; да ти видя гърба! va-t-en! file! décampe! fiche- moi la paix! догдето ти очи видят а perte de vue; когато си видиш врата jamais, quand les poules auront des dents; кой накъдето види а tout vent; където (накъдето) ми видят очите n'importe où; ще си видим сметките nous allons régler, arranger nos comptes; виждам сламката в окото на съседа си, а не виждам гредата в своето voir une paille dans l'њil de son voisin et ne pas voir une poutre dans le sien. -
7 входен
прил d'entrée; входен билет, входна карта billet, carte, bon d'entrée; входна врата porte d'entrée; входна виза visa d'entrée. -
8 вънкашен,
външен прил 1. de dehors, extérieur, e; вънкашен, вид air (aspect) extérieur; външна врата porte de dehors, porte extérieure; външна украса ornement extérieur; външна страна на въпроса côté extérieur de la question (du problème); външна политика politique extérieure; външна търговия commerce exrtérieur; Министерство на външните работи Ministère des affaires étrangères; Министерство на външната търговия Ministère du commerce extérieur; външно лекарство remède (médicament) а usage externe; 2. (чужд) étranger, ère а спазвам външно приличие sauver les apparenes. -
9 гаражен
прил de garage; гаражна врата porte de garage; гаражна работилница atelier de réparation. -
10 гледам
гл 1. regarder, voir; гледам в нещо regarder а; 2. (забелязвам) s'apercevoir, remarquer, constater; 3. faire attention, prendre garde; гледам да (старая се да) tâcher (essayer) de faire qch; chercher а faire qch; гледам към (обърнат съм към) donner sur; прозорците гледат към парка les fenêtres donnent sur le parc; 4. гледамдеца élever (nourrir, faire vivre, soutenir) les enfants; гледам животни garder (élever) des moutons, des troupeaux, du bétail; гледам пчели, птици élever des abeilles, de la volaille; 5. гледам градина entretenir un jardin; гледам (водя) книги, записки, сметки tenir les livres, les écritures, les comptes; гледам предприятие (стопанство) administrer une entreprise (une propriété); гледам (спазвам) правилника observer le règlement; 6. гледам на някого като на брат, баща considérer (regarder) qn comme mon frère, mon père; гледат го благосклонно on le voit d'un њil favorable; 7. гледам болен soigner un malade; гледам болен (за лекар) traiter, soigner (un malade, une maladie); гледам някого (грижа се за) prendre soin de qn (qch); soigner qn (qch); avoir (bien) soin de qn (qch); гледам си здравето, гледам се добре avoir soin de la santé; гледайте си здравето ménagez votre santé, soignez-vous bien, ayez soin de vous-même, prenez des précautions; 8. гледам на карти tirer les cartes а qn; dire la bonne aventure; гледам на ръка lire dans la main de qn; гледам на кафе lire dans le (marc du) café (de qn); гледам се se regarder, se voir, se mirer, se soigner; а гледам дело délibérer, examiner; съдиите гледат делото при закрити врата les juges délibèrent а huis clos; гледам някого накриво regarder qn de travers (d'un mauvais њil); той е зле гледан il est mal vu, il n'est pas bien vu; гледам крадешком regarder а la dérobée (furtivement, en cachette); regarder du coin de l'њil; гледам някого право в очите regarder qn en face, regarder qn dans les yeux, regarder dans les yeux de qn; я гледай, я гледай ти! tenez! tiens, tiens! ah! ça mon dieu! ah! ça par exemple! voilà la bonne affaire! voyons! -
11 греда
ж poutre f (en bois); solive f, madrier m, longrine f; наклонена греда на покрив chevron m (d'un comble); греда на футболна врата barre de but; желязна греда rail m; главна греда на кораб maîtresse poutre. -
12 да1
частица 1. а) (при положителен отговор) oui; б) (при положителен отговор на отрицателен въпрос) si; в) (за усилване на потвърждението) mais oui, mais bien sûr; je sius enchanté, e; 2. (за наблягане върху изказана мисъл) certainement, vraiment, bien sûr; 3. разг (отговор при повикване) eh bien? quoi? qu'est-ce qu'il y a? j'entends! 4. (при почукване на врата) oui; 5. (рядко при въпроси, изразяващи изненада, учудване, недоверие на които се очаква отвърдителен отговор нима, така ли) c'est vrai? est-ce vrai? oui? -
13 дворин
прил de cour; дворна врата porte de la cour; дворно място terrain а bâtir. -
14 двукрил
прил 1. diptère, а deux battants; двукрил гардероб armoire а deux battants (а deux ailes); двукрила врата porte а deux battants; 2. като съществително двукрили diptères mpl. -
15 дръжка
ж 1. (на уред) manche m, poignée f, manivelle f, anse f; bras m, branche f, queue f; дръжка на тиган queue d'une poêle; дръжка на нож manche de couteau; дръжка на сабя poignée d'un sabre; дръжка на врата poignée d'une portière; дръжка на кошница anse d'un panier; дръжка на носилка bras d'une civière (d'un brancard); дръжки на очила branches d'une paire de lunettes; дръжка на крик manivelle d'un cric; 2. бот (стъбло на цвете, опашка на плод) queue f, tige f; дръжка на роза queue d'une rose; дръжка на круша queue d'une poire; дръжка на цвете tige d'une fleur. -
16 дума
ж parole f, mot m, propos m, terme m; едносрична дума monosyllabe f; многосрична дума polysyllabe f, terme m; остаряла дума mot vieilli (vieux); употребима дума mot usité (usuel); модна дума mot а la mode; заета дума (заемка) mot emprunté (mot d'emprunt); диалектална дума mot dialectal; изговарям буква по буква една дума épeler un mot; проста, сложна, производна дума mot simple, composé, dérivé; изтъркана дума mot usé; звучна дума mot harmonieux; непроизносима дума mot imprononçabie; второстепенни думи mots accessoires (grammaticaux); главни думи mots principaux (lexicographiques); служебни думи mots outils; неясна, неподходяща дума mot vague, impropre; установена, точна дума mot consacré, juste (exact, précis); при тези думи а ces mots, sur ces mots; дума не казвам ne dire mot, ne pas dire un mot (un seul mot, un traître mot); дума не отронвам ne pas sonner (souffler) mot; без да кажа дума sans dire mot, sans dire un mot; sans mot dire; гръмки думи grands mots; дума с двойно значение mot а double sens (а double entente); игра на думи jeu de mots, calembour m; празни думи vains mots; това са само думи ce ne sont que des mots; думи и дела des mots (paroles) et des actes; имам последната дума avoir le dernier mot dans une discussion; той не е казал (дал) последната си дума il n'a pas dit (donné) son dernier mot; думата му тежи sa parole a du poids (de l'autorité); имам да си кажа думата avoir son mot а dire; казвам две думи някому dire deux mots а qn; любовни, нежни думи mots d'amour, de tendresse; похвална дума mot d'éloge; жестока, ужасна дума mot cruel (dur, frappant), mot piquant (terrible); дума по дума mot а mot; mot pour mot; с една дума en un mot; това е последната ми дума c'est mon dernier mot; горчиви думи paroles acerbes, aigres; поток от думи torrent de paroles; давам честната си дума donner sa parole (sa parole d'honneur); оттеглям думата си retirer sa parole; отстоявам на думата си tenir (sa) parole; être fidèle, faire honneur а sa parole; не устоявам на думата си manquer а sa parole; човек на думата homme de parole; на дадена дума sur parole; вярвам на думата croire sur parole; искам думата demander la parole; получавам думата obtenir la parole; давам думата accorder (donner, passer) la parole; отказвам (не давам) думата refuser la parole; имам думата avoir la parole; мълчете! нямате думата! taisez vous! vous n'avez pas la parole! казвам добри (лоши) думи за някого parler de qn en bons (en mauvais) termes; отмервам думите си, внимавам за думите си mesurer (peser) ménager ses termes; не си пестя думите ne pas ménager les termes; технически думи termes techniques; необмислени думи propos de table; размяна на думи échange de propos; от дума на дума de propos en propos; de fil en aiguille; клеветнически думи propos calomnieux; мръсни (срамни) думи paroles (propos) obscènes (grasses, grossières, salées, scatologiques); cochonneries fpl; нито дума повече pas un mot de plus; разбирам от една (половин) дума comprendre а demi-mot а казана дума - хвърлен камък quand les mots sont dits l'eau bénite est faite; от дума дупка не става les belles paroles n'écorchent pas la langue; блага дума железни врата отваря plus fait douceur que violence; в буквалния смисъл на думата а la lettre, au pied de la lettre; да си дойдем на думата revenons а nos moutons; дума да не става en aucun cas, jamais; не ще и дума cela ( ça) va de soi, cela va sans dire; подмятам, подхвърлям думи (за) faire allusion (а), faire des allusions (а); последна дума на модата le dernier cri de la mode; празни думи des riens; с една дума en un mot, bref; става дума за il s'agit de, on se met а parler de; on parle de; по думите на au dire de, selon, d'après; изяждам (гълтам) думите mâchonner les mots. -
17 дъга
ж геом arc m; дъга от окръжност arc de cercle; небесна дъга arc m en ciel; дъга на бъчва douve f; волтова дъга arc voltaïque; подпорна дъга arc-boutant m; дъга на мост arche de pont; дъга на врата, прозорец arceau m. -
18 еднокрил,
еднокрилен прил а un (seul) battant; еднокрила врата porte f а un (seul) battant. -
19 жабка
ж 1. petite grenouille f, petit crapaud m; 2. техн (за клещи) mâchoire f, mors m, mords m, mordache f, (за скрипец) gorge f; (за френски ключ) mâchoire f, bec m; (за врата) gond m, charnière f, penture f; (на лък за цигулка) talon m. -
20 закован
прил cloue, e, barricadé, e; закована врата porte barricadée (condamnée).
Страницы
См. также в других словарях:
врата — Врата. Отворяти (отворити) врата впускать в город; или: захватывать город, заставляя открыть ворота; повелевать городом (2): Галичкы Осмомыслѣ Ярославе! высоко сѣдиши на своемъ златокованнѣмъ столѣ... Грозы твоя по землямъ текутъ, отворяеши Кіеву … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Врата — Врата ритуальные двери в храме. Врата солнца каменная арка, принадлежащая культуре Тиуанако Врата Иштар восьмые ворота внутреннего города в Вавилоне. Построены в 575 году до н. э. по приказу царя Навуходоносора II в… … Википедия
Врата (сериал) — Врата The Gates Жанр(ы) Криминальная драма, Мистика, Хоррор, Триллер … Википедия
Врата (телесериал) — Врата The Gates Жанр Криминальная драма … Википедия
Врата ада, часть 2 — All Hell Breaks Loose, Part 2 Номер эпизода 2 сезон, 22 эпизод Место действия дом Бобби кладбище в Вайоминге Сверхъестественное Демон демон на перекрёстке Телекинез Душа Нечистая сила, выходящая из ада Автор сценария Эрик Крипке Майкл Т. Мур … Википедия
Врата ада, часть 1 — All Hell Breaks Loose, Part 1 Номер эпизода 2 сезон, 21 эпизод Место действия Колд Оук (Южная Дакота) Сверхъестественное Демон демоны телепаты Автор сценария Сэра Гэмбл Режиссёр Роберт Сингер Премьера 10 мая … Википедия
Врата неба (фильм) — Врата неба La porta del cielo … Википедия
Врата 2 (фильм) — Врата 2: Нарушители The Gate II: Trespassers Gate II: Return to the Nightmare Жанр фильм ужасов Режиссёр Тибор Такач Продюсер … Википедия
Врата 2 — Врата 2: Нарушители The Gate II: Trespassers Gate II: Return to the Nightmare Жанр фильм ужасов Режиссёр Тибор Такач Продюсер … Википедия
врата — врата, врат, вратам, врата, вратами, вратах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
Врата рая (фильм) — Врата рая Heaven s Gate Жанр вестерн Режиссёр Майкл Чимино Продюсер Джоан Карелли … Википедия
