Перевод: с русского на таджикский

с таджикского на русский

ко+мне

  • 101 на

    I
    предлог
    1. с вин. (указывает на-правление действия) ба, ба рӯи…, ба болои…; бар; идти на улицу ба кӯча рафтан; сесть на своё место ба ҷои худ нишастан; положить на стол ба рӯи миз гузоштан; не попадайся мне на глаза! ба назарам нанамо!; обижаться на кого-л. аз касе хафа шудан; ответ на вопрос ҷавоби савол; подписка на газеты ба газетаҳо обунашавӣ
    2. с вин. (при обозначении срока) ба, дар, ба муддати…, барои; работа на завтра кор барои фардо; увидеться на другой день дар рӯзи дигар вохӯрдан; запасти дров на зиму барои зимиетон ҳезум тайёр- кардан; работы ещё на целую неделю кор боз ба як ҳафтаи тамом мерасад
    3. с вин. (при обозна-чении колцчественной разницы, ше-пени превосходства или недостатка): опоздать на пять минӯт панҷ дақиқа дер мондан; старше на два года ду сол калон; на мёсяц раньше як моҳ пеш; на двадцать рублей больше бист сӯм зиёдтар
    4. с вин. (при обозначении множителя или делителя) ба; раз-делйть на три ба се тақсим кардан; помножить пять на четыре панҷро ба чор зарб задан; разделйть на две части ба ду ҳисса тақсим кардан; разрё-зать на кускй пора-пора кардан
    5. с вин. (при обозначении меры, коли-чества, определяющих границы чего-л.) ба; купить на дёсять рублёй ба даҳ сӯм харидан; хватит на всех ба ҳама мерасад. свин. (при обозначении цели, назначения) ба; взять на воспитание ба тарбия гирифтан; испытывать что-л. на прочность маҳкамии чизеро сан-ҷидан; комната на двух человек хонаи дукаса; обед на пять человек хӯрок барои панҷ кас
    7. с вин. (при обозна-чении условий, обстоятельств) бо; на голодный желудок бо дили наҳор, бо дили гурусна; на свёжую голову баъди истироҳат // (при словах, выра-жающих эмоциональную оценку события) барои, ба; на горе ба бадбахтӣ, бадбахтона; на мою радость хушбахтона
    8. с вин. (при обозначении образа действия) ба; верить кому-л. на слово ба қавли касе бовар кардан; говорить на память ёдакӣ гап задан, аз ёд гуфтан
    9. с вин. (при обозначении ка-кого-л. признака) бо, ба; хромать на одну ногу ба як пой лангидан; нечист на руку дасташ қалб, каҷдаст
    10. с предл. (при обозначении места) дар, ба, ба болои…,бар болои…, даррӯи…, дар пеши…; жить на юге дар ҷануб зиндагӣ кардан; сидёть на заседании дар маҷлис нишастан; оставить на столе ба болои стол монда рафтан; на ногах ботинки дар пояш ботинка // (соответствует предлогу «в») дар; на воённой слӯжбе дар хизмати ҳарбӣ; первый на селе работник беҳтарин коркуни деҳа; тоска на сердце дил хафа // (при обозначении предметов, лиц, в присутствии которых что-л. совершается) дар пеши…; на людях дар пеши мардум; на моих глазах дар пеши назари ман; на миру и смерть красна посл. марги бо ёрон (бо дӯстон) тӯй аст
    11. с предл. (на вопрос «когда») дар, дар вақти…; на каникулах дар вакти таътил; на той неделе дар ҳафтаи оянда; на этих днях дар ҳамин рӯзҳо; на нашей памяти дар хотири (дар ёди) мо
    12. с предл. (при обозначении средства передвижения) бо; лететь на самолёте бо самолёт паридан; плыть на пароходе бо киштй рафтан; кататься на лодке бо қаик сайр кардан
    13. с предл; (при обозначении образа действия): на всем скаку чорхезза-нон; на бегу давдавон, давон-давон; на лету 1) дар айни парвоз, парвозку-нон 2) перен. якбора, дарҳол, тез; он схватывает мой мысли на лету ӯ ба фикри ман дарҳол пай мебарад
    14. с предл. (при посредстве) дар, бо; жарить на масле дар равған бирён кардан
    15. с предл. (при обозначении устройства, свойства, состояния) гдор; вагон на рессорах вагони рессордор; матрац на пружинах матраси пружинадор 1
    6. с предл. в сочет. с гл.: играть на рояле рояль навохтан; говорить на русском языке бо забони русй гап задан; перевести книгу на таджикский язык китобро ба [забони] тоҷикӣ тарҷима кардан; свободно читать на английском языке ба забони англисӣ бемалол хондан 1
    7. с предл. (при обозначении пребываныя в ка-ком-л. состоянии) дар; стоять на часах дар посбонӣ истодан, каровулӣ кардан <> на что [уж] (как ни, хотя и очень) ҳар чанд ки, агар чанде
    II
    частица в знач. сказ. разг. ма, мана; на, возьми ма, гир; на тебе книгу мана ба ту китоб <> вот те (тебё) [и] на! ана!, оббо!, ана халос!; на тебе! ана инро бин!; ана халос!, оббо!
    частица: какой ни на есть чй хеле ки бошад, ҳар навъе ки бо-шад; кто ни на есть касе ки (кӣ ки) бошад, ҳар кӣ бошад, хар кас; что ни на есть бисёр, ҷудо, ниҳоят да-раҷа, гузаро
    IV
    приставка
    1. префиксест, ки барои сохтани феъл ва исмҳои феълӣ кор фармуда шуда, маъноҳои зеринро ифода мекунад: 1) равона шудани амал ба сатҳи предмет - набежать давида баромадан, давида рӯи чизеро пӯшондан; налететь парида омада хамла овардан; наскочить бархӯрдан, дучор шудан; дарафтодан; наехать бархӯрдан 2) болои предмет гузоштан - намотать печондан; нашить аз рӯй дӯхтан, дӯхта часпондан 3) ба ҷо овардани амал дар сатҳи чизе - намёрзнуть қирав бастан; ях бастан (кардан) 4) пурӣ, аз ҳад зиёд будани амал - наговорить бисёр гап задан, лаққидан; напечь пухтан, пухта тайёр кардан; навозить бисёр кашонда овардан; насолить намак (шӯр) кардан, дар намак хобондан; натопить гарм кардан, тафсондан 5) дар феълҳои бо «-ся» тамом мешудагӣ - сершавӣ, пурра қаноат кардани шахси амалкунанда - наболтаться хуб гап зада гирифтан; наработаться бисёр (хуб) кор кардан 6) дар феълҳои дорои суффиксҳои «ива», «ыва», «сва» - сустшавӣ, андак рӯй додани амал - напевать замзама кардан; насвистывать паст-паст ҳуштак кашидан 7) барои сохтани намуди мутлақи феъл хизмат мекунад - написать навишта тамом кардан, навишта шудан; нарисовать кашидан, сурат кашидан
    2. барои сохтани сифату исмҳои дорои маънои зерин кор фармуда мешавад: болои чизе мавҷудбуда - нарукавный рӯиостинӣ; нагрудник пешгир
    3. барои сохтани зарфҳо кор фармуда шуда, дараҷаи олӣ, ҳадди ниҳоӣ ва аломати чизеро ифода мекунад - накрепко бисёр сахт; насгрого бисёр ҷиддӣ

    Русско-таджикский словарь > на

  • 102 надоедать

    несов. см. надоесть; не надоедай мне! маро безор накун!

    Русско-таджикский словарь > надоедать

  • 103 надоесть

    сов. кому-чему безор кардан, ба дил задан, дилгир кардан; это мне надоело ин кор ба дилам зад; надоесть просьбами бо илтимосҳои бисьёр безор кардан; они надоели друг другу онҳо аз якдигарашон безор шуданд

    Русско-таджикский словарь > надоесть

  • 104 назло

    нареч. барқасд, қасдан, бадқасдона, ба рағм; он это сдёлал мне назло вай инро барқасди ман кард

    Русско-таджикский словарь > назло

  • 105 наказание

    с ҷазо, сазо; заслуженное наказание ҷазои ҳаққонӣ; телесное наказание ҷазои ҷисмонӣ; высшая мера наказания ҷазои олӣ; подвергнуть наказанию ҷазо додан <> вот наказание, просто наказание, сущее наказание; \наказаниее [мне, тебё и т. д.] с кем балои ҷон

    Русско-таджикский словарь > наказание

  • 106 накусать

    сов. кого-что разг. газидан, газида абгор кардан; комары накусали мне ноги хомӯшакҳо пойҳоямро газида абгор карданд

    Русско-таджикский словарь > накусать

  • 107 напёчь

    сов.
    1. что, чего пухтан, пухта тайёр кардан; напёчь блинов қуймоқ пухтан
    2. безл. что сӯзондан, таф-сондан; мне напёкло голову на солнце офтоб сарамро сӯзонд

    Русско-таджикский словарь > напёчь

  • 108 напоминать

    несов. см. напомнить; он мне напоминает моего друга вай рафиқамро ба ёд меоварад

    Русско-таджикский словарь > напоминать

  • 109 нарезать

    несов. см. нарезать сов.
    1. что, чего пора кардан, буридан; нарезать хлеба нон буридан
    2. буридан, кандан, шикастан; нарезать веток шоха буридан; нарезать букет цветов як даста гул кандан
    3. что печдор кардан, рахдор кардан; нарезать винт винт печдор кардан
    4. что, чего разг. ҷудо карда додан, тақсим карда додан; нарезать участки под огороды барои обчакорӣ замин ҷудо карда додан
    5. что озор додан, харошидан; рюкзак нарезал мне плечи тасмаҳои борхалта кифтҳоямро озор доданд

    Русско-таджикский словарь > нарезать

  • 110 насколько

    нареч.
    1. вопр. чӣ қадар, то чӣ андоза, ба чӣ андоза, ба чӣ дараҷа; насколько это верно? ин то чӣ дараҷа дуруст аст?
    2. относ. ба қадре ки…, чӣ қадаре ки…, ба андозае ки…, ба дараҷае ки…, чунон ки…; насколько мне известно, о.н приёхал вчера вечером чунон ки ман медонам, вай дина бегоҳ омада буд

    Русско-таджикский словарь > насколько

  • 111 наскучить

    сов. кому-чему и без доп. дилгир (дилтанг, зиқ) кардан (шудан), ба дил задан, дилбазан шудан; дождь всем наскучил борон ба дили ҳама зад; мне наскучило сидеть дома безл. аз хонанишинӣ дилгир шудам

    Русско-таджикский словарь > наскучить

  • 112 невдомёк

    нареч. в знач. сказ. кому разг. нафаҳмидан, пай набурдан, ба хотир нарасидан; а мне и невдомёк ба хотирам нарасид

    Русско-таджикский словарь > невдомёк

  • 113 невтерпеж

    нареч. в знач. сказ. кому прост. тоб надорам (надорӣ, надорад ва ғ.) тоқат тоқ шуд; мне стало невтерпеж слушать его тоби шунидани гапҳои ӯро надорам

    Русско-таджикский словарь > невтерпеж

  • 114 недосуг

    м разг.
    1. набудани вақт, вақт надоштан(и); сослаться на недосуг набудани вақтро баҳона кардап
    2. в знач. сказ. кому чаще с неопр. фурсат нест; мне недосугу повидать его барои дидани ӯ фурсат надорам

    Русско-таджикский словарь > недосуг

  • 115 нездоровиться

    несов. безл. кому нотоб (бетоб, нохуш) шудан, тоб гурехтан; мне нездоровится тобам не

    Русско-таджикский словарь > нездоровиться

  • 116 некогда

    I
    нареч. в знач. сказ. вақт нест; мне сегодня некогда ман имрӯз вақт надорам
    II
    нареч. (когда-то) вақте, замоне, як замонҳо; некогда здесь было озеро як замонҳо дар ин ҷо кӯл буд; дохнуть некогда нафас рост карда намешавад, ба сархорӣ вақт нест

    Русско-таджикский словарь > некогда

  • 117 необходимо

    в знач. сказ. кому-чему и с неопр. зарур аст, лозим аст, воҷиб аст; мне необходимо видеть вас шуморо диданам зарур аст; необходимо принять меры чора дидан лозим аст

    Русско-таджикский словарь > необходимо

  • 118 неохота

    ж
    1. набудани майлу хоҳиш, бемайлӣ, беҳавсалагӣ, берағбатӣ; с неохотой бо дили нохоҳам; согласиться с неохотой бо дили нохоҳам розӣ шудан
    2. в знач. сказ. кому с неопр. разг. хоҳиш (ҳавсала, майл) нест (надорам); мне неохота с ним разговаривать ман майли бо вай гап задан надорам

    Русско-таджикский словарь > неохота

  • 119 несподручно

    в знач. сказ. безл. с неопр. прост. нобоб (ноқулай, носоз) аст; мне несподручно идти с этой стороны аз ин тараф гаштан ба ман ноқулай

    Русско-таджикский словарь > несподручно

  • 120 несподручный

    (несподруч|ен, -на, -но) прост. нобоб, ноқулай, носоз, номуносиб; эта работа мне несподручн -а ин кор ба ман нобоб аст

    Русско-таджикский словарь > несподручный

См. также в других словарях:

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»