-
41 pile de bois
сущ.тех. деревянная стойка, деревянный костёр, штабель лесоматериалов -
42 pile massive
сущ.тех. костёр, костровая клеть -
43 pile à charbon
сущ. -
44 pilier de bois
сущ.тех. клетка костровой крепи, костёр -
45 torrée
сущ. -
46 église polonaise
сущ.церк. костёл -
47 agrafe
f. (du germ. °krappa "crochet") 1. телено копче; 2. брошка; 3. телбодка; 4. игла за зашиване на рани или за съединяване на счупена кост. -
48 antos
"ivoire") ист., в съчет. sculpture antos антична скулптура, в която се е използвало злато и слонова кост. -
49 antre
m. (lat. d'o. gr. antrum) 1. пещера, леговище; 2. прен. странно, мистериозно място; 3. анат. кухина на кост. Ќ l'antre du lion опасно място; l'antre de la chicane съдебната палата. -
50 apophysaire
adj. (de apophyse) анат. който се отнася до апофиза ( издатина на кост). -
51 apophyse
f. (gr. apophusis) анат. апофиза ( израстък на кост). -
52 arête
f. (lat. arista) 1. рибена кост (скелет, гръбнак на риба); 2. бот. осил; 3. гребен (на планина, скала); 4. ръб; l'arête d'une voûte ъгъл, образуван от стената и свода. -
53 astragale
m. (lat. astragalus) 1. архит. гривна, венец (на стълб); 2. украшение; корниз (за украшение); 3. анат. кост на петата. -
54 basilaire
adj. (de base) който се отнася до основа, основен; os basilaire кост в основата на черепа. -
55 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
56 boulonnage
m. (de boulon) 1. съединяване с болтове; болтовете на сглобка; 2. хир. стягане и обездвижване с болтове на счупена кост. -
57 brochage
m. (de brocher) 1. печ. подшиване на коли, броширане; 2. тъкане на брокатни платове; 3. фрезоване на метали; 4. хир. поставяне на метални пръчки за фиксиране на счупена кост. -
58 broche
f. (lat. pop. °bocca, fém. substantivé de broccus "saillant") 1. готв. шиш (за печене на месо); 2. кука за плетене; 3. шило; 4. брошка; 5. техн. ос, на която се върти макарата на стан; 6. шпиндел, патронник на струг; 7. pl. бивни на глиган; 8. протяжка, вид фреза за обработване на отвори в метали; 9. pl. първи зъби на сръндак; 10. метални накрайници на контакт, които влизат в щепсел; 11. хир. метална пръчка за закрепване на счупена кост. -
59 cal
m. (lat. callus) (pl. cals) 1. мазол; 2. мед. удебеление в мястото на зарастване на счупена кост; 3. бот. удебеление от целулоза, която запушва каналите на ликото на някои растения при приближаването на зимата. Ќ Hom. cale. -
60 canon1
m. (it. cannone, augment. de canna "tube", de canne) 1. воен. артилерийско оръдие, топ; gros canon1 тежко оръдие; canon1 rapide скорострелно оръдие; canon1 de siège обсадно оръдие; canon1 paragrêle оръдие против градушка; canon1 lance-harpon оръдие, изстрелващо харпун (на китоловен кораб); canon1 а neige оръдие за производство на сняг; 2. цев (на огнестрелно оръдие); 3. дупка на ключ; 4. водосточна тръба; 5. стара мярка за вино (1/8 от литъра); 6. зоол. свирка (кост на крайника на кон); 7. ост. дантелена лента, която се е връзвала под коленете през ХVII в.; 8. разг. оръдеен; service canon1 оръдеен сервис ( много силен). Ќ canon1 а dévider масур; chair а canon1 разг. пушечно месо (за войници, които ще бъдат убити); canon1 а électrons усторител на електрони.
См. также в других словарях:
костёл — костёл … Русское словесное ударение
костёл — костёл, а … Русский орфографический словарь
костёр — костёр, тр а … Русский орфографический словарь
костёл — костёл … Словарь употребления буквы Ё
костёл — костёл/ … Морфемно-орфографический словарь
костёр — костёр/ … Морфемно-орфографический словарь
костёл — костёл, костёлы, костёла, костёлов, костёлу, костёлам, костёл, костёлы, костёлом, костёлами, костёле, костёлах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
костёр — 1. КОСТЁР, костра; м. 1. Горящая куча дров, хвороста, сучьев и т.п. Зажечь к. Разложить к. Греться у костра. Сжечь на костре кого л. (в средние века в католических странах: подвергнуть такой казни по приговору инквизиции). Взойти на к. (пойти на… … Энциклопедический словарь
костёр — сущ., м., употр. сравн. часто Морфология: (нет) чего? костра, чему? костру, (вижу) что? костёр, чем? костром, о чём? о костре; мн. что? костры, (нет) чего? костров, чему? кострам, (вижу) что? костры, чем? кострами, о чём? о кострах Костёр это… … Толковый словарь Дмитриева
Кост — фамилия. Известные носители: Кост, Наполеон Кост, Эмиль См. также полный список существующих статей о личностях с фамилией Кост, а также фамилиями, начинающимися с «Кост ». См. также Коста … Википедия
КОСТЁР — КОСТЁР, тра, муж. Горящие дрова, сучья, хворост, сложенные в кучу. Зажечь или разложить к. Греться у костра. Казнь на костре (в старину: мученическая казнь сожжением). Взойти на к. (о казнимом: принять такую казнь; также перен.: отдать себя на… … Толковый словарь Ожегова