-
81 affameur
m. (de affamer) който причинява глад, който кара други да страдат от глад. -
82 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
83 chamailleur,
se n. et. adj. (de chamailler) свадлив, който често се кара. -
84 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
85 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
86 crevant,
e adj. (de crever) разг. 1. от който се скапва от умора, уморителен, съсипващ; 2. който кара да се пуква от смях, много забавен. -
87 dîner1
v.intr. (lat. pop. °disjunare) обядвам или вечерям; dîner1 sur le pouce обядвам (вечерям) набързо и на крак; dîner1 par cњur не обядвам (не вечерям); qui dort dîne сънят кара да се забравя глада. -
88 factitif,
ve adj. (lat. factitare) грам. каузативен; voix factitif,ve каузативен залог (показва, че подлогът кара друг да върши действието). -
89 geler
v. (lat. gelare "geler") I. v.tr. 1. замръзвам, замразявам; l'hiver gèle le sol зимата кара земята да замръзне; 2. правя да премръзне, да измръзне; 3. прен., разг. пронизвам (от страх); смразявам; 4. прен. замразявам, блокирам; geler les prix замразявам цените; geler les salaires замразявам заплатите; II. v.intr. 1. замръзвам; le lac gèle езерото замръзва; 2. измръзвам; 3. мръзна; 4. далеч съм от целта (при игрите на отгатване); tu gèles! Студено!; III. v.imp. il gèle мръзне; il gèle а pierre fendre мръзне, та чак камъните се пукат от студ. Ќ crédits gelés кредити, заеми, чието изплащане е спряно; замразени кредити; se geler les fesses разг. много ми е студено. -
90 grelottant,
e adj. (de grelotter) 1. който трепери, зъзне от студ; 2. който кара да звънтят дрънкалки или хлопки. -
91 grondant,
e adj. (de gronder) 1. който вика, който се кара, ругае, хока; 2. който ръмжи ( за животно). -
92 grondeur,
euse adj. (de gronder) 1. който обича да се кара, да хока, да мъмри някого; 2. бучащ, гърмящ, тътнещ; 3. който мърмори, предизвиква кавга. -
93 insectifuge
adj. et m. (de insecte et -fuge) който отблъсква насекомите; препарат, който кара насекомите да бягат. -
94 maïeutique
f. (gr. maieutikê "art de faire accoucher") 1. ист., филос. маевтика (метод на Сократ, чрез който се кара събеседника сам да се добере до истината); 2. метод за предварително обмисляне ( в дидактиката). -
95 manœuvrable
adj. (de manњuvrer) който може да се кара, да се маневрира (за параход, кола и др.). -
96 maraude
f. (de maraud) воен. крадене, грабеж, плячкосване, мародерство. Ќ taxi en maraude такси, което кара бавно за търсене на клиенти, вместо да чака на едно място. -
97 maraudeur,
euse m., f. et adj. (de marauder) 1. мародер, грабител; 2. шофьор на такси, който търси клиенти като кара бавно по улиците. Ќ oiseau maraudeur, граблива птица. -
98 motoneigiste
m., f. (de motoneige) който кара моторна шейна. -
99 piroguier
m. (de pirogue) лодкар, който кара пирога. -
100 postillon
m. (de posta "poste") 1. ост. пощальон (човек, който кара пощенска кола); 2. разг. слюнка, която изхвърча при говорене.
См. также в других словарях:
кара́сь — карась, я … Русское словесное ударение
Кара-Тэ — Кара Тэ … Википедия
КАРА — жен. казнь, наказанье, строгое взысканье. Кара Божеская не людская. Худая жена кара Господня. Карать кого, казнить, наказывать. Покарали его за дело. Докарала его судьба, искарала вконец. Накаралась над ним. В неправд Бог карает (запинает).… … Толковый словарь Даля
КАРА — жен. казнь, наказанье, строгое взысканье. Кара Божеская не людская. Худая жена кара Господня. Карать кого, казнить, наказывать. Покарали его за дело. Докарала его судьба, искарала вконец. Накаралась над ним. В неправд Бог карает (запинает).… … Толковый словарь Даля
кара — См. воздаяние, наказание понести заслуженную кару... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. кара см. наказание … Словарь синонимов
кара́т — карат, а; р. мн. каратов и карат(единица массы, применяющаяся в ювелирном деле) … Русское словесное ударение
КАРА — В древнетюркском языке слово кара имело следующие значения: Черный цвет. Грозный, сильный, мощный. Обильный, богатый. Главный, великий. Простой народ, простолюдины. Земля, почва. Посмотри, взгляни (в значении: появись на свет, родись ).… … Словарь личных имен
КАРА — КАРА, кары, жен. (книжн.). Наказание за проступки, преступления. «Врагов постигла злая кара.» Демьян Бедный. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
КАРА — Линейная мера в Хиве и Бухаре = 4,5 арш. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. КАРА по турецки черный. Полный словарь иностранных слов, вошедших в употребление в русском языке. Попов М., 1907 … Словарь иностранных слов русского языка
кара-е — сущ., кол во синонимов: 1 • кара ё (1) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
кара-ё — сущ., кол во синонимов: 1 • кара е (1) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
