-
1 excess air
• излишен въздух -
2 overstock
• излишен запас• излишна прибавка• презапасявам -
3 redundant
• излишен• прекален, изобилен, статично неопределим -
4 überflüssig
излишен [ненужен] -
5 obsolet [überflüssig]
излишен [ненужен] -
6 superfluous
{sju:'pə:fluəs}
1. излишен, безполезен, ненужен
2. предостатъчен, прекален
3. разточителен* * *{sju:'pъ:fluъs} a 1. излишен, безполезен, ненужен; 2. пре* * *a излишен, ненужен; предостатъчен, прекален;superfluous; a 1. излишен, безполезен, ненужен; 2. предостатъчен, прекален; З.* * *1. излишен, безполезен, ненужен 2. предостатъчен, прекален 3. разточителен* * *superfluous[su:´pə:fluəs] adj 1. излишен, ненужен, безполезен; 2. предостатъчен; прекален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv superfluously. -
7 expletive
{eks'pli:tiv}
I. 1. допълнителен, вмъкнат
2. излишен
II. 1. допълнителна/вмъкната дума
2. възклицание
3. ругатня* * *{eks'pli:tiv} I. a 1. допълнителен, вмъкнат; 2. излишен; II* * *възклицание; вмъкнат; допълнителен; добавъчен; излишен;* * *1. i. допълнителен, вмъкнат 2. ii. допълнителна/вмъкната дума 3. възклицание 4. излишен 5. ругатня* * * -
8 needless
{'ni:dlis}
a ненужен, непотребен, безполезен, излишен, безсмислен
(it is) NEEDLESS to say няма нужда/излишно е да се казва, разбира се* * *{'ni:dlis} а ненужен, непотребен; безполезен; излишен, безсм* * *безсмислен; безпричинен; излишен; непредизвикан; ненужен; непотребен;* * *1. (it is) needless to say няма нужда/излишно е да се казва, разбира се 2. a ненужен, непотребен, безполезен, излишен, безсмислен* * * -
9 de trop
{də'trou}
a predic фр. излишен, нежелан* * *{dъ'trou} a predic фр. излишен, нежелан.* * *a predic фр. излишен, нежелан* * *de trop[də´trou] adj predic фр. излишен, нежелан. -
10 hypermetrical
{,haipə'metrikl}
1. a проз. излишен
2. с една излишна сричка накрая* * *{,haipъ'metrikl} а проз. 1. излишен; 2. с една излишна* * *1. a проз. излишен 2. с една излишна сричка накрая* * *hypermetrical[¸haipə´metrikl] adj проз. 1. излишен, ненужен; 2. с една излишна сричка в края, хиперметричен. -
11 otiose
{'ouʃious}
1. a книж. излишен, безполезен, ненужен
2. ряд. незает, свободен (за време)* * *{'oushious} а книж. 1. излишен, безполезен, ненужен; 2. ряд. не* * *безполезен; ненужен;* * *1. a книж. излишен, безполезен, ненужен 2. ряд. незает, свободен (за време)* * * -
12 overbalance
{,ouvə'bæləns}
I. 1. губя равновесие и падам, (пре) обръщам (се), (пре) катурвам (се)
2. outweigh
II. 1. превес, излишен товар, свръхтовар
2. излишък* * *{,ouvъ'balъns} v 1. губя равновесие и падам; (пре)обръщам(2) {,ouvъ'balъns} n 1. превес; излишен товар, свръхтовар* * *свръхтовар; прекатурвам; преобръщам; превес; превъзхождам; превишавам; надминавам;* * *1. i. губя равновесие и падам, (пре) обръщам (се), (пре) катурвам (се) 2. ii. превес, излишен товар, свръхтовар 3. outweigh 4. излишък* * *overbalance[¸ouvə´bæləns] I. v 1. губя (загубвам) равновесие и падам; (пре)обръщам (се), (пре) катурвам (се); 2. тежа повече от; 3. превишавам, надминавам, превъзхождам; 4. refl загубвам равновесие; II.[´ouvə¸bæləns] n 1. превес; излишен товар, свръхтовар; 2. излишък. -
13 pleonastic
{pliə'næstik}
a излишен, плеонастичен* * *{pliъ'nastik} а излишен, плеонастичен.* * *a излишен, плеонастичен* * *pleonastic[¸pliə´næstik] adj излишен, многословен, плеонастичен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv pleonastically. -
14 redundant
{ri'dʌndənt}
1. излишен (и зa работна ръка)
REDUNDANT population свръхнаселение, свръхнаселеност
2. претрупан, досадно повтарящ се, многословен
3. ез. плеонастичен
4. ез. редундантен
5. изобилен, избуял
6. косм. резервен (за част на космически кораб)* * *{ri'd^ndъnt} а 1. излишен (и зa работна рька); redundant population* * *прекален; претрупан;* * *1. redundant population свръхнаселение, свръхнаселеност 2. ез. плеонастичен 3. ез. редундантен 4. излишен (и зa работна ръка) 5. изобилен, избуял 6. косм. резервен (за част на космически кораб) 7. претрупан, досадно повтарящ се, многословен* * * -
15 spare
{spεə}
I. 1. свободен, излишен, неизползуван, в повече
SPARE room стая за гости
SPARE parts резервни части
2. оскъден, пестелив (и за стил)
3. сух, слаб (за телосложение)
II. 1. щадя, пощадявам
if we are SPAREd ако оживеем/оцелеем
SPARE my blushes не ме карай да се изчервя (вам)
2. жаля, щадя, пазя
to SPARE no expenses не жаля средствата
to SPARE oneself пазя си силите, не си давам зор, не се пресилвам
not to SPARE oneself не си щадя силите, правя всичко възможно, полагам всички усилия
SPARE the rod and spoil the child без бой децата се разглезват, пръчката е излязла от рая
3. пестя, икономисвам
enough and to SPARE достатъчно и предостатъчно
4. отделям (време, внимание и пр.)
I have no time to SPARE нямам никакво свободно/излишно време
can you SPARE me a pound/a minute? можеш ли да ми дадеш/отделиш една лира/минута?
III. 1. резервна част (на кола, уред и пр.)
2. ам. събаряне на всички кегли с първите две топки* * *{spЁъ} а 1. свободен, излишен, неизползуван, в повече; spare room с(2) {spЁъ} v 1. щадя, пощадявам; if we are spared ако оживеем/оцеле{3} {spЁъ} n 1. резервна част (на кола, уред и пр.); 2. ам. съб* * *щадя; сух; скъпя; свободен; отделям; пощадявам; пестя; икономисвам;* * *1. can you spare me a pound/a minute? можеш ли да ми дадеш/отделиш една лира/минута? 2. enough and to spare достатъчно и предостатъчно 3. i have no time to spare нямам никакво свободно/излишно време 4. i. свободен, излишен, неизползуван, в повече 5. if we are spared ако оживеем/оцелеем 6. ii. щадя, пощадявам 7. iii. резервна част (на кола, уред и пр.) 8. not to spare oneself не си щадя силите, правя всичко възможно, полагам всички усилия 9. spare my blushes не ме карай да се изчервя (вам) 10. spare parts резервни части 11. spare room стая за гости 12. spare the rod and spoil the child без бой децата се разглезват, пръчката е излязла от рая 13. to spare no expenses не жаля средствата 14. to spare oneself пазя си силите, не си давам зор, не се пресилвам 15. ам. събаряне на всички кегли с първите две топки 16. жаля, щадя, пазя 17. оскъден, пестелив (и за стил) 18. отделям (време, внимание и пр.) 19. пестя, икономисвам 20. сух, слаб (за телосложение)* * *spare[spɛə] I. adj 1. свободен, незает, излишен, ненужен; \spare time свободно време; \spare room стая за гости; \spare parts резервни части; 2. оскъден (за диета); 3. сух, слаб (за телосложение); FONT face=Times_Deutsch◊ adv sparely; II. v 1. щадя, пощадявам; \spare my life пощади ме; if we are \spared ако оживеем; 2. жаля, щадя; пазя; to \spare no expense не жаля средствата; not to \spare o.s. взискателен съм към себе си; не си щадя силите; \spare the rod and spoil the child без бой децата се разглезват; 3. икономисвам; пестя; enough and to \spare достатъчно и предостатъчно; 4. отделям ( време, внимание); I have no time to \spare today днес нямам никакво свободно време; to \spare a though for сещам се за, мисля за; can you \spare me a pound можеш ли да ми дадеш една лира? 5. рядко въздържам се от; • go \spare; to drive s.o. \spare подлудявам някого, карам някого да побеснее; III. n ам. игра на кегли. -
16 supernumerary
{sju:pə'nju:mərəri}
I. 1. излишен, ненужен, в повече
2. извънреден, допълнителен, извънщатен
II. 1. извънщатен/свръхщатен служител
2. временен заместник
3. театр., кино фигурант, статист* * *{sju:pъ'nju:mъrъri} l. а 1. излишен, ненужен, в повече;* * *фигурант;* * *1. i. излишен, ненужен, в повече 2. ii. извънщатен/свръхщатен служител 3. временен заместник 4. извънреден, допълнителен, извънщатен 5. театр., кино фигурант, статист* * *supernumerary[¸su:pə´nju:mərəri] I. adj 1. излишен, ненужен; 2. извънреден, допълнителен, свръхщатен; II. n 1. свръхщатен служещ; 2. временен заместник; 3. театр. фигурант(ка), статист(ка). -
17 surplus
{'sə:pləs}
I. n излишък, остатък, търг. активно салдо
II. 1. излишен, в повече
2. добавъчен, принаден
SURPLUS value пол. ик. принадена стойност
SURPLUS in goods излишък на стоки
export SURPLUS превишен износ в сравнение с вноса
SURPLUS population свръхнаселение* * *{'sъ:plъs} n излишък, остатък; тьрг. активно салдо.(2) {'sъ:plъs} a 1. излишен, в повече; 2. добавъчен, принаден* * *горница;* * *1. export surplus превишен износ в сравнение с вноса 2. i. n излишък, остатък, търг. активно салдо 3. ii. излишен, в повече 4. surplus in goods излишък на стоки 5. surplus population свръхнаселение 6. surplus value пол. ик. принадена стойност 7. добавъчен, принаден* * * -
18 too
{tu:}
1. също и, освен това, при това, и то
did he come TOO? и той ли дойде? and very nice TOO и то много хубав
2. извънредно много, прекалено, прекомерно, твърде
we were none TOO soon for the train съвсем не бяхме подранили за влака (едва не го изпуснахме)
to have one TOO many напивам се, пия повече, отколкото мога да нося
to have one ticket TOO many имам един билет в повече
I am afraid we are one TOO many боя се, че между нас има един излишен
he was TOO much/разг. one TOO many for me не можах да се справя с него, той излезе по-силен/по-хитър и пр. от мен
TOO good to be true твърде хубаво, за да е истина, невероятно
all TOO soon/quickly прекалено скоро/бързо
TOO much (of a good thing) това е вече прекалено/нетърпимо
I'll he only TOO glad ще се радвам извънредно много
you are TOO kind много сте любезен
TOO-TOO разг. прекалено, крайно* * *{tu:} adv 1. също и, освен това; при това, и то; did he come too ?* * *също; твърде; прекомерно; прекалено; да;* * *1. all too soon/quickly прекалено скоро/бързо 2. did he come too? и той ли дойде? and very nice too и то много хубав 3. he was too much/разг. one too many for me не можах да се справя с него, той излезе по-силен/по-хитър и пр. от мен 4. i am afraid we are one too many боя се, че между нас има един излишен 5. i'll he only too glad ще се радвам извънредно много 6. to have one ticket too many имам един билет в повече 7. to have one too many напивам се, пия повече, отколкото мога да нося 8. too good to be true твърде хубаво, за да е истина, невероятно 9. too much (of a good thing) това е вече прекалено/нетърпимо 10. too-too разг. прекалено, крайно 11. we were none too soon for the train съвсем не бяхме подранили за влака (едва не го изпуснахме) 12. you are too kind много сте любезен 13. извънредно много, прекалено, прекомерно, твърде 14. също и, освен това, при това, и то* * *too [tu:] adv 1. също и; освен това; и то; did he come \too? и той ли дойде? and very nice \too и то много хубав; 2. прекалено, прекомерно; твърде (много), извънредно много; \too hard a task прекалено трудна задача; I have a ticket \too many имам един билет повече (излишен); I'm afraid I'm one \too many страхувам се, че съм излишен; he was \too much (разг. one \too many) for me не можах да се справя с него, той излезе по-силен (по-хитър) от мен; \too good to be true твърде хубаво, за да бъде истина; it's \too much of a good thing това е прекалено, това е вече върхът; I'll be only \too glad (извънредно) много ще се радвам; it's quite \too (\too \too) ( delightful) превзето това е просто чудесно! none \too good лош, далеч от желаното; \too bad много жалко; 3. пък (при спор); you don't know - I do \too ти не знаеш - знам пък; 4.: \too right sl наистина! вярно! няма лъжа! -
19 unnecessary
{ʌn'nesisəri}
a ненужен, излишен* * *{^n'nesisъri} а ненужен, излишен.* * *ненужен;* * *a ненужен, излишен* * *unnecessary[ʌn´nesisri] adj ненужен, излишен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv unnecessarily[ʌn´nesisærili]. -
20 unwanted
{ʌn'wɔntid}
a нежелан, излишен* * *{^n'wъntid} а нежелан; излишен.* * *нежелан; неискан;* * *a нежелан, излишен* * *
См. также в других словарях:
излишен — прил. лишен, в излишък, в повече, артък, ненужен, безполезен, непотребен, маловажен, безпредметен, пето колело прил. напуст, напразен, ялов прил. безсмислен прил. свободен, неизползуван … Български синонимен речник
Платон Левшин — митрополит московский; сын причетника Георгия Данилова, бывшего впоследствии священником, родился 29 го июня 1737 г. в с. Чарушникове, в 40 верстах от Москвы. Рассказывают, что его отец звонил к утрени, когда ему сказали о рождении у него сына, и … Большая биографическая энциклопедия
Излучение — электромагнитное, процесс образования свободного электромагнитного поля. (Термин «И.» применяют также для обозначения самого свободного, т. е. излученного, электромагнитного поля см. Максвелла уравнения, Электромагнитные волны.)… … Большая советская энциклопедия
Фабула — (от лат. fabula – предание, басня, сказка, рассказ) повествование о событиях, изображенных в эпических, лиро эпических, а иногда и драматических произведениях, в его отличии от самих событий – от сюжета произведений. Нередко эти термины… … Большая советская энциклопедия
Органы размножения лишайников — Лишайники размножаются либо спорами, которые образует микобионт половым или бесполым путем, либо вегетативно фрагментами слоевища, соредиями и изидиями. Половое размножение. При половом размножении на слоевищах лишайников в… … Биологическая энциклопедия
Триба фикусовые (Ficeae) — Главенствующее положение в семействе тутовых занимает род фикус (Ficus, табл. 37) как по числу видов и распространенности их на Земле (примерно от 35° северной до 35° южной широты), так и по разнообразию признаков. Этот огромный род,… … Биологическая энциклопедия
Вавилония — так называлась у древних писателей южная часть Месопотамии, т. е. область, простирающаяся от пункта, где Тигр и Евфрат наиболее близко сходятся между собой (33° северной широты), до Персидского залива. Впоследствии название это, с расширением… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Ссудные казны — были открыты в 1772 г. в С. Петербурге и Москве, по мысли Бецкого, с целью оказания помощи всем нужду в деньгах имеющим и в той самой нужде ростовщиками утесняемым . С. казны стали действовать как учреждения, состоящие при воспитательных домах,… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Ценз — (в Риме) 1) Город Рим. Составление личных и имущественных списков граждан, носившее в древнем Риме название ценза, началось одновременно с имущественным и военным делением граждан на классы и центурии, приписываемым в римском предании реформе… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Энтогастрическое почкование — под этим термином прежде соединялся ряд явлений, по видимому, весьма разнородных, но, с внешней стороны, сходных, а именно сюда относились все случаи появления почек в гастральной полости гидромедуз. В одних случаях мы имеем дело, по видимому, с… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Ценз, в Риме — 1) Город Рим. Составление личных и имущественных списков граждан, носившее в древнем Риме название ценза, началось одновременно с имущественным и военным делением граждан на классы и центурии, приписываемым в римском предании реформе… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
