злоупотребя

злоупотребя̀,

злоупотребя̀вам гл. abuse, misuse; make improper use of; take advantage of; ( средства) misappropriate; defalcate; (с времето, добрината на някого) encroach on; \злоупотребя с гостоприемството на някого trespass on s.o.’s hospitality; ( гостувам твърде дълго) outstay o.’s welcome; \злоупотребя с добрината на някого take advantage of s.o.’s good nature; \злоупотребя с доверието на някого break faith with s.o., abuse s.o.’s confidence; \злоупотребя с привилегия stretch a privilege; \злоупотребя с пълномощията си abuse o.’s power.

( злоупотребя) abuse, misuse; take advantage of; ( средства) misappropriate

злоупотребявам с trade on

злоупотребявам с пари misappropriate

* * *

злоупотребя̀вам,

гл. abuse, misuse; make improper use of; take advantage of; ( средства) misappropriate; defalcate; (с времето, добрината на някого) encroach on; \злоупотребявам с гостоприемството на някого trespass on s.o.’s hospitality; ( гостувам твърде дълго) outstay o.’s welcome; \злоупотребявам с добрината на някого take advantage of s.o.’s good nature; \злоупотребявам с доверието на някого break faith with s.o., abuse s.o.’s confidence; \злоупотребявам с привилегия stretch a privilege; \злоупотребявам с пълномощията си abuse o.’s power.

* * *

abuse; abuse: злоупотребявам o.'s power - злоупотребявам с властта; embezzle; encroach; misappropriate (пари)

злоупотребя́вам, злоупотребя́ гл. missbrauchen sw.V. hb tr.V.; veruntreuen sw.V. hb tr.V.

злоупотребя̀вам нсв

злоупотребя̀ св

нпрх abusàre, approfittàre; ЮР malversàre

злоупотребя̀ващ,

сег. деят. прич. (и като прил.) abusive.