-
61 habar
m земя, засята с бакла. -
62 hacendar
(-ie-) 1. tr предавам владение на земя, имот; 2. prnl купувам земи, имение. -
63 hallar
1. tr 1) намирам; 2) изнамирам, откривам, изобретявам; 3) виждам, забелязвам, отбелязвам; 4) срещам, попадам на някого или нещо; 5) откривам непозната земя; 2. prnl 1) намирам се; присъствам; 2) съм (в някакво състояние); hallarse bien добре съм; no hallarse uno чувствам се зле, притеснено; hallar menos разг. вж. echar de menos; hallarse con una cosa притежавам нещо; hallàrselo uno todo hecho прен. а) всичко му е наред, всичко си има; б) прен., разг. много бърз и експедитивен е. -
64 hocino2
m 1) низина (между планини); 2) проход, клисура, дефиле; дълбока пукнатина (в земя, скала); 3) pl малка овощна градина в низина. -
65 hoja
f 1) бот. лист; 2) листче, листенце (на цвят); 3) лист (хартия); 4) документ; hoja de ruta пътен лист 5) лист (метален); hoja de lata ламарина; 6) пластинка; 7) половината на нещо двукрило (врата, прозорец); 8) острие, сабя; 9) pl арх. украшение във вид на листа; 10) всяка от страните на дреха; 11) лист тесто; 12) земя, която се обработва през годината; 13) всяка от частите на бойни доспехи; hoja de afeitar ножче за бръснене; hoja de parra прен. начин за прикриване на срамна постъпка; hoja de tocino половината от заклана свиня; hoja de vida (вж. currículum vitae) автобиография; hoja suelta отделен лист; desdoblar la hoja прен., разг. връщам се към темата; doblar la hoja прен. изоставям временно работата си; прекъсвам изказването си; mudar la hoja прен., разг. отказвам се от намерението си; ser uno tentado de la hoja прен., разг. пристрастен съм към нещо; ser todo hoja, y no tener fruto прен., разг. празни приказки; volver la hoja прен. а) променям външния си вид; б) прен. не изпълнявам обещаното; в) прен. сменям темата на разговора, извъртам. -
66 huelga2
f плодородна обработваема земя, угар. -
67 huello
m 1) утъпкана земя; 2) трополене (за коне); 3) долна част на копито. -
68 hurtar
1. tr 1) крада; 2) присвоявам си; 3) прен. отклонявам, отдалечавам; 4) лъжа в теглото (за търговец); 5) прен. отмивам, отнасям земя (за река, море); 6) прен. плагиатствам, присвоявам си чужди думи, стихове и т. н.; 7) прен. отклонявам, отстранявам; 2. prnl скривам се, ловко избягвам. -
69 laboreo
m 1) обработване на земя; 2) мин. разработка; laboreo de minas прокопаване на рудник; 3) мор. работа с такелаж на платноходен кораб. -
70 labradero,
a, labradío, a adj годен за обработка, обработваем; орен ( за земя). -
71 labrantío,
a 1. adj орен, обработваем; 2. m орна обработваема земя. -
72 labrar
1. tr 1) работя; 2) обработвам, изработвам; labrar piedra (madera) дялам, одялвам камък (дърво); 3) ора; 4) обработвам земя под аренда; 5) изграждам, построявам; 6) занимавам се с ръкоделие; 7) прен. правя, създавам; 8) прен. причинявам; 2. intr прен. оставям силно впечатление; врязвам се в душата. -
73 landa
f обширна равнинна пустееща земя. -
74 loba1
f 1) вълчица; 2) вулг. уличница; 3) тир, слог, неразорана земя между браздите. -
75 lomo
m 1) анат. кръст (по-често pl); 2) гръб (на животно); 3) филе (месо, риба); 4) гръб на книга; 5) тъпата част (на брадва, нож и пр.); 6) тир, пласт земя между бразди; 7) pl ребра; agachar el lomo прен., разг. а) превивам гръб, здраво залягам; б) превивам гръбнак, унижавам се; a lomo(s) на гръб (пренасяне на товар на гърба на животно); sobar el lomo прен. лаская, подмазвам се, угоднича; hacer lomo М. търпеливо понасям, тегля каиша. -
76 longuera
f тясна и дълга ивица земя. -
77 luquete
m 1) светилник, факла; 2) резен, късче лимон или портокал; 3) Ч. неизорано парче земя в нива; 4) Ч. петно, леке; дупка в дрехата. -
78 mancha
f 1) петно, леке; 2) част от нещо с различен от останалия цвят; 3) земя, отличаваща се от околната; 4) островче от дървета или растения; 5) пасаж от риби; 6) ято, стадо, глутница; 7) знак, петно върху скъпоценен камък; 8) прен. безчестие, срам; 9) астрон.: mancha solar слънчево петно; 10) жив. чернова, скица; cundir como mancha de aceite прен., разг. разпространява се като лавина; no es mancha de judío прен., разг. не е голяма работа; salir la mancha а) изчиствам се (за петно); б) появявам се отново ( петно). -
79 marqueo
m 1) маркиране на дървета; 2) размерване, парцелиране на земя. -
80 medianero,
a 1. adj 1) среден; 2) близък; общ (за стена); 2. m 1) посредник; 2) съсед, собственик на част от сграда; 3) съсобственик на земя, добитък.
См. также в других словарях:
ЗЕМЯ — (дон.) земля … Казачий словарь-справочник
земя — същ. земното кълбо, вселената, светът същ. почва, пръст същ. място, терен, парцел същ. имение, имот същ. суша, свят, този свят същ. имущество … Български синонимен речник
вдън земя — словосъч. скрито … Български синонимен речник
Земятченский Пётр Андреевич — (1856 1942), геолог и почвовед, один из основателей грунтоведения, член корреспондент АН СССР (1928). Организатор и первый директор (1919 27) Государственного керамического института. * * * ЗЕМЯТЧЕНСКИЙ Петр Андреевич ЗЕМЯТЧЕНСКИЙ Петр Андреевич… … Энциклопедический словарь
Земятченский П. А. — ЗЕМЯ́ТЧЕНСКИЙ Пётр Андреевич (1856–1942), геолог и почвовед, один из основателей грунтоведения, ч. к. АН СССР (1928). Организатор и первый директор (1919–27) Гос. керамич. ин та … Биографический словарь
Ivan Vazov — Iwan Wazow Iwan Mintschew Wasow (bulgarisch Иван Минчев Вазов, wiss. Transliteration Ivan Minčev Vazov; * 9. Juli 1850 in Sopot; † 22. September 1921 in Sofia) war ein bulgarischer Historiker … Deutsch Wikipedia
Iwan Wasow — Iwan Mintschew Wasow (bulgarisch Иван Минчев Вазов, wiss. Transliteration Ivan Minčev Vazov; * 9. Juli 1850 in Sopot; † 22. September 1921 in Sofia) war ein bulgarischer Historiker, Schriftsteller … Deutsch Wikipedia
Iwan Wazow — Iwan Mintschew Wasow (bulgarisch Иван Минчев Вазов, wiss. Transliteration Ivan Minčev Vazov; * 9. Juli 1850 in Sopot; † 22. September 1921 in Sofia) war ein bulgarischer Historiker … Deutsch Wikipedia
Вазов, Иван Минчев — Иван Вазов Иван Вазов Имя при рождении: Иван Минчов Вазов Псевдонимы: Пейчин, Добринов, Ц в, Д. Н ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н чев и др. Дата рождения … Википедия
Изменение согласных в сочетании с j в праславянском языке — История русского языка … Википедия
Dubrovniker Urkunde — Die Dubrovniker Urkunde Die Dubrovniker Urkunde (bulgarisch Дубровнишка грамота) ist eine Urkunde des bulgarischen Zaren Iwan Asen II., die 1230 in seinem Auftrag ausgestellt wurde. In ihr wurde den Kaufleuten der Stadt Ragusa (heute… … Deutsch Wikipedia
