-
21 rose1
f. (lat. rosa) 1. роза; 2. в съчет. rose1 trémière ружа, Althaca rosca; rose1 de Noël черен кукуряк, Elleborus niger; rose1 de Jéricho ерихонска роза; laurier-rose1 олеандър, Nerium oleander; rose1 d'Inde разперена турта, Tagetes patula; 3. прен. розов цвят, руменина, свежест; 4. диамант (обработен само отгоре); 5. архит. голяма розетка; кръгъл витраж (на входа на църквите в готически стил); 6. мор., в съчет. rose1 des vents роза на ветровете ( метален кръг с тридесет и две деления). Ќ découvrir le pot aux rose1s разкривам, отгатвам тайната; frais comme une rose1 отпочинал, свеж; cueillir la rose1 отнемам девствеността на момиче; être sur des rose1живея охолно, в удоволствия; un roman а l'eau de rose1 сантиментален, сълзлив роман; ne pas sentir la rose1 мириша лошо; pas de rose1s sans épines погов. няма роза без бодли; bois de rose1 облицовъчно пано от палисандрово дърво ( с розов цвят). -
22 roussir
v. (de roux) I. v.tr. 1. правя ръждив, правя да придобие ръждив цвят; 2. леко обгарям, опърлям; II. v.intr. 1. ставам ръждив, придобивам ръждив цвят; 2. опърлям се, леко обгарям. -
23 sourd,
e adj. (lat. surdus) 1. глух; sourd, comme un pot напълно глух; 2. притъпен, малко звучен, неясен, глух; bruit sourd, глух, притъпен звук; 3. блед, матов (за цвят); teint sourd, блед цвят; 4. sourd, а прен. нечувствителен, неумолим, глух; невъзприемчив; rester sourd, aux cris de ses frères оставам безчувствен към виковете на братята си; 5. таен, безшумен; вътрешен, тъп; douleur sourd,e тъпа болка; colère sourd,e безмълвна ярост; une lutte sourd,e скрита, тайна борба; 6. грам. глух; consonnes sourd,es глухи съгласни; 7. m., f. глух човек. Ќ crier (frapper) comme un sourd, разг. викам, удрям с всички сили; faire la sourd,e oreille разг. правя си оглушки. Ќ Ant. éclatant, sonore; vif, aigu. -
24 souris2
f. (lat. pop. °sorix, icis, class. sorex, icis) 1. мишка; souris2 blanche бяла мишка; 2. разг. младо момиче, жена; 3. adj. сив; gris souris2 сив цвят (миши цвят); 4. инф. мишка (с която се работи на компютър); cliquer avec la souris2 щраквам с мишката върху компютърен екран. Ќ on entendrait une souris2 trotter царува пълна тишина; le chat parti, les souris2 dansent погов. когато котката я няма, мишките танцуват. -
25 teint
m. (de teindre) 1. тен, цвят на лицето; avoir le teint frais имам свеж тен; teint pâle блед тен на лицето; fond de teint фондютен (за маскиране на лицето); 2. боя, цвят; tissu bon (grand) teint плат, чиито цветове не избеляват при пране. -
26 violacer
v.tr. (de violacé) правя морав на цвят или виолетов; se violacer ставам морав на цвят. -
27 -chrome,
-chromie (съставна част на сложни думи) от гръцки khrôma "цвят". -
28 -colore
(съставна част на сложни думи) от латински color "цвят". -
29 abcaptonurie
f. (du rad. lat. captare "prendre" et -urie) мед. наследствено смущение в метаболизма, при което урината има червен цвят. -
30 acajou
m. (mot tupi du Brésil "anacardier") 1. бот. акажу, махагоново дърво, Swietenia mahogani; 2. кафеникаво-червеникав цвят. -
31 ambré,
e adj. (de ambre) 1. който мирише на амбра; 2. с кехлибарен цвят. -
32 androcée
m. (de andro-) съвкупността от тичинките на цвят. -
33 anthracire
m. (du gr. anthrax) 1. антрацит; 2. adj. антрацитен цвят. -
34 ardoise
f. (o. i.) 1. плоча (за писане, за покриване на къща); crayon d'ardoise калем за плоча; 2. прен. сметка (у кръчмар, гостилничар); 3. пепеляв цвят. -
35 ardoisé,
e adj. (de ardoise) цвят на пепел, пепеляв. -
36 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
37 argenter
v.tr. (de argent) 1. посребрявам; 2. прен. придавам сребърнобял цвят, посребрявам; s'argenter посребрявам се, побелявам. Ќ Ant. désargenter. -
38 arrière-fleur
f. (de arrière et fleur) (pl. arrière-fleurs) 1. второ цъфтене; 2. цвят, който се появява след нормалното време за цъфтене. -
39 aubergine
f. (d'o. persane) 1. патладжан, син домат; 2. само в съчет. couleur aubergine син, морав цвят; 3. разг. жена помощник към парижката полиция. -
40 aurélie
f. (du lat. aurum "or") вид медуза с розово-бял цвят.
См. также в других словарях:
цвят — същ. цвете, цветче същ. елит, подбор, отбор, най хубавото същ. хубост, блясък същ. шарка, багра, краска, боя, оттенък, нюанс, тен, десен, колорит, оцветяване същ. отсенка същ. тон … Български синонимен речник
керемиден цвят — словосъч. теракота, глина, глинено изделие … Български синонимен речник
сиросинкяво — цвят, десен, който се среща само в Резервата сиросинкяво на цепленки … Речник на Северозападния диалект
цвет — род. п. а, мн. цвета; цветок, мн. цветы, укр. цвiт, блр. цвет, др. русск. цвѣтъ, ст. слав. цвѣть ἄνθος (Еuсh. Sin., Супр.), болг. цвят, цветът, сербохорв. цви̏jет, словен. сvе̣̑t, чеш. květ, слвц. kvet, польск. kwiat, в. луж. kwět, н. луж.… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Вторая палатализация — Здание Национальной галереи в Праге. V Praze результат второй палатализации. Вторая палатализация общеславянское фонетическое изменение, спровоцированное мо … Википедия
Переводы и изучение Лермонтова за рубежом — ПЕРЕВОДЫ И ИЗУЧЕНИЕ ЛЕРМОНТОВА ЗА РУБЕЖОМ. Степень известности Л. в той или иной стране во многом зависит от интенсивности культурных связей этой страны с Россией в прошлом, а затем с СССР. Наибольшую популярность его стихи и проза приобрели во… … Лермонтовская энциклопедия
цвет — Древнерусское – цв(ять)ть. Время появления слова в русском языке точно не установлено, предполагается, что это произошло в X в. Слово «цвет» происходит от древнерусской словоформы «цв(ять)тъ», обозначавшей световой тон, оттенок, окраску чего либо … Этимологический словарь русского языка Семенова
Moya Strana, Moya Bălgaria — (Bulgarian: Моя страна, моя България, translated as My Country, My Bulgaria ) is a patriotic song by a Bulgarian singer Emil Dimitrov, issued in 1970.[1] It was chosen as The Song of the Century in Bulgaria and is considered as an unofficial… … Wikipedia
Slawi Trifonow — Stanislaw Todorow Trifonow (auch Stanislav Todorov Trifonov geschrieben, bulgarisch Станислав Тодоров Трифонов; * 18. Oktober 1966 in Plewen, Bulgarien), bekannt als Slawi Trifonow (bulg. Слави Трифонов) ist ein bulgarischer Musiker, TV… … Deutsch Wikipedia
суросинкяв — сиво син суросинкява мачка уникална порода котки, от споменатия вече цвят, вероятното значение на суросинкяв е сиво син … Речник на Северозападния диалект
багра — същ. боя, цвят, шарка, краска същ. оттенък, нюанс, колорит същ. отсянка същ. тон, отсенка … Български синонимен речник
