-
41 dédaigner
v. (de dé- et daigner) I. v.tr. 1. презирам; il ne faut dédaigner personne никой не трябва да бъде презиран; 2. пренебрегвам; il ne dédaigne pas un bon repas той не пренебрегва добрата храна; II. v.tr.ind. dédaigner de (+ inf.) не желая да направя нещо, противно ми е. Ќ Ant. admirer, désirer, considérer. -
42 déglacer
v.tr. (de dé- et glace) 1. размразявам, разтопявам; 2. стоплям, сгрявам, затоплям (храна и др.); 3. отнемам лъскавината (на хартия); se déglacer размразявам се, разтопявам се; стоплям се, сгрявам се; съживявам се. Ќ Ant. glacer. -
43 délivreur
m. (de délivrer) 1. освободител; 2. ост. слуга; който раздава храна на конете; 3. техн. валяк-разпределител ( в дарак). -
44 diète1
f. (lat. méd. diњta) 1. мед. диета, хранителен режим; 2. липса, лишаване ( от храна). -
45 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
46 écroue
f. (de écrou2) 1. ост. писан пергамент; 2. регистър; 3. pl. сметка ( по разходите за храна на кралски дом). -
47 empiffrer
(s') v. pr. (de en- et piffre, vx. ou dial. "gros, goulu") разг. тъпча се, натъпквам се с храна. -
48 emplâtre
m. (lat. d'o. gr. emplastrum) 1. апт. пластир, мушама; 2. лепенка за спукана гума; 3. разг. тежка, калорична храна; 4. разг. плесница; 5. нар. безволен човек, некадърник. -
49 engrais
m. (de engraisser) 1. пасище, тлъста паша; mettre des bњufs а l'engrais оставям волове да се угоят на тлъста паша; 2. кърма, храна за угояване на домашни птици; 3. угояване; 4. тор; engrais chimique изкуствен тор; engrais organiques органични, естествени торове. -
50 entonner2
v.tr. (de en- et tonne) 1. наливам в бъчва вино, бира и др.; 2. прен. entonner2 de la nourriture а qqn. храня, снабдявам някого с храна; entonner2 qqn. тъпча, угоявам някого. -
51 équarrissoir
m. (de équarrir) 1. място, където се убиват и дерат животни, чието месо не се употребява за храна; 2. нож за нарязване, насичане на животни. -
52 étouffe-chrétien
m. (de étouffer et chrétien) (pl. étouffe-chrétiens) разг. храна, която приготвена с много брашно, пресяда при ядене. -
53 excès
m. (bas lat. excessus "excès") 1. излишък, разлика; 2. злоупотреба; крайност; excès de pouvoir юр. превишаване на власт; 3. loc. adv. а l'excès, jusqu'а l'excès вън от мярката, до крайност, крайно, прекалено; 4. pl. крайни мерки, насилия, жестокости, злоупотреба; excès de table крайно изобилие от храна и напитки; excès de conduite разврат, разпуснат живот. Ќ l'excès en tout est un défaut всяко прекалено нещо е вредно. Ќ Ant. manque, défaut, déficit; insuffisance. -
54 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
55 fortifiant,
e adj. (de fortifier) 1. който засилва, укрепва, укрепителен, стимулиращ; 2. m. лекарство, храна, питие, което възстановява силите. -
56 fourchetée
f. (de fourche) количество храна, което може да се вземе с вилица. -
57 fourgon2
m. (p.-к. de fourgon1 "voiture а ridelles") 1. фургон; fourgon2 de tête вагон за багаж; 2. воен. обозна кола (за превозване на храна, снаряди и др.); 3. fourgon2 funéraire катафалка. Ќ fourgon2 d'ambulance санитарна линейка. -
58 friandise
f. (de friand) 1. ост. лакомство (за храна); 2. бонбон, сладкиш, лакомство. -
59 fripe
f. (de friper) нещо, което се маже на хляб (сирене, масло, сладко); храна. -
60 frugal,
e, aux adj. (lat. imp. frugalis) 1. въздържан, умерен в яденето и пиенето; 2. оскъден, скромен (за храна); un repas frugal, оскъдно ядене.
См. также в других словарях:
храна — същ. ядене, гозба, готвено, манджа, ястие същ. продукти, продоволствие същ. кърма същ. провизии, запас същ. хранителни продукти същ. обед, вечеря … Български синонимен речник
храна за мисълта — словосъч. същина, ядка, съдържание, повод за размишление … Български синонимен речник
джваньък — храна за бебета, завит в кърпа хляб, сдъвкан от бабата, служи за биберон … Речник на Северозападния диалект
брашно — храна; ядене … Църковнославянски речник
снед — храна … Църковнославянски речник
яд — храна; ядене … Църковнославянски речник
пабулатори — (лат. pabulari оди по храна) мн. собирачи на храна назив за жителите на некои краишта во 3. век кои својата храна ја барале во шумите, одејќи голи како животни … Macedonian dictionary
алотрофија — (грч allos, trophe храна) биол особина на луѓето, животните и бесхлорофилните растенија да не можат да живеат од неоргански соединенија туку им е потребна органска храна … Macedonian dictionary
зајре — (тур. zahire) храна, резервна храна … Macedonian dictionary
конзерва — (фр. conserve) 1. храна во ламаринени кутии или стаклени тегли подготвена на специјален начин за да се одржи што подолго во употреблива состојба 2. ламаринена кутија во која се конзервира храна … Macedonian dictionary
пансион — (фр. pension) 1. воспитен завод со стан и храна за питомците 2. стан и храна во хотел … Macedonian dictionary
