-
1 cura1
m 1) католически енорийски свещеник; 2) разг. свещеник (изобщо); este cura1 прен., разг. аз, говорещият. -
2 pasionero
m 1) свещеник, отслужващ литургия през Страстната седмица; 2) свещеник в болница. -
3 abad
m 1) абат, игумен; 2) свещеник. -
4 alba
f 1) зора, съмване; 2) бяла дреха на свещеник; 3) воен. последно дежурство на караул преди зазоряване; no, sino el alba ироничен отговор на въпрос, чието значение е общоизвестно и е неуместно да се задава. -
5 alzacuello
m 1) права яка; 2) якичка на свещеник. -
6 anejo,
a 1. adj 1) добавъчен, приложен; 2) свойствен, вътрешно присъщ, свой; 2. m малка църква без собствен свещеник. -
7 aseglararse
prnl живея като мирянин (за свещеник, калугер). -
8 binar
1. tr 1) прекопавам (земя); 2) повторно окопавам (лозе); 2. intr отслужвам две литургии на ден ( за свещеник). -
9 capellán
m 1) капелан; 2) свещеник ( затворнически или военен). -
10 capilla
f 1) шапчица, островърха качулка; 2) малка мантия, малка горна дреха; 3) църк. параклис; 4) малък домашен параклис; 5) прен., разг. свещеник; 6) презр. малка група от привърженици на лице или идея; capilla ardiente а) катафалка със свещи; б) заупокойна служба; estar en (la) capilla а) в очакване на изпълнението на смъртната присъда; б) нощта срещу изпит (за студенти); в) прен., разг. в очакване на нещо (успех, сбъдване на желание). -
11 clérigo
m духовник, свещеник. -
12 crucero
m 1) свещеник, който носи кръста, начело на процесия; 2) арх. напречен кораб в църквата, перпендикулярен на главния; 3) кръстопът; 4) мор. крайцер; 5) мор. кръстосване по море. -
13 cruciferario
m свещеник или лице, което носи кръста при църковните процесии, церемонии. -
14 curato
m 1) сан на свещеник; 2) енория. -
15 eclesiástico,
a 1. adj църковен, свещенически; 2. m 1) свещеник; 2) канонически текст от Стария Завет. -
16 exorcista
m, f свещеник, който прогонва лоши духове. -
17 gorjal
m 1) якичка на свещеник; 2) част от бронята, покриваща шията. -
18 jote
m 1) Ч. вид лешояд; 2) прен., разг. Ч. свещеник, чернокапец. -
19 lama3
m лама ( будистки свещеник). -
20 oficiante
1. adj служещ; 2. m свещеник.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
свещеник — същ. духовник, поп, пастор, проповедник, монах, свещенослужител, изповедник същ. жрец същ. викарий, наместник … Български синонимен речник
иерей — свещеник … Църковнославянски речник
каяти — Каять каяти (1) 1. Осуждать, порицать: Ту Нѣмци и Венедици, ту Греци и Морава поютъ славу Святъславлю, кають князя Игоря. 22. И умре мужь оставль брата наслѣдника, жена убо она въста на брата и наслѣдника мужа своего, истязающи его яже от… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Сильвестр \(Спиридон\), священник Благовещенского собора — Сильвестр (в иноках Спиридон) (ум. до 1577) – священник Кремлевского Благовещенского собора, автор посланий, Жития княгини Ольги, автор или составитель «Домостроя», владелец келейной библиотеки. Едва ли о каком деятеле XVI в. высказывались в… … Словарь книжников и книжности Древней Руси
Придорожная — Станица Придорожная Страна РоссияРоссия … Википедия
Стефан (Стайков) — Митрополит Стефан Митрополит Великотырновский 28 января 1962 27 января 1992 … Википедия
Филипп (Васильцев) — Игумен Филипп Представитель Московского Патриархата в Болгарии, настоятель Подворья в Софии c 4 июля 2011 года … Википедия
викарий — същ. свещеник, пастор, наместник … Български синонимен речник
духовник — същ. свещеник, свещенослужител, изповедник, дякон, поп, калугер, монах, духовно лице … Български синонимен речник
игумен — същ. монах, свещеник, духовник … Български синонимен речник
монах — същ. духовник, свещеник, калугер, отшелник, постник … Български синонимен речник
