-
41 cabrer
v. (du rad. lat. capra "chèvre", par le provenç.) I. v.tr. 1. воен. изправям дулото на оръжие за стрелба; 2. ав. изправям предницата на самолет при излитане; 3. изправям на задните крака (за животно); 4. подтиквам някого към съпротива; cabrer le fils contre son père настройвам син срещу баща; II. v. pron. 1. изправям се на задните си крака (за кон); 2. прен. разбунтувам се срещу някого, настръхвам. -
42 carcasse
f. (o. i.; p.-к. а rapprocher de l'a. fr. charcois, lui-même d'o. i.) 1. скелет; 2. прен., разг. тяло на човек; 3. техн. тяло на машина, скелет, арматура; 4. протектор на автомобилна гума; 5. разфасовано за продажба животно. -
43 carnivore
adj. et m. (lat. carnivorus, de caro, carnis "chair" et vorare "dévorer") 1. месояден; 2. m. зоол. месоядно животно; 3. който обича да яде месо ( за човек). -
44 cavernicole
adj. (du lat. caverna "caverne" et -cole) 1. пещерен, който живее в пещера; 2. m. пещерно животно. -
45 cavicorne
adj. (lat. cavus "creux" et cornu "corne") зоол. с кухи рога; m. животно с кухи рога. -
46 cervidé,
e adj. et m. (lat. cervus "cerf") 1. еленов; 2. m. животно от рода на елените; les cervidé,s m. pl. зоол. семейство елени, плътнороги. -
47 cétacé,
e adj. (gr. kêtos "gros poisson de mer") 1. китообразен; рибообразен; 2. m. китообразно, рибообразно животно; m. pl. зоол. разред китообразни. -
48 chanfrein1
m. (d'un élément d'o. i. et lat. frenum "frein") 1. предна част на конска глава (или на животно) от ушите до ноздрите; 2. ост. част от бронята на конска глава, която е закриляла това място; 3. китка от пера по главата на кон ( при парад). -
49 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
50 chevrotain
m. (de chevrot, var. de chevreau) зоол. кабарга ( малко тревопасно животно от тропическите гори на Азия и Африка). Ќ Hom. chevrotin. -
51 civette2
f. (it. zibetto, arabe zїabâd) 1. зоол. цибет (тропическо месоядно животно с торбичка над дебелото черво, където се намира мастно вещество, употребявано в парфюмерията); 2. цибетова мас. -
52 clatir
v.intr. (altér. de glatir) разлайвам се (за куче, което е уловило преследвано животно). -
53 collet
m. (dimin. de col) 1. ост. яка; 2. част от трупа на животно - между главата и плешките; 3. вид примка (за птици, зайци и др.); tendre des collets залагам примки; 4. зъб. шийка на зъб; 5. техн. пръстен, кръгообразен уплътнител; 6. бот. коренова шийка. Ќ mettre la main au collet de qqn. арестувам някого; très collet monté високомерен, надут, строг до педантичност; se prendre au collet ост. бия се. Ќ Hom. colley. -
54 connaissance
f. (de connaître) 1. познаване, разпознаване; avoir une bonne connaissance de la question имам добро познание по въпроса; 2. знание, познание; avoir des connaissances étendues имам широки познания; 3. съзнание; perdre connaissance загубвам съзнание; reprendre connaissance идвам на себе си; 4. познанство, запознанство; faire connaissance avec qqn., faire la connaissance de qqn. запознавам се с някого; faire faire а qqn. la connaissance de qqch. запознавам някого с нещо; 5. познат; une personne de connaissance един познат; j'ai une connaissance qui имам познат, който; 6. лов. следи, оставени от преследвано животно; 7. ост. доказателство, отпечатък, следа. Ќ en connaissance de cause при пълно познаване на работата, справедливо и мъдро; avoir connaissance de информиран съм за; а ma connaissance доколкото зная; être en pays de connaissance намирам се в своята среда. Ќ Ant. ignorance, inexpérience, inconscience. -
55 contre-pied
m. (de contre- et pied) 1. противоположна посока; противоположно нещо; votre opinion est le contre-pied de la sienne вашето мнение е коренно противоположно на неговото; 2. лов. лъжлива следа на животно, следвана от кучетата; 3. loc. adv. а contre-pied спорт. с неудобния крак. Ќ prendre le contre-pied d'une opinion защищавам точно противоположното становище. -
56 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
57 cosmopolite
adj. (gr. kosmopolitês "citoyen (politês) du monde (kosmos)") 1. който счита себе си за гражданин на света; който прекарва живота си в пътувания по света; 2. космополитен; в който има хора от различни националности (за град); 3. който е разпространен в широк географски ареал ( за животно или растение). -
58 courre
v.tr. (anc. forme de courir) 1. ост., в съчет. chasse а courre лов с преследване на дивеча с хрътки; 2. (само в inf.) преследвам животно. Ќ Hom. cour, cours, court. -
59 courtaud,
e adj. (de court) 1. къс и набит; homme courtaud, къс и набит (трътлест) човек; 2. m. животно с отрязани опашка и уши. -
60 courtauder
v.tr. (de courtaud) подрязвам опашка и уши ( на животно).
См. также в других словарях:
животно — нареч, кол во синонимов: 2 • по животному (1) • утробно (4) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
животно-биологический — животно биологический … Орфографический словарь-справочник
животно-растительный — животно растительный … Орфографический словарь-справочник
Животно — нареч. качеств. обстоят. разг. Так, как характерно для животных. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
животно-биологический — … Орфографический словарь русского языка
животно-растительный — … Орфографический словарь русского языка
животно-биологический — живо/тно биологи/ческий … Слитно. Раздельно. Через дефис.
животно — см. Животный … Энциклопедический словарь
животно — същ. добитък, скот, говедо, добиче, твар, звяр, хайван същ. грубиян, брутален … Български синонимен речник
животно — см. животный 2); нареч … Словарь многих выражений
низменный — животно плотский, в противоположность возвышенному, духовному. (Источник: Словарь сексуальных терминов) … Сексологическая энциклопедия
