-
1 dear
{diə}
I. 1. драг, мил, скъп (to)
DEAR Sir/Madam уважаеми господине/госпожо (обръщение в писмо)
2. скъп
DEAR price висока цена
for DEAR life отчаяно, като че ли животът ми зависи от това, на живот и смърт
DEAR! DEAR! боже, боже! DEAR (me)! боже (мой)! бре! oh DEAR! ох! олеле!
II. 1. любим
2. обръщение мили, мила, миличък, миличка
she's a DEAR много е мила/сладка
DEAR knows господ знае, отде да знам
III. adv скъпо
to sell/buy/pay DEAR продавам/купувам/плащам скъпо* * *{diъ} a 1. драг, мил, скъп (to); D. Sir/Madam уважаеми господине(2) {diъ} n 1. любим; 2. обрьщение мили, мила, миличък, миличка;{3} {diъ} adv скъпо; to sell/buy/pay dear продавам/купувам/плащам с* * *скъпи; скъп; драг; драги; изгора; любим; мили; нежно;* * *1. dear knows господ знае, отде да знам 2. dear price висока цена 3. dear sir/madam уважаеми господине/госпожо (обръщение в писмо) 4. dear! dear! боже, боже! dear (me)! боже (мой)! бре! oh dear! ох! олеле! 5. for dear life отчаяно, като че ли животът ми зависи от това, на живот и смърт 6. i. драг, мил, скъп (to) 7. ii. любим 8. iii. adv скъпо 9. she's a dear много е мила/сладка 10. to sell/buy/pay dear продавам/купувам/плащам скъпо 11. обръщение мили, мила, миличък, миличка 12. скъп* * *dear[diə] I. adj 1. драг, мил, скъп (to); D. Sir, Madam (официално обръщение в писмо) уважаеми господине (госпожо); 2. скъп; \dear price англ. висока цена; for \dear life отчаяно, като че ли животът ми зависи от това, на живот и смърт; II. n 1. любим, любима, либе, изгора; 2. мили, драги, миличък ( обръщение); 3. разг. мил, миличко, миличък; сладур(че); what \dears they are! колко са мили(чки)!; III. adv 1. скъпо; to sell ( buy, pay) \dear англ. продавам (купувам, плащам) скъпо; 2. нежно, с чувство; IV. int: \dear, \dear! Боже, Боже! \dear me! бре! Боже (мой)!; oh \dear! олеле! о(х)! о(х), Боже!; \dear knows един Бог знае. -
2 god
{gɔd}
I. n бог
false GODs кумири
to depart to GOD отивам си от тоя свят
by G.! ей богу! GOD damn! дявол да го вземе! по дяволите! GOD forbid! не дай боже! да не дава господ! пази боже! GOD grant that дай боже
GOD helps those who help themselves помогни си сам и бог ще ти помогне, бог дава, ала в кошара не вкарва
to make a GOD of боготворя, правя кумир от
to be with GOD умрял/починал съм
eye GODs and little fishes! я гледай! дявол да го вземе! (изразява учудване престорено негодувание)
to play GOD смятам се за все силен
GOD's own country земен рай
GOD's plenty/quantity разг. изобилие
it's on the knees/in the lap of the GODs един господ знае, съдбата ще реши
II. v (-dd-) боготворя, издигам в кумир
to GOD it разг. придавам си важност, смятам се за господ* * *{gъd} n бог; false gods кумири; to depart to G. отивам си от тоя св(2) {gъd} v (-dd-) боготворя, издигам в кумир; to god it разг. прид* * *бог;господ;* * *1. by g.! ей богу! god damn! дявол да го вземе! по дяволите! god forbid! не дай боже! да не дава господ! пази боже! god grant that дай боже 2. eye gods and little fishes! я гледай! дявол да го вземе! (изразява учудване престорено негодувание) 3. false gods кумири 4. god helps those who help themselves помогни си сам и бог ще ти помогне, бог дава, ала в кошара не вкарва 5. god's own country земен рай 6. god's plenty/quantity разг. изобилие 7. i. n бог 8. ii. v (-dd-) боготворя, издигам в кумир 9. it's on the knees/in the lap of the gods един господ знае, съдбата ще реши 10. to be with god умрял/починал съм 11. to depart to god отивам си от тоя свят 12. to god it разг. придавам си важност, смятам се за господ 13. to make a god of боготворя, правя кумир от 14. to play god смятам се за все силен* * *god[gɔd] I. n Бог; божество; G. Всевишният; a ( little) tin \god кумир, идол; false \gods кумири, идоли; the \god of this world сатаната, дяволът; the \god of love, the blind \god богът на любовта, Ерос, Амур, Купидон; an act of G. юрид. природно бедствие; a house of G. храм Божи; G.'s acre гробище; to depart to G. отивам си от тоя свят, прибирам се; by G.! ей Богу! for G.'s sake! за Бога! he thinks he's G. Almighty смята се за всемогъщ; G. be thanked, thank G.! слава Богу! G. bless you! 1) Бог да те благослови, върви си (остани си) със здраве! 2) наздраве (при кихане); G. bless me ( my life, my soul) Боже мой! хайде де! гледай ти! G. damn! дявол го взел! по дяволите! G. grant дай боже; G. forbid! не дай Боже, да не дава Господ; пази Боже! G. helps those who help themselves Бог дава, ала в кошара не вкарва; G. willing ако е рекъл Господ; good ( great, my) G.! Боже мой! honest to G.! честна дума; бог ми е свидетел; household \gods богове на домашното огнище; 2) семейни реликви; to make a \god of s.o. боготворя, правя кумир от; so help me G. тако ми Бога (последните думи на клетва при даване показания и пр.); to be with G. умрял, починал; ye \gods and little fishes я гледай! дявол да го вземе! (изразява учудване или престорено негодувание); II. v боготворя, обожествявам. -
3 much
{mʌtʃ}
I. 1. много
how MUCH? колко? колко струва?
very MUCH много
MUCH he cares upoн. много го e грижа/го интересува
2. със сравн. cm. много, значително
MUCH better много по-добре
so MUCH the better толкова по-добре
3. приблизително, горе-долу
MUCH (about) the same приблизително същият
pretty MUCH alike горе-долу еднакви
MUCH of a size почти толкова голям
MUCH the best/theworst далеч най-добър/най-лош
MUCH as колкото и да
MUCH as I tried колкото и да се опитвах
MUCH to my surprise/regret, etc. за мое голямо учудваие/съжалениеи пр.
he is MUCH the worse for this fall into the canal тойпострада много от падането си в канала
oceansdon't so MUCH divide the world as unite it океаните по-скоро обединяват света, отколкото да го разделят
not a single contemporary so MUCH as hints at нито единсъвременник дори и не намеква за
II. a (more, most) много
MUCH food/rain многохрана/дъжд
MUCH difficulty/trouble много/големи затруднения
he never eats MUCH breakfast той не яде многона закуска
not MUCH of a... неособено добър/голям...
he's not MUCH of a scholar той не e бог знае какъв учен
I'm not MUCH of a cinemagoer рядко ходя на кино
to betoo MUCH for много труден съм за, по-силен/по-опитен/по-хитър съм от
that book was too MUCH for meтази книга ми беше прекалено трудна
the schoolchampion was too MUCH for me шапмионът на училищетобеше далеч по-силен от мен
III. n много
MUCH of whatyou say is true голяма част от това, което казвате, е вярно
how MUCH a kilo is that beef? колко e килототова говеждо? I don't think the film is up to MUCH смятам, че филмът не струва
this/that MUCH толкова
that MUCHis certain това (поне) /едно e сигурно
I'll say this MUCHin his favour това мога да кажа в негва полза
tomake MUCH of разбирам, проумявам, отдавам голямо значение на, преувеличавам, обръщам голямо внимание на, приемам (някого) много радушно, разшетвам се за (някого), лаская
you havealways helped me and I'll always do as MUCH for you винагиси ми помагал и аз винаги ще ти помогна
it's asMUCH your responsibility as mine това e колкото твоя, толкова и моя отговорност
it was as MUCH as he coulddo to keep from laughing едва се сдържаше да не сеизсмее
that is as MUCH as to say все едно да кажеш
withnot/without so MUCH as saying good-bye без дори да сесбогува* * *{m^tsh} adv (more {mъ:}); most {moust}) 1. много; how much ? 1) (2) {m^tsh} I. a (more; most) много; much food/rain много храна/дъжд* * *1 a много, голямо количество;2 adv много, до голяма степен;how MUCH колко;make MUCH of ценя високо; угаждам на;so MUCH the better толкова по-добре;much; adv (more;{mЈ:}); most;{moust}) 1. много; how much ? 1) колко? 2) колко струва? very much* * *1. he is much the worse for this fall into the canal тойпострада много от падането си в канала 2. he never eats much breakfast той не яде многона закуска 3. he's not much of a scholar той не e бог знае какъв учен 4. how much a kilo is that beef? колко e килототова говеждо? i don't think the film is up to much смятам, че филмът не струва 5. how much? колко? колко струва? 6. i'll say this muchin his favour това мога да кажа в негва полза 7. i'm not much of a cinemagoer рядко ходя на кино 8. i. много 9. ii. a (more, most) много 10. iii. n много 11. it was as much as he coulddo to keep from laughing едва се сдържаше да не сеизсмее 12. it's asmuch your responsibility as mine това e колкото твоя, толкова и моя отговорност 13. much (about) the same приблизително същият 14. much as i tried колкото и да се опитвах 15. much as колкото и да 16. much better много по-добре 17. much difficulty/trouble много/големи затруднения 18. much food/rain многохрана/дъжд 19. much he cares upoн. много го e грижа/го интересува 20. much of a size почти толкова голям 21. much of whatyou say is true голяма част от това, което казвате, е вярно 22. much the best/theworst далеч най-добър/най-лош 23. much to my surprise/regret, etc. за мое голямо учудваие/съжалениеи пр 24. not a single contemporary so much as hints at нито единсъвременник дори и не намеква за 25. not much of a... неособено добър/голям.. 26. oceansdon't so much divide the world as unite it океаните по-скоро обединяват света, отколкото да го разделят 27. pretty much alike горе-долу еднакви 28. so much the better толкова по-добре 29. that book was too much for meтази книга ми беше прекалено трудна 30. that is as much as to say все едно да кажеш 31. that muchis certain това (поне) /едно e сигурно 32. the schoolchampion was too much for me шапмионът на училищетобеше далеч по-силен от мен 33. this/that much толкова 34. to betoo much for много труден съм за, по-силен/по-опитен/по-хитър съм от 35. tomake much of разбирам, проумявам, отдавам голямо значение на, преувеличавам, обръщам голямо внимание на, приемам (някого) много радушно, разшетвам се за (някого), лаская 36. very much много 37. withnot/without so much as saying good-bye без дори да сесбогува 38. you havealways helped me and i'll always do as much for you винагиси ми помагал и аз винаги ще ти помогна 39. приблизително, горе-долу 40. със сравн. cm. много, значително* * *much[mʌtʃ] I. adv ( more, most [mo:, moust]) 1. много; how \much? колко? \much pleased много доволен; \much he cares ирон. много го е грижа; 2. (при сравн. ст.) много, значително; \much better много по-добре; 3. приблизително, горе-долу; \much ( about) the same приблизително същият; pretty \much alike доста еднакви; \much of a size почти толкова голям; \much of a \much от един дол дренки; so \much the better толкова по-добре; \much will have more пари при пари отиват; not \much разг. малко вероятно е, едва ли; II. adj ( more, most) много; \much trouble голямо безпокойство; III. n голямо количество, много; to gain \much печеля много; to make \much of представям (третирам) като важен; приемам радушно, разшетвам се за; not \much of a cook не е кой знае какъв готвач; be not ( nothing) \much to look at разг. не се отличава с особена красота, не е нещо особено; I don't think \much of нямам особено добро мнение за; not up to \much разг. лошо качество, нищо особено; • I thought ( guessed) as \much така си и мислех; not to be \much on ( for) s.th. не съм във възторг от, не ми харесва особено; \much as макар че, въпреки че, \much as she likes him she won' t marry him въпреки че го харесва, тя няма да се омъжи за него; not \much of a one for s.th. разг. не обичам много, не ми допада; I am not \much of a one for scotch не си падам по шотландското уиски. -
4 catch
{kaetJ}
I. 1. хващам (и превозно средство), ловя, улавям, залавям
2. улавям, хващам, настигам, заварвам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.)
to CATCH someone doing something залавям някого, че прави нещо
let me CATCH you at it! само да те хвана/пипна, че го правиш
CATCH me (doing such a thing) upon. как пък не, бъди сигурен. че няма (да го направя), никога! to CATCH someone out/napping/bending/tripping, etc. хващам някого в грешка, сварвам някого неподготвен, изненадвам някого неприятно
we were caught in a storm застигна ни буря
the country is caught in a crisis страната e обхваната от криза
3. закачам (се), прикачам (се), заплитам (се), прихващам (се), притискам (се)
a nail caught my dress роклята ми се закачи на някакъв гвоздей
the boat was caught in the reeds лодката се заплете/затъна в тръстиката
I caught my finger in the door притиснах/прищипах си пръста на вратата
our car was caught between two lorries колата ни попадна между два камиона
I caught my foot on a root препънах се в един корен
the lock won't CATCH ключалката не хваща/не може да се отключи/заключи
4. хващам, прихващам, заразявам се от (частичка, заразна болеет и пр.)
to CATCH a habit добивам навик, навиквам, хващам, измамвам
you don't CATCH me! няма/не может да ме измамиш/излъжеш/надхитриш
6. хващам, долавям, дочувам, усещам, схващам, разбирам
a sound caught my ear долових някакъв звук
my ears caught a distant barking дочух далечен лай
to CATCH a likeness долавям/улавям/предавам прилика (за художник и пр.), I didn't CATCH what you said не чух добре какво казахте
7. запалвам се, разналвам се, пламвам (за огън и пp.)
8. залепвам, загарям (по дъното на тенджера)
the milk has caught млякото е загоряло
9. закачам се, запъвам се, затягам се
запъвам, заяждам (за брава и пр.) '
10. pass разг. забременявам
11. удрям
I caught him a blow/one ударих му един
he caught it right on the nose удариха го право в носа
you will CATCH it ще ядеш бой, ще го отнесеш. ще си изпатиш
catch at хващам се за, посягам да хвана
catch on разг. разбирам, схващам
to CATCH on to en idea схващам идея
the police caught on to what be was doing полицията узна какво върши той, харесвам се. имам успех, ставам моден/популярен, разпространявам се бързо
catch out хващам, улавям (в лъжа, грешка и пр.), изобличавам, изненадвам неприятно, сварвам неподготвен
catch over замръзвам, заледявам се, сковавам се от лед (за река и пр.), catch up грабвам, хващам
pass бивам грабнат/повлечен/понесен (от тълпа и пр.), бивам увлечен/въвлечен/оплсген/впримчен/замесен (in/with/by something в/от нещо), подхващам, подемам, усвоявам. повтарям (ду. ии. мис. ш и пр.)
спирам, прекъсвам (реч и пр.) '. to CATCH up on осведомявам (се). влизам/поставям в течение на (новини и пр.), to CATCH up on someone хващам/улавям някого в нещо нередно
to CATCH up on/with something захващам се с/подхващам отново нещо изоставено/изостанало, довършвам/доизкарвам нещо, наваксвам си
to be busy CATCHing up with one's work бързам да привърша изостаналата си работа
to CATCH up on (one's) sleep отспивам си
to CATCH up with someone хващам/арестувам някого
to CATCH someone /something up, to CATCH up with someone /something догонвам/настигам/изпреварвам някого/нешо
II. 1. хващане, улавяне (особ. на топка)
2. улов на риба
3. изгодна партия за брак
4. изгода, печалба, келипир
no CATCH, not much of a CATCH не е кой знай каква печалба, не е голям келипир
5. неочаквана/скрита трудност, хитрина, уловка, примамка, клопка
6. част, парче, откъс, откъслек
7. спиране, пресичане, секване (на глас. дъх и пр.), written by CATCHes писано с прекъсвания
8. резе, кука, стяга (на врата, прозорец), ключалка, райбер
9. тех. езиче, зъбец, запънка, аретир, копче, клавиш
10. предпазна закопчалка (на гривна, колие и пр.)
11. муз. вид канон
CATCH 22 si. безизходно положение на жертва, положение, при което все ти ще бъдеш жертвата* * *{kaetJ} v (caught {k3:t}) 1. хващам (и превозно средство), ло(2) v 1. хващане, улавяне (особ. на топка), 2. улов на риба;* * *хващам; хващам; хитрина; хващане; случвам; схващам; улавяне; улов; улавям; уловка; сбарвам; сварвам; секване; райбер; откъслек; пипвам; прихващам; разбирам; грабване; дръж; долавям; загарям; закачам; залавям; заразявам; канон; ловя; настигам;* * *1. 1 муз. вид канон 2. 1 удрям 3. a nail caught my dress роклята ми се закачи на някакъв гвоздей 4. a sound caught my ear долових някакъв звук 5. catch 22 si. безизходно положение на жертва, положение, при което все ти ще бъдеш жертвата 6. catch at хващам се за, посягам да хвана 7. catch me (doing such a thing) upon. как пък не, бъди сигурен. че няма (да го направя), никога! to catch someone out/napping/bending/tripping, etc. хващам някого в грешка, сварвам някого неподготвен, изненадвам някого неприятно 8. catch on разг. разбирам, схващам 9. catch out хващам, улавям (в лъжа, грешка и пр.), изобличавам, изненадвам неприятно, сварвам неподготвен 10. catch over замръзвам, заледявам се, сковавам се от лед (за река и пр.), catch up грабвам, хващам 11. he caught it right on the nose удариха го право в носа 12. i caught him a blow/one ударих му един 13. i caught my finger in the door притиснах/прищипах си пръста на вратата 14. i caught my foot on a root препънах се в един корен 15. i. хващам (и превозно средство), ловя, улавям, залавям 16. ii. хващане, улавяне (особ. на топка) 17. let me catch you at it! само да те хвана/пипна, че го правиш 18. my ears caught a distant barking дочух далечен лай 19. no catch, not much of a catch не е кой знай каква печалба, не е голям келипир 20. our car was caught between two lorries колата ни попадна между два камиона 21. pass бивам грабнат/повлечен/понесен (от тълпа и пр.), бивам увлечен/въвлечен/оплсген/впримчен/замесен (in/with/by something в/от нещо), подхващам, подемам, усвоявам. повтарям (ду. ии. мис. ш и пр.) 22. pass разг. забременявам 23. the boat was caught in the reeds лодката се заплете/затъна в тръстиката 24. the country is caught in a crisis страната e обхваната от криза 25. the lock won't catch ключалката не хваща/не може да се отключи/заключи 26. the milk has caught млякото е загоряло 27. the police caught on to what be was doing полицията узна какво върши той, харесвам се. имам успех, ставам моден/популярен, разпространявам се бързо 28. to be busy catching up with one's work бързам да привърша изостаналата си работа 29. to catch a habit добивам навик, навиквам, хващам, измамвам 30. to catch a likeness долавям/улавям/предавам прилика (за художник и пр.), i didn't catch what you said не чух добре какво казахте 31. to catch on to en idea схващам идея 32. to catch someone /something up, to catch up with someone /something догонвам/настигам/изпреварвам някого/нешо 33. to catch someone doing something залавям някого, че прави нещо 34. to catch up on (one's) sleep отспивам си 35. to catch up on/with something захващам се с/подхващам отново нещо изоставено/изостанало, довършвам/доизкарвам нещо, наваксвам си 36. to catch up with someone хващам/арестувам някого 37. we were caught in a storm застигна ни буря 38. you don't catch me! няма/не может да ме измамиш/излъжеш/надхитриш 39. you will catch it ще ядеш бой, ще го отнесеш. ще си изпатиш 40. закачам (се), прикачам (се), заплитам (се), прихващам (се), притискам (се) 41. закачам се, запъвам се, затягам се 42. залепвам, загарям (по дъното на тенджера) 43. запалвам се, разналвам се, пламвам (за огън и пp.) 44. запъвам, заяждам (за брава и пр.) ' 45. изгода, печалба, келипир 46. изгодна партия за брак 47. неочаквана/скрита трудност, хитрина, уловка, примамка, клопка 48. предпазна закопчалка (на гривна, колие и пр.) 49. резе, кука, стяга (на врата, прозорец), ключалка, райбер 50. спирам, прекъсвам (реч и пр.) '. to catch up on осведомявам (се). влизам/поставям в течение на (новини и пр.), to catch up on someone хващам/улавям някого в нещо нередно 51. спиране, пресичане, секване (на глас. дъх и пр.), written by catches писано с прекъсвания 52. тех. езиче, зъбец, запънка, аретир, копче, клавиш 53. улавям, хващам, настигам, заварвам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.) 54. улов на риба 55. хващам, долавям, дочувам, усещам, схващам, разбирам 56. хващам, прихващам, заразявам се от (частичка, заразна болеет и пр.) 57. част, парче, откъс, откъслек* * *catch[kætʃ] I. v ( caught[kɔ:t]) 1. хващам, улавям, ловя, залавям; хващам топката във въздуха (при игра на крикет); to \catch a taxi ( a ferry) хващам (вземам) такси (ферибот); I caught him in his fall хванах го, като падаше; 2. настигам; 3. улавям, изненадвам, заварвам, издебвам, уличавам, хващам; настигам, изненадвам (за буря, дъжд и пр.); to \catch s.o. (o.s.) doing s.th. хващам (залавям) някого (себе си) да прави нещо; to \catch s.o. in the act хващам някого на местопрестъплението; let me \catch you at it! само да те хвана! (като вършиш нещо); \catch me ( doing such a thing) няма да ме хванеш (да върша това), не съм толкова глупав; to \catch s.o. bending ( napping, tripping, off ( his) guard), to \catch s.o. by surprise ( at a bad time) изненадвам някого, хващам в неподходящ момент; the country was caught in a depression страната бе обхваната от депресия; 4. закачам, заплитам; притискам; прихващам; her heel got caught in the pavement токчето ѝ се закачи в паважа; he caught his foot in the lawnmower той заклещи крака си в косачката; the car caught two passers-by колата закачи (бутна) двама минувачи; the car was caught between two trams колата бе притисната (попадна) между два трамвая; a scarf caught with a brooch шал, закачен с брошка; the lock won't \catch ключът не хваща; 5. хващам, пипвам, прихващам, разболявам се, заразявам се от; to \catch a cold настивам, пипвам хрема; to \catch o.'s death умирам; you might \catch your death of cold можеш много лошо да настинеш; to \catch a habit навиквам, свиквам, добивам навик; 6. хващам, измамвам; you don't \catch me! няма да ме излъжеш, мене не можеш да хванеш! 7. долавям, дочувам, усещам, помирисвам; схващам, разбирам; улавям; the painter managed to \catch his model' s beauty художникът е успял да възпроизведе красотата на модела; I don't quite \catch the idea не схващам съвсем ясно мисълта; I don't believe I caught your name мисля, че не чух добре името ви; to \catch a glimpse виждам бегло, мярвам, зървам; to \catch sight of съглеждам; to \catch the attention of привличам внимание; to \catch the drift of an argument разбирам накъде клони спорът; to \catch the news чувам новините (по радиото или телевизията); 8. закачам се, запъвам се; 9. грубо забременявам; 10. загарям, залепвам (за дъното на тенджера); the milk has caught ( stuck) млякото е загоряло; 11. нанасям ( удар); получавам (удар, упрек); the blow caught him in the arm ударът попадна в рамото му; you'll \catch it ще си изпатиш, ще ти се карат; 12. to \catch at хващам се за, посягам да хвана; to \catch at the chance възползвам се от случая; a drowning man \catches at a straw давещият се и за сламка се хваща; • to \catch fire запалвам се, подпалвам се; to \catch o.'s breath дъхът ми секва; to be caught short страшно ми се ходи по нужда (особ. ако няма тоалетна наблизо); II. n 1. хващане, улавяне; грабване; пресичане, спиране, секване; to play \catch играя на гоненица; 2. улов, уловеното (при риболов); 3. печалба, изгода, полза, келепир; добра партия (за женитба); ( it is) no ( great) \catch, not much of a \catch не е бог знае каква печалба (какъв келепир); 4. хитрина, уловка; what's the \catch? къде (каква) е уловката? 5. откъс, къс, парче, част; 6. тех. приспособление за затваряне, закачане; резе (на врата); ключалка, мандало, райбер; езиче, зъбец; спирачка; аретир; копче, клавиш; мин. pl колчета за маркиране; 7. муз. канон; 8. откъс, фрагмент; • a \catch question коварен въпрос; \catch 22 параграф 22, омагьосан кръг. -
5 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
6 lord
{lɔ:d}
I. 1. господар, стопанин, повелител, владетел, крал, сюзерен, индустриален магнат
LORD of the manor феодал
LORD of the soil земевладелец
LORD of few acres собственик на няколко декара
our sovereign LORD кралят
2. лорд, пер
the LORDs spiritual висши духовници, членове на Камарата на лордовете
LORDs temporal лордове, членове на Камарата на лордовете
the (House of) LORD s Камарата на лордовете
My LORD милорд (обръщение към лорд, граф, епископ, върховен съдия)
First LORD of the Admiralty министър на флотата
First Sea LORD воен. мор. командуващ военноморските сили на Великобритания
3. обик. the LORD господ, бог
our LORD Исус Христос
the LORD's day света неделя
the LORD's prayer (молитвата) Отче наш
in the year of our LORD 1882 в лято господне 1882
L.! LORD bless me/my soul! LORD have mercy! int боже мой! господи
4. мъж, съпруг
LORD and master шег. съпруг и повелител. благоверният (ми съпруг)
LORD of creation човекът
pl. шег. мъжете (за разлика от жените)
to live like a LORD pl живея на широка нога
II. 1. to LORD it важнича
to LORD it over държа се властно, разпореждам се
2. давам титла лорд
3. титулувам (някого) лорд* * *{lъ:d} n 1. господар, стопанин; повелител; владетел; крал; сюзер(2) {lъ:d} v 1. to lord it важнича; to lord it over държа се властно,* * *велможа; господ; лорд;* * *1. first lord of the admiralty министър на флотата 2. first sea lord воен. мор. командуващ военноморските сили на Великобритания 3. i. господар, стопанин, повелител, владетел, крал, сюзерен, индустриален магнат 4. ii. to lord it важнича 5. in the year of our lord 1882 в лято господне 1882 6. l.! lord bless me/my soul! lord have mercy! int боже мой! господи 7. lord and master шег. съпруг и повелител. благоверният (ми съпруг) 8. lord of creation човекът 9. lord of few acres собственик на няколко декара 10. lord of the manor феодал 11. lord of the soil земевладелец 12. lords temporal лордове, членове на Камарата на лордовете 13. my lord милорд (обръщение към лорд, граф, епископ, върховен съдия) 14. our lord Исус Христос 15. our sovereign lord кралят 16. pl. шег. мъжете (за разлика от жените) 17. the (house of) lord s Камарата на лордовете 18. the lord's day света неделя 19. the lord's prayer (молитвата) Отче наш 20. the lords spiritual висши духовници, членове на Камарата на лордовете 21. to live like a lord pl живея на широка нога 22. to lord it over държа се властно, разпореждам се 23. давам титла лорд 24. лорд, пер 25. мъж, съпруг 26. обик. the lord господ, бог 27. титулувам (някого) лорд* * *lord[lɔ:d] I. n 1. лорд, пер; the \lords spiritual епископи, членове на Камарата на лордовете; \lords temporal лордове, членове на Камарата на лордовете; Lords разг. Камарата на лордовете; My L. милорд (обръщение към лорд, граф, епископ, върховен съдия в съда); 2. господар, управник, повелител, владетел, крал; сюзерен; индустриален магнат; \lord of the manor феодал; \lord paramount сюзерен; \lord and master съпруг и повелител, "благоверният"; господар, главатар; 3. употребява се към звание на длъжност, без лицето да има лордска титла (шег. paper L.); First L. of the Admiralty министър на флота; L. High Treasurer ист. пазител на хазната; L. Chief Justice Председател на Отделението на Кралската банка на Висшия съд; L. Justice of Appeal съдия в апелативния съд; Lords of Appeal in Ordinary назначаеми членове на Камарата на лордовете по разглеждане на апелации; L. of the Bedchamber главен камериер на крал; L. in waiting главен камериер на кралицата; 4. Господ, Бог (обикн. the L.); our L. Христос; the L.'s day света неделя; the L.'s Table олтар в църква; евхаристия, причастие; the L.'s prayer Отче наш; in the year of our L. първата година от летоброенето, в лето господне; L.! L. bless me (us, you)! L. have mercy! Боже (мой)! Господи! L. bless my soul! Господи! L. knows if... един Господ знае дали; the L. Harry разг. дявол, сатана; 5. мъж, съпруг; \lords of creation поет. човечеството, човешкият род; шег. мъжете (противоп. жените); • drunk as a \lord кьоркютук пиян; to live like a \lord живея нашироко; II. v 1.: to \lord it важнича; to \lord it over държа се властно, разпореждам се; 2. давам титла лорд; 3. наричам, титулувам някого "лорд". -
7 back
{bæk}
I. 1. гръб, гърбина
BACK to BACK гръб с гръб, съвсем наблизо, плътно прилепнал (за къщи и пр.)
BACK to front заднишком, с гърба напред, обърнат наопаки
at the BACK отзад
behind one's BACK зад гърба на, отзад
oп one's BACK легнал по гръб, болен на легло
with one's BACK to с гръб/гърбом към
with one's BACK to the wall притиснат до стената, в безизходно положение
to give/make a BACK навеждам се (при прескочи кобила), to have a broad BACK търпелив съм, гърбът ми е широк нося
to straighten one's BACK изправям се
to turn one's BACK on обръщам гръб/не обръщам внимание на, напускам, изоставям, избягвам от
to turn the BACK обръщам гръб, побягвам
excuse my BACK извинявайте, че съм с гръб към вас
2. облегало (на стол и пр.)
3. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата, дъно
BACK of the hand опакото на ръката (не дланта)
BACK of the head тил
BACK of the house задна част на къща
BACK of the neck тил, врат
BACK of a ship кил на кораб
at the BACK of зад, отзад на, на дъното на
at the BACK of one's mind посъзнателно
to be at the BACK of стоя в дъното на, тайната причина съм за
what's at the BACK of it? какво се крие зад всичко това
4. дебел край, тъпа задна част, тъпата страна (на сечиво и пр.)
5. мин. най-горната страна на въглищен пласт
6. футб. защитник, бек
BACK and edge напълно, с всички сили
to be at the BACK of someone подкрепям, вървя по петите на
to be/lie/be thrown on one's BACK сn. бивам победен
to have someone on one's BACK нося някого на гърба си, някой се нахвърля върху ми
to break the BACK of someone смазвам някого от работа
to break the BACK of something смазвам/погубвам/подкопавам нещо, свършвам най-важната и най-трудната част от нещо
to get/put/set someone's BACK up разгневявам някого, карам го да се наежи/заинати
to get to the BACK of идвам до същината на, проумявам, разбирам
to put one's BACK into заемам се здравата с/за
to see someone's BACK виждам гърба на/отървавам се от някого
to set one's BACK against the wall оказвам отчаяна съпротива, готов съм да се съпротивлявам докрай
II. 1. назад, обратно, отново, пак
BACK and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу
BACK of/from ам. зад, след, подир
BACK to назад към
2. в съчет. с гл. to get/go BACK връщам се
to answer BACK сопвам се, отвръщам грубо
to buy BACK откупвам
to go there and BACK отивам и се връщам
to hit BACK отвръщам на удара с удар
to order BACK заповядам на някого да се върне
3. връщам към първоначално положение, състояние
the way BACK обратният път
to bend BACK оправям нещо изкривено/прегънато
4. време
as far BACK as, BACKay BACK in още през
5. настрана, навътре, на известно разстояние (from от)
III. 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам, подпомагам, субсидирам
2. поставям/служа за гръб/облегало/фон/основа и пр
3. ам. разг. нося на гърба си
4. движа (се) в обратна посока, връщам, карам на заден ход, оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам
5. залагам на
to BACK the wrong horse прен. излъгвам се в очакванията си
6. подписвам се на гърба, джиросвам, преподписвам (заповед и пр.)
7. гранича с, опирам със задната си страна в (on, upon, onto)
8. яхвам/яздя кон
9. мор. обръщам по посоката на вятъра
back down слизам заднишком
връщам се нa заден ход при вагоните (за локомотив), оттеглям се, отдръпвам се
отказвам се, отстъпвам (от поето задължение и пр.), back in влизам заднишком/на заден ход
back off/back down
back out излизам заднишком/на заден ход, прен. измъквам се, не си устоявам на думата
back up подкрепям, поддържам, муз. акомпанирам
IV. 1. заден, отдалечен, по-долен, по-лош
2. закъснял, просрочен, стар, остарял
3. обратен
BACK current обратно течение* * *{bak} n 1. гръб, гърбина; back to back гръб с гръб; съвсем наблизо, пл(2) adv 1. назад; обратно; отново, пак; back and forth напред-на{3} v 1. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомага{4} а 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; 2. закъснял, про* * *хастар; опако; отзад; обратно; облегалка; обяздвам; гърбина; джиросвам; гръб; задна страна; заден; назад;* * *1. 3 връщанг към първоначално положение, състояние 2. as far back as, backay back in още през 3. at the back of one's mind посъзнателно 4. at the back of зад, отзад на, на дъното на 5. at the back отзад 6. back and edge напълно, с всички сили 7. back and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу 8. back current обратно течение 9. back down слизам заднишком 10. back of a ship кил на кораб 11. back of the hand опакото на ръката (не дланта) 12. back of the head тил 13. back of the house задна част на къща 14. back of the neck тил, врат 15. back of/from ам. зад, след, подир 16. back off back down 3 17. back out излизам заднишком/на заден ход, прен. измъквам се, не си устоявам на думата 18. back to back гръб с гръб, съвсем наблизо, плътно прилепнал (за къщи и пр.) 19. back to front заднишком, с гърба напред, обърнат наопаки 20. back to назад към 21. back up подкрепям, поддържам, муз. акомпанирам 22. behind one's back зад гърба на, отзад 23. excuse my back извинявайте, че съм с гръб към вас 24. i. гръб, гърбина 25. ii. назад, обратно, отново, пак 26. iii. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам, подпомагам, субсидирам 27. iv. заден, отдалечен, по-долен, по-лош 28. oп one's back легнал по гръб, болен на легло 29. the way back обратният път 30. to answer back сопвам се, отвръщам грубо 31. to back the wrong horse прен. излъгвам се в очакванията си 32. to be at the back of someone подкрепям, вървя по петите на 33. to be at the back of стоя в дъното на, тайната причина съм за 34. to be/lie/be thrown on one's back сn. бивам победен 35. to bend back оправям нещо изкривено/прегънато 36. to break the back of someone смазвам някого от работа 37. to break the back of something смазвам/погубвам/подкопавам нещо, свършвам най-важната и най-трудната част от нещо 38. to buy back откупвам 39. to get to the back of идвам до същината на, проумявам, разбирам 40. to get/put/set someone's back up разгневявам някого, карам го да се наежи/заинати 41. to give/make a back навеждам се (при прескочи кобила), to have a broad back търпелив съм, гърбът ми е широк нося 42. to go there and back отивам и се връщам 43. to have someone on one's back нося някого на гърба си, някой се нахвърля върху ми 44. to hit back отвръщам на удара с удар 45. to order back заповядам на някого да се върне 46. to put one's back into заемам се здравата с/за 47. to see someone's back виждам гърба на/отървавам се от някого 48. to set one's back against the wall оказвам отчаяна съпротива, готов съм да се съпротивлявам докрай 49. to straighten one's back изправям се 50. to turn one's back on обръщам гръб/не обръщам внимание на, напускам, изоставям, избягвам от 51. to turn the back обръщам гръб, побягвам 52. what's at the back of it? какво се крие зад всичко това 53. with one's back to the wall притиснат до стената, в безизходно положение 54. with one's back to с гръб/гърбом към 55. ам. разг. нося на гърба си 56. в съчет. с гл. to get/go back връщам се 57. време 58. връщам се на заден ход при вагоните (за локомотив), оттеглям се, отдръпвам се 59. гранича с, опирам със задната си страна в (on, upon, onto) 60. движа (се) в обратна посока, връщам, карам на заден ход, оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам 61. дебел край, тъпа задна част, тъпата страна (на сечиво и пр.) 62. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата, дъно 63. закъснял, просрочен, стар, остарял 64. залагам на 65. мин. най-горната страна на въглищен пласт 66. мор. обръщам по посоката на вятъра 67. настрана, навътре, на известно разстояние (from от) 68. облегало (на стол и пр.) 69. обратен 70. отказвам се, отстъпвам (от поето задължение и пр.), back in влизам заднишком/на заден ход 71. подписвам се на гърба, джиросвам, преподписвам (заповед и пр.) 72. поставям/служа за гръб/облегало/фон/основа и пр 73. футб. защитник, бек 74. яхвам/яздя кон* * *back[bæk] I. n 1. гръб, гърбина, плещи; тил; прен. задница; \back to front обърнат наопаки, с гърба напред; at the \back отзад; отзад; on o.'s \back легнал по гръб, на гърба си; болен; with o.'s \back to the wall притиснат до стената; ( flat) on o.'s \back на легло; нетрудоспособен (поради болест); to have a broad \back търпелив съм, "нося"; to have s.o. at o.'s \back получавам нечия подкрепа; to straighten o.'s \back изправям се; to turn o.'s \back обръщам (се с) гръб, обръщам си гърба, обръщам се гърбом (to); excuse my \back извинявай, че съм с гръб към тебе; to stab s.o. in the \back нанасям удар в гърба; 2. облегалка (на стол); 3. гребен, било, хребет, рид, превал; 4. задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, дъно; подложка, основа; хастар, подплата; the \back of the hand опакото на ръката (не дланта); the \back of my hand to you! презр. да имаш да вземаш! има да чакаш!; the \back of the head тил; the \back of the neck тил, врат; to talk through the \back of o.' s neck говоря (дрънкам) глупости; at the \back of зад, отзад на, на дъното на; at the very \back of най-отзад; at the \back of o.'s mind подсъзнателно, инстинктивно, индуктивно; машинално; out ( round) the \back отзад, зад къщата (сградата); 5. дебел край, тъпа задна част, тъпото (на сечиво); the \back of the knife обратната страна на ножа; 6. мин. открита страна (най-горна част) на въглищен пласт; 7. сп. защитник; full \back краен защитник; three-quarter \back среден защитник ( ръгби); • at the \back of beyond Бог знае къде; on the \back of след, подир, после, освен; отгоре на; to be ( lie, be thrown) on o.'s \back сп. бивам победен; to turn o.'s \back on обръщам гръб на, напускам, изоставям, избягвам от; to break the \back of унищожавам, смазвам, пречупвам; справям се (с проблем); to break the camel's \back преливам чашата на търпението, ставам причина за нещастие, злополука; изкарвам работа докрай; to break o.'s \back (to с inf) скъсвам се от работа, давам всичко от себе си (за да); to break her \back разделям се на две (за кораб); to get ( put, set) s.o.'s (o.'s) \back up, to raise ( hump, hump up) s.o.'s (o.'s) \back наежвам (се), разсърдвам (се), ядосвам (се), разлютявам (се), кипвам; оказвам съпротива, противодействам, протестирам, въставам, бунтувам се ( against); to have s.o. on o.'s \back нося някого на гърба си, изхранвам някого; to be on s.o.'s \back досаждам на някого, критикувам някого, заяждам се; get off my \back! остави ме намира! престани да се заяждаш (да ме критикуваш)!; to put o.'s \back into заемам (хващам) се здравата за; to see s.o.'s \back виждам гърба на, отървавам се от; to set o.'s \back against the wall оказвам отчаяна съпротива, съпротивлявам се отчаяно, боря се, опълчвам се; you scratch my \back and I' ll scratch yours ти на мене, аз на тебе; услуга за услуга; to go behind s.o.'s \back върша нещо зад гърба на някого (тайно); off the \back of a lorry краден (придобит) по нечестен начин; to live off the \backs of the people живея на гърба на хората; живея за чужда сметка; on the \back of an envelope който не е доведен докрай (за план и пр.), недовършен; II. adv 1. назад, обратно; отново, пак, отначало, още веднъж; \back and forth напред-назад, насам-натам, нагоре-надолу; \back to назад към; \back to \back плътно, един до друг; to answer ( talk) \back отговарям дръзко; to be \back 1) върнал съм се (от пътуване); 2) отново съм на мода; to bring \back връщам, идвам си, прибирам се; to buy \back откупвам; to put the clock \back връщам часовника назад; to get \back at s.o., to get o.'s own \back уреждам си сметките с някого, връщам си; to go \back on не спазвам, не удържам на (дума, обещание); to go there and \back отивам и се връщам; to hit \back отвръщам на удара с удар; to keep \back скривам, не съобщавам; задържам, не плащам; to lie ( sit) \back ( in a chair) облягам се (на стол); to order \back заповядвам на някого да се върне; to play \back прослушвам (запис и др.); to think \back to сещам се; опитвам се да си спомня; връщам мисълта си към; the way \back обратен път; and \back again и назад (обратно); 2. обратно (за връщане към първоначално положение, състояние); to bend \back оправям (нещо изкривено); 3. отново, отначало, още веднъж, повторно; to turn \back to s.o. for support обръщам се отново към някого за помощ; 4. за време; as far \back as, away \back in още през; way \back в миналото; 5. настрана, навътре, на известно разстояние ( from); III. adj 1. заден; отдалечен; по-долен, по-лош; \back areas воен. тил, тилови райони; \back door задна врата; to take a \back seat спотайвам се, тая се, стоя в сянка, не излизам наяве; заемам скромно положение; \back vowel ез. задна гласна; 2. закъснял, стар, остарял, просрочен; \back number стар брой (на периодично издание), прен. минала слава; \back pay ам. неизплатена надница; заплата; \back order неизпълнена поръчка; \back rent неизплатен наем; 3. обратен; \back flow обратно течение; IV. v 1. гранича, опирам със задната си страна (on, upon, on to); his garden \backs onto a school градината му граничи с училище; 2. движа (се) в обратна посока, връщам, давам заден ход (на); оттеглям се, отдръпвам се, отстъпвам; to \back out of the garage излизам от гаража на заден ход (за автомобил); 3. подпирам, подкрепям, поддържам, подсилвам; подпомагам, субсидирам, финансирам, спонсорирам; 4. залагам на; to \back the wrong horse не сполучвам с избора си, сбърквам, излъгвам се в сметките си; 5. подписвам се, написвам на гърба на, джиросвам, прехвърлям, приподписвам ( заповед); адресирам, изпращам ( писмо); 6. поставям (служа за) гръб, облегало, фон, основа, хастар, подплата (вж и backing); 7. разг. нося на гърба си; 8. яздя, възсядам, яхвам ( кон); обяздвам; 9. мор. обръщам по посоката на вятъра; започвам да духам в противоположна на слънцето посока (за вятър);
Перевод: со всех языков на болгарский
с болгарского на все языки- С болгарского на:
- Все языки
- Со всех языков на:
- Все языки
- Английский
- Болгарский
- Французский
