-
1 wooded
• горист -
2 grovy
-
3 dingle
{'diŋl}
n тесен горист дол* * *{'dinl} n тесен горист дол.* * *n дол;dingle; n тесен горист дол.* * *n тесен горист дол* * *dingle[´diʃgl] n горист дол. -
4 wooded
{'wudid}
a горист, залесен* * *{'wudid} а горист, залесен.* * *горист;* * *a горист, залесен* * * -
5 hurst
{ha:st}
1. гора, горичка, дъбрава, горист хълм
2. плитчина* * *{ha:st} n 1. гора, горичка, дъбрава; горист хълм; 2. плитчина.* * *дъбрава; горичка; гора;* * *1. гора, горичка, дъбрава, горист хълм 2. плитчина* * *hurst[hə:st] n ост. 1. гора, горичка, дъбрава; 2. горист хълм; 3. (крайбрежна) плитчина. -
6 timbered
{'timbəd}
1. дървен, направен с/от греди
2. залесен, горист* * *{'timbъd} a 1. дървен, направен с/от греди; 2. залесен, гори* * *дървен; горист; залесен;* * *1. дървен, направен с/от греди 2. залесен, горист* * * -
7 woody
{'wudi}
1. дървен, от дърво/дървесина, като дърво
2. обрасъл с гори, горист
3. дървесен* * *{'wudi} а 1. дървен, от дърво/дървесина; като дърво; 2. обрасъл* * *a горист;woody; а 1. дървен, от дърво/дървесина; като дърво; 2. обрасъл с гори, горист; 3. дървесен.* * *1. дървен, от дърво/дървесина, като дърво 2. дървесен 3. обрасъл с гори, горист* * * -
8 bosky
{'bɔski}
a горист, обрасъл с храсталак* * *{'bъski} a горист, обрасъл с храсталак.* * *горист;* * *a горист, обрасъл с храсталак -
9 boscage
{'bɔskidʒ}
n гъсталак. храсталак, горист пейзаж* * *{'bъskij} n гъсталак. храсталак; горист пейзаж.* * *гъсталак;* * *n гъсталак. храсталак, горист пейзаж* * *boscage[´bɔskidʒ] n поет. (млада) гора; гъсталак, гъстак, храсталак. -
10 holt
{hoult}
I. n горичка, горист хълм
II. 1. дупка (особ. на видра)
2. убежище* * *{hoult} n горичка, горист хълм.(2) {hoult} n 1. дупка (особ. на видра); 2. убежище.* * *дупка;* * *1. i. n горичка, горист хълм 2. ii. дупка (особ. на видра) 3. убежище -
11 woodsy
{'wudzi}
a ам. горски, характерен за гората, горист* * *{'wudzi} а ам. горски, характерен за гората; горист.* * *a ам. горски, характерен за гората, горист -
12 gill
{gil}
I. 1. обик. pl хриле
2. обица (на пуяк, петел)
3. бот. ламели (на гъби)
4. анат. двойна брадичка, гуша (у човека)
to be rosy about the GILLs имам здрав/бодър вид
to be/look green/blue/yellow about the GILLs имам болнав вид, изглеждам унил/смутен
5. тех. ребро (на цилиндър, радиатор и пр.)
II. 1. изкормвам (риба)
2. ловя (риба) в специална мрежа
3. изрязвам ламели (на гъба)
III. n мярка за течности (0. 142 л, ам. 0. 118 л), съд, побиращ такова количество течност* * *{gil} n 1. обик. pl хриле; 2. обица (на пуяк, петел); 3. бот. ла(2) {gil} v 1. изкормвам (риба), 2. ловя (риба) в специална мреж{3} {jil} n мярка за течности(0.142 л, ам. 0.118 л), съд, поб* * *ребро;* * *1. i. обик. pl хриле 2. ii. изкормвам (риба) 3. iii. n мярка за течности (0. 142 л, ам. 0. 118 л), съд, побиращ такова количество течност 4. to be rosy about the gills имам здрав/бодър вид 5. to be/look green/blue/yellow about the gills имам болнав вид, изглеждам унил/смутен 6. анат. двойна брадичка, гуша (у човека) 7. бот. ламели (на гъби) 8. изрязвам ламели (на гъба) 9. ловя (риба) в специална мрежа 10. обица (на пуяк, петел) 11. тех. ребро (на цилиндър, радиатор и пр.)* * *gill [gil] I. n 1. обикн. pl хриле; 2. гердан, брада (на пуяк и пр.); двойна брадичка; 3. бот. ламели, плочки (на гъби); 4. тех. пластина, ребро (на цилиндър, радиатор и пр.); текст. гребенка, трепка; домашен дарак; • to be rosy about the \gills имам здрав (свеж, бодър) вид; to be ( look) green ( blue, yellow) about the \gills имам болнав вид; изглеждам унил (смутен), посърнал съм; to be full ( stewed) to the \gills ам. разг. мъртвопиян, къркан. II. [dʒil] n мярка за течности (англ. = 0,142 л, ам. = 0,118 л); четвърт пинта; съд, който побира толкова течност. III. [gil] n диал., англ. планински ручей, поток; дълбок горист овраг, горист стръмен дол. -
13 rugged
{'rʌgid}
1. грапав, неравен, назъбен, скалист, каменист, горист
2. със силно врязани/изразени черти, с неправилни/тежки черти (за лице), набръчкан
3. намръщен
4. груб, суров, строг, непреклонен
5. недодялан, нешлифован, груб, прост (но добродушен)
6. як, здрав, солиден
7. тежък, труден, суров
8. бурен, лош (за време)* * *{'r^gid} a 1. грапав; неравен; назъбен; скалист, каменист; гор* * *чорлав; рошав; дрезгав; груб; грапав; недодялан; назъбен; неравен; нешлифован; непреклонен;* * *1. бурен, лош (за време) 2. грапав, неравен, назъбен, скалист, каменист, горист 3. груб, суров, строг, непреклонен 4. намръщен 5. недодялан, нешлифован, груб, прост (но добродушен) 6. със силно врязани/изразени черти, с неправилни/тежки черти (за лице), набръчкан 7. тежък, труден, суров 8. як, здрав, солиден* * *rugged[´rʌgid] adj 1. неравен, грапав; назъбен; скалист, каменист; \rugged terrain пресечена местност; \rugged barren country безплодна и сурова местност; 2. рошав, чорлав, космат; разхвърлян; 3. груб, суров, строг; рязък, непреклонен; \rugged manners груби, недодялани обноски; 4. със силно врязани линии; набърчен, набръчкан; намръщен; 5. недодялан, груб, нешлифован, недокаран; \rugged verses необработени стихове; 6. дрезгав, груб, стържещ (за глас); FONT face=Times_Deutsch◊ adv ruggedly; 7. разг. едър, пълен, масивен, солиден, здрав, як; 8. бурен, лош (за време); 9. (за машини) пригодени за работа в сурови условия. -
14 bewaldet
bewáldet adj залесен, горист.* * *a залесен, горист. -
15 waldig
wáldig adj горист.* * *a горист. -
16 well-timbered
{'wel'timbəd}
1. построен здраво от дърво
2. гъсто залесен, горист* * *{'wel'timbъd} а 1. построен здраво от дърво; 2. гъсто з* * *1. гъсто залесен, горист 2. построен здраво от дърво -
17 waldreich
wáldreich adj горист, богат с гори. -
18 arbolado,
a 1. adj горист, засаден с дървета; 2. m събир. дървета. -
19 boscoso,
a adj горист. -
20 enselvado,
a adj горист.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
горист — прил. залесен, обрасъл прил. грапав, неравен, назъбен, скалист, каменист … Български синонимен речник
гористість — тості, ж. Абстр. ім. до гористий … Український тлумачний словник
гористість — іменник жіночого роду … Орфографічний словник української мови
Манчжурия — МАНЧЖУРІЯ, кит. область, носящая назв. Дунъ санъ шэнъ; занимаетъ крайній с. в. Китая и дѣлится на 3 провинціи: Хейлунъ цзянъ, Мукденъ (Шэнъ цзинъ) и Гиринъ. Гр цы М. на с. в., с. и с. з. точно опредѣлены разл. договорами Россіи съ Китаемъ: отъ… … Военная энциклопедия
Италия — ИТАЛІЯ, кор ство, расположенное на Апенин. полуо вѣ; площадь 251.749 кв. вер.; И. граничитъ съ Франціей (на з.), Швейцаріей (на с.) и А. Венгріей (на с. в.); съ остал. 3 сторонъ она омывается Средизем. моремъ и его частями, именно: на в.… … Военная энциклопедия
История военного искусства — ИСТОРІЯ ВОЕННАГО ИСКУССТВА, изложеніе послѣдовательныхъ видоизмѣненій, происходившихъ въ различные періоды исторіи человѣчества, въ способахъ комплектованія и боевой подготовки вооруженной силы, снабженіи ея средствами, необходимыми для войны, и… … Военная энциклопедия
Норвегия — НОРВЕГІЯ, корол во на Скандинав. полуо вѣ, площадь 282.395 кв. вер.; граничитъ на в. со Швеціей, на с. в. съ Россіей (Улеаборгской и Архангельск. губ ми), на с. съ Ледов. ок., на з. съ Атлантич мъ, на ю. съ Скагерракомъ. Общ. протяженіе гр цъ… … Военная энциклопедия
Виндава или Вента — (Windau, по латышски Wente, по жмудски Wenta, от слова Wando вода) река Ковенской и Курляндской губерний, впадает в Балтийское море у г. Виндавы. Длина 275 в. (по Стрельбицкому 290 в.), поверхность бассейна 9867 кв. верст. В. протекает через… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Охотское море — обширный бассейн, расположенный на СВ Азии, принадлежащий к Тихому океану. Оно заключено между параллелями 44° и 62° 16 с. ш. и меридианами 135° 15 и 163° 15 в. д. Наиболее растянуто море по меридиану; так от Пенжинской губы до южн. границы… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Пензенская губерния* — занимает 34129,1 кв. версту или 3555115 десятин между 52°38 54°5 северной широты и 40°27½ 44°31 восточной долготы от Гринвича. Граничит на западе с Тамбовской, на юге с Саратовской, на востоке с Симбирской, на севере с Нижегородской. Поверхность… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Япония* — Содержание: I. Физический очерк. 1. Состав, пространство, береговая линия. 2. Орография. 3. Гидрография. 4. Климат. 5. Растительность. 6. Фауна. II. Население. 1. Статистика. 2. Антропология. III. Экономический очерк. 1. Земледелие. 2.… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
