-
1 bassin
m. (lat. pop. °bassinus, de baccus) 1. леген; 2. тас, тасче; bassin а barbe тасче за бръснене; 3. блюдо (на теглилка); 4. в съчет. bassin hygiénique подлога; 5. църк. дискос, поднос (за пари); 6. басейн; bassin de natation басейн за плуване; 7. резервоар; bassin de décantation утаителен резервоар (за отработени води); 8. геогр. низина; 9. вдлъбнатина на огледало; 10. басейн, находище; bassin houiller каменовъглен басейн; 11. геогр. басейн (на река, море и под.); 12. анат. таз, слабина; 13. акватория на пристанище. -
2 abyssal,
e, aux adj. (lat. abyssus "abîme") геогр. дълбоководен, дълбочинен; faune abyssal,le морска фауна. -
3 abysse
m. (lat. abyssus "abîme") геогр. морска бездна, подводна падина, пропаст. -
4 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар. -
5 accidenté,
e adj. (de accident) 1. геогр. неравен; terrain accidenté, неравна почва; 2. рядко оживен, бурен; vie accidenté,e бурен живот; 3. разг. катастрофирал; пострадал от злополука; voiture accidenté,e катастрофирала кола. Ќ Ant. égal, plat, uni. -
6 altitude
f. (lat. altitudo) геогр. алтитуда, височина (над морското равнище); mal d'altitude неразположение от високо (в планина, самолет). -
7 altitudinal,
e, aux adj. (de altitude) геогр. който се отнася до височина. -
8 antarctique
adj. (lat. d'o. gr. antarcticus) геогр. антарктически, южен ( за полюс). Ќ Ant. arctique. -
9 arboré,
e adj. (du lat. arbor "arbre") 1. геогр. покрит с отделни дървета или групи дървета; 2. диал. (Белгия) засаден с дървета. -
10 archipel
m. (du gr. pelagos "mer") геогр. архипелаг. -
11 aréique
adj. (de a- et gr. rhein "couler") геогр. без постоянна хидрографска мрежа ( за пустинен район). -
12 arrondir
v.tr. (de a- et rond) 1. закръглям, заоблям; 2. мат. закръглям число; 3. прен. разширявам, увеличавам; arrondir sa fortune увеличавам си богатството; 4. оглаждам, изглаждам; 5. грам. нареждам, подреждам; 6. геогр. заобикалям; arrondir un cap заобикалям нос; s'arrondir заоблям се, закръглям се; разширявам се, увеличавам се (за богатство и др.). -
13 atoll
m. (mot des îles Maladives) геогр. атол. -
14 ballon
m. (de l'it. palla "balle") 1. балон; аеростат; ballon dirigeable; la nacelle d'un ballon кошът на балон; ballon d'essai балон, който се пуска за определяне посоката на вятъра; прен. проучване на общественото мнение; ballon captif балон, вързан с въже за земята; 2. детско балонче; 3. топка; 4. геогр. закръглен връх на планина; 5. хим. колба; 6. ballon d'eau chaude бойлер; 7. сферична чаша със столче; (Швейцария) чаша с вместимост един дециметър; 8. ballon d'oxygène бутилка с кислород; 9. място за текст до устата на герой от комикс с форма на балонче. Ќ souffler dans le ballon духам в балон (за тест за определяне съдържанието на алкохол в кръвта); manche ballon къс буфон ръкав. -
15 barbaresque
adj. (it. barbaresco "barbare") геогр. берберски. -
16 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
17 bec
m. (lat. beccus, o. gauloise) 1. клюн, човка; coup de bec удар с клюн; 2. мутра, муцуна; език; 3. хоботче (на насекомо); 4. край, връх (на предмет); bec d'une plume връх на перо за писане, на писец; 5. уста (на човек); puer du bec мирише ми устата; ouvrir le bec отварям си устата; avoir bon bec бъбрив съм; 6. геогр. нос, издаденост на сушата врека; 7. мундщук на духов инструмент; 8. диал. целувка. Ќ avoir bec et ongles разг. имам средства за защита и умея да ги използвам; bec а gaz кран на светилен газ; blanc bec разг. неопитен млад човек; taire son bec разг. млъквам, не зная какво повече да кажа; se retrouver le bec dans l'eau не извличам никаква полза от ситуацията; bec de gaz газов фенер; tomber sur un bec срещам непреодолимо препятствие. -
18 bloc-diagramme
m. (de bloc et diagramme) (pl. blocs-diagrammes) 1. геогр. представяне на географска зона в разрез и в перспектива; 2. ел. функционална схема. -
19 bordier1,
ère adj. (de bord) 1. геогр., в съчет. mer bordier1,ère море, граничещо с океан; 2. мор. за кораб, който се управлява по-лесно, когато единият му борд е подветрен; 3. m. (Швейцария) който живее близо до брега. -
20 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори.
См. также в других словарях:
геогр. — геогр. география географический Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с … Словарь сокращений и аббревиатур
геогр. — география, географический … Русский орфографический словарь
геогр. — географический география; относящийся к географии география … Словарь сокращений русского языка
Кавказский отдел Имп. Русск. Геогр. Общества — см. Отделы Имп. Русск. Геогр. Общества … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Тибет (геогр.) — занимает юго зап. часть Китайской империи; граничит на В и СВ с провинциями Юнь нань, Сы чуань и областью Куку нор, на СЗ с Восточным Туркестаном, на З и ЮЗ с Ладаком, Кашмиром и Индией, на Ю с Непалом, Сикимом, Бутаном, Ассамом и Бирмою.… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
ОСТРОВА (геогр.) — (Islands) небольшие по сравнению с материками части суши, окруженные морем со всех сторон. По происхождению острова делятся на материковые, т. е. отделившиеся части суши, и исконные, никогда не соединявшиеся с материками, намывные и океанические… … Морской словарь
воды (геогр.) — — [http://www.eionet.europa.eu/gemet/alphabetic?langcode=en] EN water (geographic) The liquid that forms streams, lakes, and seas, and issues from the ground in springs. (Source: WEBSTE) [http://www.eionet.europa.eu/gemet/alphabetic?langcode… … Справочник технического переводчика
высота (геогр.) — — [http://www.eionet.europa.eu/gemet/alphabetic?langcode=en] EN altitude 1) In general, a term used to describe a topographic eminence. 2) A specific altitude or height above a given level. 3) In surveying, the term refers to the angle… … Справочник технического переводчика
ист.-геогр. — ист. геогр. историко географический Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с … Словарь сокращений и аббревиатур
Алфераки, член Импер. Геогр. Общ. — † 1881 г. {Половцов} … Большая биографическая энциклопедия
Рельеф (геогр.) — Рельеф (франц. relief, от лат. relevo ‒ поднимаю) (географический), совокупность неровностей поверхности суши, дна океанов и морей, многообразных по очертаниям, размерам, происхождению, возрасту и истории развития. Р. слагается из сочетающихся… … Большая советская энциклопедия
