-
1 bridle
{'braidl}
I. 1. юзда. оглавник, гем, прен. обуздаване. спирачка
2. поводи (на кон)
3. анат. лигамент
4. тех. ограничител
5. мор. корабно/привързно въже. бридел
II. 1. слагам юзда на (кон)
2. обуздавам, укротявам, спирам, сдържам, въздържам
to BRIDLE oneself tongue държа си езика, меря си думите
3. виря/дърпам назад глава (за кон) (често с up), прен. вирвам глава/нос, наежвам се, настръхвам, изправям се, изопвам се (от обида, възмущение и пр.)* * *{'braidl} n 1. юзда. оглавник, гем; прен. обуздаване. спирачка(2) v 1. слагам юзда на (кон): 2. обуздавам, укротявам, спи* * *юзда; укротявам; обуздавам; оглавник; ограничител; въздържам се;* * *1. i. юзда. оглавник, гем, прен. обуздаване. спирачка 2. ii. слагам юзда на (кон) 3. to bridle oneself tongue държа си езика, меря си думите 4. анат. лигамент 5. виря/дърпам назад глава (за кон) (често с up), прен. вирвам глава/нос, наежвам се, настръхвам, изправям се, изопвам се (от обида, възмущение и пр.) 6. мор. корабно/привързно въже. бридел 7. обуздавам, укротявам, спирам, сдържам, въздържам 8. поводи (на кон) 9. тех. ограничител* * *bridle[´braidl] I. n 1. юзда, гем, оглавник; прен. спирачка; to give a horse the \bridle отпускам юздите (и прен.); to put a \bridle on прен. обуздавам се, овладявам се; 2. поводи (на кон); to draw \bridle спирам коня, дръпвам поводите; to turn \bridle ост. връщам се обратно, връщам се назад; 3. халка, в която влиза резе; 4. анат. лигамент, връзка, която държи езика отдолу; 5. тех. ограничител; 6. мор. корабно (привързано) въже; FONT face=TmsTr7. надлъжна обтяжка между опорни конструкции; II. v 1. слагам юзда (на кон); 2. обуздавам, укротявам, овладявам, задържам, въздържам; to \bridle o.'s tongue държа си езика, меря си думите; 3. виря глава, дърпам назад глава (за кон) (често с up); 4. прен. виря нос, пъча се, разг. перча се; важнича (често с up); дърпам се; наежвам се, настръхвам; to \bridle in спирам кон.
См. также в других словарях:
гем — гем, а … Русский орфографический словарь
Гем А — Гем А … Википедия
Гем С — Общие Эмпирическая формула C34H … Википедия
Гем C — Гем С Общие Эмпирическая формула C34H … Википедия
Гем O — Гем О Общие … Википедия
Гем О — Общие … Википедия
Гем B — Гем Б … Википедия
Гем — Гем: Гем (биохимия) производное порфирина, содержащего в центре молекулы атом двухвалентного железа. Гем (мифология) персонаж, влюблённый в свою сестру. … Википедия
ГЕМ — комплексное соединение порфирина с двухвалентным железом. В живых организмах входит в состав сложных белков гемопротеидов. В зависимости от заместителей в порфириновом цикле различают Г. а, b (протогем, или просто Г.), с и т. д. Наиб,… … Биологический энциклопедический словарь
ГЕМ — ГЕМ, железосодержащее соединение из группы порфиринов (см. ПОРФИРИНЫ). Состоит из 4 ядер пиррола (см. ПИРРОЛ), составляющих порфириновое кольцо, в центре которого находится атом двухвалентного железа. В качестве простетической группы (см.… … Энциклопедический словарь
гем — (гр. haima кровь) небелковая часть гемоглобина, в молекуле которого г. связан с глобином; в состав гема входит двухвалентное железо; окисляясь, г. превращается в гематин. Новый словарь иностранных слов. by EdwART, , 2009. гем а, мн. нет, м. (нем … Словарь иностранных слов русского языка
