-
61 щампа с огънат поансон за огъване на сложни форми
gooseneck diegooseneck diesБългарски-Angleščina политехнически речник > щампа с огънат поансон за огъване на сложни форми
-
62 ефект запам'ятовування форми
ru\ \ эффект запоминания формыen\ \ shape memoryde\ \ Formgedächtnisfr\ \ \ mémoire de formeздатність матеріалу згадувати задану в певних умовах форму після подальших механічного (що змінює його форму) і термічного впливівТермінологічний Словник "Метали" > ефект запам'ятовування форми
-
63 основні форми забування
Короткий українсько-англійський словник термінів із психології > основні форми забування
-
64 формирам
форми́рам гл. 1. ( съставям) formieren sw.V. hb tr.V., zusammen|stellen sw.V. hb tr.V., auf|stellen sw.V. hb tr.V.; 2. ( изграждам) formieren sw.V. hb tr.V., bilden sw.V. hb tr.V.; формирам група Eine Gruppe formieren, aufstellen; формирам личността Die Persönlichkeit formieren/bilden. -
65 attention forms
-
66 forms experience of feeling
English-Ukrainian psychology dictionary > forms experience of feeling
-
67 forms of direction
English-Ukrainian psychology dictionary > forms of direction
-
68 forms of personality development
English-Ukrainian psychology dictionary > forms of personality development
-
69 thinking forms
-
70 формирам
формѝрам (н)св1. (съставлявам) formàre, costituìre2. (създавам) formàre, creàre3. (оформям) formàre, plasmàre, modellàre -
71 shape
1. n1) форма, обрис; образstrange in shape — дивної форми, дивний за формою
2) певна форма, порядокto put (to get, to knock, to lick) smth. into shape — приводити щось у порядок, надавати чомусь певного вигляду
to take shape — а) набути певної форми, стати чітким, виразним; б) утілитися (в чомусь)
3) вигляд, образ, подоба4) привид, примара5) стан, становище6) спортивна форма7) зразок, модель; шаблон8) формочка (для пудингу тощо)2. v1) надавати форми; робити за певним зразком2) виготовляти, створювати (з чогось)3) надавати чіткої форми, приводити в порядокto shape a plan — намітити (розробити) план
to shape one's course — а) намітити лінію поведінки; б) брати курс (на щось)
5) пристосовувати (до чогось — to)you must shape your plans to your abilities — ти повинен будувати плани відповідно до своїх здібностей
6) кроїтиshape up — розм. а) набувати певної форми; б) надавати певної форми
* * *I n1) форма, обрис2) певна форма; порядокto take shape — набувати певної форми, ставати більш певним /чітким/; втілюватися
3) вид, образ, вигляд4) примара5) стан, положення; спортивна форма7) зразок; модель; болванка ( для моделювання капелюхів); формочка (для пудингу, желе)8) мaт. шейпII v1) надавати форму; робити за яким-небудь зразком; робити, створювати ( з чого-небудь)2) надавати чіткої форми; давати лад, приводити в порядок, упорядковувати3) набувати форму, вигляду; виходитиto shape well — складатися вдало, повертати на добре; формуватися
4) (to) пристосовувати -
72 категорії історичної науки
КАТЕГОРІЇ ІСТОРИЧНОЇ НАУКИ - універсальні, всезагальні форми історичних - діяльності, мислення та свідомості людей. К.і.н. - поняття полісемантичне; воно може мати своїм змістом: а) основні форми історичної життєдіяльності (спільнота, культура, цивілізація, формація) і роди соціально-історичного буття людей (економіка, соціальна сфера, політика, духовне життя); б) форми історичного мислення, що використовуються людьми "поза спиною їх свідомості"; в) наріжні характеристики історичного пізнання, що осягаються істориками як найзагальніші і фундаментальні поняття історії як науки; г) форми історичної самосвідомості. Категоріальна структура історичного мислення формується на основі соціально-історичної життєдіяльності людей, в ході відтворення та темпоральних глибинних змін явищ життєвого світу і їх взаємозв'язків. Інваріантні форми та співвідношення історичних подій і процесів, багато разів повторюючись в діяльності і стосунках людей, постають як онтологічний вимір категорій і в подальшому поступово закріплюються в свідомості людей вже у вигляді форм історичного мислення. Як форми мислення К.і.н. відображають загальні хронотопічні властивості людського співжиття, структуру, перебіг, ритм і взаємозалежності процесів суспільної динаміки і водночас використовуються (переважно стихійно, в неусвідомленій формі) як способи фіксації повторюваності в історії, виокремлення закономірного, віднесення одиничних, випадкових історичних подій до відповідних детерміністських вузлів перетину мережі загальних і необхідних зв'язків історичного процесу. Пізніше, відповідно до самоідентифікації та самоздійснення того чи того суспільства, культури, народу тощо, К.і.н. поступово усвідомлюються і з синкретичних, узвичаєних способів фіксації й вираження необхідного та всезагального в історії перетворюються на такі пізнавальні засоби, що свідомо формуються і застосовуються. В цьому аспекті історичні категорії виступають як універсали (чи архетипи), що схоплюють у відповідному зрізі історичний процес як цілісність. На цій підставі вони свідомо використовуються вченими як дієві інструменти автентичного осягнення історичної реальності в усій повноті та розмаїтті їх виявів. На відміну від спеціальнонаукових понять різноманітних галузевих історичних дисциплін, К.і.н. на сучасному етапі постають як цілісні духовні утворення, що актуалізують і репрезентують не тільки розсудкові, а й усі інші пізнавальні здатності людини (всю почуттєву сферу, продуктивну та репродуктивну уяву, волю, розум). Отже, К.і.н. спроможні відігравати роль не тільки, а то й не стільки неусвідомлено вживаних форм мислення чи понятійних, абстрактно-розсудкових засобів пізнання в його класичному розумінні (як суб'єкт-об'єктної взаємодії), а й своєрідних екзистенціалів, формування і дія яких засновується значною мірою на переживанні та співпереживанні; на ідіосинкразійній симпатії та "відбірковій спорідненості" (Гете), співчутті й співстражданні; на залученні не лише зовнішнього, а й внутрішнього досвіду; розпредметненні історичного "апріорі" і осягненні історії як конгеніальної людині сукупності існувань інших людей.Філософський енциклопедичний словник > категорії історичної науки
-
73 онтологія
ОНТОЛОГІЯ ( від грецьк. οντοζ - суще; λόγοζ - слово, вчення) - філософське вчення про буття як таке. Поняття О. вперше було введене у XVII ст. Гокленіусом і остаточно закріплене у метафізиці Вольфа. Специфічне місце О. у системі метафізики визначилося значно пізніше, ніж виникла сама проблема буття. Остання чітко була окреслена елватами, зокрема Парменідом, який розрізнив буття на чуттєве та істинне. Платан розробив вчення про понадчуттєві засади буття - ідеї - як умоосяжні форми, або сутності, відображенням яких є плинний, чуттєво сприйманий світ речей. У філософії Платона порушена фундаментальна проблема співвідношення буття і становлення. Аристотель піддав критиці платонівський поділ на два світи і прагнув відшукати сутності у самому матеріальному бутті, однак такий варіант О. становив радше опис фізичної реальності з онтологічного погляду. Разом з тим він стверджував існування "останньої" причини буття - понадчуттєвої "форми форм", Божественної ентелехії Ц. е вчення Аристотеля, як і вчення Платона про два світи та неоплатоністське тлумачення буття як "єдиного" і "ума", вплинули на формування всієї західноєвропейської онтологічної традиції З. окрема, Псевдо-ДіонісійАреопагіт кладе неоплатоністську О. в основу символічного тлумачення всього сущого як ієрархії світла, що позначилося на корпусі ідей всієї середньовічної естетики С. ередньовічна схоластика виходила із сполучення античної О. із теологією. Абсолютне буття тут ототожнюється із Богом. Схоластична О. характеризується вирізненням і категорійною розробкою рівнів буття - субстанційного і акцидентального, актуального і потенційного, необхідного і випадкового. У Томи Аквінського О. - це відсторонене міркування про "чисті" форми буття. У філософії Відродження оригінальне тлумачення О. подає Кузанський. Розрізняючи Абсолют і універсум, Кузанець вчить, що центром і межею матеріального є творець; через приналежність до універсуму кожна річ перебуває в кожній; максимальна відмінність речей збігається з їх мінімальною відмінністю (або відсутністю такої). Зорієнтована на науку філософія Нового часу звільняє вчення про буття від теологічної форми. У філософів-емпіриків онтологічна проблематика відходить на другий план (напр., у Г'юма О. як вчення відсутнє) Ф. ілософи ж раціоналісти роблять О. невід'ємною частиною своїх систем. Декарт намагався поєднати вчення про буття і гносеологію. Принцип cogito ergo sum відкривав можливість зробити О. складовою частиною теорії пізнання С. піноза, продовжуючи пантеїстичну традицію, вихідною точкою О. робить тотожність Бога і Природи, котру він розумів як єдину, вічну і безконечну субстанцію, що є причиною самої себе Л. яйбніц, переймаючись метою створення універсальної метафізики, розробив філософські засади для об'єднання О., космології і раціональної психології, що надалі уможливило систематизацію О. Вольфом. "Критична філософія" Канта, протиставивши "догматизму" старої О. нове розуміння буття, радикально трансформує попередню онтологічну традицію. За Кантом, не може бути О. поза вченням про принципи розуму. Фіхте, Шеллінг, Гегель повертаються до раціоналістичної традиції розбудови О. на підставі гносеології: буття є результатом розвитку мислення, його моментом, коли мислення виявляє свою тотожність із буттям. Але на відміну від докантівської О., буття в їхніх системах осягається не у пасивному спогляданні, а в історичному і логічному становленні. У західноєвропейському мисленні XIX ст. складається критичне ставлення до О. як філософської дисципліни. Разом із метафізикою її відкидають позитивізм і філософія життя. Неокантіанство і близькі йому напрями розвивають гносеологічне розуміння О. Лише наприк. XIX і поч. XX ст. спостерігається відродження онтологічної проблематики. Неотомізм реставрує і систематизує О. середньовічної схоластики. "Критична О." Н. Гартмана намагається подолати розрив між онтологічними сутностями і дійсним буттям, розглядаючи речовий, людський і духовний світи як виявлення незалежних прошарків реальності, щодо якої пізнання вторинне. Гуссерль вважав автентичною О. феноменологію, що описує структури готового знання і способи його засвоєння. "ФундаментальнаО." Гайдеггера розкриває сенс буття через осмислення унікальності наявної ситуації присутності людини у світі. "Феноменологічна О." Сартра, як і "всеохопне" Ясперса, спрямовані на обстоювання тлумачення буття як неподільної єдності суб'єкта й об'єкта, що фундує людську свободу і відповідальність. В ортодоксальному марксизмі О. - це діалектико-матеріалістичне вчення про форми руху матерії і суспільне буття, що визначає суспільну свідомість. Недогматичні течії марксизму орієнтовані на О. діяльності як спосіб буття людини у світі (напр., "О. суспільного буття" Лукача). Посткласичний філософський дискурс, заперечуючи традиційну метафізику, намагається максимально проблематизувати онтологічне, власне буттєве, поле філософії, включивши в нього суб'єктивність як людську індивідуальність.Ю. Іщенко -
74 do
{du:}
I. 1. v (did, done л. ед. ч. сег. вр. does, ост. doth, doeth, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. dost, 2 л. ед. ч. мин. вр. ост. didst) правя, върша, извършвам, изпълнявам, занимавам се с
to DO well/brilliantly at something справям се с/изкарвам нещо добре/блестящо
to DO one's military service служа/изкарвам военната си служба
to DO one's hair правя си косата/прическа, сресвам се
it isn't done това не е прието/позволено, така не бива (да се прави)
it's quite commonly done това е нещо обикновено, така правят всички
it's as good as done речено-сторено, все едно, че е направено, дадено
it gives me something to DO това ми създава занимание, запълва ми времето
what is to be done? какво да се прави? it cannot be done невъзможно е
she did nothing but sleep тя само спеше
what can I DO for you? с какво мога да ви услужа/да ви бъда полезен? какво обичате?
2. причинявам, правя
to DO someone good/harm полезен/вреден съм за някого, уча, следвам, решавам (задачи), занимавам се с
to DO one's lessons уча си уроците
to DO medicine/engineering следвам/уча медицина/инженерство
to DO sums решавам задачи
to DO repairs занимавам се с поправки, разтребвам, оправям, подреждам, почиствам, боядисвам, мия, измивам
to DO a room разтребвам/боядисвам стая
to DO the dishes мия/измивам чиниите
3. излежавам (наказание в затвора)
4. развивам (скорост)
5. поставям (пиеса и пр.), играя (роля), правя се на
to DO a Garbo правя се на Грета Гарбо, държа се като че ли съм Грета Гарбо
to DO the affable правя се на много любезен
6. оказвам, отдавам (вж. credit. favour, justice, service)
7. разглеждам, посещавам (град, музей и пр.)
8. готвя, пека
9. храня, угощавам
to DO oneself well угаждам си
they DO you well at this hotel в този хотел хранят добре
how much DO they DO you for? колко ви струва храната
10. разг. измамвам, изигравам
I'm afraid you've been done страхувам се, че са те измамили/метнали
to DO someone out of задигам някому, изигравам някого с (дадена сума)
to DO someone in the eye, to DO someone brown sl. жестоко измамвам някого
to DO someone out of a job измествам някого от работа
11. подхождам, подобавам, приличам
this sort of work won't DO for him този вид работа не e за него
that won't DO, that will never DO това e немислимо, така не може
will I DO? добре ли съм така? аз мога ли да свърша тази работа? аз подходящ ли съм? that will DO достатъчно, стига, това е подходящо/удобно, това ще свърши работа
it won't DO to tell him now не може/не бива да му казваме сега
12. чувствувам се, карам я, вирея, преуспявам (обик. с наречия)
the patient is DO ing well болният e добре/върви към подобрение
we're DOing pretty well доста добре сме, добре я караме
he will DO well (for himself) ще успее (в живота), ще се нареди, ще прокопса
how DO you DO здравейте! добър ден! this plant won't DO in such soil това растение няма да вирее в такава почва
he did well out of the bargain той спечели добри пари от сделката
13. sl. преследвам съдебно, осъждам
14. sl. имам полови връзки с
15. в перфектни форми свършвам
one more question and I am done още един въпрос и свършвам
let's have done with it хайде да оставим това, стига вече по този въпрос
haven't you done eating yet? още ли не сте свършили с яденето? be/have done хайде свършвай! стига! done! готово! съгласен съм! дай ръка
16. за заместване на друг глагол, за да се избегне повторение-често не се превежда
I replied as others had done отговорих, както бяха сторили и други
he said he would go and he did каза, че ще отиде и отиде
why act as you DO? защо постъпваш така? may I use your telephone? -please, DO мога ли да използувам телефона ви? да, моля, да, разбира се
17. като спомагателен глагол в отр. и въпр. форма и при инверсия-не се превежда
DO you like fish? обичате ли риба? he didn't see me той не ме видя
don't tell him не му казвай
he didn't tell you, did he? той не ти каза, нали? don't! недей! остави! well DO I remember the day добре си спомням деня
18. за усилване наистина, действително, моля (ви се)
I did like it наистина ми хареса
DO sit down моля, седнете
19. пред гл. в положителна форма, юр., ост. не се превежда
charged that he did threaten to... обвинен в това, че заплашил да...
all the earth doth worship the Lord цялата вселена слави бога
to DO one's thing върша каквото ми e приятно
to DO or die да победя или да умра, победа или смърт
that's done it това вече препълни чашата, и това на всичко отгоре
nothing DOing тая няма да я бъде/да стане, няма го майстора, такива да ги нямаме
II. 1. нещо, работа
2. sl. измама, мошеничество, разг. гости, прием, вечеринка, банкет, събитие
рl дял, участие
fair dos! ще делим по равно
3. нареждане, заповед
DOs and dont's правила за държане, позволеното и непозволеното
III. n муз. до
IV. вж. ditto* * *{du:} v (did {did}, done {d^n} л. ед. ч. сег. вр. does {d^z}(2) {du:} n (pl dos, do's) 1. нещо, работа; 2. sl. измама, мошенич{3} {dou} n муз. до.{4} {du:} вж. ditto.* * *чиня; Я; ставам; третиране; третирам; свършвам; отнасяне; правя; правене; вършене; работя; задоволявам се; завършвам;* * *1. 1 sl. имам полови връзки с 2. 1 sl. преследвам съдебно, осъждам 3. 1 в перфектни форми свършвам 4. 1 за заместване на друг глагол, за да се избегне повторение-често не се превежда 5. 1 за усилване наистина, действително, моля (ви се) 6. 1 като спомагателен глагол в отр. и въпр. форма и при инверсия-не се превежда 7. 1 подхождам, подобавам, приличам 8. 1 пред гл. в положителна форма, юр., ост. не се превежда 9. 1 чувствувам се, карам я, вирея, преуспявам (обик. с наречия) 10. all the earth doth worship the lord цялата вселена слави бога 11. charged that he did threaten to... обвинен в това, че заплашил да.. 12. do sit down моля, седнете 13. do you like fish? обичате ли риба? he didn't see me той не ме видя 14. don't tell him не му казвай 15. dos and dont's правила за държане, позволеното и непозволеното 16. fair dos! ще делим по равно 17. haven't you done eating yet? още ли не сте свършили с яденето? be/have done хайде свършвай! стига! done! готово! съгласен съм! дай ръка 18. he did well out of the bargain той спечели добри пари от сделката 19. he didn't tell you, did he? той не ти каза, нали? don't! недей! остави! well do i remember the day добре си спомням деня 20. he said he would go and he did каза, че ще отиде и отиде 21. he will do well (for himself) ще успее (в живота), ще се нареди, ще прокопса 22. how do you do здравейте! добър ден! this plant won't do in such soil това растение няма да вирее в такава почва 23. how much do they do you for? колко ви струва храната 24. i did like it наистина ми хареса 25. i replied as others had done отговорих, както бяха сторили и други 26. i'm afraid you've been done страхувам се, че са те измамили/метнали 27. i. v (did, done л. ед. ч. сег. вр. does, ост. doth, doeth, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. dost, 2 л. ед. ч. мин. вр. ост. didst) правя, върша, извършвам, изпълнявам, занимавам се с 28. ii. нещо, работа 29. iii. n муз. до 30. it gives me something to do това ми създава занимание, запълва ми времето 31. it isn't done това не е прието/позволено, така не бива (да се прави) 32. it won't do to tell him now не може/не бива да му казваме сега 33. it's as good as done речено-сторено, все едно, че е направено, дадено 34. it's quite commonly done това е нещо обикновено, така правят всички 35. iv. вж. ditto 36. let's have done with it хайде да оставим това, стига вече по този въпрос 37. nothing doing тая няма да я бъде/да стане, няма го майстора, такива да ги нямаме 38. one more question and i am done още един въпрос и свършвам 39. pl дял, участие 40. she did nothing but sleep тя само спеше 41. sl. измама, мошеничество, разг. гости, прием, вечеринка, банкет, събитие 42. that won't do, that will never do това e немислимо, така не може 43. that's done it това вече препълни чашата, и това на всичко отгоре 44. the patient is do ing well болният e добре/върви към подобрение 45. they do you well at this hotel в този хотел хранят добре 46. this sort of work won't do for him този вид работа не e за него 47. to do a garbo правя се на Грета Гарбо, държа се като че ли съм Грета Гарбо 48. to do a room разтребвам/боядисвам стая 49. to do medicine/engineering следвам/уча медицина/инженерство 50. to do one's hair правя си косата/прическа, сресвам се 51. to do one's lessons уча си уроците 52. to do one's military service служа/изкарвам военната си служба 53. to do one's thing върша каквото ми e приятно 54. to do oneself well угаждам си 55. to do or die да победя или да умра, победа или смърт 56. to do repairs занимавам се с поправки, разтребвам, оправям, подреждам, почиствам, боядисвам, мия, измивам 57. to do someone good/harm полезен/вреден съм за някого, уча, следвам, решавам (задачи), занимавам се с 58. to do someone in the eye, to do someone brown sl. жестоко измамвам някого 59. to do someone out of a job измествам някого от работа 60. to do someone out of задигам някому, изигравам някого с (дадена сума) 61. to do sums решавам задачи 62. to do the affable правя се на много любезен 63. to do the dishes мия/измивам чиниите 64. to do well/brilliantly at something справям се с/изкарвам нещо добре/блестящо 65. we're doing pretty well доста добре сме, добре я караме 66. what can i do for you? с какво мога да ви услужа/да ви бъда полезен? какво обичате? 67. what is to be done? какво да се прави? it cannot be done невъзможно е 68. why act as you do? защо постъпваш така? may i use your telephone? -please, do мога ли да използувам телефона ви? да, моля, да, разбира се 69. will i do? добре ли съм така? аз мога ли да свърша тази работа? аз подходящ ли съм? that will do достатъчно, стига, това е подходящо/удобно, това ще свърши работа 70. готвя, пека 71. излежавам (наказание в затвора) 72. нареждане, заповед 73. оказвам, отдавам (вж. credit. favour, justice, service) 74. поставям (пиеса и пр.), играя (роля), правя се на 75. причинявам, правя 76. развивам (скорост) 77. разг. измамвам, изигравам 78. разглеждам, посещавам (град, музей и пр.) 79. храня, угощавам* * *do [du:] I. v ( did [did]; done[dʌn]) 1. правя, върша, извършвам, свършвам, изпълнявам; занимавам се с; to \do o.'s military service отбивам военната си служба; to \do a portrait правя (рисувам) портрет; to \do the garden заемам се с градината; почиствам градината; to do o.'s hair вчесвам се, сресвам се; правя си прическа; this restaurant doesn't \do lunch on Sundays в този ресторант не предлагат обяд в неделя; it isn't done това не е позволено (обичайно); така не бива; that's done it това вече преля чашата, и това на всичко отгоре; it is as good as done речено-сторено; все едно, че е направено; дадено; имай го за свършено; it gives me s.th. to \do това ми създава занимавка; това ми запълва времето; what is to be done? какво да се прави? there is nothing to be done няма какво да се прави, не остава нищо друго; she did nothing but cry тя само плачеше; by so \doing по този начин; what ( how) \do you \do for bread? как се снабдявате с хляб? как стои при вас въпросът с хляба? I had much to \do in (с ger) не ми беше лесно да; \do what you will каквото и да правиш; to \do or die да победя или да умра; победа или смърт; \do-or-die air крайна (пълна) решимост; • when at Rome \do as the Romans \do с вълците - по вълчи; когато си в Рим, постъпвай така, както постъпват римляните; to \do o.' s own thing постъпвам типично в свой стил; върша това, което ми приляга (харесва); I could \do with a cup of coffee няма да ми се отрази зле едно кафе, не бих имал нищо против едно кафе; well done! браво! отлично! there is nothing \doing нищо не става; мъртвило е; nothing \doing! нищо не става! няма го майстора! да ги нямаме такива! такива не минават! nothing \doing under a thousand leva и пръста си не мърдам за по-малко от хиляда лева, не може да става дума за по-малко от хиляда лева; ( meat) well done добре опечено (месо); done ( to a turn) много добре опечено; to \do o.' s nut разг. побеснявам; избухвам; 2. причинявам, правя; to \do o.'s good полезен съм; 3. оказвам; to \do s.o. a favour правя някому услуга; 4. разглеждам; посещавам; to \do a picture gallery разглеждам картинна галерия; 5. угощавам, храня; отнасям се към; to \do o.s. well угаждам си; 6. стигам; достатъчен съм; върша работа; the meat won't \do for the two of us месото няма да стигне и за двама ни; 7. решавам, разрешавам (проблем, задача); 8. уча, следвам; 9. играя ( роля); представям ( пиеса); 10. движа се (с дадена скорост); вървя (за автомобил); this car will \do 120 mph тази кола вдига 120 мили в час; 11. извървявам, изминавам (разстояние); 12. изтощавам; измарям; 13. разг. измамвам, подхлъзвам, прекарвам, прецаквам, изигравам, излъгвам; I think you have been done мисля, че са те метнали (изиграли); to \do s.o. out of a job измествам някого от работата му; 14. подхождам, подобавам, приличам; that won't \do here на такова нещо не му е мястото тук; that will never \do това е немислимо (непоносимо); така не може; will I \do? добре ли съм така? that will \do достатъчно, стига; това е подходящо (удобно); it won't \do to play all day long не може да се играе цял ден; 15. чувствам се добре; справям се; поправям се; преуспявам; the patient is \doing well болният върви към подобрение; he is a lad who will \do well той е едно момче, което ще успее в живота, това момче има добро бъдеще; how \do you \do! здравей!; здрасти! trees will not \do in this soil дървета не могат да растат на такава почва; 16. (в перфектни форми) свършвам, приключвам, завършвам; one more question and I am done още един въпрос и свършвам; be more precise or we shall never have done бъди по-конкретен (точен), иначе никога няма да свършим; let us have done with it нека да свършим с това; нека да оставим това; haven't you done eating yet? още не си ли се наял? не си ли свършил вече с яденето? be done! хайде свършвай! done! готово! съгласен! дай ръка! (при пазарлък и пр.); 17. (за заместване на друг глагол с оглед да се избегне повторение) I replied as others have done отговорих, както бяха сторили и други хора; why act as you \do? защо действаш така? the church can be seen from afar, standing as it does on the cliff църквата може да се види отдалеч там горе на скалите; May I open these letters? Please \do! мога ли да отворя тези писма? - да, разбира се! they have always existed and \do so still те винаги са съществували и продължават да съществуват; 18. (като спомагателен глагол в отрицателни и въпросителни форми) he did not see me той не ме видя; did he not ( didn't he) see me? той не ме ли видя? \do not speak! не говори! \do you mind? имаш ли нещо против? (\do) you see? виждате (виждаш) ли? нали така? I like coffee, \do you? обичам кафе, а ти? you like him, don't you? ти го обичаш нали? don't! недей! остави! стига! 19. (за усилване) he threatened to go and he did go ( and go he did) той се закани, че ще отиде, и действително отиде; 20. (в юридически и църковен стил) all them earth doth worship Thee цялата вселена Те слави; charged that he did on the 11th of February utter threats обвинен в това, че на 11 февруари е произнесъл закани; 21. sl арестувам; 22. sl намирам за виновен в престъпление; 23. австр. разг. губя пари главоломно; банкрутирам; изчерпвам (ресурси, пари); 24. sl млатя; малтретирам; нападам; 25. sl друсам се, вземам наркотик; 26. имитирам; he can \do all his friends той може да имитира всичките си приятели; II. n разг. 1. нещо, работа; 2. правене, вършене; the \do's and \do nots of society позволеното и непозволеното в обществото; 3. отнасяне, третиране; отношение; 4. измама, мошеничество; 5. приемане гости, посрещане, прием; вечеринка; банкет; 6. шег. събитие; 7. pl участие; дял; 8. разпореждане, нареждане; заповед; 9. австр. sl успех. III. [dou] n муз. до. -
75 foliated
{'foulieitid}
1. с листовидни форми/мотиви (за украса)
2. геол. шистов, ламинарен
FOLIATED coal шистови въглища* * *{'foulieitid} а 1. с листовидни форми/мотиви (за украса); 2.* * *1. foliated coal шистови въглища 2. геол. шистов, ламинарен 3. с листовидни форми/мотиви (за украса)* * * -
76 formality
{fɔ:'mæliti}
1. спазване на установените форми/правила, благоприличие, ред
2. формализъм, педантичност
3. формалност, формални изисквания
4. етикет, протокол
5. официално държание, официалност
6. скованост, бездушност (на рисунка)* * *{fъ:'maliti} n 1. спазване на установените форми/правила; б* * *формализъм; формалност; официалност; педантичност; протокол;* * *1. етикет, протокол 2. официално държание, официалност 3. скованост, бездушност (на рисунка) 4. спазване на установените форми/правила, благоприличие, ред 5. формализъм, педантичност 6. формалност, формални изисквания* * *formality[fɔ:´mæliti] n 1. спазване на установените форми, правила; благоприличие; ред; 2. формализъм, педантичност; 3. формалност, формални изисквания; 4. етикет, протокол; 5. официалност; сковано, официално държане; 6. скованост, бездушност (на рисунка). -
77 have
{hæv}
I. 1. v (had, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. hast, 3 л. ед. ч. has, ост. hath, 2 л. ед. ч. pt ост. hadst) имам, притежавам, държа
the purse has nothing in it няма нищо в портмонето
you HAVE my apologies извинявам се
will you HAVE the goodness/kindness to ще бъдете ли така добър/любезен да
to HAVE responsibility for oтговорен съм за
to HAVE and to hold юр. в собственост и владение (в документи за предавано на имущество)
to HAVE what it takes имам нужните качества/способности
he had me by the throat той ме държеше за гърлото
2. имам, раждам
3. получавам, придобивам
let me HAVE, your keys дай ми ключовете си
let me HAVE an early reply отговори ми бързо
if yon don't take care you will HAVE the police upon you ако не внимаваш, ще имаш разправии с полицията
there was no work to be had нямаше никаква работа, не се намираше никаква работа
it is to be had at the chemist's това се намира по аптеките
to HAVE one's wish fulfilled желанието ми се изпълнява
I had it from my neighbours съседите ми ro казаха, научих се от съседите
4. ям, изяждам, пия, изпивам, вземам
to HAVE breakfast/dinner/supper закусвам/обядвам/вечерям
will you HAVE something to eat/drink? ще хапнете ли/пийнете ли нещо? where do you HAVE your meals? къде се храните
5. с допълнение от глаголно същ. -превежда се със съответния гл.
to HAVE a try опитвам се
to HAVE a wash измивам се
to HAVE a swim (по) плувам
to HAVE a lie down полягам си
6. преживявам, изпитвам, претърпявам, прекарвам (време)
to HAVE an accident претърпявам злополука/катастрофа, катастрофирам
to HAVE a good time прекарвам добре
he had his watch stolen откраднаха му часовника
he never had it so good никога не е бил/не му е било така добре
to let someone HAVE it sl. давам някому да се разбере, удрям някого
he's had it sl. свършено е с него, пропуснал е случай, не е вече туй, което беше, убит е
7. sl. излъгвам, измамвам, изигравам
you've been had излъгали са те
I am not to be had мен не могат ме излъга, не съм вчерашен
8. побеждавам, бия, взимам връх над
you HAVE (got) me there! тук ме хвана натясно! he had him in the first round победи го в първия рунд
9. казвам, твърдя, поддържам (с допълнение it, което не се превежда), as Plato had it както казва Платон
he will HAVE it that той настоява/твърди, че
10. позволявам, допускам
I won't HAVE that няма да допусна подобно нещо, не разрешавам
I'm not having any разг., upон. не, благодаря, без мен, не се хващам на тази въдища
11. карам, накарвам, нареждам
what would you HAVE me do? какво искаш да направя? I had her make a copy накарах я/наредих и да направи препис
I had him dismissed наредих да бъде уволнен
he had me guessing чудех се какво иска да каже той (той ме накара да се чудя)
12. поканвам (да гостува)
we had them to stay with us поканихме ги да ни гостуват, гостуваха ни
to HAVE someone to dinner каня някого на вечеря
13. знам, разбирам, схващам
die has it by heart тя ro знае наизуст
he has only a little French той знае съвсем малко френски
you HAVE me? разбираш ли ме? I HAVE it сетих се, знам
14. давам да ми се направи нещо (рокля и пр.) (с рр)
to HAVE one's hair done правя си фризура (на фризъор)
to HAVE one's hair cut подстригвам се (на бръснар)
15. обладавам (жена)
16. трябва, налага се, нужно е (и HAVE got to с inf)
I HAVE (got) to go to the dentist трябва да отида на зъболекар
you don't HAVE to come не е нужно да идваш
17. като аих при перфектните форми
I HAVE gone ходил съм
I had gone бях отишъл/ходил
I shall HAVE gone ще съм отишъл/ходил
18. за избягване на повторение-не се превежда
you HAVE forgotten your umbrella! -so I HAVE! забравил си си чадъра! -да, наистина
19. I had better/rather вж. better, rather
to HAVE to do with занимавам се с, имам работа/нещо общо с
the story has to do with real people разказът се занимава с/е за истински хора
the size of the brain has nothing to do with intelligence големината на мозъка няма нищо общо с интелигентността
let's HAVE it over and done with да свършим с/ликвидираме този въпрос
have around поканвам (и с over, round)
have at налагам, нахвърлям се върху
have away
to HAVE it away sl. имам тайна полова връзка (with с)
have back получавам обратно, връща ми се, приемам обратно/пак
have down смъквам, свалям, повалям, поканвам (във вилата си) в провинцията, извиквам (някого), за да го смъмря
have in повиквам, поканвам (лекар, гост), имам (майстори и пр.) вкъщи
to HAVE it in for someone имам зъб на някого
II. 1. заможен човек
the HAVEs and HAVE-nots разг. богатите и бедните
2. sl. мошеничество, измама* * *{hav} v (had {had, hъd}; 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. hast {has(2) {'hav} n 1. заможен човек; the haves and have-nots разг. богатите* * *трябвам; придобивам; притежавам; прекарвам; вземам; държа; имам; налага се;* * *1. 1 i had better/rather вж. better, rather 2. 1 давам да ми се направи нещо (рокля и пр.) (с рр) 3. 1 за избягване на повторение-не се превежда 4. 1 знам, разбирам, схващам 5. 1 карам, накарвам, нареждам 6. 1 като аих при перфектните форми 7. 1 обладавам (жена) 8. 1 поканвам (да гостува) 9. 1 трябва, налага се, нужно е (и have got to с inf) 10. die has it by heart тя ro знае наизуст 11. have around поканвам (и с over, round) 12. have at налагам, нахвърлям се върху 13. have away 14. have back получавам обратно, връща ми се, приемам обратно/пак 15. have down смъквам, свалям, повалям, поканвам (във вилата си) в провинцията, извиквам (някого), за да го смъмря 16. have in повиквам, поканвам (лекар, гост), имам (майстори и пр.) вкъщи 17. he had his watch stolen откраднаха му часовника 18. he had me by the throat той ме държеше за гърлото 19. he had me guessing чудех се какво иска да каже той (той ме накара да се чудя) 20. he has only a little french той знае съвсем малко френски 21. he never had it so good никога не е бил/не му е било така добре 22. he will have it that той настоява/твърди, че 23. he's had it sl. свършено е с него, пропуснал е случай, не е вече туй, което беше, убит е 24. i am not to be had мен не могат ме излъга, не съм вчерашен 25. i had gone бях отишъл/ходил 26. i had him dismissed наредих да бъде уволнен 27. i had it from my neighbours съседите ми ro казаха, научих се от съседите 28. i have (got) to go to the dentist трябва да отида на зъболекар 29. i have gone ходил съм 30. i shall have gone ще съм отишъл/ходил 31. i won't have that няма да допусна подобно нещо, не разрешавам 32. i'm not having any разг., upон. не, благодаря, без мен, не се хващам на тази въдища 33. i. v (had, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. hast, 3 л. ед. ч. has, ост. hath, 2 л. ед. ч. pt ост. hadst) имам, притежавам, държа 34. if yon don't take care you will have the police upon you ако не внимаваш, ще имаш разправии с полицията 35. ii. заможен човек 36. it is to be had at the chemist's това се намира по аптеките 37. let me have an early reply отговори ми бързо 38. let me have, your keys дай ми ключовете си 39. let's have it over and done with да свършим с/ликвидираме този въпрос 40. sl. излъгвам, измамвам, изигравам 41. sl. мошеничество, измама 42. the haves and have-nots разг. богатите и бедните 43. the purse has nothing in it няма нищо в портмонето 44. the size of the brain has nothing to do with intelligence големината на мозъка няма нищо общо с интелигентността 45. the story has to do with real people разказът се занимава с/е за истински хора 46. there was no work to be had нямаше никаква работа, не се намираше никаква работа 47. to have a good time прекарвам добре 48. to have a lie down полягам си 49. to have a swim (по) плувам 50. to have a try опитвам се 51. to have a wash измивам се 52. to have an accident претърпявам злополука/катастрофа, катастрофирам 53. to have and to hold юр. в собственост и владение (в документи за предавано на имущество) 54. to have breakfast/dinner/supper закусвам/обядвам/вечерям 55. to have it away sl. имам тайна полова връзка (with с) 56. to have it in for someone имам зъб на някого 57. to have one's hair cut подстригвам се (на бръснар) 58. to have one's hair done правя си фризура (на фризъор) 59. to have one's wish fulfilled желанието ми се изпълнява 60. to have responsibility for oтговорен съм за 61. to have someone to dinner каня някого на вечеря 62. to have to do with занимавам се с, имам работа/нещо общо с 63. to have what it takes имам нужните качества/способности 64. to let someone have it sl. давам някому да се разбере, удрям някого 65. we had them to stay with us поканихме ги да ни гостуват, гостуваха ни 66. what would you have me do? какво искаш да направя? i had her make a copy накарах я/наредих и да направи препис 67. will you have something to eat/drink? ще хапнете ли/пийнете ли нещо? where do you have your meals? къде се храните 68. will you have the goodness/kindness to ще бъдете ли така добър/любезен да 69. you don't have to come не е нужно да идваш 70. you have (got) me there! тук ме хвана натясно! he had him in the first round победи го в първия рунд 71. you have forgotten your umbrella! -so i have! забравил си си чадъра! -да, наистина 72. you have me? разбираш ли ме? i have it сетих се, знам 73. you have my apologies извинявам се 74. you've been had излъгали са те 75. имам, раждам 76. казвам, твърдя, поддържам (с допълнение it, което не се превежда), as plato had it както казва Платон 77. побеждавам, бия, взимам връх над 78. позволявам, допускам 79. получавам, придобивам 80. преживявам, изпитвам, претърпявам, прекарвам (време) 81. с допълнение от глаголно същ. -превежда се със съответния гл 82. ям, изяждам, пия, изпивам, вземам* * *have[hæv, редуцирани форми həv, əv] I. v ( had[hæd, həd]) 1. имам, притежавам; държа; to \have a cold настинал (хремав) съм; you \have my apologies извинявам се; you can \have no fear може да не се боите; will you \have the goodness ( kindness) to help me? ще бъдете ли така добър да ми помогнете? I \have it in my mind възнамерявам; to \have and to hold в собственост и владение; we had some friends ( with us) over the weekend няколко приятели ни бяха на гости в събота и неделя; let me \have your passport дайте ми паспорта си; let me \have an prompt reply отговори ми бързо; дай ми отговор бързо; to \have a talk ( word) with s.o. поговорвам си с някого; to \have a game with играя една партия (игра) с; to \have a try (go) опитвам се; to \have a wash мия се; to \have a shave бръсна се; to \have a joke with s.o. шегувам се с някого; to \have nothing on без дрехи съм, гол съм; to \have to do with имам общо с; to \have a baby имам (раждам) дете; he had me by the throat той ме държеше за гърлото; 2. получавам; вземам; придобивам; we had news получихме (имахме) известие (новини); if you don't take care you will \have the police upon you ако не внимаваш, ще има да се разправяш с полицията; there was no work to be had нямаше никаква работа; не се намираше никаква работа; it is to be had at the chemist's това се намира по аптеките; to \have o.'s wish fulfilled желанието ми се изпълнява; I had it from my colleagues колегите ми го казаха, научих от колегите; to \have a glass of beer пия чаша бира; where do you \have your meals? къде се храните? what will you \have? какво обичате? какво искате? какво ще вземете? she has not had anything for three days тя не е взела (яла) нищо вече три дни; 3. прекарвам (време); to \have a nice time прекарвам добре; 4. трябва, налага се, нужно е; the students \have to be in by eleven студентите трябва да се върнат преди единадесет; this work has to be done quickly тази задача трябва да бъде изпълнена бързо; 5. давам да се (с pp); to \have o.'s watch repaired давам часовника си на поправка; to \have o.'s hair cut подстригвам се, отивам да се подстрижа; 6. sl излъгвам, измамвам, изигравам; I am not to be had на мен не ми минават, не съм вчерашен; 7. побеждавам, бия, взимам връх над; you \have ( got) me there! тук ме хвана натясно! he had you in the first round той те победи (би, свърши) в първия рунд; 8. казвам, твърдя, поддържам; as Socrates had it както казва Сократ; rumour has it носи се слух, говори се; 9. (служи за образуване на перфектните форми); I \have gone отишъл съм; бях отишъл; 10. (за избягване на повторение): he went to the post office as his father had before him той отиде на работа, както някога (преди) ходеше баща му; you \have forgotten your gloves! - So I \have забравил си си ръкавиците! - да, наистина; 11. I had better go по-добре щеше да е да отида; да бях отишъл; I had rather предпочитам, бих предпочел; • to \have o.'s own way налагам се, правя каквото си искам; I won't \have that не съм съгласен с такова нещо; това няма да го търпя; \have done! стига! престанете! to \have it in one имам куража (способността); he had it coming to him той си го търсеше; I would \have you know искам да знаете; I am not \haveing any разг. не ща; не се хващам на тази въдица; to \have it in for s.o. имам зъб на някого; мразя го; to \have it on s.o. имам преимущество (предимство) пред някого, в по-изгодно положение съм от някого; to let s.o. \have it удрям някого; давам на някого да се разбере; as ill luck would \have it, he arrived late за нещастие той пристигна късно; what would you \have me do? какво искаш да направя? she has it by heart тя го знае наизуст; he has no Latin or Greek той не знае нито латински, нито гръцки; II. n 1.: the \haves and \have nots разг. които имат и които нямат; 2. sl шарлатанство, мошеничество, измама; подлост. -
78 teratology
{terə'tɔlədʒi}
n биол. изучаване на уродливи форми на живот и на патологични изменения в организмите, тератология* * *{terъ'tъlъji} n биол. изучаване на уродливи форми на жи* * *тератология;* * *n биол. изучаване на уродливи форми на живот и на патологични изменения в организмите, тератология* * *teratology[¸terə´tɔlədʒi] n тератология (изучаване на уродливи форми на живот). -
79 triform
{'traifɔ:m}
a имащ три форми/тела/деления* * *{'traifъ:m} а имащ три форми/тела/деления.* * *a имащ три форми/тела/деления* * * -
80 variform
{'vεərifɔ:m}
a имащ различни форми, разнообразен по форма* * *{'vЁъrifъ:m} а имащ различни форми, разнообразен по форма.* * *a имащ различни форми, разнообразен по форма* * *
Страницы
См. также в других словарях:
формијати — (лат. formica мрава) мн. хем. соли на мравската киселина … Macedonian dictionary
Варіянтні форми — Помилковий слововжиток // Рекомендований слововжиток // Примітка виключити з числа святих таїнств // вилучити зі святих таїнств // Сучасні довідники з культури ділового мовлення не рекомендують уживати цього слова з таким значенням (СТ, 51; СД,… … Термінологічний довідник для богословів та редакторів богословських текстів
вада форми — Syn: ґандж форми, дефект форми … Словарь синонимов металлургических терминов
ґандж форми — Syn: вада форми, дефект форми … Словарь синонимов металлургических терминов
дефект форми — Syn: вада форми, ґандж форми … Словарь синонимов металлургических терминов
сплав з ефектом пам'яті форми — Syn: звар з ефектом пам яті форми, сплав з ефектом пам ятання форми … Словарь синонимов металлургических терминов
гелікоідальні форми — (грец. витий) Кручені форми вертикальних і горизонтальних пластичних елементів: колон, пілястр, шнурів тощо … Архітектура і монументальне мистецтво
звар з ефектом пам'яті форми — Syn: сплав з ефектом пам яті форми … Словарь синонимов металлургических терминов
сплав з ефектом пам'ятання форми — Syn: сплав з ефектом пам яті форми … Словарь синонимов металлургических терминов
фактор форми — Syn: чинник форми … Словарь синонимов металлургических терминов
чинник форми — Syn: фактор форми … Словарь синонимов металлургических терминов
