-
121 volar
(-ue-) 1. intr 1) хвърча, летя; 2) прен. летя, вървя бързо; 3) прен. разпространявам се много бързо; 4) тека, преминавам бързо; 5) прен. издигам се във въздуха и се задържам там известно време; 6) прен. изчезвам бързо и неочаквано, изхвръквам; 7) прен. стърча, издавам се върху стена; 8) прен. действам много бързо и леко; 9) прен. ставам независим от родителите си, изхвръквам; 10) прен. изчезвам от някъде; 2. tr 1) вдигам във въздуха; взривявам; 2) прен. разгневявам, ядосвам; 3) подплашвам птици, карам ги да литнат; 4) пускам ловен сокол след птица. -
122 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
123 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
124 isobare
adj. et n. (gr. isobarês, de iso- et baros "pesanteur") 1. физ. изобарен (който е с еднакво атмосферно налягане за определен момент); 2. f. изобара (линия на карта, която съединява места с еднакво налягане на въздуха за определен момент). Ќ lignes isobares геогр. изобари (линии, които съединяват на географска карта места с еднакво налягане на въздуха за определен момент). -
125 volée
f. (de voler) 1. летене, прелитане, хвърчене; полет; 2. ято, орляк; une volée d'oiseaux ято птици; une volée d'enfants орляк деца; 3. прен. обществено положение, качество, състояние; gens de haute volée хора от висок ранг; хора с голям размах; 4. разг. биене, пердах; volée de coups серия от удари; volée de bois vert удари с пръчка; силни атаки, критика; 5. залп; 6. дуло (на оръдие); 7. стръка (на каруца за впрягане на кон); 8. прелетяно разстояние от птица наведнъж; 9. (Швейцария) ученици от един випуск; 10. спорт. воле; 11. част от стълбище между две площадки, поредица от стъпала; 12. loc.adv. а la volée във въздуха; прен. със замах; attraper une balle а la volée хващам топка във въздуха; refermer une porte а la volée затварям врата със замах. Ќ donner la volée а un oiseau пускам птица да лети на свобода; а la volée изведнъж, без колебание; лековато; d'une seule volée наведнъж, без прекъсване; semer а la volée сея, като пръскам семената с шепа. -
126 Lazy Dog
Lazy Dog[´leizi¸dɔg] n воен. противопехотна мина, която избухва във въздуха. -
127 aerophobia
аерофобия;* * *aerophobia[¸ɛərə´foubiə] n 1. мед. аерофобия, болезнен страх от въздушно течение, газове или зарази, пренесени по въздуха; 2. разг. необоснован страх от пътуване със самолет. -
128 aerophyte
См. также в других словарях:
нося се из въздуха — словосъч. летя, хвръквам, прехвърчам … Български синонимен речник
Nora Nova — (real name Ahinora Kumanova) (born 1938) is a Bulgarian born singer. She was the first Bulgarian to participate in the Eurovision Song Contest 1964, although she then represented West Germany. Her father was an official of Tsar Boris III of… … Wikipedia
ВЛАЖНОСТЬ ВОЗДУХА ОТНОСИТЕЛЬНАЯ — степень насыщения воздуха водяным паром; определяется отношением количества водяного пара в единице объёма воздуха к количеству насыщенного пара при данной температуре в этом же объёме (Болгарский язык; Български) относителна влажност на въздуха… … Строительный словарь
ИОНИЗАЦИЯ ВОЗДУХА — обогащение воздуха ионами в системах кондиционирования воздуха (Болгарский язык; Български) ионизация на въздуха (Чешский язык; Čeština) ionizace vzduchu (Немецкий язык; Deutsch) Luftionisierung (Венгерский язык; Magyar) levegoionizálás;… … Строительный словарь
КОНДИЦИОНИРОВАНИЕ ВОЗДУХА — создание и автоматическое поддержание в закрытых помещениях, средствах транспорта и т.п. состояния воздушной среды с заданными параметрами давления, температуры, влажности и т.д. (Болгарский язык; Български) климатизиране [кондициониране] на… … Строительный словарь
прелетети — Прелетѣти (1) 1. Перенестись, быстро переместиться куда л.: Великыи княже Всеволоде! Не мыслію ти прелетѣти издалеча, отня злата стола поблюсти? 28. Многа убо тьмами побѣдивъ ... и внезапу прелетѣти всю вселеную с похвалами и побѣдами провѣщавая … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
рѣчь — Речь рѣчь (1) 1. Звучащий, устный язык; произношение, голос. Мнози бо человѣци от рѣчи познаваеми бывають, аще и въ тмѣ приходить. Александр., 62 (XV в. ← XII в.). И влѣзохомъ в лодьи, и преехахомъ в нѣкыи островъ морскыи, недалече сущь от земля … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
трепетати — Трепетать трепетати (1) 1. Дрожать, сотрясаться. И рече Михаилъ: Се суть литургии служитили и престояще престолу божию и достоини ся творяще, да егда проскумисаху проскуру, и не храняху и роняху крупицѣ на землю, яко и звѣзды божия; тогда… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
вѣ˫аниѥ — ВѢ˫АНИ|Ѥ (5*), ˫А с. 1. Действие по гл. вѣ˫ати: въздуха проли(т)е. широта морьска˫а. разорѩющюсѩ и ѹставлѩющю. вѣтро(м) вѣ˫ань˫а. (ῥεύματα) ГБ XIV, 101г; вѣтромь вѣ˫аньѥ. (ἡ... λίκμησις) Там же, 185г; тогда имуть ˫авле(н)е знамениѥ тѣмь. на тѣхъ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
доблесть — ДОБЛЕСТ|Ь (23), И с. 1.Доблесть, стойкость, мужество; благородство: х҃въ же ѹгодьникъ… д҃шевьнѹю доблѥсть ни ѥдиномѹ преклон˫а ѿ печѩльныихъ. (τὸ... γενναῖον) ЖФСт XII, 141 об.; Кыими пѣ(с)ныими добротами ѹкрасимъ пѣваѥма˫а. романа силѹ имѹщаго… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
напълнѧти — НАПЪЛНѦ|ТИ (25), Ю, ѤТЬ гл. 1. Наполнять, делать наполненным: и съсѹдъ своихъ не наплънѧють Изб 1076, 16 об.; ˫Ако ос҃щены˫а цр҃кви. бес положени˫а ст҃ыихъ мощии подобаѥть напълънѧти. (ἀναπληρωϑῆναι) КЕ XII, 74а; лѣть ˫асти и пити чл҃вкомъ. и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
