-
81 polaque
m. (de polonais) 1. ист. полски кавалерист (на служба във Франция през XVII в.); 2. разг., неодобр. поляк. -
82 provo
m. (mol holl. du rad. de provoquer) млад революционер, бунтовник (от събитията през 1965-70 г. във Франция). -
83 région
f. (lat. regio "direction") 1. област, край, район, местност; région pôlaire полярен район; 2. сфера, област (на наука, изкуство); 3. анат. област, участък от тялото; 4. област, съставена от няколко департамента ( във Франция). -
84 regroupement
m. (de regrouper) прегрупиране. Ќ regroupement familial възможност за емигрант с разрешение за дълъг престой във Франция да вземе семейството си при себе си. -
85 requis,
e adj. (de requérir) 1. нужен, необходим, изискван; le minimum requis, изискваният минимум; 2. мобилизиран, реквизиран; 3. m. работник, мобилизиран за работа от окупационната германска армия във Франция по време на Втората световна война. -
86 résistance
f. (de résister) 1. физ. съпротивление, якост, твърдост, устойчивост; résistance d'une pierre а l'érosion устойчивост на камък на ерозията; la résistance de l'air съпротивлението на въздуха; résistance électrique електрическо съпротивление; 2. прен. издръжливост (на човек); 3. съпротива, отпор; résistance passive пасивна съпротива; résistance armée въоръжена съпротива; 4. полит. съпротива, съпротивително движение (във Франция и другаде от 1940 до 1944 г.); 5. мед. резистентност (към лекарствени средства); 6. реотан, нагревател; 7. résistance d'une plante устойчивост на растение на лошите природни условия; 8. псих. вътрешна задръжка, съпротива на психиката (при психоанализа); 9. морална сила, твърдост, упоритост. Ќ plat de résistance основно, главно ядене в меню (обикновено печено); résistance des matériaux съпромат; résistance variable потенциометър, реостат. Ќ Ant. abandon, faiblesse, fragilité; abdication; soumission; attaque. -
87 résistant,
e adj. et n. (de résister) 1. който се съпротивява; 2. як, твърд, устойчив; 3. m., f. участник в съпротивителното движение, партизанин (във Франция и другаде през Втората световна война); 4. издръжлив, силен (за човек, растение и др.); 5. бунтовен, който не се подчинява; 6. m., f. партизанин, участник в съпротивително движение в страната си; résistant, palestinien палестински партизанин. Ќ Ant. fragile; soumis; capitulard, collaborateur. -
88 secrétaire1
m., f. (lat. secretarium "retiré") 1. секретар; secrétaire1 d'Etat държавен секретар, министър (във Франция); secrétaire1 d'ambassade секретар на посолство; 2. писар; секретар; 3. m. писалище, бюро. -
89 seigneurie
f. (de seigneur) 1. власт на сеньор; феодална власт; 2. земя, владение на сеньор; 3. стара титла на пер във Франция. Ќ Votre Seigneurie Ваша милост. -
90 septembrisades
f. pl. (de septembriser, mot formé en 1793 pour flétrir les massacres de septembre) разг., ист. масово убийство на политически затворници през 1793 г. във Франция. -
91 septidi
m. (du lat. septimus "septième" et dies "jour") седми ден от републиканската декада ( във Франция). -
92 sextidi
m. (du lat. sextus "sixième" et finale de lundi, mardi, etc.) шестият ден на републиканската декада ( във Франция). -
93 sidi
m. (mot ar.) неодобр. сиди ( название на заселен във Франция жител от Северна Африка). -
94 sûreté
f. (de seur, sûr, d'apr. lat. securitas) 1. сигурност, безопасност; mettre qqn. en sûreté поставям някого на сигурно, безопасно място; serrure de sûreté секретна заключалка; pour plus de sûreté за повече сигурност; 2. гаранция, осигуряване, предохранителни мерки; donner des sûretés а qqn. давам гаранции на някого; 3. точност, прецизност; sûreté de main точност, прецизност на ръката (когато човек извършва някаква дейност); 4. la Sûreté тайна полиция, обществена безопасност ( във Франция). Ќ Ant. danger, détresse, péril. -
95 T.G.V.
m. (sigle) съкращение от Train а grande vitesse високоскоростен влак ( във Франция). -
96 vermeil,
le adj. et m. (lat. vermiculus "vermisseau") 1. аленочервен; румен; 2. m. позлатено сребро; позлата ( която се поставя върху сребро). Ќ carte vermeil, карта за пътуване на възрастни хора с намаление по влаковете във Франция. Ќ Ant. blafard, pâle. -
97 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
98 Alsazia
Alsazia [alˈsattsia] -
99 sea
{si:}
1. море, океан
by SEA по море
at SEA на плаване, на път по море, в морето
(all/completely) at SEA съвсем объркан/озадачен
on the SEA на/край морето/океана
beyond/over the SEA (s) отвъд морето/океана, в чужбина
to go to SEA, to follow the SEA ставам моряк
to put (out) to SEA отплувам, тръгвам (за кораб)
the open SEA, the high SEAs открито море
to take to/stand out to the open SEA излизам в открито море
on the high SEAs, out at SEA в открито море
at full SEA при пълен прилив
the four SEAs моретата, които заобикалят Великобритания
the seven SEAs, the Seven SEA s поет. седемте океана, световните океани
the freedom of the SEAs свобода на корабоплаването/на търговията по море
2. ряд. езеро
the SEA of Galilee Галилейското езеро
3. вълна, състояние на морето
heavy/great SEA голяма вълна, бурно море
short SEA море с къси, неравномерни вълни
long SEA море с дълги равномерни вълни
4. моряшки занаят/живот
5. прен. море, безкрайно много
SEAs of blood потоци кръв, реки от кръв
SEA of troubles/care безкрайно много нещастия/грижи
6. attr морски, крайморски, приморски* * *{si:} n 1. море; океан; by sea по море; at sea на плаване, на път по* * *морски;* * *1. (all/completely) at sea съвсем объркан/озадачен 2. at full sea при пълен прилив 3. at sea на плаване, на път по море, в морето 4. attr морски, крайморски, приморски 5. beyond/over the sea (s) отвъд морето/океана, в чужбина 6. by sea по море 7. heavy/great sea голяма вълна, бурно море 8. long sea море с дълги равномерни вълни 9. on the high seas, out at sea в открито море 10. on the sea на/край морето/океана 11. sea of troubles/care безкрайно много нещастия/грижи 12. seas of blood потоци кръв, реки от кръв 13. short sea море с къси, неравномерни вълни 14. the four seas моретата, които заобикалят Великобритания 15. the freedom of the seas свобода на корабоплаването/на търговията по море 16. the open sea, the high seas открито море 17. the sea of galilee Галилейското езеро 18. the seven seas, the seven sea s поет. седемте океана, световните океани 19. to go to sea, to follow the sea ставам моряк 20. to put (out) to sea отплувам, тръгвам (за кораб) 21. to take to/stand out to the open sea излизам в открито море 22. вълна, състояние на морето 23. море, океан 24. моряшки занаят/живот 25. прен. море, безкрайно много 26. ряд. езеро* * *sea [si:] n 1. море; океан; on(by) land and \sea по суша и по море; by the \sea край морето; by \sea по море; from beyond the \sea отвъд морето (океана); to go to \sea, to take to the \sea, to follow the \sea ставам моряк; the open \sea, the high \seas открито море; on the high \seas, out at \sea в открито море; to put ( out) to \sea, to go ( out) to \sea отплувам (за кораб); излизам в открито море; a free \sea открито море; море, свободно за кораби от всички страни; the four \seas моретата, които обкръжават Великобритания; within the four \seas разг. във Великобритания; the narrow \seas моретата между Англия и Ирландия, Англия и Франция и Англия и Холандия; the seven \seas всички морета в света; when the \sea gives up its dead на куково лято, никога; heavy ( choppy) \seas бурно, развълнувано море; to be all at \sea прен. нищо не разбирам, обърках се напълно; half \seas over пиян; 2. вълна; to ship a \sea бивам залян от вълна (за кораб); 3. прен. море, океан; a \sea of troubles безброй грижи; \seas of blood реки от кръв; 4. библ. медното море в храма на Соломон (и the brazen ( molten) \sea); 5. attr морски, крайморски, приморски.
См. также в других словарях:
Димитровский батальон — Солдаты Димитровского батальона Годы существования … Википедия
Болгария — У этого термина существуют и другие значения, см. Болгария (значения). Республика Болгария Република България … Википедия
Движение Сопротивления (Болгария) — Памятник партизанам, погибшим в бою 25 июня 1944 года возле села Еремия Движение Сопротивления в Болгарии в 1941 1944 это организованное сопро … Википедия
ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ. ЧАСТЬ II — Право и Церковь Рецепция римского права в Византии. Понятие византийского права Правовая культура В. и. с начала ее истории вплоть до падения К поля была основана на рецепции классического римского права. Источники рим. права подразделялись на… … Православная энциклопедия
Макин, Андрей — Андрей Макин Andreï Makine … Википедия
Найденов, Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Калин Найденов — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Найденов Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Религия в Болгарии — Вероисповедание в Болгарии свободно. Религиозные общности и учреждения отделены от государства, и не могут быть использованы в политических целях. Традиционная религия в Республике Болгария восточно православное вероисповедание.[1] По… … Википедия
Белка и Стрелка. Звёздные собаки — Эта статья о мультфильме. О реально существовавших собаках космонавтах см. Белка и Стрелка. Белка и Стрелка. Звёздные собаки Жанр Исторический мультфильм … Википедия
Найденов, Калин Георгиев — Калин Георгиев Найденов Дата рождения 18 февраля 1865(1865 02 18) Место рождения Широка Лыка Дата смерти 16 апреля 1925(1925 04 16) (60 лет) … Википедия
