-
61 garde2
m. (de garder) 1. пазач, пъдар; garde2 champêtre полски пазач, пъдар; garde2 forestier горски пазач; 2. гвардеец; garde2 national войник от националната гвардия; 3. пазител; garde2 des sceaux министър на правосъдието (във Франция); garde2 du corps телохранител; 4. войник от стража; garde2 de nuit войник от нощна стража; 5. тъмничар. Ќ garde2 du corps телохранител. -
62 germinal,
e, aux adj. et m. (du lat. germen, germinis) 1. зародишен; cellule germinal,e зародишна клетка; 2. m. ист. жерминал (седмият месец от републиканския календар във Франция от 21 или 22 март до 18 или 19 април). -
63 ingénieur
m. (a. fr. engeigneur, de engin "machine de guerre") 1. инженер; ingénieur en chef главен инженер; ingénieur constructeur инженер конструктор; ingénieur système компютърен инженер, който създава информационна система; 2. ост. офицер от инженерните войски (във Франция); 3. ост. създател на оръжия. -
64 jacquerie
f. (de Jacques) 1. жакерия (селско въстание във Франция през 1358 г. срещу дворянството); 2. селски бунт. -
65 légion
f. (lat. legio, onis) 1. легион; легия; 2. прен. безчетно множество; навалица. Ќ la légion d'honneur Общество и Орден на Почетния легион (във Франция); la légion étrangère чуждестранният легион. -
66 légitimisme
m. (de légitime) полит. легитимизъм (реакционно течение за възстановяване на монархията във Франция и в други републикански страни). -
67 licence
f. (lat. licentia) 1. търг. позволение; разрешение; патент; licence d'importation позволение за внос; licence de fabrication производствен лиценз; 2. ост. произвол, слободия; 3. грам. волност, неспазване на известни граматически правила; licence poétique поетическа волност (неспазване на някои граматически правила в поезията); 4. отстъпване, концесия; 5. членска карта на спортист; 6. лисанс (образователна степен във Франция); 7. ост. позволение да се преподава; 8. ост. разпуснатост; vivre dans la licence живея в разврат. Ќ prendre des licences avec qqn. държа се прекалено свободно с някого. Ќ Ant. entrave, formalité; décence. -
68 limousine
f. (de limousin) 1. вид ямурлук (на овчарите от областта Лимузен във Франция); 2. ост. лимузина (автомобилна кола с 6 места). -
69 maquis
m. (corse macchia "tache") 1. гъсто израсла гора (в Корсика); храсталак; 2. партизанско съпротивително движение (във Франция през фашистката окупация); 3. прен. много сложна работа, компликация. Ќ prendre le maquis разг. избягвам от властите, от правосъдието. -
70 maquisard
m. (de maquis) разг. партизан ( във Франция през съпротивата). -
71 messidor
m. (du lat. messis "moisson" et gr. dôron "présent") ист. месидор (десети месец на републиканската година във Франция от 20 юни до 19 юли). -
72 métèque
m. (gr. metoikos "qui change de maison") 1. метек (преселник в стара Атина от друга страна); 2. неодобр. чужденец от средиземноморска страна, пребиваващ във Франция. -
73 milice
f. (lat. militia "service militaire") 1. опълчение; армия; войска, милиция; 2. спомагателни военни части в колониите; 3. фашистка полиция във Франция по време на окупацията от 1940 - 1944 г.; 4. милиция ( в някои страни). -
74 minitel
m. (nom déposé, de mini- et -tel "terminal" et "téléphone") мЈнител (терминал за получаване на разнообразна информация (във Франция)). -
75 pair1
m. (lat. par) 1. ист. пер, васал; член на Горната камара във Франция от 1815 до 1848 г.; 2. пер, член на Камарата на лордовете ( в Англия). Ќ Hom. paire, père, pers; formes du v. perdre. -
76 palud,
palude ou palus m. (lat. palus, paludis) наносна почва ( в областта около Бордо във Франция). -
77 parlement
m. (de parler) 1. парламент; 2. ист. върховен съд (във Франция преди 1791 г.). -
78 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
79 percheron,
ne adj. (de Perche, région de France) 1. першеронски (от областта Перш във Франция); 2. m. кон от першеронска порода. -
80 perchoir
m. (de percher) 1. прът, на който кацат кокошките; 2. прен. трон; 3. място за Президента в Народното събрание ( във Франция).
См. также в других словарях:
Димитровский батальон — Солдаты Димитровского батальона Годы существования … Википедия
Болгария — У этого термина существуют и другие значения, см. Болгария (значения). Республика Болгария Република България … Википедия
Движение Сопротивления (Болгария) — Памятник партизанам, погибшим в бою 25 июня 1944 года возле села Еремия Движение Сопротивления в Болгарии в 1941 1944 это организованное сопро … Википедия
ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ. ЧАСТЬ II — Право и Церковь Рецепция римского права в Византии. Понятие византийского права Правовая культура В. и. с начала ее истории вплоть до падения К поля была основана на рецепции классического римского права. Источники рим. права подразделялись на… … Православная энциклопедия
Макин, Андрей — Андрей Макин Andreï Makine … Википедия
Найденов, Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Калин Найденов — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Найденов Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Религия в Болгарии — Вероисповедание в Болгарии свободно. Религиозные общности и учреждения отделены от государства, и не могут быть использованы в политических целях. Традиционная религия в Республике Болгария восточно православное вероисповедание.[1] По… … Википедия
Белка и Стрелка. Звёздные собаки — Эта статья о мультфильме. О реально существовавших собаках космонавтах см. Белка и Стрелка. Белка и Стрелка. Звёздные собаки Жанр Исторический мультфильм … Википедия
Найденов, Калин Георгиев — Калин Георгиев Найденов Дата рождения 18 февраля 1865(1865 02 18) Место рождения Широка Лыка Дата смерти 16 апреля 1925(1925 04 16) (60 лет) … Википедия
