-
101 briser
v. (lat. pop. °brisiare, o. i., p.-к. mot gaul.) I. v.tr. 1. лит. чупя, счупвам, троша, разтрошавам; briser des pierres троша камъни; 2. разбивам; 3. техн. влача; briser de la laine влача вълна; 4. прен. съсипвам, разбивам, сломявам, смазвам, омаломощавам, съкрушавам; briser la révolte смазвам бунта; briser qqn. омаломощавам някого; brisé de fatigue смазан от умора; briser le cњur de qqn. разбивам сърцето на някого; 5. премахвам, унищожавам; briser un monopole премахвам монопол; briser la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. прекъсвам, прекратявам; briser un entretien прекъсвам разговор; briser le silence нарушявам мълчанието; briser la monotonie разчупвам монотонността, еднообразието; briser une correspondance прекратявам кореспонденция; II. v.intr. 1. разбивам се (за морски вълни в брега); 2. лов. отбелязвам пътя на дивеч с пречупени клонки; se briser строшавам се (си), счупвам се (си); разбивам се (за морски вълни в брега); les vagues se brisent contre les roches вълните се разбиват в скалите; пречупвам се. Ќ briser ses fers (ses chaînes) разбивам веригите, освобождавам се; brisons là! ост. стига толкова! да престанем да спорим! briser des chaussures neuves разтъпквам нови обувки. -
102 contraindre
v.tr. (du lat. constringere "serrer") 1. принуждавам, насилвам; заставям; contraindre qqn. а agir contre songré заставям някого да действа против волята си; contraindre par voie de justice принуждавам по съдебен ред; 2. ост., лит. сдържам, възпрепятствам; contraindre ses sentiments сдържам, скривам чувствата си; se contraindre насилвам се; сдържам се. Ќ Ant. aider, permettre; libérer. -
103 défendant
(de défendre) в съчет. а son corps défendant въпреки волята си, насила. -
104 discrétion
f. (lat. discretio) 1. сдържаност, въздържаност, умереност, дискретност; 2. пазене тайна, мълчание, дискретност; 3. loc. adv. а discrétion на воля, колкото ми се иска; както искам, по свое желание; se rendre а discrétion предавам се безусловно (за град, крепост, войска); 4. loc. prép. а la discrétion de по волята на, на разположение на, във властта на; être а la discrétion de qqn. завися напълно от някого; se mettre а la discrétion de qqn. поставям се в пълно разположение на някого; s'en remettre а la discrétion de qqn. осланям се на мъдростта, познанията на някого. Ќ Ant. indiscrétion, indélicatesse; impudence, sans-gêne. -
105 discrétionnaire
adj. (de discrétion) 1. юр. оставен на волята на, непредвиден от законите; 2. разш. неограничен; pouvoir discrétionnaire неограничена власт. Ќ Ant. limité. -
106 fatidique
adj. (lat. fatidicus "qui prédit le destin") който разкрива волята на съдбата. -
107 fatidiquement
adv. (de fatidique) според волята на съдбата. -
108 griffe
f. (de griffer) 1. нокът (на животни или на птици); rentrer ses griffes скривам ноктите си; ставам неагресивен; sortir ses griffes показвам ноктите си; 2. отпечатък от подпис; 3. печат, който представлява подпис; 4. бот. грудковиден, корен на някои растения; 5. техн. вид инструмент (на златар, на зидар, на тапицер и др.); 6. техн. метална кука (във форма на нокът); 7. (Белгия) драскотина; 8. griffe а musique уред за разчертаване на петолиние; 9. кука за изкачване на дървета или стълбове; 10. отпечатък на личността на писател в произведенията му; 11. парченце плат с името на производителя, зашито от вътрешната страна на дрехата; 12. марка на производител на луксозни дрехи. Ќ coup de griffe одраскване с нокти; tomber sous la griffe de qqn. попадам в ноктите на някого; main en griffe мед. ръка, чиито пръсти са изкривени като орлови нокти поради парализа на мускулите; montrer ses griffes заплашвам; être entre les griffes de qqn. в лапите на някого съм, завися от волята на някого. -
109 instrument
m. (lat. instrumentum, de instruere "instruire") 1. инструмент, оръдие, сечиво; прибор, уред; instruments de travail оръдия на труда; instruments de bord d'un avion бордови уреди на самолет; instrument tranchant режещ инструмент; 2. муз. инструмент; instruments а cordes струнни инструменти; instruments а clavier клавирни инструменти; instruments а vent духови инструменти; 3. оригинал на документ, договор, акт; échange d'instruments de ratification размяна на ратификационни документи. Ќ instruments monétaires платежни средства; devenir l'instrument de la volonté de qqn. ставам изпълнител (маша) на волята на някого. -
110 potestatif,
ve adj. (de potestativus) който зависи от волята на една от договарящите страни. -
111 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
112 satisfaire
v. (lat. satisfacere "s'acquitter") I. v.tr.dir. 1. задоволявам, угаждам, изпълнявам (желанията, волята); satisfaire qqn. en lui donnant ce qu'il veut задоволявам някого, като му давам това, което иска; 2. оправдавам; satisfaire l'attente de qqn. оправдавам очакването на някого; 3. утолявам, задоволявам; satisfaire sa faim утолявам глада си; II. v.tr.ind. satisfaire а изпълнявам, удовлетворявам, отговарям с необходимото; satisfaire а un engagement изпълнявам нещо обещано. Ќ Ant. frustrer, priver; mécontenter; refouler, réprimer; manquer а. -
113 surmonter
v.tr. (de sur- et monter) 1. издигам се, стърча, стоя над, извисявам се над; 2. прен. преодолявам, превъзмогвам; обуздавам; surmonter sa peur преодолявам страха си; преодолявам наклонностите си чрез усилие на волята. -
114 tremper
v. (lat. temperare) I. v.tr. 1. топя, натопявам, потопявам; кисна, накисвам, намокрям; tremper dans l'eau bouillante натопявам във вряща вода; tremper sa plume dans l'encre топя перото си в мастило; 2. тех. калявам, закалявам (жезяло, стомана); tremper la volonté прен. закалявам волята; 3. разреждам с вода; tremper son vin разреждам виното си; II. v.intr. 1. кисна, потопен съм; fleurs qui trempent dans l'eau d'un vase цветя, които са потопени във ваза; faire tremper du linge накисвам бельо за пране; 2. вземам участие (в заговор, престъпление); se tremper 1. топя се, натопявам се, мокря се, измокрям се; 2. калявам се, закалявам се. -
115 volontaire
adj. et n. (lat. voluntarius) 1. доброволен, свободен; 2. вироглав, непокорен, упорит; 3. m., f. доброволец (за работа или за армията); 4. волеви, неотстъпчив; menton volontaire волева брадичка. Ќ mort volontaire самоубийство; muscle volontaire набразден мускул ( който може да се движи с усилие на волята). Ќ Ant. involontaire; forcé. -
116 volontarisme
m. (de volontaire) 1. филос. волунтаризъм; 2. поведение на човек, който вярва, че може да подчини реалността на волята си. -
117 [Willen] durchsetzen
налагам [волята си] -
118 против
-
119 malgrado
-
120 malvolentieri
malvolentieri [malvolenˈtiɛːri]avv неохотно, против волята
См. также в других словарях:
АЛЕКСИЕВ Никола — (9 июля 1877 – 4 ноября 1912) – болг. психолог и философ идеалист, родоначальник эксперимент. психологии в Болгарии. А. разделял взгляды Вундта, учеником к рого он был в Лейпциге, на психофизический параллелизм, подвергал критике учение Фехнера… … Философская энциклопедия
напук — нар. на инат, обратно, напротив, наопаки, да дразня, да ядосвам, за зло, против волята … Български синонимен речник
насила — нар. насилствено, насилнически, силом, със сила, зорлан, зорлем, щеш не щеш, по принуда, принудително, по принуждение, с насилие, против волята, задължително, неохотно, без желание, от немай къде, по неволя, трудно, мъчно, едва едва … Български синонимен речник
насилствено — нар. насилнически, насила, силом, със сила, зорлан, зорлем, щеш не щеш, по принуда, принудително, по принуждение, с насилие, против волята, задължително, неохотно, без желание, от немай къде, по неволя, трудно, мъчно, едва едва … Български синонимен речник
неволен — прил. нежелан, несъзнателен, безсъзнателен, неумишлен, по инстинкт, инстинктивен, интуитивен, механически, машинален, автоматически прил. непредпазлив, случаен, неочакван, изненадващ, против волята прил. механичен, автоматичен, непреднамерен прил … Български синонимен речник
неохотно — нар. без желание нар. насилствено, насила, принудително, против волята … Български синонимен речник
принудено — прил. принудително, силом, по принуда, по принуждение, насила, по неволя, от немай къде, насилствено, по силата на нещата, няма друг изход, не може другояче, против волята, зорлан … Български синонимен речник
принудителен — прил. насилствен, наложителен, задължителен, безусловен, категоричен, по заповед, против волята прил. наложен, принуден … Български синонимен речник
принудително — нар. силом, по принуда, по принуждение, насила, по неволя, от немай къде, насилствено, по силата на нещата, няма друг изход, не може другояче, против волята, зорлан … Български синонимен речник
харесвам се — гл. нравя се, угаждам, очаровам, хващам очи, влизам в очи, харесват ме, ревна се, съм по волята, допадам гл. доставям удоволствие, задоволявам, удовлетворявам гл. привличам, блазня гл. приемлив съм гл. спечелвам, грабвам … Български синонимен речник
щеш не щеш — словосъч. по неволя, от крайна нужда, зорлан, от немай къде, насила, принудително, по принуда, силом, насилствено, волю неволю, против волята, по заповед словосъч. неволно, несъзнателно … Български синонимен речник
