-
1 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
2 algarade
f. (esp. algarada, arabe al-ghâra) 1. неочаквана нападка, внезапно избухване срещу някого; нахокване, нахално оскърбление; 2. ост. внезапно военно нападение. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 craquer
v.intr. (rad. onomat. crac) 1. пукам, скърцам; пращя; faire craquer ses doigts изпуквам ставите на пръстите си; les planches craquent дъските скърцат; le disque craque плочата пращи (при свирене); 2. прен. разтърсвам се, раздрусвам се, срутвам се; 3. скъсвам се, не издържам, раздирам се; la couture a craqué шевът се разкъса; 4. разг. поддавам се на внезапно желание; je craque pour ce voyage решавам внезапно да участвам в пътуване; 5. v.tr. техн. подлагам нефтен продукт на крекинг. Ќ la salle est pleine а craquer залата е пълна до пръсване; ses nerfs ont craqué нервите му не издържаха, получи нервна криза. -
5 surprise
f. (de surprendre) 1. неочакваност, изненада; surprise agréable приятна изненада; а ma grande surprise за моя голяма изненада; 2. учудване, удивление, почуда; 3. внезапно, неочаквано нападение; 4. loc.adv. par surprise чрез измама. Ќ boîte а surprise детска играчка, кутийка, която се отваря внезапно и от която изскача някоя смешна или страшна фигурка на пружинка. -
6 trait
m. (lat. tractus et pour certains sens, substantivation du p. p. de traire "tirer") 1. стрела; décocher, lancer un trait пускам стрела; 2. страничен ремък (въже) в хамута на впрегнат добитък; 3. глътка; количество питие, изпито наведнъж; boire un verre d'alcool d'un trait изпивам чаша алкохол на един дъх; 4. черта; щриха; trait d'union грам. чертичка, тире; barrer d'un trait задрасквам с черта; 5. муз. бърз пасаж; 6. прен. черта; trait de caractère характерна черта; 7. остра дума, острота; lancer un trait contre qqn. засягам някого с остра дума; 8. мисъл, изказана живо; духовитост; оригиналност; un trait d'esprit духовитост; постъпка, начин на постъпване; 9. pl. черти на лицето; traits réguliers, fins правилни, фини черти на лицето. Ќ avoir trait а имам общо с, имам връзка с; trait de lumière внезапно просветление, озаряваща мисъл; trait de génie внезапно възникнала добра идея. -
7 affolé,
e adj. (de affoler) 1. обезумял, ужас?н; gens affolé,s обезумели хора; 2. в съчет. boussole, aiguille affolé,e магнитна стрелка на компас, която се отклонява внезапно и безразборно от северната посока поради промяна на магнитното поле. Ќ Ant. calme. -
8 anaclitique
adj. (gr. anaklinein "replier sur soi-mêne") псих., в съчет. dépression anaclitique спиране на развитието през първата година на дете, което е било внезапно отделено от майка си. -
9 apostrophe
f. (lat. apostropha) 1. апостроф (внезапно обръщение към някого); 2. предизвикателно запитване; 3. грам. апостроф. -
10 apostropher
v.tr. (de apostrophe) 1. апострофирам (обръщам се внезапно към някого); 2. предизвикателно запитвам някого; s'apostropher апострофирам се; запитвам се предизвикателно. -
11 apothéose
f. (lat. apotheosis) 1. апотеоз; 2. триумфиране, триумф, победа; 3. прен. внезапно процъфтяване, развитие. -
12 assaillir
v.tr. (lat. pop. °assalire) 1. нападам внезапно и устремно; 2. обсипвам; assaillir de questions обсипвам с въпроси; 3. връхлетявам; сполетявам. Ќ Ant. défendre. -
13 barrage
m. (de barrer) 1. преграждане, заприщване; 2. преграда; 3. язовир, яз, бент (на река); 4. прен. препятствие, пречка; 5. псих. внезапно спиране на говорната дейност при някои душевно болни; 6. спорт. бараж ( среща за влизане във финална група от състезатели). Ќ tir de barrage воен. преграден огън, преградна стрелба; faire barrage а попречвам преминаването; прен. попречвам да се направи нещо. Ќ Ant. ouverture. -
14 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
15 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
16 blocage
m. (de bloquer) 1. блокиране; внезапно спиране; 2. строит. чакъл (за попълване на празно пространство между две стени); 3. псих. блокиране; 4. техн. спиране; le blocage d'une machine спиране на машина; blocage des prix прен. замразяване на цените; minorité de blocage малцинство с блокираща квота (в акционерно дружество); blocage d'une articulation блокиране на става. -
17 botte2
f. (it. botta "coup") удар ( със сабя). Ќ porter une botte2 а qqn. задавам на някого внезапно бърз и труден въпрос (с което го поставям в затруднение); proposer la botte2 а qqn. предлагам секс на някого. -
18 bourrasque
f. (de l'it. bur(r)asca, du lat. boreas "vent du nord") вихрушка, кратка и силна буря. Ќ bourrasque de colère внезапно кипване, избухване. -
19 bousculer
v.tr. (du moy. fr. bousser "heurter" et de culer) 1. блъскам; 2. разбърквам, обръщам с главата надолу; bousculer les livres разхвърлям книгите; 3. прен. променям внезапно; bousculer les traditions променям традициите; 4. бързам, être bousculé имам да върша много неща за малко време; se bousculer блъскам се, бутам се. -
20 brûle-pourpoint
(а) loc. adv. (de brûler et pourpoint) 1. ост. отблизо, от упор; 2. внезапно, неочаквано.
Страницы
См. также в других словарях:
внезапно — внезапно … Орфографический словарь-справочник
внезапно — См. неожиданно... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. внезапно вдруг, неожиданно, скоропостижно, резко; негаданно, нечаянно, негаданность, нахраписто, нежданно негаданно, как… … Словарь синонимов
внезапно — нареч., др. русск. запа, заапа надежда, ожидание , вънезапу вдруг , ст. слав. въ незаѣпѫ Зогр., въ незаѩпѫ Остром., вънезаапѫ Зогр., Мар., Ассем. (Розвадовский, RS 2, 99), русск. цслав. без запа, без заѩпа неожиданно , невъзапъ, невъзаапъ – то же … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
внезапно — ▲ неожиданно ↑ возникший внезапно неожиданно возникший. внезапность неожиданное возникновение. внезапный неожиданно наступивший. вдруг. как вдруг. да как (слушал, слушал, # засмеется). нагрянуть. налететь. | шасть (прост). скоропостижный (#… … Идеографический словарь русского языка
внезапно — • неожиданно, вдруг, внезапно, врасплох, против ожидания, против ожиданий, вопреки ожиданиям Стр. 0655 Стр. 0656 Стр. 0657 Стр. 0658 Стр. 0659 Стр. 0660 … Новый объяснительный словарь синонимов русского языка
Внезапно, прошлым летом (фильм, 1959) — Внезапно, прошлым летом Suddenly, Last Summer … Википедия
Внезапно прошлым летом — Внезапно, прошлым летом (пьеса) Теннеси Уильямс. Внезапно, прошлым летом (фильм, 1959) экранизация Внезапно, прошлым летом (фильм, 1993) … Википедия
внезапно охватывавший — прил., кол во синонимов: 1 • опаливавший (13) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
внезапно утраченный — внезапно утраченный … Орфографический словарь-справочник
внезапно формирующийся — внезапно формирующийся … Орфографический словарь-справочник
внезапно приложенная нагрузка — — [Я.Н.Лугинский, М.С.Фези Жилинская, Ю.С.Кабиров. Англо русский словарь по электротехнике и электроэнергетике, Москва, 1999 г.] Тематики электротехника, основные понятия EN sudden loadsuddenly applied load … Справочник технического переводчика
