Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

атестация

  • 1 атестация

    attestation
    * * *
    атеста̀ция,
    ж., -и testimonial, character, references.
    * * *
    attestation; character{`kErxktx}; references

    Български-английски речник > атестация

  • 2 атестация

    атеста̀ци|я м., -и Attestation f, -en, Beurteilung f, -en.

    Български-немски речник > атестация

  • 3 атестат

    1. (свидетелство) certificate; diploma
    2. (атестация) testimonial, character, references
    * * *
    атеста̀т,
    м., -и, (два) атеста̀та 1. ( свидетелство) certificate; diploma;
    2. ( атестация) testimonial, character, references.
    * * *
    chit; testimonial (атестация); certificate (свидетелство)
    * * *
    1. (атестация) testimonial, character, references 2. (свидетелство) certificate;diploma

    Български-английски речник > атестат

  • 4 attestation

    {.ætes'teiʃn}
    1. удостоверяване, заверяване, заверка, засвидетелствуване
    2. свидетелско показание
    3. заклеване
    * * *
    {.ates'teishn} n 1. удостоверяване; заверяване, заверка; з
    * * *
    удостоверяване; атестация; заверка;
    * * *
    1. заклеване 2. свидетелско показание 3. удостоверяване, заверяване, заверка, засвидетелствуване
    * * *
    attestation[¸ætis´teiʃən] n 1. атестация, атестат; удостоверяване, засвидетелстване, удостоверение; заверка; 2. свидетелско показание; 3. заклеване, клетва.

    English-Bulgarian dictionary > attestation

  • 5 атестационен

    атестационна комисия a testimonial committee, a certifying commission. атестация testimonial, character, references. атестирам give (s.o.) a testimonial/
    * * *
    атестацио̀нен,
    прил., -на, -но, -ни: \атестационенна комисия testimonial committee, certifying commission; \атестационенно свидетелство testimonial.
    * * *
    1. атестационна комисия a testimonial committee, a certifying commission. атестация testimonial, character, references. атестирам give (s. o.) a testimonial/ 2. атестационно свидетелство testimonial

    Български-английски речник > атестационен

  • 6 character

    {'kxrakta}
    I. 1. характер (на човек), a щап of CHARACTER човек с характер
    2. характер, естество, качество, биол. отличителен белег/признак
    in the CHARACTER of в качеството си на, като
    3. име, репутация, реноме
    a man of bad CHARACTER човек с лоша репутация
    to have a CHARACTER for honesty ползвам се с име на честен човек
    to redeem one's CHARACTER възвръщам си доброто име
    CHARACTER assassination очерняне на човек, особ. обшественик, с цел да се дискредитира
    4. писмена препоръка, характеристика. референции
    certflicate of (good) CHARACTER адм. удостоверение за честност иблагонадеждност
    5. видна/известна личност
    public CHARACTER виден общественик
    6. характер, стил, собствена физиономия
    7. действуващо лице, образ в литературно произведение и пр
    8. театр, и пр. роля
    to be in CHARACTER в ролята съм си, типичен/характерен съм
    to be out of CHARACTER не съм в ролята си, не подхождам, не съм в същия стил, не хармонирам
    CHARACTER actor характерен/жанров артист
    CHARACTER comedy комедия на характери
    CHARACTER sketch кратка пиеса, чийто герой е твърде индивидуализиран/ексцентричен, кратка характеристика
    9. разг. субект, екземпляр, тип, оригинал, терк
    a bad CHARACTER лош човек, съмнителна личност
    he's quite a CHARACTER разг. той е голям чешит, той е забележителен човек
    10. писмен знак, буква, цифра, иероглиф, азбука, писмо
    11. шифър, шрифт, почерк
    II. v ряд. характеризирам, определям, надписвам, описвам
    * * *
    {'kxrakta} n 1. характер (на човек), а щап of character човек с хар(2) v ряд. характеризирам, определям; надписвам; описвам
    * * *
    характер; характеристика; субект; реноме; репутация; референции; роля; образ; почерк; атестация; буква; естество; знак; качество;
    * * *
    1. 1 шифър, шрифт, почерк 2. a bad character лош човек, съмнителна личност 3. a man of bad character човек с лоша репутация 4. certflicate of (good) character адм. удостоверение за честност иблагонадеждност 5. character actor характерен/жанров артист 6. character assassination очерняне на човек, особ. обшественик, с цел да се дискредитира 7. character comedy комедия на характери 8. character sketch кратка пиеса, чийто герой е твърде индивидуализиран/ексцентричен, кратка характеристика 9. he's quite a character разг. той е голям чешит, той е забележителен човек 10. i. характер (на човек), a щап of character човек с характер 11. ii. v ряд. характеризирам, определям, надписвам, описвам 12. in the character of в качеството си на, като 13. public character виден общественик 14. to be in character в ролята съм си, типичен/характерен съм 15. to be out of character не съм в ролята си, не подхождам, не съм в същия стил, не хармонирам 16. to have a character for honesty ползвам се с име на честен човек 17. to redeem one's character възвръщам си доброто име 18. видна/известна личност 19. действуващо лице, образ в литературно произведение и пр 20. име, репутация, реноме 21. писмен знак, буква, цифра, иероглиф, азбука, писмо 22. писмена препоръка, характеристика. референции 23. разг. субект, екземпляр, тип, оригинал, терк 24. театр, и пр. роля 25. характер, естество, качество, биол. отличителен белег/признак 26. характер, стил, собствена физиономия
    * * *
    character[´kærəktə] I. n 1. характер, нрав (на човек); a man of \character човек с характер; 2. характер, природа, естество; качество; биол. отличителен признак (белег); hereditary ( acquired) \character биол. наследствен (придобит) характер (или белег); in the \character of в качеството си на; 3. име, репутация, реноме; of bad \character с лошо име (слава, репутация); left without a shred of \character напълно дискредитиран; to have a good \character ползвам се с добро име; to redeem o.'s \character изкупвам вината си, възвръщам си доброто име; 4. референции, отзив, писмена препоръка, характеристика; to deliver a certificate of good \character адм. представям препоръка за честност и благонадеждност; 5. известна личност; a great \character in history историческа личност; 6. характер, стил, облик, физиономия; work that lacks \character творба без собствен стил (физиономия); 7. лит. действащо лице, персонаж, образ; 8. роля; in the \character of Hamlet в ролята на Хамлет; to be in ( out of) \character (не) съм в ролята си; (не) подхождам, (не) хармонирам; a \character sketch скеч, чийто герой е твърде индивидуализиран или ексцентричен; кратка характеристика; 9. ирон., презр. субект, чешит, тип, оригинал; a bad \character тъмен субект; he is quite a \character разг. той е голям чешит; 10. буква, писмен знак; цифра; йероглиф; pl азбука, писмо; in German \characters с готически букви; 11. почерк; II. v 1. рядко характеризирам; 2. рядко запечатвам.

    English-Bulgarian dictionary > character

  • 7 testimonial

    {testi'mouniəl}
    1. свидетелство, атестат
    2. препоръка, препоръчително писмо
    3. приветствено слово/адрес (обик. придружено с подарък, парична сума)
    * * *
    {testi'mouniъl} n 1. свидетелство, атестат; 2. препоръка,
    * * *
    свидетелство; препоръка; препоръчителен; атестат; атестация;
    * * *
    1. препоръка, препоръчително писмо 2. приветствено слово/адрес (обик. придружено с подарък, парична сума) 3. свидетелство, атестат
    * * *
    testimonial[¸testi´mouniəl] I. n 1. атестат, документ, свидетелство; характеристика; 2. препоръка, препоръчително писмо; рекомендация; 3. приветствено слово (адрес) (често придружено с подарък); II. adj приветствен, благодарствен; \testimonial dinner тържествен обяд, банкет в чест на някого.

    English-Bulgarian dictionary > testimonial

  • 8 references

    референции; атестация;

    English-Bulgarian dictionary > references

  • 9 атестат

    атеста̀т м., -и, ( два) атеста̀та 1. ( атестация) Attest n, -e; 2. ( удостоверение) Zeugnis n, -se, Bescheinigung f, -en.

    Български-немски речник > атестат

  • 10 Führungszeugnis

    Fǘhrungszeugnis n 1. удостоверение за съдимост (от полицията); 2. атестация, характеристика (от работодател).

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > Führungszeugnis

  • 11 характеристика

    ж caractéristique f; (атестация) références fpl; имам добра характеристика avoir de bonnes références.

    Български-френски речник > характеристика

  • 12 atestación

    f 1) писмено удостоверение, атестат; 2) атестация; 3) юр. свидетелско показание.

    Diccionario español-búlgaro > atestación

  • 13 attestation

    f. (bas lat. attestatio) 1. препоръка, атестиране; 2. свидетелство, диплом, атестация, виза, сертификат. Ќ Ant. dénégation.

    Dictionnaire français-bulgare > attestation

См. также в других словарях:

  • АТЕСТАЦИЯ — АТЕСТАЦИЯ, АТТЕСТАЦИЯ, аттестации, жен. (офиц.). 1. Действие по гл. аттестовать. 2. Письменный отзыв или рекомендация о служебных качествах какого нибудь лица. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 …   Толковый словарь Ушакова

  • АТЕСТАЦИЯ — АТЕСТАЦИЯ, АТТЕСТАЦИЯ, аттестации, жен. (офиц.). 1. Действие по гл. аттестовать. 2. Письменный отзыв или рекомендация о служебных качествах какого нибудь лица. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 …   Толковый словарь Ушакова

  • атестация — същ. препоръка, референция, отзив, мнение, преценка …   Български синонимен речник

  • атестат — същ. свидетелство, диплом същ. атестация, мнение, преценка, отзив …   Български синонимен речник

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»