írsele

1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

f 1) уста; 2) уста (на звяр); 3) прен. вход или изход; 4) дуло; 5) отверстие; 6) прен. лакомец, ненаситник; 7) захващащата част на маша, щипци, пинсета и др.; 8) тъпата част на чук; 9) зоол. щипка на рак; 10) прен. вкус на вино; 11) прен. уста, говор; 12) прен. същество, гърло за изхранване; a boca de jarro а) adv внезапно, изведнъж; б) от много близо; a pedir de boca adv като по поръчка, според вкуса; andar (ir) de boca en boca (en boca de todos) разг. нося се от уста на уста; meterse en la boca del lobo прен., разг. влизам в устата на вълка; no decir esta boca es mía разг. не казвам нито дума; quitar de la boca прен., разг. вземам думата от устата; tapar a alguien la boca прен., разг. запушвам устата на някого; a boca adv устно; buscar a uno la boca прен. карам някого да каже нещо, което иначе би премълчал; boca rasgada несъразмерно голяма уста; en boca cerrada no entran moscas който си мълчи, рискува по-малко; estar colgado (pendiente) de la boca de uno прен. зависим съм от нечии думи; hacer boca прен., разг. отварям си апетита; hacérsele a uno la boca agua прен., разг. текат ми лигите за нещо; írsele la boca a uno прен. изплъзва ми се от устата, говоря много.

f 1) магарица; 2) разг. глупава, необразована, невежа жена; burra de carga разг. работна и търпелива жена; írsele a uno la burra прен., разг. изпускам се, казвам нещо необмислено.

a 1. adj четвърти; 2. m 1) четвъртина; четвърт час; las dos cuarto,as partes двете четвърти; cuarto, de luna четвъртинка луна; cuarto, creciente (menguante) астр. първата (последната) четвъртинка на луната; 2) стая, помещение, жилище, квартира; cuarto, de baño баня; cuarto, de estar дневна стая; cuarto, obscuro фот. стая за проявяване на филми; 3) медна монета (= 4 мараведи); прен. пари; tener muchos cuarto,s прен. имам много пари; tener cuatro cuarto,s прен. имам пари; valer de tres al cuarto, разг. нищо не струвам; estar sin un cuarto, разг. без пукнат петак съм; 4) воен. стража, караул; 5) pl красиви, здрави части от тялото на животно (предимно кон); cuarto, delantero (trasero) предни (задни) крака на животно; dar un cuarto, al pregonero прен. разгласявам, разтръбявам тайна; írsele a uno cada cuarto, por su lado прен., разг. разпадам се на части, на нищо не приличам; no dàrsele a uno un cuarto, de una cosa разг. изобщо не ме интересува, пет пари не давам.

f 1) сила, здравина; 2) сила, значение; no tener fuerza de ley няма законна сила; 3) могъщество, власт, сила; la fuerza de la ley силата на закона; 4) насилие, принуда, изнасилване (на жена); 5) сила, фактор; основателна част от нещо; 6) прен. сила, силна страна; la fuerza de la juventud (de la edad) силната страна на младостта (на възрастта); 7) ефикасност; la fuerza de la razón силата на разума; 8) енергия, сила; 9) мех. резистентност, съпротивителна сила; fuerza aceleratriz мех. ускорителна сила; fuerza bruta физическа сила; fuerza centrífuga центробежна сила; fuerza centrípeta центростремителна сила; 10) pl сили, войска; fuerzas aéreas военновъздушни сили; fuerzas navales военноморски сили; fuerzas enemigas сили на противника; fuerza de voluntad сила на волята; fuerza pública силите на реда; fuerza vital природа, природни сили; fuerzas vivas обществена сила, фактор; a fuerza de по настояване на, по силата на; a la fuerza, por fuerza насила, по неволя; en fuerza de по причина на, благодарение на; fuerza del consonante прен., разг. силата на обстоятелствата; hacer fuerza упражнявам насилие, убеждавам, увещавам; írsele a uno la fuerza por la boca прен., разг. говоря прекалено, силен съм само на думи; la fuerza de la costumbre силата на навика; recobrar (recuperar) fuerzas възстановявам се (след умора, болест); sacar uno fuerzas de flaqueza от слабостта си правя сила; ser fuerza необходимо, наложително е; camisa de fuerza усмирителна риза.

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен.

a 1. adj 1) свят; 2) целебен (за лекарство); 3) простодушен; 4) свещен, неприкосновен, чист; 5) посветен на Бога; Tierra Santa Божи гроб; Semana Santa Страстната седмица; Santo Oficio Светата инквизиция; 6) според божиите закони; 7) употребено с някои имена, подсилва значението им: hizo su santo,a voluntad изпълни волята му; se echó en el santo, suelo хвърли се право върху пода; todo el santo, día цял ден; 8) много твърд, непропусклив (за тухла); 2. m 1) светец, светия; светЈ; 2) образ на светец; 3) разг. винетка, гравюра и т. н. на книга; 4) имен ден; 5) вулг., жарг. информатор (в престъпния свят); 6) Ч. кръпка на дреха; 7) воен. име на светец като парола; Todos los Santos Вси Светии; Santaclós Дядо Коледа; quedarse para vestir santo,s прен., разг. оставам стара мома; santo, y seña воен. парола и отговор; їa santo, de qué? с каква цел, в името на какво; откъде-накъде?; no es santo, de mi devoción прен. този човек не ми е по сърце; encomendarse a buen santo, прен. търся помощ, покровител; írsele a uno el santo, al cielo прен. забравям какво искам да кажа или да направя; desnudar a un santo, para vestir a otro прен. вземам от един, за да дам на друг; ощетявам някого в полза на друг; tener el santo, de cara (espaldas) прен. имам успех, върви ми (всичко става наопаки); rogar el santo, hasta pasar el tranco proverb изтъка си платното, ритна кросното; llegar y besar el santo, прен., разг. бързо, на раз-два.

1. f 1) зрение; vista corta (baja) късогледство; corto de vista късоглед; vista larga (cansada) далекогледство; aguzar la vista напрягам зрението си; 2) външен вид, изглед; conocer a alguien de vista познавам някого по физиономия; 3) пейзаж, гледка, изглед; 4) очи, поглед; írsele a uno la vista размътват ми се очите; no quitar la vista не откъсвам, не свалям поглед (от нещо, някого); a vista de ojo със собствените си очи; saltara la vista una cosa прен. бия на очи; 5) виждане, среща; hasta la vista довиждане; 6) цел, намерение; 7) бегъл поглед; a primera vista, a simple vista на пръв поглед; 8) полезрение; a vista de... предвид; tener en vista имам предвид; 9) гледище, възглед; 10) pl размяна на сватбени подаръци (между годеник и годеница); 11) pl яка, нагръдник и маншети на риза; 12) юр. разглеждане (на дело); los de la vista baja разг. прасетата; a la vista а) при предявяване; б) видимо, на пръв поглед; a vista в присъствието на; a media vista пътьом, набързо; a vista de pàjaro а) от птичи поглед; б) прен. отгоре-отгоре, повърхностно; estar a la vista имам намерение спрямо нещо, желая, хвърлям око на; hacer la vista gorda прен. правя се, че не виждам, затварям си очите за; no perder de vista не изпускам от очи, следя, дебна; saltar a la vista бие на очи, очевидно е; poner a la vista показвам, излагам на показ; vista a la derecha (a la izquierda) воен. равнение надясно (наляво); con vistas a с цел, с намерение да; volver uno la vista atràs прен. обръщам поглед назад, спомням си миналото, размишлявам над него; 2. m митничар.