-
1 mal-être
m.inv. (de mal3 et être) неразположение, недобро състояние. -
2 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
3 loti,
e adj. (de lotir) 1. разделен, разпределен на дялове; être mal loti, лошо съм разпределен; онеправдан; être bien loti, добре съм разпределен; облагодетелстван; 2. m. този, който е получил дял при подялба. -
4 barrer
v.tr. (de barre) 1. ост. затварям с лост, залоствам; 2. преграждам, заприщвам; barrer une rivière заприщвам река; 3. задръствам; barrer la rue задръствам улицата; 4. прен. преча (на някого); 5. зачерквам, заличавам, задрасквам; 6. мор. управлявам (лодка); v.intr. il barre bien той управлява добре, държи добре руля (на лодка); 7. отбелязвам с чертичка; 8. поставям напречно на; se barrer нар. избягвам, изчезвам. Ќ barrer une veine хир. превързвам вена; barrer un chèque барирам чек; être mal barré започвам зле, очертавам се в лоша светлина. Ќ Ant. ouvrir. -
5 intentionné,
e adj. (de intention) който е с разположение, с намерение, с настроение; bien intentionné, в добро разположение, благоразположен, благонамерен; être mal intentionné, злонамерен съм, имам лоши намерения. -
6 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
7 aise
f. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. удоволствие, радост, задоволство; 2. удобство; vivre а son aise живея удобно; 3. pl. удобства, жизнени блага, комфорт. Ќ а votre aise ирон. не се стеснявайте, моля, както и когато ви е удобно; être а l'aise удобно съм настанен (седнал); être а son aise добре се чувствам; être partout а son aise разг. чувствам се навсякъде като у дома си; mettre qqn. а son aise одобрявам (окуражавам) някого; n'en prendre qu'а son aise разг. правя само това, което ми се харесва; respirer plus а l'aise дишам по-свободно; успокоявам се, олеква ми; se mettre а son aise разполагам се удобно (не се стеснявам); se sentir mal а l'aise не се чувствам добре. -
8 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
9 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
10 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
11 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
12 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
13 venu,
e adj. et n. (p. p. de venir) 1. пристигнал, дошъл; 2. сполучлив; pièce bien venu,e сполучлива пиеса; 3. m., f. дошлият, пристигналият; le premier venu, този, който е пристигнал пръв; 4. прен. случаен човек, безразлично кой; 5. развит; un enfant mal venu, слабовато, хилаво, недоразвито дете. Ќ être bien (mal) venu, добре (зле) съм посрещнат, приет. -
14 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
15 ronger
v.tr. (lat. pop. rodicare, class. rodere "ronger") 1. гриза, изгризвам, прегризвам; глождя; le chien ronge un os кучето гложди кокал; le ver ronge le bois червеят прояжда дървото; 2. прен. разяждам, глождя, измъчвам, гриза, терзая, тормозя; être rongé par la maladie прояден съм от болестта; le mal ronge la sociéte злото разяжда обществото; être rongé de remords разяждан съм от угризения; 3. разрушавам постепенно, разяждам (за киселина и др.); se ronger 1. гриза се (си); se ronger les ongles гриза си ноктите; 2. прен. измъчвам се, тормозя се; se ronger d'inquiétude измъчвам се от нетърпение. Ќ ronger son frein проявявам нетърпение. -
16 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
17 cheveu
m. (lat. capillus "chevelure") (pl. cheveux) 1. косъм; влакно; 2. pl. коса; mèche de cheveux кичур коса. Ќ être en cheveux гологлав съм; faire dresser les cheveux правя да настръхнат косите (от ужас); couper un cheveu а quatre цепя косъма на две, скъперник съм; ne tenir qu'а un cheveu държа се на косъм; se prendre aux cheveux хващаме се за косите, скарваме се; voilà le cheveu! ето трудността! respecter les cheveux blancs уважавам старите хора; avoir mal aux cheveux боли ме глава поради препиване; se faire des cheveux blancs създавам си грижи; tiré par les cheveux изсмукан от пръстите, несериозен; venir comme un cheveu sur la soupe идвам в лош момент, не намясто; cheveu d'ange гирлянд от коледна елха; дълъг макарон; cheveu-de-Vénus бот. венерин косъм (папратово растение); cheveu-de-la-Vierge бот. цвят на калината. -
18 chouchou,
te m., f. (de chou) 1. фаворит, любимец, любимо нещо; être le chouchou, de qqn. любимец съм на някого; 2. m. парче плат, навито около ластик, за придържане на косата. Ќ Ant. mal-aimé. -
19 fondé,
e adj. (de fonder) 1. основателен, обоснован; mal fondé, неоснователен; зле обоснован; 2. упълномощен; être fondé, а dire упълномощен съм да кажа. Ќ m. fondé, de pouvoir пълномощник, упълномощен. -
20 joliment
adv. (de joli) 1. красиво, изящно, мило; être joliment habillé облечен съм красиво; 2. добре, духовито; 3. ирон. добре, хубаво; vous voilà joliment arrangé ето, че добре се наредихте; 4. разг. много, здравата; on est joliment bien ici тук сме много добре. Ќ Ant. laidement, vilainement, mal.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Être mal, très mal, au plus mal — ● Être mal, très mal, au plus mal être (très) malade … Encyclopédie Universelle
Être mal placé — ● Être mal placé ne pas être légitime, ne pas être fondé : Orgueil mal placé … Encyclopédie Universelle
Être mal barré — ● Être mal barré être mal engagé dans une affaire … Encyclopédie Universelle
Être mal dégrossi — ● Être mal dégrossi être grossier, mal élevé … Encyclopédie Universelle
Être mal embouché — ● Être mal embouché être désagréable, grossier dans ses paroles ou dans ses actes … Encyclopédie Universelle
Être mal foutu — ● Être mal foutu être en mauvaise santé, en mauvaise forme … Encyclopédie Universelle
Être mal avec quelqu'un — ● Être mal avec quelqu un en mauvais termes avec lui … Encyclopédie Universelle
Être mal venu de — ● Être mal venu de avoir peu de motifs de. (S écrit aussi en un seul mot : malvenu.) … Encyclopédie Universelle
Ne pas être mal ou, familièrement, pas mal — ● Ne pas être mal ou, familièrement, pas mal être assez beau, assez agréable, assez satisfaisant … Encyclopédie Universelle
embouché (être mal) — embouché, e (être mal) loc. Être grossier en paroles, d un abord désagréable … Dictionnaire du Français argotique et populaire
MAL — Le propre du mal tient en ceci qu’il ne peut être nommé, pensé, vécu qu’en relation avec une certaine idée du bien. Qu’il n’y ait pas de bien en soi, que ce que les hommes appellent le bien soit relatif aux situations et aux cultures, et le mal… … Encyclopédie Universelle
