-
1 époque
f. (du gr. epokhe "point d'arrêt") 1. епоха; 2. време. Ќ faire époque създавам епоха, оставям трайни следи (в литературата, историята, науката, изкуствата); La Belle Epoque годините около 1900 г., за които бил характерен лек, безгрижен живот. -
2 carbonifère
adj. (de carbone et -fère) който съдържа въглерод; terrain carbonifère въглищоносна почва; époque carbonifère карбон, каменовъглен период. -
3 chalcolithique
adj. (de chalco- et -lithique) ист., в съчет. époque chalcolithique халколитен период ( в който започва използването на медта). -
4 féodal,
e, aux adj. (lat. médiév. feodalis) 1. феодален; le régime féodal, феодален строй; époque féodal,e феодална епоха; 2. m. феодал, феодален владетел. -
5 gallo-romain,
e adj. et n. (de gallo- et romain) 1. ист. гало-римски; epoque gallo-romain, гало-римската епоха; 2. m. pl. ист. романизовани гали ( жители на Галия през време на Римската империя). -
6 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
7 mousson
f. (arabe mausim "époque, saison") мусон ( вятър). -
8 primaire
adj. (lat. primarius) 1. начален, първоначален; първичен; école primaire начално училище; élections primaires първични избори; 2. некултурен човек. Ќ esprit primaire ограничен ум; époque primaire геол. палеозойска ера; terrains primaires геол. почва, която е получена при утаяване на водата. -
9 ptolémaïque
adj. (bas lat. ptolemaïcus) който се отнася до Птоломей, птоломейски; époque ptolémaïque епохата на Птоломеите. -
10 rapporter
v.tr. (de re- et apporter) 1. принасям, донасям, отнасям на старото място; je vous rapporte votre livre нося книгата ви; rapporter une réponse донасям отговор; le chien rapporte le gibier кучето донася дивеча; 2. прибавям; 3. давам печалба, плод; l'investissement rapporte beaucoup инвестицията носи голям доход; 4. съобщавам, предавам, излагам, докладвам, правя доклад; правя донесения; 5. отнасям към, зачислявам в; rapporter un événement а une époque отнасям събитие към определена епоха; 6. юр. отменям, анулирам (закон, постановление); 7. нанасям в мащаб дадено измерване; 8. зашивам нещо върху друго; rapporter une poche зашивам джоб върху дреха; se rapporter 1. съответстваме си, подхождаме си един на друг, хармонираме си; 2. отнасям се към нещо, съотнасям се. Ќ s'en rapporter а qqn. предоставям на усмотрението на някого. Ќ Ant. emporter, enlever, renvoyer; garder; taire; opposer; confirmer. -
11 reconstituer
v.tr. (de re- et constituer) 1. възстановявам; възобновявам, съставям отново; reconstituer une armée съставям отново армия; reconstituer un parti възстановявам партия; reconstituer une époque възстановявам епоха; reconstituer un crime правя възстановка на престъпление; 2. регенерирам, възстановявам в първоначалното си състояние; reconstituer ses forces възстановявам силите си; se reconstituer възстановявам се. -
12 restituer
v.tr. (lat. restituere) 1. възстановявам, връщам, реституирам; 2. разш. възвръщам; отдавам; restituer la chaleur accumulée отдавам акумулираната топлина; 3. възстановявам, реставрирам; пресъздавам; restituer un texte възстановявам текст; restituer l'atmosphère de l'époque възстановявам, пресъздавам атмосферата на епохата. Ќ Ant. garder. -
13 révolu,
e adj. (lat. revolutus, p. p. de revolvere "rouler, dé rouler") завършен, изтекъл, минал, навършен, пълен; а l'âge de 18 ans révolu,s след навършване на 18 години; une époque révolu,e отминала епоха. -
14 situer
v.tr. (lat. médiév. situare, de situs "situation") 1. разполагам, поставям, излагам; 2. определям; situer un événement а telle époque определям епохата на дадено събитие; se situer 1. разполагам се, поставям се, излагам се; 2. определям се. -
15 tibia
m. (mot lat. "flûte", puis "os" а l'époque impériale) анат. голяма пищялна кост на крака.
См. также в других словарях:
époque — [ epɔk ] n. f. • 1634; du gr. epokhê « point d arrêt » 1 ♦ Vx Point fixe et déterminé dans le temps, événement qui sert de point de départ à une chronologie particulière. ⇒ ère (1o). La naissance de Jésus Christ est l époque où commence l ère… … Encyclopédie Universelle
Epoque — Époque Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
epoque — EPOQUE. s. f. Certain temps remarquable dont on se sert dans la Chronologie, pour commencer à compter les années, & qui est ordinairement fondé sur quelque evenement singulier. L epoque du deluge. la naissance de Jesus Christ est l epoque des… … Dictionnaire de l'Académie française
époqué — époqué, ée (entrée créée par le supplément) (é po ké, kée) adj. Terme de droit. Dont l époque, dont la date est donnée. • Les autres faits, négligemment époqués, semblent se rapporter à la fin de 1869 et au commencement de 1870, Gaz. des Trib.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
époque — (la nôtre): Tonner contre elle. Se plaindre de ce qu elle n est pas poétique. L appeler époque de transition, de décadence … Dictionnaire des idées reçues
époque — (é po k ) s. f. 1° Point déterminé dans l histoire ; moment où quelque fait remarquable s est passé. La naissance de Jésus Christ est l époque où commence l ère chrétienne. • Cette époque de la ruine de Troie, arrivée environ l an 308 après… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ÉPOQUE — s. f. Point déterminé dans l histoire qui ordinairement est marqué par quelque événement considérable. Les principales époques de l histoire. L époque du déluge. La naissance de JÉSUS CHRIST est l époque où commence l ère chrétienne. Il se dit… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
époque — nf., période, ère : momê <moment> (Albanais.001, Bellecombe Bauges.153) / in (Notre Dame Be.) ; tan <temps> (Giettaz.215), tê (Montagny Bozel.026, Table.290), TIN (001, Arvillard.228, Chambéry.025) ; époka (001,026, Aillon J.,… … Dictionnaire Français-Savoyard
ÉPOQUE — n. f. Moment de l’histoire qui ordinairement est marqué par quelque événement considérable. La naissance de JÉSUS CHRIST est l’époque où commence l’ère chrétienne. Les grandes époques de l’histoire. Faire époque se dit d’un événement remarquable… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Époque — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Époque », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Périodes de l Histoire Époque (astronomie)… … Wikipédia en Français
Epoque moderne — Époque moderne Pour le concept philosophique, voir la modernité. Pour le mouvement en peinture, voir l Art moderne. Voir aussi Les Temps modernes (homonymie) . L’Époque moderne – ou les Temps modernes – couvre la période historique allant… … Wikipédia en Français
